View Full Version : Загубих родител и нз как да го превъзмогна...
FreeSpirit
09-08-2009, 16:19
Загубих майка си преди 3месеца, очаквахме го(беше болна от рак) и се опитвахме да се подготвим, но за такова нещо никой не може да се подготви.
2 месеца бях далече от дома с надеждата, че болката поне малко ще отихне, ще се притъпи....но сега когато се върнах имам чувството че вс се случи преди ден...
Нз дали изобщо трябва да пиша тук и дали е редно, но нз как да се справя. Знам, че всеки в един момент минава през това.
Приятелите ми са до мен, те зн всичко, но в крайна сметка не могат да мислят постоянно за мен и дали съм добре.
В опита си да притъпя болката се промених толкова, че чак самата аз не се познавам. Страх ме е, че не мога да превъзмогна станалото ;-(
Знам, че не можете да ми помогне с магическа пръчка, но тая надежда че споделянето ще ми помогне по някакъв начин.
Sisito941
09-08-2009, 16:27
Наистина съжалявам за загубата ти... :-)
BrainPants
09-08-2009, 16:47
Моите най-искрени съболезнования. Ще се съвземеш... изживей си болката както трябва и си спомняй все с добро за майка си :)
първо моите съболезнования
маикати няма да спре да ти липсва,но предполагам бащати (братята ти или сестрите ти ) също страда опитаите се да се справите заедно но не да забравите маикати а да се опитате да се върнете към нормалното колкото е възможно
FreeSpirit
09-08-2009, 16:58
Благодаря мн :-)
Сега живея с баща си и дядо си, те са мъже и с тях трудно се споделя болка...
Благодаря мн :-)
Сега живея с баща си и дядо си, те са мъже и с тях трудно се споделя болка...
м дам права си аз също нямам маика не е починала но ми се иска (не съм я виждала от 8 години) живеех с бащаси и двамата си батковци ( такаче знам как е) сега си имам много яка мащеха , но преди винаги можех да споделя на леля си или баба си . И ти можеш да постъпиш така споделяи с леля, баба или с някоя по-близка приятелка на маикати
YouCantStopMe
09-08-2009, 17:16
Моите съболезнования!
Каквото и да кажа,ще е малко.
Ти..опитай се да мислиш позитивно(лооол..бахти глупостта казах).Тя би искала да се гордее с теб.Кажи си-'Мамо,ще го направя за теб' и действай.Недей да се свиваш в себе си,напротив.Вдигни уверено глава,накарай я да се гордее с теб,където и да е сега.
Ясно,че понякога ще ти става мъчно и ще плачеш.Плачи,в това лошо няма.Но не ридай по дни и нощи.Нито плачът,нито виковете ще я върнат.
Ти винаги ще си спомняш за нея.Ще помниш лицето й,гласа й.Ще я виждаш,когато затваряш очи.
Тя винаги ще е с теб духом.
Моите съболезнования!
Каквото и да кажа,ще е малко.
Ти..опитай се да мислиш позитивно(лооол..бахти глупостта казах).Тя би искала да се гордее с теб.Кажи си-'Мамо,ще го направя за теб' и действай.Недей да се свиваш в себе си,напротив.Вдигни уверено глава,накарай я да се гордее с теб,където и да е сега.
Ясно,че понякога ще ти става мъчно и ще плачеш.Плачи,в това лошо няма.Но не ридай по дни и нощи.Нито плачът,нито виковете ще я върнат.
Ти винаги ще си спомняш за нея.Ще помниш лицето й,гласа й.Ще я виждаш,когато затваряш очи.
Тя винаги ще е с теб духом.
аз съм напълно съгласна с YouCantStopMe
да, знам какво ти е ... аз загубих баща си преди 3 години и още ми липсва ... свиква се с милълта, че го няма, но никога не е същото :cry:
бъди силна и знай, че тя винаги ще е с теб :-)
viksit0y
09-08-2009, 18:59
Опитай се да продължиш напред и да си спомняш за хубавите моменти с майка ти. Много ме е страх да не загубя мама, защото от 2-3 години все се оплаква че я боли едната гърда и вика, че може да е болна от рак..и мен много ме е страх, защото ако нея я няма, аз направо ще се срина :-k
liim0nka
09-08-2009, 19:02
Моите съболезнования!
Майка ти не иска да те вижда как плачеш..в началото ще ти е трудно да свикнеш с мисълта, но си споммняй само хубавите моменти..когато се говори за нея не се натъжавай а говори с усмивка ..само не се затваряй в себе си :)
iiordanova
09-08-2009, 20:54
Моите съболезнования..!!
Не знам какво да кажа , не знам как да те утеша.
Няма да ти казвам да не плачеш .. не , не .. наистина не знам какво да ти кажа.
Това е толкова гадно и ужасно. :(
Бъди силна и се бори за целите си .. прави успехи за майка си. :-k
Успех , мила. :smt052
mynichka09
09-08-2009, 22:32
Съжалявам много!Бъди силна и продължавай напред заради нея,убедена съм че тя иска точно това
propertyofaoi
09-08-2009, 22:38
Моите съболезнования. :(
Разбирам какво ти е, защото аз загубих баща си преди 3 години.
