Поучителна история за непредвидливи индивиди (:

[CucAgMuH]

Погледнах часовника на телефона си. Малко преди полунощ. Времето беше подходящо. От няколко минути се бях появил на мястото а Коча сякаш не ме забелязваше.
- Сладур, к`во прайм? - попитах колкото да се въведа набързо в ситуацията
Коча спря да копае и се изправи. Погледна ме в очите и с леко раздразнение.
- Копаем - каза той, след което се обърна и ми подметна някаква лопата - Помогни малко
Хванах лопатата и скочих до него. Майната им на обувките от естествена кожа. Почвата беше мека и се копаеше горе-долу лесно. Метнах няколко лопати.
- Ам... Коч... що копаем? - заинтересувах се аз и спрях за момент
- Копаем за да направим окоп - каза той без да спира
- И `що се окопаваме в задният ти двор? - продължих да любопитствам аз, докато мятах още няколко лопати
- Врагът дебне. Следователно се окопаваме и започваме ние да го дебнем - лаконично обясни той
Погеднах с недоумение, но Коча продължи да си копае невъзмутимо. Продължих да копая и аз.
- Хубав окоп става - каза той, след като се подпря на лоптата и се огледа
Дупката беше с размери два на един метра и вече беше дълбока около метър. Много странно напомняше на гроб. Вероятно беше професионално изкривяване, тъй като Коча беше завършил някаква духовна семинария. Дори беше ръкоположен за поп.
- Коч... аз таковата... не че оспорвам... военен си, старшинка и всичко...
- Подполковник - поправи ме той и гордо вдигна брадичка
Е, явно съм пропуснал някои от повишенията му. Вдигнах рамене.
- Обаче да те питам, т`ва тука к`ъв окоп е? Малко ми прилича на ония дупки по гробищата дето ги копаят...
Коча остави лопатата настрани и седна.
- Гроб? Искаш да кажеш че копаем гроб?!? - възмути се той
Кимнах.
- Който копае гроб другиму... - започна той и направи мнгоозначителна пауза
- ... сам пада в него - довърших аз замислено
- Затова ние копаем окоп - продължи той и ми смигна хитро - Значи няма проблеми. Ще си направим окопчето, ще седнем в него, ще пием бира и ще чакаме врагът. После по мой сигнал скачаме за атака "На лопати". Контраатакуваме един вид. Минаваме по десният фланг и се озоваваме вгръб на врагът. Изтласкваме многобройният противник към окопа, после го закопаваме. Капиш? - завърши Коча и лицето му грейна от щастие

Не го беше замислил зле като цяло. Обаче си беше малко крайно.
- И `що "На лопати" - продължих лекомислено да оспорвам - Дай ще вземем някакво истинско оръжие. Такова дето връгът като го види, да напълни гащите отдалече... А пък и ако пуцаме отдалече по врагът ще е някак си по-безопасно, не мислиш ли?
- Кой е военният тук?!? - възмути се Коча и почака да го посоча с кимване - Значи атаката ще е "На лопати".
Тъкмо започнахме пак да копаем и от къщата се показа жената на Коча.
- Редник, бързо вкъщи! Мама и сестра ми искат да те видят малко и да те поразпитат... ако ти не дойдеш, ние идваме! - извика тя
- По дяволите! Отрязаха ни времето за бира в окопа! - тихичко каза Коча, сякаш на себе си и започна да копае с тройно по-голяма скорост. По производителност вероятно надминаваше ония сладки мини-багерчета които винаги съм искал да имам за да чистя вкъщи по-лесно.
За минута всичко притихна и се чуваше само пъхтенето на Коча и ударите от лопатата.
- Идваме! Как може да си толкова невъзпитан да не се появиш! - отекна същият женски глас в нощта
- Готов ли си, новобранец? - погледна ме Коча сериозно - Само ние двамата срещу врага. Дръж здраво лоптата си и Господ да е с тебе. Не показвай милост, защото таква няма да получиш. НА ЛОПАТИИИИ...- изкрещя Коча

