Протест "Свобода, а не страх" - 12 септември 2009

[adrenal1n]

http://svobodata.org/fnf-card1.png

Изпратете тази картичка на приятел, колега или на някой познат, за да може той да научи повече за това какво се случва в България с неговите права, за да може да участва в деня за протест “Свобода, а не страх” 2009 и за да посети сайта на инициативата и да прочете призива за участие: http://www.svobodata.org/

Протестът “Свобода, а не страх” ще се проведе отново, както и миналата година. Той показва нашето нежелание да бъдем постоянно наблюдавани, следени, нашите данни да бъдат записвани без причина и да бъдем постоянно обект на анализ от страна на бизнес и на държавата.

Какво се случи последната година?

1
От 16 април данни за ВСЕКИ e-mail, който изпратите, се съхранява в доставчика ви на Интернет, за да може да служи на полицията. Съхраняват се и местоположенията на използването на Интернет, дали ползвате skype, icq, jabber, други средства за комуникация, VOIP. Освен това се съхранява и с кого си общувате, кога си общувате и кога сте в Интернет, също така и зад кое IP сте в момента на използването на услугата към вашият Интернет доставчик. Има и още данни. Те могат да бъдат използвани за анализ и да бъде проследено вашето поведение и поведението на хората, с които си комуникирате.

2
От няколко дни МВР отново иска директен достъп и до данните за нашите телефонни разговори, които мобилните оператори са длъжни да съхраняват за 1 година назад. Службите искат да могат да вземат тези данни с т.нар “пасивен достъп”, в който за секунди могат да извлекат с кого сте си говорили, кога, колко дълго, къде сте се намирали, с точност до няколко метра, когато сте провеждали разговора и още други данни, които отново могат да проследят, без да сте извършили престъпление, какво сте правили през последната една година, че и повече, защото няма изискването за премахване на данните от МВР.

3
От Нова Година вече ще имаме биометрични снимки и личните ни карти ще съдържат нашите отпечатъци. За да си извадите нов документ за самоличност, ще трябва да си дадете отпечатъците, като “престъпник пред ФБР” и да влезете в една “тъмна стаичка”, за да ви направят биометрична снимка, която записва всякакви данни за вас и в последствие можете да бъдете разпознат от всяка една камера, която е поставена на улицата - къде ходите, как се движите и с кого се срещате, вече и извън електронното пространство.

4
В европейските инстутиции се обсъждат серия от директиви, които не обръщат много внимание на гражданските права в цифровия свят, а наблягат повече на правата на бизнеса и на институциите. Въпреки че евро-депутатите гласуваха за гарантиране на правата ни, това най-вероятно няма да се случи. Няма да се случи и това, да останем с неутрален Интернет, което пряко вреди на бизнеса и на личното му използване.

5
В Софийския университет и на други места ще се инсталират скъпи камери за наблюдение и система за контрол на движението на всеки студент и преподавател.

Информацията, която се събира и обработва за всеки един от нас с измислената причина “борба с тероризма”, е много ценна и ние трябва да си я защитим, като искаме всички права на гражданите да бъдат спазени. Не искаме безконтролн следене и безпричинно такова.

Разбираме усилията на службите да ни гарантират сигурността, но не е това начинът за това. Това са стъпки за създаване на “Министерство на Информацията” и за контрол от страна на този, в когото е тя. Нека не се заблуждаваме, че тази информация ще бъде използвана само за “мирни цели”, както и не се заблуждаваме, че тя ще бъде използвана за тотален контрол, както във фантастичните филми. Доказателства за злоупотреба с информация и за подтисничество с такава информация има много - от организаторите на мирните протести, до съсипването на живота на определен човек.

А сега информацията се добива много лесно…

Затова излез и кажи, че искаш своята гражданска свобода, а не да се страхуваш.

http://www.bmwpower-bg.net/forums/images/smiles/icon_rolleyes.gif

[prizivzaborba]

Не на камерите в СУ! "Призив" ще се включим в протеста "Свобода, а не страх 2009"

На 24 август тази година, на пресконференция, ректорът на Софийския университет проф.Иван Илчев обяви намеренията си да се поставят камери за наблюдение на територията на университета, както и да се въведат магнитни карти, за да се контролира пропускателният режим. Аргументите, изтъкнати от проф. Иван Илчев, се въртят около сигурността на студентите и контролирането на учебния процес. Много хора биха казали „Добре, така няма да има престъпления”. Ето обаче, в какви условия се извършва този проект:

През април месец т.г. тихомълком бе взето решение за увеличение на таксите за следване (в частност в СУ средно с 8%) по предложение на ректорите. В началото на месец август бе обнародвано в държавен вестник решението на правителството да ореже парите за образование с 20 млн. лв – реакция на университетската власт нямаше. Сега ректорът ни съобщава, че от 6 месеца се подготвя проект за магнитни карти, а и ще бъдат изхарчени 250 000 лв за камери.