С времето болката няма как да изчезне, но ще намалее, било дори и малко.
Спомняй си само приятните изживявания и знай, че винаги, където и да е, ще се гордее с теб. Не се предавай. :-)
мойте съболезнования...
сигурно е много гадно да се случи такова нещастие..
бъди силна....и всичко което правиш го прави заради майка ти...знай че тя ще се гордее с теб..винаги :smt056 :smt056
ако си напрегната и ядосана на всички може да се запишеш също на някакъв спорт....да си изливаш мъката....съжаляявам отново...дано живота ти да се подреди по някакъв начин...
FreeSpirit
09-09-2009, 10:24
Благодаря нз всички за думите и за подкрепата :-)
Просто тя беше най-близкия ми човек, знаеше всичко за мен...Мн често съм я разочаровала, но винаги е вярвала в мен.
Майка на всички. Дори към приятели ми се отнасяше, като към свои деца...
В момента съм в състояние, в което сякаш нищо няма значениее, нищо не ме влече, нямам желание да се мръдна.
Всичко е толкова различно без нея.
да, знам какво ти е ... аз загубих баща си преди 3 години и още ми липсва ... свиква се с милълта, че го няма, но никога не е същото :cry:
бъди силна и знай, че тя винаги ще е с теб :-)
Живота е тежък :) GO AHEAD! Лошо е да, но така или иначе е щяло да стане, така че не се връщай назад защото поправка няма!
Violenza
09-09-2009, 18:42
Съжалявам много.
Наистина е много трудно да загубиш близък, но и винаги се намира причина, за да продължиш.
Това, което изпитваш, е напълно нормално и в реда на нещата... Не се насилвай, не си мисли, че след определено време ще ти мине и т.н... ще мине, да, но няма да усетиш кога е станало.
Знам, че каквото и да ти говорят хората, ти само си знаеш какво ти е на теб, но няма друг начин, просто ще го изживееш.
bloodymirror
09-10-2009, 08:09
Моите съболезнования..
Наистина само ти можеш да си помогнеш,разбирма колко ти е гадно,но когато се сетиш за майка ти,просто си мисли за най-хубавите неща.. :)
anonimchetou
09-10-2009, 08:20
Съжелявам за загубата ти..Хм..Доста позната история.. Загубих майка си когато бях на 9.Тя също беше болна от рак и също го очаквахме.. В началото беше много трудно първата година.. втората.. третата... Липсата се усещаше много и болеше много.. Но ще ти кажа едно.. Времето лекува повярвай ми Ти никога няма да я забравиш,ще я носиш в сърцето си.. Но след време болката вече сякаш притъпява.. Живота те завърта... и сега като се замисля.. скоро ще правим 8 години от смърта на майка..как лети времето.. Да липсваа ми както и на теб ще ти липсва.. Но ти давам надежда .. ще видиш.. ще се чустваш по -добре нека мине малко време.. Загубата е огромна.. Болката също.. спомените са много... Но с времето ще се оправиш,помни ми думата.. Ще я помниш винаги ... винаги ще ти липсва и ще си мислиш какво ли е можело да бъде ако тя беше жива.. но това е живота.. времето минава и живота ти продължава без нея.. Лично при мене тази борба срещу живота и болката ме направи адски силна..
BrainlessROCKBABY
09-10-2009, 08:32
Моите съболезнования. Никога не ми се е случвало и направо не мога да си представя какво ти е ;|. Мисли за щастливите мигове с нея и never give up. Трябва да си силна. :smt008
Seducti0n
09-10-2009, 10:48
:) миличка, изпращам ти една силна, макар и виртуална прегръдка
каквото и да кажа, няма да успея да върна майка ти,
желая ти единствено много, много сили за да продължиш напред,
носи образа и чист и светъл в сърцето си и нека именно той бъде мотива да се бориш и да се опиташ отново да заживееш като пълноцен човек.
FreeSpirit
09-10-2009, 23:32
Болката ме превръща в др човек и това ме побърква...
Всяка мисъл за нея ме разплаква и нямам сили дори името си да кажа...
Надявам се тази болка да ме направи по-силна, преди да ме побърка..
На колко години си?Предполагам си под 18.На колкото и да е човек винаги го приема тежко, но да си малко момиче, което те първа се развива и израства като човек е много много тежко...Преди почти 2години една приятелка загуби майка си от същата коварна болест.Беше само на 15...представяте ли си на тази възраст да загубиш майка си...Мисълта ми е, че и тя много се промени именно в опита си да превъзмогне болката и да не я показва.Стана съвсем различна, доста по-остра в отношенията си с хората, прекаляваше с алкохола, но се надявам, че ще ги изживее тези неща.Затова промяната е нещо нормално в такъв момент, защото ти се налага преждевременно да порастнеш.И аз за малко да загубя родител и въпреки че не стана, положението му е такова, че все едно съм с един родител.Аз също много се промених, станах много по-зряла и отговорна...просто ти се налага :( От опит знам, че колкото повече мислиш за това, толкова повече боли.Всъщност то никога няма да спре да боли...Горе главата и късмет!