Събитията потекоха мълниеносно. Коча чевръсто се измъкна от окопа и се втурна към приближаващите силуети с лопата в ръка. Нощта се разцепи от вик "Ураааа...", след което се чу тъп удар. Аз за същото време едва бях успял да се измъкна от окопа и се изправях на крака. Покрай мен прелетя лопатата на Коча. "Това не може да е на добре, нали трябваше да си стискаме здраво лопатите..." помислих си аз. Изправих се и видях тялото на Коча проснато на земята. Беше се хванал с две ръце за главата и се гърчеше, а пред него три същества от женски пол, едното здраво стискащо стъклена бутилка. По професионалната ми преценка ром "Хавана Клъб". И трите обърнаха поглед към мен. Подпрях се на лопатата. Явно контраатаката ни беше пропаднала.
- Пиийс, сестрички - казах аз и направих хипарският знак, след което спрях да се подпирам на лопатата и я оставих да падне на земята
- А, Сис, ти ли си... помислих че е някой от малоумните му приятели - каза жената на Коча
"И си била много права" помислих си аз. Горката е изпаднала в някаква заблуда.
- Аз, таковата... минах за съвет. От Коча. Ама явно не е било най-подходящото време...
- Съвет от него? - искрено се разсмя тя - Ти пък намери какво да ме излъжеш.
Вдигнах рамене. Извиних се за безпокойството и тръгнах да си ходя преди Коча да се е свестил напълно. Докато лежеше и мигаше на парцали хич не му беше до моето дезертьорство. Пък и трябваше да смеля двеста и седемдесет километра до вкъщи.

(Около час и половина по-късно)

Вкъщи. Едно приятно място - светая светих. На вратата съм си окачил мой некролог, който да отказва хората които ме търсят. Отстрани до звънеца съм вързал LAN кабел като бесило и има бележка "Позвънете за инструкции ако не можете да го използвате ефективно и по предназначение...". Самият звънец пък е друг куриоз, тъй като такъв липсва. Има две жички. Черна и червена. Даваш ги на контакт и така. Ако си късметлия - звъниш. Ако не... удря те малко точец. Между другото е ободряващо. Ако не мога да се събудя го ползвам като жокер. Кофти факт е че като те удря тока от звънеца ми и електромера върти, та му се завива свят. После аз го плащам тоя ток със спестените от закуски пари. Не, няма проблеми. Аз по принцип си лягам точно преди закуската, така че направо не усещам как ги пестя тия пари.
Толкова за до вратата. А колкото до това какво се иска да оживееш преминеш ли я един път - спорно е. Някои ще кажат здрава имунна система и бронежилетка. Други биха казали че само ако си носите комплект за първа помощ и имате медицинско образование. По-интелигентите същества успяват някакси да се адаптират и не поемат много поражения. Аз лично, ако бях изправен пред такава ситуация, бих заложил на късмет. На подобно място не знаеш кога, откъде и какво точно ще изскочи, къде ще те захапе и дали ще е отровно.
Въпреки всичко това си е моето вкъщи. По подразбиране е естествена среда в която вирея. Проблема е на всички останали които по някаква злобна шега на съдбата са се оказали на това място. Не е лесно да преживееш флората и фауната на това място, но за момента жертви с трайни(повече от месец) увреждания няма. Може би освен Диди, но то нейното е психическо и причината не беше потвърдена официално от лекари.
Всичко вкъщи се намира в някакъв крехък баланс. Привидно нещата са хаотични и повечето от тях без определена цел, но всъщност не е така. Ето например хладилника. Ще попитате защо е близко до вратата. Ами за да може да се барикадирам по-лесно. Или ще се учудите на голямата купчина кабели за интернет. А да сте се замисляли колко кабел Cat5 ви е нужен за да оплетете импровизирана въжена стълба от 6-тият етаж до земята? С няколко ловки движения и си имам "авариен изход". Всичко, ама всичко си има функция. Ако премахнеш едно - все едно теглиш майната на всичко. Както казах - крехък баланс. Има само един недостатък - изглежда все едно не си чистил и подреждал от първото пришествие насам. И точно тук възниква проблема, който е породен от номер Единадесет, пряката заместничка на номер Десет.

Позвъних вкъщи, от третият път. Просто не съм свикнал да звъня вкъщи, не е от мазохизъм. То или е отключено, или съм си вътре или пък имам ключ. Но този път бях оставил ключовете си - за всичките четири врати - на номер Единадесет. Да може да се заключи, понеже я било страх да остане сама и на отключено. Не бих се съгласил, освен ако това не беше единственият начин да се измъкна и да потърся съвет от Коча - човек врял и кипял в семейните отношения много повече от мен.
Чу се прещракване на ключалка. После второ. Накрая вратата се открехна и се показа лице. Едва се удържах да не извикам "Ебаси, пусни си ме вкъщи..." и да набия един крак на вратата. Вместо това се насилих да се усмихнах.
- Ой, миличко ти ли си... - каза тя с тъничък глас
"Не, привижда ти се. Аз съм полярна мечка, идвам да изям теб и семейството ти" помислих си аз. Обаче кимнах. Спомних си за тактиката на Лошо: "Кимай и се усмихвай, тя ще спре да говори...". Вратата се отвори, за да ми предостави ново изпитание. Номер Единайсет се беше екипирала с моя халат. Черният ми халат, с извезаните по него златни идиотщинки. Не с някоя от десетките хавлии за баня, плаж и така нататък които имам складирани, ами с халата ми. Сведох тъжно поглед и какво да видя? Мацката с моите чехли. Черните, с извезаните по тях златни идиотщинки. Не с чехлите за гости, ами с моите. Четирдесет и четвърти номер. Очевидно й хлопаха. Ама ги беше нахлузила. Сега аз трябваше да ползвам чехлите за гости. Ужасно.

