View Full Version : Amy - стихове.
BloodyAmy
09-04-2009, 13:31
Етто два стиха от мен.. малко са стари, намерих ги в архива. (:
В търсене на любовта..
Любови и раздели,
все едни и същи сцени...
„Обичам те” – думи свещени,
но напразно употребени.
А сърцето лута се само
и търси само едно...
Малко обич и топлина
... но кога, кога?
Съзнанието хиляди въпроси задава,
а в мрака душата чака...
И в тялото хаос настава,
и душевния мир се нарушава.
А лека е така прост,
малко истинска любов..
Кръговрат…
Мечта неосъществена,
а след нея черен ден…
Сълза,
а след нея още безброй…
Тъга,
а след нея самота…
Капка кръв,
а след нея разбито на парчета сърце…
Отчаяние,
а след него жажда за смърт…
В ръката нож,
а след него… погубен един човешки живот…
ImmortalForever
09-04-2009, 13:37
И двете са хубави, но аз харесвам повече изчистените, така че първото ми е фаворит... :-)
MpFaShIoN
09-04-2009, 16:06
Не е задължително стихотворенията да имат рима за да са хубави ... на мен пък ми харесват и двете :)
Не е задължително стихотворенията да имат рима за да са хубави ... на мен пък ми харесват и двете :)
BloodyAmy
09-04-2009, 22:04
Благодаря за мненията.
Едно едно от днес:
„..Защото”
Посветено на: Слънчицето
Не те обичам, защото си красив.
Обичам те защото си себе си.
Не те обичам, защото ме караш да плача.
Обичам те, защото винаги, когато го правя държиш ръката ми.
Не те обичам, защото се смееш с мен.
Обичам те, защото ме караш да се усмихвам.
Не те обичам, защото си, като всички.
Обичам те, защото си единствен сред тълпата.
Не те обичам, защото ми казваш, че съм красива.
Обичам те, защото ме караш да се чувствам така.
Не те обичам, защото си с мен всеки ден.
Обичам те, защото, когато искам винаги си тук.
Не те обичам, защото ми казваш, че очите ми са хубави.
Обичам те, защото, чрез тях четеш в душата ми.
Не те обичам, защото говориш много.
Обичам те, защото дори и тишината с теб е красива.
Не те обичам, защото ми пишеш любовни съобщения.
Обичам те, защото, чрез тях ми показваш, че съм единствена.
Не те обичам, защото ме наричаш „Слънце”.
Обичам те, защото в моя свят слънцето си ти.
Не те обичам, защото ще си с мен завинаги.
Обичам те, защото те има.
Не те обичам, защото споделяш любовта си с мен.
Обичам те, защото ме караш да изпитвам нещо велико.
Не те обичам, защото сме едно.
Обичам те, защото без тебе няма мене.
Ужъм, почти ме трогна. :(
Jumbie483
09-05-2009, 10:25
"Не те обичам, защото сме едно.
Обичам те, защото без тебе няма мене."
Прекрасно :smt007
Това последното определено ми е фаворит пред останалите..
Браво ;)
ScionOfStorm
09-05-2009, 10:30
:lol:
грубоо,
НО
донякъде правилно. :>
smiirnoff
09-05-2009, 12:15
Първото много ми хареса ^^ :P
"Не те обичам, защото сме едно.
Обичам те, защото без тебе няма мене."
доста егоистично а 8-)
:lol:
грубоо,
НО
донякъде правилно. :>
Също така и гениално изразено само чрез една емотиконка. :-D
BloodyAmy
09-05-2009, 15:51
A извинявам се, ама вие почнахте да спамите. Не ми трябват излишните ви постове. (:
ScionOfStorm
09-05-2009, 17:54
ъ?
A извинявам се, ама вие почнахте да спамите. Не ми трябват излишните ви постове. (:Не търпиш критика било и то изразена с една емотикона.Лично мнение е че второто сякаш е по-добро. :)
Сякаш е писано от 11-годишно дете. :smt069
Не ми трябват излишните ви постове.
Izvinqvai slun4ice,mnogo sladku stihutfureniiCe!
i drugite de
:cry:
faflaaaaa
09-05-2009, 20:35
mn mi haresaha osobeno poslednoto :) bravo :) :)
Звучи чудесно... като за проза. Никаква поезия не видях аз.
BloodyAmy
09-12-2009, 11:29
" Колко.. "
Колко мрачен може да бъде деня и
колко светла може да бъде нощта?
Колко стиха ти написах и
в колко от тях в любов ти се вричах?
В колко истината казах,
а в колко от тях себе си заблуждавах?
Колко пъти с теб щастието откривах
и колко пъти в мислите си от тебе се отричах?
Колко пъти в сънищата ми присъстваше
и колко пъти на сутринта преструвах се?
Колко пъти след мен тичаше
и колко пъти обърнах се?
Колко пъти искаше ме
и в колко от тях отдадох ти се?
Колко пъти истински твоя бях
и в колко от тях залъгвал си се?
Колко пъти в душата ми истината прочете
и в колко от тях очите си затворени държеше?
Защото не ги отвори,
защото не се опита да прочетеш
какво пише в редовете духовни?
Защото не се опита да разбереш,
че не може птицата с едно крило да лети,
тъй както жарта върху леда да гори…
" Спомени от сегашните дни.. "
Цигара след цигара,
кълбо дим
и малко сива пепел.
Песен тъжна,
ноти, струни
и плачеща китара.
Глътка бира
и жажда за свобода.
Четири стени
и филм черно – бял.
Човек, сълза
и много тъга.
Болка, скръб
и сюжет познат.
Един самотник,
една жена.
Думи тежки
и крясъци безброй.
Любов,
раздяла и
два пътя с поска различна.
Без „сбогом” ,
без прегръдка дори.
Само със спомени,
от сегашните дни.
" Стара мечта.. "
Утро, дъжд, сив
и студен ден.
Кафе, цигари
и стари новини.
Снимки пожълтели
и спомени безброй.
Лист хартия,
мастило и перо.
Мисли пазени и
още едно любовно писмо.
Подател известен,
а получател „Любовта”.
Отговори неполучени
и дълбоко заровени мечти.
Покосени надежди и
любов – мечтана до старини.