Какво е общото между изброените факти – мълчанието на ръководството на СУ. Когато интересите на студентите и университета са пренебрегнати от правителството, академичното ръководство изпада в дълбоко мълчание с цел потулване на фактите и забравяне на случая. Но сега с това предложение, управата на висшето училище вече не оставя съмнение, че при взимането на решения, засягащи всички в учебното заведение, то не се вълнува само от едно – от мнението на самите учащите се. Може би се страхуват, че мнението ни няма да им хареса. И с право.

Нашето мнение обаче ще трябва да бъде чуто. Първо, поставянето на камери нарушава човешките ни права, заложени в действащата Конституция на страната ни:

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Второ, дали наистина поставянето на камери се прави в полза безопасността на студентите? Ректорът твърди, че за последните години има 3 случая на нападнати студенти с пистолет или нож, т.е. при поток от около 20 000 души на ден за няколко години има 3 инцидента. С този аргумент обаче, предлагащите тази мярка сами се оборват - от изнесените данни личи, че престъпността на територията на университета е с изключително ниски стойности, от тях става ясно, че СУ е едва ли не от най-безопасните места в България към момента. Още по-неубедително звучи и другият аргумент, че така ще се следи дали преподавателите си изпълняват задълженията. Отново се „гонят” последствията, вместо да се отстранят причините за непрекъснато спадащото ниво на преподаване.

Остава да се запитаме каква всъщност е целта на камерите тогава. Ще ни следят ако сме неудобни някому? Кой ще ни даде гаранция, че тези данни няма да попаднат в ръцете на недоброжелатели? Нуждата, институция с репутация на демократично и ползващо се с автономия на управлението заведение като Софийския университет, да се превръща в полицейска територия, май идва от страха на ръководството – страх от недоволни и несъгласни с абсурдите в университета студенти може би.

Не стига и това, ами се иска въвеждането на магнитни карти, чрез които само студенти и преподаватели ще имат достъп до сградите на СУ. Това на практика означава, че университетът като място на всеобща достъпност и просвета отива в миналото. Та нали точно ВУЗ-овете трябва да са храмове на знанието, до които да имат достъп всички желаещи независимо от статута си. А ако някой ученик иска да посети лекция? Или завършил студент пожелае да се види с някой преподавател? Или просто някой човек чуе за интересна дискусия и реши да присъства? Или просто иска да разгледа сградата? Явно ръководството е преценило, че тези хора нямат място в университета. Трудно може да бъде посочено по-антидемократична и по-антиакадемична позиция от тази.

Уважаемият ректор с мълчанието си по важни въпроси, засягащи всички свързани с университета, напълно прилага поговорката „Мълчанието е злато”. От друга страна, изтъква, че група студенти били искали контролиран пропускателен режим. Господин ректор, след като сте така загрижен за мнението на студентите, моля Ви, попитайте ни всичките над 20 000 студенти. Има как да стане, освен ако, разбира се, за вас и ръководството не е по-важно да изнесете поредния урок по несъобразяване и незачитане на интересите ни, ползвайки за тази цел безличния и безгласен, но покорен вам и на овластените среди, Студентски съвет. И да не ни попитате, последната дума ще е на студентите, дори и да не искате да се съобразявате с тях.

Ние няма да позволим да ни следят и да потъпкват човешките ни права. Ние, студентите, не сме престъпници, но може ли това ръководство, което харчи безогледно нашите пари, да каже същото за себе си?

Оттук нататък не ръководството ще следи студентите, а студентите ще следят внимателно дейността на отговорните за вземаните решения!

Да на свободата на студентите и университетската автономия!

Не на камерите в СУ! ...
...
Разбира се, ако в училищата и детските градини сега предприемат формиране на такова самосъзнание у децата - възпитание, че постоянно трябва да са под видеонаблюдение, все едно че това е нещо нормално и е за тяхно добро - представете си само за какво може да става въпрос в университетите, когато и там се започне с разпространението на тези камери. Поведението на всеки ще може да бъде изследвано по този начин без негово знание, ежедневните му контакти с колеги и т.н., да бъде разработван в случай на интерес и да се провеждат специфични мероприятия и експерименти спрямо неговата личност, в т.ч. и с оглед на бъдещата му реализация - да бъде контролиран - което се отнася не само за студентите, но и за преподавателския състав

Но като споменах училищата и детските градини, трябва да имате предвид, че, понеже там става въпрос за заснемане малолетни, дори е още по-неправомерно да се поставя видеонаблюдателно оборудване, без предварително да са питали родителите или законните представители на децата

[prizivzaborba]

"Свобода, а не страх 2009"
Впечатленията ни от протеста „Свобода, а не страх 2009”, проведен на 12 септември

На 12 септември 2009 година в София се проведе протестът „Свобода, а не страх 2009- Да спрем манията за подслушване”, организиран у нас от движение „Електронна граница”. Това е част от международна инициатива срещу все по-разпростиращото се следене на хората чрез различни технически средства – мобилни оператори, видеонаблюдение, Интернет, биометрични данни и т.н. В призива за участие е отбелязано, че следенето не може да бъде действаща мярка срещу престъпността в условията на пренебрегване на социалните причини, които я пораждат и че вместо за ограничаване на разрастващата се бедност, се дават огромни средства за следене; като опасна тенденция е посочено обстоятелството, че огромен брой демократични организации и групи по света са потърпевши от все по-увеличаваните мерки за наблюдение, а оттам и за контрол.

Ние от студентско-ученическо движение „Призив за образование” подкрепихме инициативата и се включихме в протестното шествие. Конкретен повод за участието ни е решение на ръководството на Софийския университет от 24 август тази година за поставянето на камери и въвеждането на магнитни карти за достъп до територията на ВУЗ-а. Позицията ни е изложена в съставеното по този повод съобщение „Не на камерите в СУ!”

(виж http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=213&Itemid=1 ).

Включването ни стана в 11 часа в градинката между Софийския университет и парламента като групата ни издигна транспарант с надпис: „Не на камерите в СУ!”. Там се бяха събрали за протеста 100-ина души, студенти, преподаватели и граждани, пред които от името на „Призив” съобщение прочете активистка на движението. Към шествието, което се насочи към Министерство на вътрешните работи, се присъединиха още хора и броят на протестиращите нарастна. Скандираха се възгласи като: „Свобода, а не страх!”, „Не искаме да ни следят, не сме престъпници!”, „Не искаме камери в Софийския” и други. Протестът завърши в градинката до министерството, където всеки желаещ можеше да остави елемент от компютъра си (кабел, мишка, диск и т.н), окачвайки го на дърво в знак на несъгласие със следенето конкретно в електронното пространство. Скоро след това, малко преди 12 часа, протестът завърши.

Според нас проявата мина успешно най-малко поради това, че на нея присъстваха десетки млади хора и различни граждани. На тях и на всички други бяха раздавани копия от последния брой на студентско-ученическия ни бюлетин. Заслужава си в бъдеще да се обърне още по-голямо внимание на нашите колеги и сред обществото ни като цяло на въпроса със следенето и нарушаването на човешките ни права.

* * *

Не повече от 20 минути след края на протеста дейци на студентско-ученическо движение „Призив за образование” бяха нападнати от две лица с цел нанасяне на побой. Ето как стана това:

Още с напускането ни на мястото на протеста групата на „Призив” мина покрай седящи на пейка лица, които отправиха обидни реплики и заплахи („Клошар, ще умреш!”) към наши активисти. Групата ни продължи своя път и чакаше автобусен превоз на спирката на бул.”Евлоги Георгиев” и ул.”Граф Игнатиев” (посока НДК). Тогава, към 12.15 часа, две от лицата, отправяли заканителните реплики, се приближиха и се нахвърлиха с юмруци и ритници върху най-близкостоящите до тях младежи (учениците) от групата ни. Последва отблъскването им от спирката и бягство от тяхна страна към кръстовището на „Граф Игнатиев”. Тук вече всеки от нападателите грабна оставени на тротоара части от улични плочки и ги хвърли през улицата към дейци на „Призив”. Едното паве бе избегнато от наш активист и разби близконамиращата се витрина на ремонтиращ се търговски обект, а другото- също не намирайки предназначението си, се стовари на метри от стояща до светофара майка с дете. Веднага след това двамата агресори избягаха по бул.”Евлоги Георгиев” посока Орлов мост.

Ние, от „Призив” желаем да заявим, че това нападение над студентско-ученическото движение е предшествано от други случаи на хулиганство и заплахи за саморазправа от страна на вече добре познати среди с противообществени изяви. Същите кръгове са съпричастни към разигралите се провокации по време на протеста от 14 януари 2009 година

(виж http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=98&Itemid=58 ) ; подобни и свързани с такъв тип подбуди лица отправиха електронни заплахи към „Призив” на 7 март 2009 година- един ден преди организираното от движението ни на 8 март официално протестно шествие в знак на солидарност със синдикалистката Костадина Кунева. Отправените от тези среди заплахи приканваха към саморазправа с нас и възпрепятстване на планирания протест. Сега, преди настоящия случай на агресия, предварителни заплахи не е имало, а агресорите преминават към пряко посегателство върху наши активисти.

Заявяваме, че лицата, осъществили последното нападение над нас, са ни известни. Един от нападателите е участник във вандализма на 14 януари пред Народното събрание, а другият е понастоящем студент в Софийския университет.

С това обръщаме внимание на прогресивната общественост в страната върху развиващата се тенденция към лумпенизиране на определени среди сред младежта под влиянието на една заклеймена и поставена извън закона идеологическа насоченост. От страна на учащата се младеж се взимат мерки за по-нанатъшното ограничаване и недопускане на подобни актове на агресия срещу свободната и демократична обществена изява на гражданите.

СВОБОДА, А НЕ СТРАХ! СИЛАТА НА ИДЕИТЕ НЕ ТЪРПИ ПОРАЖЕНИЯ ПРЕД АГРЕСИЯТА!