Влязох и седнах на фотьойла, след което се усетих че аз тая мебел вкъщи не я помня. Всъщност имам смътен спомен за нея, още от времето... малко след като се нанесох... може би. Само че една сутрин намерих Борката и Васкес заспали прегърнати върху остатъчците от счупения фотьойл, а около тях разхвърляни презервативи. Без опаковки. Не питах какво са правили, въпреки че те отричаха дори без да съм задавал въпроси. Ясно си спомням как скупчих останките от фотьойла и ги натъпках някъде в гардероба.
"Че интересно, мацката поправя разни неща..." помислих си аз малко преди да усетя как фотьойла се олюлява под мен. Тръгнах светкавично да ставам, но явно просто дадох допълнителен тласък и цялата конструкция под мен се разпадна. Всички заедно поехме двадесет сантиметра надолу.
- Не ми се получи много стабилно - заоправдава се номер Единайсет и артистично направи тъжна физиономийка
Мигнах тъпо. Два пъти. После въздъхнах.
- Нищо, душичке... - успокоих я аз
- Кажи сега как беше на работа... - доволно попита тя
Работа? Аз? Работа?!? Алоооу! Ще се обиждаме ли, какво... О, зацепих.
- Дребосък, искаш ли да ти разкрия една тайна? - повдигнах многозначително вежди аз
Приковах й вниманието. Беше седнала на табуретката срещу мен. Табуретката, която загубихме безследно миналият Никулден. Беше си сложила двете ръце на коляното ми и ме гледаше в очите, попивайки всяка моя дума.
- Ама нали можеш да пазиш тайна? - продължих аз и я погледнах изпитателно няколко секунди докато кимне - Сега... да излезеш "по работа" и да си "на работа" са две коренно, ама коренно различни неща... - просветлих я аз в ситуацията
Още ме гледаше с благоговение. Реакция. Очаквах реакция. Пет секунди. Толкова й отне.
- Ахааа... значи ти... си бил "по работа", а не "на работа"... - възкликна тя и лицето й се озари от щастие че е схванала ситуацията. После помръкна - А като не си бил на работа къде се губиш четири часа? - възмутено попита тя - Да ме оставиш тук сама...
След което ме удари ме по коляното с юмручето си и ме погледна навъсено. Замислих се.
- Ходих до Карнобат да ти купя... - казах аз и се разрових в торбичката която носех - ...банички с ябълков пълнеж. Имах усещане че ще ти допаднат - усмихнах се аз
- Ой, колко си миличък... чак до Карнобат... - възкликна тя и започна с любопитство да си оглежда баничките с ябълков пълнеж
Всъщност Карнобат не ми беше чак толкова далеч - бях минал около два, два и половина пъти по-голямо разстояние.
- Не си карал като луд, нали? - погледна ме изпитателно номер Единайсет
- Тц - възмутих се аз - Моля ти се... познаваш ме все пак, нали?
Тя се усмихна щастливо. Грешка, мацка, грешка. Правилният отговор тук е "Питам точно защото те познавам, а каквото и да ми отговориш ми е ясно...". Щастливият разговор беше прекъснат.
- Предупреждение! Батарея критически низко! Неизбежное закрытие системы через двадцать три минуты... Все связи расцеплены в целях экономии власти - разнесе се кристален женски глас откъм терасата.
Лаптопа ми. Някой достатъчно малоумен индивид се беше нагърбил да изнесе трикилограмовият последен писък на техниката на терасата и да го зареже там без възможност да се зарежда. Станах от остатъците на нещото наричало се преди малко фотьойл, а части от него се поразхвърчаха наоколо и се завтекох по посока звука.

