ANTIHUMAN
08-30-2009, 01:14
28.08.2009 година никога няма да я забравя.
Отивам на рожден ден в Силистра. С уговорката, че рожденичката и едно момче ще ме чакат на старата автогара. Звънах им откакто тръгнахме от Добрич. Нямаше отговор, просто телефоните им звъняха и след известно време джиесема ме питаше: ,,Желаете ли ново свързване?'' просто си помислих, че не са си чули телефоните. 1 час пътуване, още толкова остава до Силистра (отново няма отговор, по телефоните) Звъня им за 50 път.
60 минути до Силистра: тук напрежението расте:
1-во пътувам вечерта с кола.
2-ро приятелите ме остават и заминават.
3-то аз няма къде да спа.
30 минути: тук отчаянието ме обзема напълно.
Звъня на един приятел (бившото гадже на рожденичката, който разбира се Не е поканен) : Дига ми момиче.
,,Илия?'' - питам аз.
,, Излезе из квартала някъде. Кой си ти?'' - отговаря женския глас.
,, Виктор от Добрич. Ще му предадеш ли като се прибере веднага да ме набере.''
,, Не, че какъв си ти, че ще ми казваш, какво да правя!'' - отговаря ми женския глас с много нагъл тон.
,, Слушай идвам от Добрич имам проблем, веднага като се прибере да се обади.''
,,Оф хубо, ае чао!'' - отговаря тя и затваря.
15 минути до Силистра. През цялото време се опитвам да се свържа с рожденичката, но без успех. Винаги ми казваше : ,,Желаете ли ново свързване?''
Опитвам да се обадя пак на Илия! Отсреща ми отговаря оператора: ,, Телефона на абоната е изключен или се намира извън покритие. След като си включи телефона ще бъде информиран за вашето обаждане чрез смс.''
10 минути до Силистра.
Обаждам се на Илия отново (слава богу, джиесема му е включен)
– ,,Да!'' - отговаря същия женски глас.
- ,,Здравей! Илия прибра ли се?''
- ,,Не!'' - отговаря ми тя с висок тон!
- ,, Ок ела на старата автогара да ме посрещнеш, после ще отидем при него.''
- ,,Какъв си ти, че ще те посрещам. Аз даже не съм те виждала на снимка!'' - почва да ми се репчи.
- ,,Аз съм те виждал, ела само!'' - отговарям аз, леко раздразнен от високия тон.
- ,,Абе какъв си ти, че ще те посрещам?''
- ,,Слушай какво не съм дошъл от Добрич да ти слушам глупостите. Веднага като се прибере да ми се обади!''
Съответно тя казва нещо което аз не чух, но беше от онези хубави български думички.
С мисълта, че съм дал червената слушалка, почвам да я нареждам:
,, Майка ти и шибана курва да еба. Кучка заспала'' и т.н. и т.н. , но явно не съм и и чак след всички благословии затварям.
Обаждам се на друго момиче, най-добрата приятелка на Илия - Атанаска. Вдига ми :
- ,,Да.''
- ,,Насе, намери бързо Илия!''
- ,,Кой си ти?'' - ме пита тя. Беше ми дала номера си преди няколко дена в скайп, но аз нямах ваучер да й се обадя.
- ,,Виктор от Добрич'' -отговарям аз. - До 10 минути съм в Силистра, чакайте ме на старата автогара.
- ,,Ок идваме!''
През това време да кажа, че се опитвах да се свържа с рожденичката, но без напредък.
Пристигаме, но се губим. Не знаем къде е старата автогара. Стигаме до един магазин. Телефона ми звъни. Гледам Илия. Дигам го.
-,,Да''
-,, Къде сте?'' - пита ме той.
- ,,До един магазин!''
- ,, Елате на старата автогара!''
- ,,Ок'' - и съответно затварям.
Обиколихме цяла Силистра и видях път напреде.
Викам на момчето да кара натам.
Кара с 40 някъде и изведнъж уж сме на пътя, но направо влязохме на центъра до ОББ.
-,,Мамка му!Това е центъра.'' - казва шофьора. Спираме рязко, вече навлезли 10 метра в центъра. Дава назад и спираме до ОББ.
Звъня на Атанаска: ,,Ние сме до ОББ звъни на Илия!''
- ,,Аз съм с него! Идваме!''
Чакахме 10 минути, дойдоха и ме взеха. Здрависах се с всички освен с Илия. Погледна ме много ядосано (все пак изредих всички роднини на гаджето му, преди да съм затворя телефона).
Обръща се леко (мисля си, че ще ме удари, а сме много добри приятели) и ми казва: ,,Запознай се с кучката с която говори по телефона!''
След минутка мълчание казва на приятелите ми: ,,Ще дойдете ли с нас?''
,,Не ние бързаме!''
