mesechka
08-31-2009, 14:16
Посвещавам историята на един приятел,който заслужава повече от това да е приятел...
Никога не съм харесвала запознанствата по интернет.Лесно можеш да се излъжеш за някого и да се забъркаш във всякакви проблеми.Но тогава бях още малка и исках да пробвам да чатя виртуално.Сайтът беше аха.бг,доста популярен и аз отодавна имах профил там.Всеки ден получавах нови съобщения,някои доста груби,други-опити за свалка,но нищо специално.Все същите изтъркани фрази на мачовци,от които ми беше писнало.Но беше голямо зарибяване с което изобщо не се гордея. Един ден разглеждах профили на момчета,когато попаднах на един леко странен такъв.Беше на момче на моята възраст.От единствената му снимка си личеше,че е интелигентен и може би кавалер.Зачудих се какво прави такова момче в такъв сайт.Нямаше как да греша-изражението му подсказваше,че е наистина свястно и умно момче.Реших да рискувам и въпреки,че се притеснявах,му писах.Запознахме се.Момчето се оказа точно такова,каквото си го представях.Дори и още по-интересен.Казваше се Мартин.Не изпитвах никакъв страх от него.Не се безпокоях,че ме лъже за каквото и да е било.От думите му чувствах,че е искрен.Той ми рзаказа много за живота си и обсъждахме доста неща преди да решим да се видим на живо.Срещата беше доста притеснителна и за мен,и за него.Но мина добре.Продължихме да си пишем по имейли и вече бяхме приятели...
По това време видях отново след една година човекът,който разтуптяваше сърцето ми .Той беше батко,доста горд и самовлюбен,но в същото време нежен и влюбчив.Той излъчваше сила и власт,беше лошо момче,но изключително привличащо.Двамата се влюбихме.Няма съмнение,че беше взаимно.Беше сладко и опияняващо,желано,мечтано, о и невероятно кратко.Той спортуваше всеки ден,макар,че беше изключение от типичните спортисти.Беше умен и остър на моменти,даже и груб,ако пожелаеше.Но беше Той.
Нещата обаче свършиха бързо и болезнено.След половин годиа се разделихме изключително лошо.Никое момиче не заслужава да бъде наранено така.След случката ми трябваше много време да си наредя живота отново.Беше ми трудно и тъжно без моето момче.Но го преодолях.(ЖИВОТЪТ НИКОГА НЕ ЗАПОЧВА И СВЪРШВА С ЕДНО МОМЧЕ).И тогава станах още по-близка с Марти.Говорехме си много за несподелената любов и се виждахме още по-често.Затова някакси не бях шокирана,че след месец ми сподели,че ме харесва.Беше съвсем нормално след толкова време.Бях поставена пред голям избор-от една страна не можех да забравя голямата любов с другото момче,беше невъзможно,но от друга-Марти беше спокоен,търпелив,мил,умен.Б еше онова,което Филип не можеше да ми даде.Марти щеше да ме накара да се чувствам щастлива и влюбена,мислех си аз,лъжейки сърцето си.И съвсем неразумно казах "Да!".
В началото беше приятно и спокойно,но после нещата станаха по-сериозни.Марти се беше вкопчил в мен всякаш съм спасителната му сламка и ставаше обсебващо.От друга страна не можех да се излъжа,че го обичам повече от Филип.А не исках да го льжа.Затова му казах по-малкото зло,а именно,че аз не съм готова да бъда с нето.Не можех да рискувам да го нараня повече.Той понесе новината много тежко,виждах как страда.Момчешкото сърце е много наранимо зад фасадата на грубостта,момичета.И въпреки това е можех да го лъжа повече.Нещата бяха тежки и за двамата.След седмица продължихме да си говорим,но вече като приятели.Той ми беше казал,че ще ми чака колкото е нужно.Не исках да го прави.Но нямах власт на твърдоглавието му.Минаха се 4 месеца.Държахме се добре един с друг-като приятели.До преди 5 дена,когато ми зададе в прав текст въпроса-"Обичаш ли ме още?".Какво трябваше да кажа?Истината?Да,обичах го.Силно,но различно от неговити представи.Той ме умоляваше да се съберем,каза,че каквото и да става е по-добре от настоящето ни.Отново трябваше да избирам.Но бях категорична."Сбогом.....засега".
Споделих тази истинска история с вас,за да не допускате моята грешка никога!!!Никога не лъжете сърцето си,че един стар приятел ще замести истинската любов.Не наранявайте него и самата вас в търсене на щастието,което никога не се постига с лъжа.Любовта е истина.
