View Full Version : Поредната доведена майка и брат...
Писна ми! Родителите ми сменят съпрузите/съпругите си през 2 секунди. Тамън заобичам някой доведен родител и започна да се разбирам с него и наще се оттървават от него. От страната на майка ми имам 1 доведена сестра от 2рия и брак и 3 големи братя (българо-шведи)от 3тия, а от страната на баща ми имам...хмм сложно... :D от 2рия брак 1 сестра и 2ма братя, от 3тия брак 1 сестра и 1 брат, от 4въртия брак още 1 брат... може да пропускам някой, но много ми станаха :D Не мога да понасям доведения си баща, понеже нямаме нищо общо, нито той нито аз искаме да се сближим и ми е много неприятен, а баща ми смени толкова много жени. Имаме една обща приятелка, която обичам страшно много (тя е на 50 години) адски готина е, забавна...един от най-готините и луди хора, които познавам. Баща ми ходеше известно време с нея, но я има като резерва. Един вид исползва я за секс, за да запълни дупките във времето. Тя го обича адски много, обича ме и мен. Имам я като майка и имам нужда от истинска майка като нея, но ето, че днес престигна една приятелка на баща ми от Германия, на която когато тя е била на 16 той е и предложил брак (първата любов) и ето че заряза всички, за да бъде с нея. Заряза перфектната жена за ролята на моя майка, заряза мен (въпреки, че твърди, че най-големия му страх е да ме загуби, но ето, че ме заряза) и й предложи брак и сега иска да замине за Германия и не иска да се връща. Що за родители са това. Толкова ли много се е променило времето, че вече всички семейни ценности са се загубили и даже децата не значат нищо за родителите си, щом са способни да ги изоставят сами, за да си направят кефа с поредната пачавра? Вече нз какво да правя. Тоталко изгубих родителите си. Как да им обясня, че имам нужда от тях. Как да им кажа, че въпреки че живея отделно от тях и си искарвам сама прехраната, все още съм едно малко 16 годишно момиченце и имам нужда от едни обикновенно мама и татко , на които да мога да разчитам винаги, а не от курва и ебач.
кофти ситуация ... просто му го кажи
бтв ти на колко си :-o
Хм ... много сложно...с толкова братя и сестри и аз няма да знам къде съм...но ти щом си на 16 и вече сама си изкарваш прехраната - евала!!!Но нз какво да ти кажа-може би просто поговори с тях-попитай ги те като са били на твоите години дали са имали нужда от подкрепа и закрила от страна на техните родителе и им кажи, че за теб е важно да имаш някой до теб в трудните моменти...!
УсПеХ!!! :-)
dan40123
09-01-2009, 19:25
как така си на 16 и си изкарваш сама прехраната издай тайната че и аз искам. а иначе тея всичките дето си ги изброила не мисля че могат да ти се нарекат истински братя и сестри при положение че са толкова много и така. а иначе припомни на родителите си че ти си единствената им истинска дъщеря
Те много пъти са ми споделяли, че като са били на мойта възраст родителите им са били по цял ден на работа и не са им обръщали никакво внимание. Теорията на майка ми е, че: след като тя е израстнала без родители, които да и обръщат внимание и аз мога. Според мен това е адски тъпо-това, че нея са я лишавали не значи, че и аз трябва да страдам. С баща ми винаги сме си говорили, понеже е много готин и разбран човек, но ето, че и той полудя и захвърли взичко за една стара любов. Как може да ми каже, че заминава за Германия (без мен) и нищо от БГ няма да му липсва...
как така си на 16 и си изкарваш сама прехраната издай тайната че и аз искам. а иначе тея всичките дето си ги изброила не мисля че могат да ти се нарекат истински братя и сестри при положение че са толкова много и така. а иначе припомни на родителите си че ти си единствената им истинска дъщеря
С графичен дизайн към фирмата на майка ми и по интернет се занимавам с уеб дизайн, програмиране,превеждане на статии и като плащам мембършипа на играчи на една игра, които нямат кредитни карти. Мембършипа е 10 лева, а аз им искам 25 за услугата.
мм интересно :д искам и аз пък много братя и сестриииии :( :(
мм интересно :д искам и аз пък много братя и сестриииии :( :(
Аз много си ги обичам всички и много добре се разбирам с тях, но родителите... това е друг въпрос . :D
revolver
09-01-2009, 19:46
HOLY SHIT :shock:
balon4eee
09-01-2009, 20:30
как така си на 16 и си изкарваш сама прехраната издай тайната че и аз искам. а иначе тея всичките дето си ги изброила не мисля че могат да ти се нарекат истински братя и сестри при положение че са толкова много и така. а иначе припомни на родителите си че ти си единствената им истинска дъщеря
Не е тя единствената им истенска дъщеря бе Децата които имат от другите си бракове полу деца ли са им ?
