rauwkost
09-04-2009, 22:34
Ето нещо от мен, нещо, което нахвърлях преди 5 минути, не за друго просто моментно състояние, дори няма заглавие още.
Не искам да усложнявам нещата,
не искам да натоварвам себе си с тежест,
която не бих могла да нося.
Понякога дори не искам да разбирам истината,
не знам дали бих я понесла, такава каквато е - чиста,
макар и понякога болезнена.
Не бих искала да показвам болката вътре в мен,
чийто глас заглушава всичко що се докопа до главата ми,
стаената мъка, която не бих показала на хората се превръща в ярост, яростта със себе си в нови болки,
и макар да знам, че пътят ми е грешен, предпочитам да съм на него,
да знам, че сама се закопавам, без ничия намеса.
Думи, действия, реалност.. за всеки ли е?
Не искам да усложнявам нещата,
не искам да натоварвам себе си с тежест,
която не бих могла да нося.
Понякога дори не искам да разбирам истината,
не знам дали бих я понесла, такава каквато е - чиста,
макар и понякога болезнена.
Не бих искала да показвам болката вътре в мен,
чийто глас заглушава всичко що се докопа до главата ми,
стаената мъка, която не бих показала на хората се превръща в ярост, яростта със себе си в нови болки,
и макар да знам, че пътят ми е грешен, предпочитам да съм на него,
да знам, че сама се закопавам, без ничия намеса.
Думи, действия, реалност.. за всеки ли е?