Ваша Винушка
Никога не съм харесвала запознанствата по интернет.Лесно можеш да се излъжеш за някого и да се забъркаш във всякакви проблеми.Но тогава бях още малка и исках да пробвам да чатя виртуално.Сайтът беше аха.бг,доста популярен и аз отодавна имах профил там.Всеки ден получавах нови съобщения,някои доста груби,други-опити за свалка,но нищо специално.Все същите изтъркани фрази на мачовци,от които ми беше писнало.Но беше голямо зарибяване с което изобщо не се гордея. Един ден разглеждах профили на момчета,когато попаднах на един леко странен такъв.Беше на момче на моята възраст.От единствената му снимка си личеше,че е интелигентен и може би кавалер.Зачудих се какво прави такова момче в такъв сайт.Нямаше как да греша-изражението му подсказваше,че е наистина свястно и умно момче.Реших да рискувам и въпреки,че се притеснявах,му писах.Запознахме се.Момчето се оказа точно такова,каквото си го представях.Дори и още по-интересен.Казваше се Мартин.Не изпитвах никакъв страх от него.Не се безпокоях,че ме лъже за каквото и да е било.От думите му чувствах,че е искрен.Той ми рзаказа много за живота си и обсъждахме доста неща преди да решим да се видим на живо.Срещата беше доста притеснителна и за мен,и за него.Но мина добре.Продължихме да си пишем по имейли и вече бяхме приятели...
По това време видях отново след една година човекът,който разтуптяваше сърцето ми .Той беше батко,доста горд и самовлюбен,но в същото време нежен и влюбчив.Той излъчваше сила и власт,беше лошо момче,но изключително привличащо.Двамата се влюбихме.Няма съмнение,че беше взаимно.Беше сладко и опияняващо,желано,мечтано, о и невероятно кратко.Той спортуваше всеки ден,макар,че беше изключение от типичните спортисти.Беше умен и остър на моменти,даже и груб,ако пожелаеше.Но беше Той.
Нещата обаче свършиха бързо и болезнено.След половин годиа се разделихме изключително лошо.Никое момиче не заслужава да бъде наранено така.След случката ми трябваше много време да си наредя живота отново.Беше ми трудно и тъжно без моето момче.Но го преодолях.(ЖИВОТЪТ НИКОГА НЕ ЗАПОЧВА И СВЪРШВА С ЕДНО МОМЧЕ).И тогава станах още по-близка с Марти.Говорехме си много за несподелената любов и се виждахме още по-често.Затова някакси не бях шокирана,че след месец ми сподели,че ме харесва.Беше съвсем нормално след толкова време.Бях поставена пред голям избор-от една страна не можех да забравя голямата любов с другото момче,беше невъзможно,но от друга-Марти беше спокоен,търпелив,мил,умен.Б еше онова,което Филип не можеше да ми даде.Марти щеше да ме накара да се чувствам щастлива и влюбена,мислех си аз,лъжейки сърцето си.И съвсем неразумно казах "Да!".
В началото беше приятно и спокойно,но после нещата станаха по-сериозни.Марти се беше вкопчил в мен всякаш съм спасителната му сламка и ставаше обсебващо.От друга страна не можех да се излъжа,че го обичам повече от Филип.А не исках да го льжа.Затова му казах по-малкото зло,а именно,че аз не съм готова да бъда с нето.Не можех да рискувам да го нараня повече.Той понесе новината много тежко,виждах как страда.Момчешкото сърце е много наранимо зад фасадата на грубостта,момичета.И въпреки това е можех да го лъжа повече.Нещата бяха тежки и за двамата.След седмица продължихме да си говорим,но вече като приятели.Той ми беше казал,че ще ми чака колкото е нужно.Не исках да го прави.Но нямах власт на твърдоглавието му.Минаха се 4 месеца.Държахме се добре един с друг-като приятели.До преди 5 дена,когато ми зададе в прав текст въпроса-"Обичаш ли ме още?".Какво трябваше да кажа?Истината?Да,обичах го.Силно,но различно от неговити представи.Той ме умоляваше да се съберем,каза,че каквото и да става е по-добре от настоящето ни.Отново трябваше да избирам.Но бях категорична."Сбогом.....засега".
Споделих тази истинска история с вас,за да не допускате моята грешка никога!!!Никога не лъжете сърцето си,че един стар приятел ще замести истинската любов.Не наранявайте него и самата вас в търсене на щастието,което никога не се постига с лъжа.Любовта е истина.
Ваша Винушка