Тъжно. За огромно нещастие бях оставил лаптопа на Виста, което е позволило на номер Единадесет да се развихри. Сега си имах "Sex and the City" всички сезони, всички епизоди. Двадесет и два гигабайта. Според лога хардисковете за известно време са се превърнали в летящи чинии, сваляйки малоумният сериал със скорост от около осемдесет до деветдесет и пет магабайта в секунда. Много тъжно. Внесох траурно лаптопа обратно в стаята и го включих да си се зарежда.
Като се наведох направих ново откритие. Теракота вкъщи всъщност бил бял, а не сив на тъмно сиви ивици. Облещих се. Премислих дали е възможно за времето в което ме е нямало някой да смени теракота за бъзик. Не, не беше възможно.
- Брей, това с какво го почисти - възхитих се аз и посочих надолу към пода
- Ооох, не питай - проплака номер Единадесет - Намерих едно, чакай да ти го покажа... - продължи тя
Завтече се към банята и след секунда изскочи с петлитрова тубичка в ръка.
- Ха... Хаааг... Хагла.. - засрича тя надписа
- Хаглайтнер?!? - оцъклих се аз и направо се телепортирах при нея да погледна тубата. Почти празна - Тиквичке... кажи ми моля те, колко го разрежда това? - притеснено попитах аз
- Ама то разрежда ли се?!? - попита наивно тя с тъничкото си гласче
Плеснах се силно по челото и се стоварих в останките от фотьойла. Теракота наистина е бил сив на тъмно сиви петна.
- Да знаеш колко търкане падна... Вярно че отиде почти всичкото, ама гледай как светна тук - доволно обясни номер Единадесет и се завъртя като балерина
Това нещо се разрежда. Петдесет милилитра в десет литра вода. И се мие бързо, до минута-две, понеже разяжда всичко освен стъкло. Тя е изляла почти пет литра, неразредени. Зарежи дето литъра струва четирсет лева... за теракота ми стана мъчно. Повече ми допадаше сивичък.

Алкохол, трябваше ми алкохол. Иначе съвсем щях да дам откат. Отидох до хладилника и започнах да вадя. Портокалов ликьор. Текила. Лед. Лимони. Къде по дяволите са ми лимоните?!?
- Ъмм... тука да си виждала няколко лимона да се изтъркалват от хладилника и да поемат в неизвестна посока? - попитах притеснено аз
- Опа... едни зелени ли? - усмихна се невинно тя. Кимнах. - Лайм? - усмихна се пак тя. Аз пак кимнах - Ами аз... не знам дали знаеш... ама аз много ги обичам. И като ги видях си взех малко...
- Добре, къде са останалите? - възкликнах аз
- Няма останали - отсече номер единайсет гордо
- Един килограм?!? Изяла си един килограм зелени лимони? - отново се оцъклих аз. Този път тя кимна.
Аааайде всичкият алкохол наобратно в хладилника. Пропадна ми коктейлчето "Маргарита". Забелязах че липсват още неща от хладилника. Например двайсетина яйца от Великден. Реших да не го правя на проблем. Ще каже че издребнявам.

Огледах се. Сякаш не си бях вкъщи. Едно от малкото непроменени неща беше леглото. Реших да потърся спасение в него. Метнах се отдалеч. Грешка. Макар и географски местоположението му да беше същото, както и ориентацията му спрямо оста север-юг - промяна и там имаше. Явно не са й стигнали силиците да го премести та затова - ново десет. Вместо черните ми сатенени чаршафи сега имаше някакви странни, на облачета. Бяло и синьо. Да ти се доповръща. И възглавниците бяха само три. Край на честният бой с възглавници, който вземе двете е господар на ситуацията...
Докато се усетя, номер единайсет се сгуши в мен. Все още с моят халат. Искам си халата по дяволите. И чехлите. Да ходи да си ръфа баничките с ябълковият пълнеж по прашки и сЮтиЙЕн.
- Казвала ли съм ти че те обичам? - попита номер Единадесет като се надигна да ме погледне в очите
Аз погледнах тъпо.
- Първите десетина пъти тая смешка беше добра, ама започна да се изтърква... - скастрих я аз
- Ти си лош... - възмутено каза тя
Не думай. Определено не ми се лежеше повече. Трябваше да направя нещо за да не откача съвсем. Тръгнах да ставам от леглото, обаче номер Единадесет се вкопчи в ръката ми.
- Ще я прегриза ако се налага... - казах аз и кимнах към ръката си за да е по-убедително
Пусна ме. Докопах се до лаптопа. Вързах го набързо към колоните и си пуснах музичка. "Madonna - The Power of Goodbye". Щеше да ми оправи настроението. Волумето на мах, да се абстрахирам от околните звуци. Излязох на терасата и се загледах надалеч, че да не виждам какво е покрай мен. Ей сега си бях вкъщи. Доволно. Даже цигарка си запалих от кеф.
Блаженството е нещо крайно. В моят случай продължи около минута-две. Песента изведнъж прекъсна и вместо нея почна някаква чалгия. По добре бих приел удар с мокър парцал. Всъщност побой с мокър парцал. Влязох и спрях музиката. Всъщност просто лиших лаптопа от мъките му - изтръгнах му батерията. По-жален звук от този на загубилите мощност дискове и вентилатори - няма. Обмислих накратко ситуацията.
- Тиквичке, аз ще си ходя - щастливо обявих аз
Брилянтно. Разбира се, не мога да живея повече на това място. То е съсипано. Даже хлебарката ми я нямаше. Нося си от Аспарух Двадесет и Две. Бях я убил с електрошок, после си я бях набучил на карфица като трофей. Някои хора имат за трофеи глави на глигани, елени... аз - труп на хлебарка. Бях си я запазил, защото тук хлебарки нямаше. Все едно да имаш глава на полярна мечка за трофей, а да живееш на Екватора. Номер Единадесет явно я беше изхвърлила.
- Как така ще си ходиш? - притеснено ме погледна тя
- Ами така - казах аз и се обърнах към прозореца. Определено натам беше изток, затова се обърнах на запад и протегнах ръка напред - Двеста-триста километра нататък. Нищо работа...
- Аууу... - усети се тя - ...ама трябва да минем през вкъщи да си взема някои неща...
Чакай. Задръж. Кой ти е казал че ти идваш?!?
- Не се беше сетил за това, нали миличък? - усмихна се тя и ми залепи една целувка
Хм. Чакай. В главата ми се заформи план. Аз знам по-големи дяволи от нея... не съм сигурен дали ще сработи, ама да видим. Да я заведа в другото ми вкъщи щеше да е груба, ама много груба грешка. И там щеше да направи реформи и да ми го развали. Обаче ако я заведях при родителите ми... щеше да е интересно. Даже почти беше сигурно че сама ще се изстреля наобратно със свръхзвукова скорост.
- Кифличке, обаче не отиваме вкъщи, понеже в момента е под карантина - обясних аз - Мистъри... едно мяниаче от София... докара някаква екзотична болест от Бермудският Триъгълник и все още дезинфектират. Сиииилно заразно - смотолевих аз - Отиваме малко на гости на мами. Да ни сготви мусакица...
Леле, чак се размечтах. Станах много убедителен, като всеки път когато съм вдъхновен от мусака. Час и нещо по-късно вече се носехме към родната обител(място обитавано от родители, бел.авт. :) ). Пристигнахме около три-четири сутринта. Идеално време да се прибереш при родителите си некакнен и неочакван. Оказа се обаче че имам пропуск в плана. Баща ми, пича, решил да отиде да си почине малко - риболов на Балчик, а може би после малко и в Гърция. Ще се прибере на петнайсти, може би двайсти. Ако не върви риболова. Ако върви - към началото на декември.

Останах с едно много, много лошо впечатление от цялата история. Сега мами и номер Единадесет са някъде наоколо и си говорят от часове. Усещам че ще се съюзят срещу мен, което не вещае нищо хубаво. Един вид - сам си го натресох. По последна информация по-късно днес ще цъфне и милата ми баба. Което означава че липсва само сестра ми, за да се заформи четворен съюз срещу мен. И, о повярвайте ми - тя ще се появи. Понеже мъжът й отиде да работи(спасява се човека) за два месеца надалеч. Изток, Запад, Север, Юг. Нямам път за бягство, обграден съм от четирите посоки. Може би това е последното нещо което успявам да напиша като свободомислещо същество...

Бих потърсил съвет, помощ, нещо... Но щом Коча не се справя - няма кой да помогне. По-скоро се поучете от допуснатите грешки и си вадете поуки докато все още можете. Сега мисля да обърна един коктейл докато все още има лаймчета в това жилище и да легна да спя с надеждата да не се събуждам. Лекинка...

[valdesbg]

Бате Сис, каква я мислихме ние, каква стана тя...

4 vs. 1 не е работа. И все пак толкова ли е лошо момиченцето?

[LadyDi]

Изяла му е лайма и му е пренаредила цялото жилище.
Да бяга по-далече.

[FromAutumToAshes]

:razz: :razz: горкичкият :D от това наистина може да си изкара поуки човек xD

[Eddie]

Не знам какъв съвет да ти дам ама просто искам да кажа че имаш талант за писател. Много ми хареса как си си разказал историята.

[radybt]

Не знам какъв съвет да ти дам ама просто искам да кажа че имаш талант за писател. Много ми хареса как си си разказал историята.
Или как я е преписал(копирал)

[LadyDi]

Явно, обаче, жените при автора не се задържат за повече от 4-5 дни.
На 29 срещу 30 август заряза номер 8.

А на 9 септември сутринта пише за номер 11...

[RaZzer]

Много готин стил на писане, ама не разбирам смисъла - т.е. ти сам си го правиш всичко (ако историята е с автобиографични нотки) :?

[Eddie]

Не знам какъв съвет да ти дам ама просто искам да кажа че имаш талант за писател. Много ми хареса как си си разказал историята.
Или как я е преписал(копирал)

Мисля че сам си я е писал, защото му следя мненията от година и нещо и ми е направило впечатление, че винаги има много добър стил на писане.

А също така си направих труда да копитам първите две изречения в google и търсачката показа че ги има само тук.

[valdesbg]

Сис си пише сам мненията. Възхищавам му се на начина на поднасяне на информацията.

[FromAutumToAshes]

ЕВАЛА ТОГАВА !

[BlueFace]

Тва нещо и пари да ми даваш няма да го прочета!!!!

[LadyDi]

Тва нещо и пари да ми даваш няма да го прочета!!!!
Всъщност, може да се окаже доста увлекателно. Особено в 7:30 сутринта...

[montana6]

Тва нещо и пари да ми даваш няма да го прочета!!!!

Жалко... Щото аз го прочетох и наистина е много добро! :)

[BlueFace]

Да ва .... ся ще ме накарате да го прочета 8-)

Едит: Прочетох го Добро е :)

[InternetTroll]

ААААААААААААААААААААА
МЪРЗИ МЕ ДА ЧЕТА.
Тебе как не те домързя да го напишеш...

[babity]

Е, винаги могат да ти "охладнеят чувствата" като успееш да я изкопчиш от майка си и тръгнете към вкъщи.

[JenataNaShefa]

Хах бате, как си се подредил така сам 8-)
От тук нататък ще знаеш, че не трябва да събираш женската част от родата с номер n-ти и особено ако слуша чалга и ти облича дрехите :-P

P.S. Бати има дарба да пише и винаги мненията са си негови, не копира нищо !

[Aicken]

не можах да повярвам някак си на историята но като видях че сезоните на секса и града са 22.46 гигабайта повярвах 8) 8-)

[CucAgMuH]

220-Constellation whispers: You are connection number 1498 of 65535 allowed.
220-Constellation whispers: Local time is now 03:19. Server port is: 23
220-Constellation whispers: This is a private system - No anonymous login
931 Constellation whispers: ACL match. Your connection won`t be killed immediately.
221 Constellation whispers: You will be disconnected after 525 949 minutes of inactivity.
LOGIN Sys
331 Constellation whispers: Login Sys OK. Password required
PASS (password not shown)
150 Constellation whispers: Accepted admin connection
PASV
227 Constellation whispers: Entering Passive Mode (85,14,6,98,61,132)


Шшшш. Тихо. Тихо да не ни чуят. Гледай обаче как са го измислили лаптопа - много приятно. С безшумни копчета. Тя си спи, нищо не подозира, а пък ти си пишеш ли пишеш ^^ Не е ли подло? :P

Note to self: Да напиша наръчник "Двадесет и седем ефективни начина да се измъкнем от леглото без ТЯ да усети..."(с притурка "Хиляда триста и осем начина как да замажем ситуацията ако ТЯ все пак усети")

Натрупали са се няколко неща на които искам да отговоря, та затова да започвам преди да са ме прекъснали (:

valdesbg пита:
Бате Сис, каква я мислихме ние, каква стана тя...
4 vs. 1 не е работа. И все пак толкова ли е лошо момиченцето?