MoonFruit
09-11-2009, 06:53
Моите съболезнования..!! Съгласна съм със всички мнения тук...Надявам се да се чувстваш по добре...
:-)
Beautyful
09-11-2009, 15:17
Моите искрени съболезнования..Не знам как мога да ти помогна,но бъди силна и прави всичко заради нея,когато ти е трудно :(
elito0o0o0
09-11-2009, 16:03
Моите съболезнования
:shock: :shock: :shock: :cry: :cry: :cry: Ба... разплаках се. Аз няма да го преживея,ако някой от родителите ми си отиде от този свят :cry: :cry: :cry: :cry: Много ги обичам и двамата :cry: :cry: .Не мога да си представя какво бих правила без тях. :cry: :cry: :cry:
Съжалявам,но не мога да ти помогна.:cry: :cry: :cry: :( :(
RememberxMe
09-11-2009, 18:52
Моите съболезнования.. Незнам какво е немога да ти помогна.. Трябва да бъдеш силна в началото ще ти е малко трудно,но въпреки всичко трябва да продължиш.. Такъв е живота.. :cry: Но ти трябва да продължиш.. Предполагам си под 18 ,сега ти е времето да живееш! Изживей си младоста както трябва ,майка ти би се радвала да те види щастлива! И аз като елито няма да преживея загобата на родител. :( НИКОГА! Затова се възхищавам на хора ,като тебе който значт какво е и въпреки всичко се опитват да живеят. Още веднъж - Моите съболезнования и късмет! :smt056
elito0o0o0
09-11-2009, 19:21
:cry: Поздрав ... Бате Пешо - Сълзи :cry:
FreeSpirit
09-12-2009, 14:48
Всъщност миналия месец направих 18, но честно казано няма голяма разлика м/у това да си на 17 и да си на 18...
Не мисля, че алкохола и някакви опиати биха ми помогнали, затова не се обръщам към тях и не бих се обърнала, въпреки че когато съм приятели бирата ми помага да се отпусна и да мисля по-позитивно, но все пак една бира не е проблем за никого :-)
Майка ми искаше да ме види студентка, затова сега единствената ми цел е това :-)
Аз загубих и двамата си родители преди близо една година и още не знам отговор на този въпрос. Никак не намирам начин да го преодолея
Това е най-гадното нещо.... каквото и да кажа ще е малко :( Лека и пръст !
Мойте съболезнования! Много съжалявам за теб... Възрастни хора не могат да го преодолеят, а не мога да си представя на теб какво ти е... Мисли какво би и скала тя да направиш. Не вярвам, че майка ти би искала да се затвориш и да тъжиш за нея. Би искала да продължиш. Да живееш щастлива и да си спомняш майка си висила и засмяна. Да си спомняш само най-хубавите ви мигове и да живееш само с тях. Говори за нея с усмивка и не се натъжавай. Не пускай сълзите навън и мисли какво би искала тя да направиш. Твоято майка би се гордяла с теб ако продължиш напред, ако бъдеш силна и ако продължиш напред. Ако смъртта и не ти пречи да продължиш. Надявам се да сме ти помогнали. Сигурна съм, че всички те подкрепят и ти дават искренните си съболезнования... Надявам се скоро да се почувстваш по-добре...
Наистина е огромна загуба за всеки един , който е минал през това и наистина много ти съчувствам . Голяма болка е , но ти имаш още цял живот да живееш и майка ти не би искала да тъжиш . Сети се за хубавите моменти , и продължи напред с усмивка заради нея защото тя не би искала да си тъжна . Никой няма да може да излекува липсата , но това е живота не можеш да върнеш нещата . Тя винаги ще е твоята майка , но имаш приятели и своя собствен живот трябва да събереш сили и да продължиш напред ...
MadeOfWater
09-19-2009, 17:21
Съжалявам много!Бъди силна и продължавай напред заради нея,убедена съм че тя иска точно това :( :-)
Аз загубих и двамата си родители преди близо една година и още не знам отговор на този въпрос. Никак не намирам начин да го преодолея
:shock: :shock: :shock: :( :( :( Съжалявам...! :cry:
Нз какво е някой от родителите ти да умре, но знам какво е баща ти, който обичаш повече от всичко да замине в чужбина и да не се върне повече при теб, нито да ти се обажда. Това е почти същото, понеже той вече не е до теб, няма и да бъде.
Най лесния начин да го превъзмогнеш е да хванеш някой близак до теб човек, без значение колко сериозен изглежда на външен вид всички сме раними, и да си изплачеш цялата болка на него. Той ще те разбере и ще си поговорите. Гарантирам ти, че ще се почувстваш поне малко по-добре. Полезно е да се плаче от време на време.
petinkataaa
09-20-2009, 15:42
съжалявам наистина много..моите съболезнования ! :-# :-# :-) :cry: