buttertoast
09-01-2009, 10:16
За скромните ми години и 5те момчета,с които съм била,това не ми се беше случвало ..
След последната ми провалена връзка аз си казах,че поне на тоя етап няма да се занимавам с момчета и бях убедена,че НИКОЙ не може да ми прихване вниманието дотам,че да го поискам. По закон на Мърфи ли,случайно ли, появи се едно момче което за отрицателно време ми обърна живота на 180 градуса. Само като го видях за първи път си глътнах ВСЯКАКВА граматика,да не говоря за после .. при мисълта за него изтръпвах,получавах топка в стомаха и не можех да направя 5 нормални крачки,щот' ми трепереха краката. И така си бях нон стоп.Такава тръпка просто не вярвах,че може да има ..
Но дотук добрата част. Той е от ъндърграунда на квартала - минал е половината момичета в района,редовно участва в побоища, има 2 мотора и 2 коли, все добри модели, и прави планове за хиляди левове, които не знам откъде има. С 2 думи - типичен badass,по който всяка 15-годишна пикла си губи ума .. Наложи се много да ме убеждават,че се е променил и е изоставил мръсните дела, за да му дам шанс, защото, аджеба, много ме бил харесал, а аз нямам доверие на кой да е. Както и да е, тръгнахме, доверих му се и получих нааай-експлозивната връзка в досегашния ми живот. То просто нямаше такива емоции .. беше връзката-мечта за мен и за момент си помислих как искам да прекарам живота си с него.. велико.
Всичко вървеше супер,докато той не изчезна.2 дена не ми отговаряше на търсенето и когато най-накрая реши да отговори,в прав текст го попитах всичко наред ли е. Той каза,че не бил момче за мен и че .. имал друга. Не правих панаири,просто се съгласих,пожелах му късмет и приключих темата.
Споделих на приятелките ми,те започнаха да го нареждат къв бил тъп прост малоумен и т.н.,очакваха да ги подкрепя,защото все пак ми е изневерил и кой знае кога е щял да ми каже,ако не го бях питала.. ама аз не мога да кажа нищо лошо за него. Би трябвало да се чувствам унижена и да тая поне някакви мизерни лоши чувства,но.. не. Единственото,което искам е той да е щастлив,дори и да не е с мен.
Това .. любов ли е?
След последната ми провалена връзка аз си казах,че поне на тоя етап няма да се занимавам с момчета и бях убедена,че НИКОЙ не може да ми прихване вниманието дотам,че да го поискам. По закон на Мърфи ли,случайно ли, появи се едно момче което за отрицателно време ми обърна живота на 180 градуса. Само като го видях за първи път си глътнах ВСЯКАКВА граматика,да не говоря за после .. при мисълта за него изтръпвах,получавах топка в стомаха и не можех да направя 5 нормални крачки,щот' ми трепереха краката. И така си бях нон стоп.Такава тръпка просто не вярвах,че може да има ..
Но дотук добрата част. Той е от ъндърграунда на квартала - минал е половината момичета в района,редовно участва в побоища, има 2 мотора и 2 коли, все добри модели, и прави планове за хиляди левове, които не знам откъде има. С 2 думи - типичен badass,по който всяка 15-годишна пикла си губи ума .. Наложи се много да ме убеждават,че се е променил и е изоставил мръсните дела, за да му дам шанс, защото, аджеба, много ме бил харесал, а аз нямам доверие на кой да е. Както и да е, тръгнахме, доверих му се и получих нааай-експлозивната връзка в досегашния ми живот. То просто нямаше такива емоции .. беше връзката-мечта за мен и за момент си помислих как искам да прекарам живота си с него.. велико.
Всичко вървеше супер,докато той не изчезна.2 дена не ми отговаряше на търсенето и когато най-накрая реши да отговори,в прав текст го попитах всичко наред ли е. Той каза,че не бил момче за мен и че .. имал друга. Не правих панаири,просто се съгласих,пожелах му късмет и приключих темата.
Споделих на приятелките ми,те започнаха да го нареждат къв бил тъп прост малоумен и т.н.,очакваха да ги подкрепя,защото все пак ми е изневерил и кой знае кога е щял да ми каже,ако не го бях питала.. ама аз не мога да кажа нищо лошо за него. Би трябвало да се чувствам унижена и да тая поне някакви мизерни лоши чувства,но.. не. Единственото,което искам е той да е щастлив,дори и да не е с мен.
Това .. любов ли е?