- ,,Аз къде ще спа?'' - питам 3-те момичета и Илия. - ,,Измислихте ли го?''
- ,, Ще го измислим по пътя. - каза със съвсем спокоен глас Илия.
Приятелите си заминаха, а аз с подаръка на рожденичката ходя на ляво надясно и го удрям през торбата. Не я намерих и затова хвърлих плюшеното пате на боклука. (Играчка за 50 лева, но няма значение) ''
Спах в Илия, а рожденичката така и не дойде. Ако не бяха Илия и Атанска щях да спа навънка. В такива моменти разбираш кои ти са истинските приятели. Макар и да напсувах гаджето му по най-селския начин който знам, не ми се разсърди. После се извиних на момичето няколко пъти в продължение на 1 час. Тя ми прости от първия път, но на мен ми беше толкова неловко, че и й се извинявах още 1 час.
Ето какво писах на роженичката днес щом се върнах от Силистра:
Малеее!
Не знам вчера защо не ми дигна толкова много пъти! Звънях ти супер много! Нарочно не ми дигна ,даже и да си го забравила джиесема във вас, знаеше, че ще дойда!!! Дойдох да те уважа и подарък ти купих! Хвърлих го! Знаеше, че те харесвам и ти имах супер голямо доверие!!! Вече го нямам!!!
Слушай песента, говори сама за всичко което стана вчера (Извинявай много където се случи така, или по точно ти трябва да ми се извиниш, но вече няма значение!)
http://www.vbox7.com/play:39f7b186
;( ;( ;( Имах ти голямо доверие и много те обичах като приятелка и като човек и личност!!! Надявам се всичко което сме си споделили да си остане между нас!
И някой ден, ако се видим, няма значение къде и кога нека да си кажем поне едно: ,,Здрасти!'' Нека да не се подминаваме като непознати! Нека да имаме уважението един към друг, макар, че вече си ми позната, просто една позната, която до вчера ми беше една от Най-ДОБРИТЕ ПРИЯТЕЛКИ!!! ;( ;
Съжалявам адски много където се получи така!
Всичко най-хубаво ти желая от все сърце!
(Харесвах момичето и тя знаеше и до вчера бяхме много добри приятели. Всички са ми много добри приятели, а и тя ми беше много добра приятелка една от най-добрите. Но и я харесвах, а тя много добре знаеше това. Казвал съм й го!)
Дали сгреших? Оставам вие да решите и да ме посъветвате някои съвети (последното ако искате).
* Имената на действителните лица в историята са променени!!!
Отивам на рожден ден в Силистра. С уговорката, че рожденичката и едно момче ще ме чакат на старата автогара. Звънах им откакто тръгнахме от Добрич. Нямаше отговор, просто телефоните им звъняха и след известно време джиесема ме питаше: ,,Желаете ли ново свързване?'' просто си помислих, че не са си чули телефоните. 1 час пътуване, още толкова остава до Силистра (отново няма отговор, по телефоните) Звъня им за 50 път.
60 минути до Силистра: тук напрежението расте:
1-во пътувам вечерта с кола.
2-ро приятелите ме остават и заминават.
3-то аз няма къде да спа.
30 минути: тук отчаянието ме обзема напълно.
Звъня на един приятел (бившото гадже на рожденичката, който разбира се Не е поканен) : Дига ми момиче.
,,Илия?'' - питам аз.
,, Излезе из квартала някъде. Кой си ти?'' - отговаря женския глас.
,, Виктор от Добрич. Ще му предадеш ли като се прибере веднага да ме набере.''
,, Не, че какъв си ти, че ще ми казваш, какво да правя!'' - отговаря ми женския глас с много нагъл тон.
,, Слушай идвам от Добрич имам проблем, веднага като се прибере да се обади.''
,,Оф хубо, ае чао!'' - отговаря тя и затваря.
15 минути до Силистра. През цялото време се опитвам да се свържа с рожденичката, но без успех. Винаги ми казваше : ,,Желаете ли ново свързване?''
Опитвам да се обадя пак на Илия! Отсреща ми отговаря оператора: ,, Телефона на абоната е изключен или се намира извън покритие. След като си включи телефона ще бъде информиран за вашето обаждане чрез смс.''
10 минути до Силистра.
Обаждам се на Илия отново (слава богу, джиесема му е включен)
– ,,Да!'' - отговаря същия женски глас.
- ,,Здравей! Илия прибра ли се?''
- ,,Не!'' - отговаря ми тя с висок тон!
- ,, Ок ела на старата автогара да ме посрещнеш, после ще отидем при него.''
- ,,Какъв си ти, че ще те посрещам. Аз даже не съм те виждала на снимка!'' - почва да ми се репчи.
- ,,Аз съм те виждал, ела само!'' - отговарям аз, леко раздразнен от високия тон.
- ,,Абе какъв си ти, че ще те посрещам?''