как така си на 16 и си изкарваш сама прехраната издай тайната че и аз искам. а иначе тея всичките дето си ги изброила не мисля че могат да ти се нарекат истински братя и сестри при положение че са толкова много и така. а иначе припомни на родителите си че ти си единствената им истинска дъщеря
Не е тя единствената им истенска дъщеря бе Децата които имат от другите си бракове полу деца ли са им ?
Всъщност те са доведени както на мен така и на тях. Казвам доведени, а не полу братя и сестри.
mArMaLaDkA
09-01-2009, 20:39
Единственото, което мога да ти кажа е, че родителите ти са безотговорни.
Все едно не е достатъчен стрес, че са разведени, ами и да подлагат детето си на някакво постоянно запознаване с нова втора/и майка/баща и n броя братя и сестри.
На родителите си няма как да обясниш всички тези неща, които обясняваш на нас.
Дори и да събереш кураж да им обясниш, те надали ще те разберат.
Най-много за ден-два да се опитат да се правят на съвестни родители, а после отново ще тръгнат да се вживяват в ролята на пубери, които тепърва навлизат в живота и единственото, което ги интересува, е на тях да им е добре.
SomewhereInTime
09-01-2009, 20:45
Съгласна съм с mArMaLaDkA. Родителите ти са много безотговорни. Аз обикновено давам втори шанс, ако при теб може да се нарече така. Най-добре говори и с двамата, обясни им какво ти е, кажи на баща ти, че ти е много гадно, че ще занимава, и изобщо, че много страдаш от всичко това. Обясни им, че имаш нужда от тяхната подкрепа и искаш да са до теб. Има някаква вероятност,макар и много малка, да те разберат. Все пак по-добре да опиташ, поне ще си сигурна...иначе после ще се чудиш какво би станало, ако им беше казала :? ....
Точно това правят те. каквото и да им обяснявам те най-много да се променят за 1/2 дена и после айде пак на купона.
Най-много за ден-два да се опитат да се правят на съвестни родители, а после отново ще тръгнат да се вживяват в ролята на пубери, които тепърва навлизат в живота и единственото, което ги интересува, е на тях да им е добре.
Вече почти съм се предала.
Съгласна съм с mArMaLaDkA. Родителите ти са много безотговорни. Аз обикновено давам втори шанс, ако при теб може да се нарече така. Най-добре говори и с двамата, обясни им какво ти е, кажи на баща ти, че ти е много гадно, че ще занимава, и изобщо, че много страдаш от всичко това. Обясни им, че имаш нужда от тяхната подкрепа и искаш да са до теб. Има някаква вероятност,макар и много малка, да те разберат. Все пак по-добре да опиташ, поне ще си сигурна...иначе после ще се чудиш какво би станало, ако им беше казала :? ....
Аз съм им го казвала и спокойно и с крясъци... докарвала съм ги до рев.. осъзнавали са грешките си, но това винаги е било моментно състояние. Все още се държат като пубери, а на мен ми се налага да играя ролята на големия човек.
SomewhereInTime
09-01-2009, 22:22
Съгласна съм с mArMaLaDkA. Родителите ти са много безотговорни. Аз обикновено давам втори шанс, ако при теб може да се нарече така. Най-добре говори и с двамата, обясни им какво ти е, кажи на баща ти, че ти е много гадно, че ще занимава, и изобщо, че много страдаш от всичко това. Обясни им, че имаш нужда от тяхната подкрепа и искаш да са до теб. Има някаква вероятност,макар и много малка, да те разберат. Все пак по-добре да опиташ, поне ще си сигурна...иначе после ще се чудиш какво би станало, ако им беше казала :? ....
Аз съм им го казвала и спокойно и с крясъци... докарвала съм ги до рев.. осъзнавали са грешките си, но това винаги е било моментно състояние. Все още се държат като пубери, а на мен ми се налага да играя ролята на големия човек.
Неприятно. Не знам как търпиш...Кажи им, че искаш повече внимание, не промяна за 1-2 дни, 'щото от нея няма смисъл, де да знам и аз вече...Гадно е когато няма на кого да разчиташ на 100%....
mArMaLaDkA
09-01-2009, 23:09
Такива хора не се променят. Т'ва комплексите са страшно нещо. Да си заебеш детето, само за да се доказваш пред бившата си половинка "колко си як и как въртиш сума ти гаджета", си е направо жалка постъпка. Който си има недоизживяна младост и егоизъм в излишък, постъпва така и смята, че това му държание е правилно.
Може би казвам всичко това, защото съм пристрастна, знам ли...