Не ме разбирай погрешно. Хич не е лоша. Метър шейсет и пет, четирсетина килца, сини очички... със последните ме гледа наивно доверчиво. Откъде тази липса на интуиция, откъде тази липса на инстинкт за самосъхранение - не знам. Груба грешка е да ми се вярва така. На други хора - не вярва, на мен - вярва безусловно. Ела го разбери сега. Бих приложил снимков мат`риал, ама единствената нейна снимка която имам и не е с откровенно порнографски елементи е... ъм... призрачна(разбирай размазана). Сега не бих рискувал да я снимам - ще вземе да се събуди.
Проблема е на едно по-високо ниво и не мисля че има нещо което тя може да направи за да го преодолее. Малко е трудно да го разясня с няколко изречения, но ще се пробвам. В тиквата ми има някакъв образ на същество. Същество от миналото. С времето този образ си е отлежавал, отрицателните черти са били премахвани, били са добавяни нови положителни такива. Черти които е почти сигурно че съществото послужило за изграждането на образа в главата ми - няма. И всеки провал на някое друго същество да се пребори с този образ е завършвал само и единствено с провал. В крайна сметка се стига до пределното положение, където например Ани е можела да бъде по-добра от образа в тиквата ми. Но понеже Диди, Лили и Мими са се провалили и са тласнали образа в главата ми още повече към съвършенството, Ани е изправена пред непосилна за нея задача и отпада от класирането.
А ако не успее да се пребориш с образа в главата ми - лошо. Винаги ще намирам някакъв дребен детайл който да ме дразни. С времето все повече и повече. Докато не стигнем момента в който образа в главата ми просто не стане още по-добър. После започваме всичко отначало. Накрая ти писва цялата фантасмагория. Най-вече онова с имената. Започваш да раздаваш номерца :)
Но да се върнем на въпроса. Не, не е толкова лоша, вероятно аз се заяждам за дреболийки. Не мога да преценя трезво все пак :?


LadyDi коментира:
Явно, обаче, жените при автора не се задържат за повече от 4-5 дни.
На 29 срещу 30 август заряза номер 8.

А на 9 септември сутринта пише за номер 11...

Ха, не се бях замислял за това. Номер Десет можеше да изкара още някой друг ден, но реши да направи огромният скандал че сервитьорката ми дала кафе с късметче "Любов" и ми смигнала, а пък аз съм й оставил голям бакшиш. Разбираш ли - конспирация! Аз даже не знаех какво е късметчето. Разбрах в последствие с викове и крясъци. А на кого е намигнала, намигнала ли е изобщо, просто има тик на окото или е нещо съвсем друго - един Господ знае. А аз бакшиши винаги оставям, освен когато съм/сме замислили нещо подло :) Та така де. От такива случки ти се формира статистиката, а пък звучи грубо :(

InternetTroll пита:
ААААААААААААААААААААА
МЪРЗИ МЕ ДА ЧЕТА.
Тебе как не те домързя да го напишеш...

Бях изправен пред алтернативата да стоя с майка ми и номер Единайсет, за да си говорим за живота, Вселената и всичко останало. Ти пред това и да седнеш да пишеш - кое си избираш?

Anonimka пита:
Date: Thu, 10 Sep 2009 23:38:57 +0300 (EEST)
From: Anonimna Anonimka <a************@abv.bg>
To: admin@badmin.org
Message-ID: <176949900.44545.1252805129137.JavaMail.apache@mail 22.abv.bg>
Subject: N/A
MIME-Version: 1.0
Content-Type: multipart/mixed;
X-Priority: 3
X-Mailer: AbvMail 1.0
Content:

Prochetoh kakwo si pisal w onia forum i ne razbiram zashto si oshte s neia kato nishto niama da se poluchi mejdu was. Razdelete se i potarsi niakoe momiche koeto naistina da obichash.

Мила ми Anonimka, притежаваща IP адрес 91.139.185.42, ситуацията е малко по-различна. Номер Еднадесет се пада приятелка на позната на друга моя позната. Аз вероятно бих подминал номер единадесет и вероятно можеше да се засечем с теб на билярд клуба, който се намира на петстотин метра от у вас в посока юг-югозапад, но не би! По цялата гореописана верига от познати е потекла информация и накрая аз учитиво бях помолен да изляза с номер Единадесет. Тук все още не беше фатално, понеже всеки си се прибра вкъщи. Но моята позната дойде лично, на крака - да ме бие и да ми се кара - какво съм бил направил на номер Единадесет - не спирала да плаче след като се прибрала от срещата ни. Много учтиво, с потупвания по главата ми беше обяснено че номер Единадесет било добро момиче, много ме било харесало и заслужавало поне да получи шанс. Един дявол знае истинската причина поради която се съгласих. Мога да ти изредя много. Въпреки всичко се съгласих да й дам шанс. По-скоро мигнах два пъти на парцали, но според моята позната това се брои за съгласие. Сега нали разбираш - не може така... хоп - е й дадем шанс, после хоп - след два дни "Ами мерси, това беше".


babity съветва:
Е, винаги могат да ти "охладнеят чувствата" като успееш да я изкопчиш от майка си и тръгнете към вкъщи.

Няма вкъщи. Разрушено е. Онова там - чистото и подреденото - не е вкъщи. Из главата ми се върти едно нещо(не е бръмбър):

"...Колко мили са до Авалон? Нито една или безчет. Сребърните кули бяха паднали, сред море от кръв."