- ,,Слушай какво не съм дошъл от Добрич да ти слушам глупостите. Веднага като се прибере да ми се обади!''
Съответно тя казва нещо което аз не чух, но беше от онези хубави български думички.
С мисълта, че съм дал червената слушалка, почвам да я нареждам:
,, Майка ти и шибана курва да еба. Кучка заспала'' и т.н. и т.н. , но явно не съм и и чак след всички благословии затварям.
Обаждам се на друго момиче, най-добрата приятелка на Илия - Атанаска. Вдига ми :
- ,,Да.''
- ,,Насе, намери бързо Илия!''
- ,,Кой си ти?'' - ме пита тя. Беше ми дала номера си преди няколко дена в скайп, но аз нямах ваучер да й се обадя.
- ,,Виктор от Добрич'' -отговарям аз. - До 10 минути съм в Силистра, чакайте ме на старата автогара.
- ,,Ок идваме!''
През това време да кажа, че се опитвах да се свържа с рожденичката, но без напредък.
Пристигаме, но се губим. Не знаем къде е старата автогара. Стигаме до един магазин. Телефона ми звъни. Гледам Илия. Дигам го.
-,,Да''
-,, Къде сте?'' - пита ме той.
- ,,До един магазин!''
- ,, Елате на старата автогара!''
- ,,Ок'' - и съответно затварям.
Обиколихме цяла Силистра и видях път напреде.
Викам на момчето да кара натам.
Кара с 40 някъде и изведнъж уж сме на пътя, но направо влязохме на центъра до ОББ.
-,,Мамка му!Това е центъра.'' - казва шофьора. Спираме рязко, вече навлезли 10 метра в центъра. Дава назад и спираме до ОББ.
Звъня на Атанаска: ,,Ние сме до ОББ звъни на Илия!''
- ,,Аз съм с него! Идваме!''
Чакахме 10 минути, дойдоха и ме взеха. Здрависах се с всички освен с Илия. Погледна ме много ядосано (все пак изредих всички роднини на гаджето му, преди да съм затворя телефона).
Обръща се леко (мисля си, че ще ме удари, а сме много добри приятели) и ми казва: ,,Запознай се с кучката с която говори по телефона!''
След минутка мълчание казва на приятелите ми: ,,Ще дойдете ли с нас?''
,,Не ние бързаме!''
- ,,Аз къде ще спа?'' - питам 3-те момичета и Илия. - ,,Измислихте ли го?''
- ,, Ще го измислим по пътя. - каза със съвсем спокоен глас Илия.
Приятелите си заминаха, а аз с подаръка на рожденичката ходя на ляво надясно и го удрям през торбата. Не я намерих и затова хвърлих плюшеното пате на боклука. (Играчка за 50 лева, но няма значение) ''
Спах в Илия, а рожденичката така и не дойде. Ако не бяха Илия и Атанска щях да спа навънка. В такива моменти разбираш кои ти са истинските приятели. Макар и да напсувах гаджето му по най-селския начин който знам, не ми се разсърди. После се извиних на момичето няколко пъти в продължение на 1 час. Тя ми прости от първия път, но на мен ми беше толкова неловко, че и й се извинявах още 1 час.
Ето какво писах на роженичката днес щом се върнах от Силистра:
Малеее!
Не знам вчера защо не ми дигна толкова много пъти! Звънях ти супер много! Нарочно не ми дигна ,даже и да си го забравила джиесема във вас, знаеше, че ще дойда!!! Дойдох да те уважа и подарък ти купих! Хвърлих го! Знаеше, че те харесвам и ти имах супер голямо доверие!!! Вече го нямам!!!
Слушай песента, говори сама за всичко което стана вчера (Извинявай много където се случи така, или по точно ти трябва да ми се извиниш, но вече няма значение!)
http://www.vbox7.com/play:39f7b186
;( ;( ;( Имах ти голямо доверие и много те обичах като приятелка и като човек и личност!!! Надявам се всичко което сме си споделили да си остане между нас!
И някой ден, ако се видим, няма значение къде и кога нека да си кажем поне едно: ,,Здрасти!'' Нека да не се подминаваме като непознати! Нека да имаме уважението един към друг, макар, че вече си ми позната, просто една позната, която до вчера ми беше една от Най-ДОБРИТЕ ПРИЯТЕЛКИ!!! ;( ;
Съжалявам адски много където се получи така!
Всичко най-хубаво ти желая от все сърце!
(Харесвах момичето и тя знаеше и до вчера бяхме много добри приятели. Всички са ми много добри приятели, а и тя ми беше много добра приятелка една от най-добрите. Но и я харесвах, а тя много добре знаеше това. Казвал съм й го!)
Дали сгреших? Оставам вие да решите и да ме посъветвате някои съвети (последното ако искате).
* Имената на действителните лица в историята са променени!!!