(Който познае откъде е това, без да ползва гугъл - печели две бонус точки. При събрани пет бонус точки можете да ги размените за плюшена играчка или воден пистолет - по избор)

Може да се направи много хубав аналог между двете неща, но за целта трябва да сте прочели книгите от които е горният цитат. А аз знам че вие обичате да четете, затова няма да ви занимавам :)

Malcho пита:
Date: Sat, 12 Sep 2009 18:10:25 -0300 (EEST)
From: Malchuganski <m***********@badmin.org>
To: admin@badmin.org
Message-ID: <2826.8114718141.1241968225.squirrel@badmin.org>
Subject: lkegkdfslkfdl
MIME-Version: 1.0
Content-Type: multipart/mixed;
X-Priority: 3
X-Mailer: SquirrelMail/1.4.13
Content:

ш маняк ква е таз пайнерка дето ми отваря вратата като те потърся у вас е? :D Оназ дет си я писал ли по нета ли? Мноо тъпа брат :D Звъня аз, оная - Здрасти, ти ли звъниш rofl... аз й викам - не аз само си чакам пред вратата ако случайно някой отвори :D и оная ми вика хубаво и ми затоври е брат :D Да й кажеш да не ми се прави на много отворена че ще я пляскам по малкия пърдялник
Имаш да ме черпиш дето не си дигаш телефоните и не ми отговаряш в скайп. Аре обади се за кафенце че да опрайм общата раота брат. Брата идва неделя вечерта с алфата и той ше иска да се видите



Сега за да ти е тъпо - няма да ти оправя правописните грешки, да те гледат всички. Средно ми завършил, специално... :) Много ще ми внимаваш кой къде пляскаш, че ще се караме... За скайпа си знаеш че даже не помня от кой компютър е пуснат... телефоните... сигурно звъниш от някой странен номер пак, затова не ти вдигам. Другото спокойно можеш да дойдеш да пием кафе и да го обсъдим, ама гледай да не е преди 6 следобед, че иначе най-вероятно ще спя...

Финито. Сега заминавам да си потрся място в леглото между номер Единадесет и котарака. Ако съм достатъчно ловък даже няма да разберат че съм липсвал. Лекинка. И... умната http://badmin.org/f/images/smilies/winky.gif

[valdesbg]

Ами от това което прочетох мога само да ти дам съвет да изтикаш образа на въображаемия индивид от главата ти. Е разбира се ще коства време, системни ресурси и ще причини посттравматичен стрес, вероятно, но пък няма да ти е толкова лошо след това. Честно.

Друг вариант е да обожествиш въпросното въображаемо същество и да заживееш в "един по добър свят"

Въпрос на избор.

И не знам от къде е цитата, обаче ми стана интересно и отворих гугъл. Няма точки за мен, няма и воден пистолет. Но ще издиря книжката :)

[babity]

Пък ако много ти е свидно за мадамата винаги можете да си поговорите. Дъъълго и олигофренично, точно както жените го обичаме и да и обясниш, че много бърза. За идеалния образ... не мисля, че ще намериш номер перфектна.

[LoveRetroMusic]

Мноооооооооого дълго, няма да го чета. (:

[BringYourOwnBeer]

пич напиши си книжка
Напомня ми на "Пътеводител на галактическия стопаджия" като изключим фантасмагорията.

[CucAgMuH]

А въъъъ 8-) Днес се изкефих максимално :) Да си се похваля аз, за да не изглежда че все се оплаквам и мрънкам...

Наречете ме болен мозък, кажете че нямам вкус - дреме ми (: Нещо средно между пикник и барбекю. И аз не знам как да го нарека. Май е богоугодно(демек - на мен ми допада идеята 8) ) да му дам име, но това ще се случи на един по-късен етап...

Още не съм много сигурен как го роди болният ми мозък. Изтиках на покрива два шезлонга и една печка "Елва". От тия, старите руски печки, с реоатаните, дето едно време като ги включваха повече от три наведнъж в България и втори блок в АЕЦ "Козлодуй" почваше да изнемогва. Изкарах и лаптопа плюс колонки 5.1 за по-реалистична обстановка. Ей, тия "колонки" ме изгърбиха. Панасоник явно не са чували идеята "правим ги малки и компактни, но със същата мощност". Нем. Трябва да са ОГРОМНИ и неудобни за носене, нали. Но пък за сметка на това лъскавите надписи Panasonic са задължителни, няма как...

Получи се много приятно. Лежиш няколко десетки метра над земята, гледаш целият скапан град отвисоко, печеш си филийки хляб и пилешки шишчета на печката "Елва"... кулуминацията е да гледаш залеза и да си слушаш "Phil Collins - In The Air Tonight". Най-вече кога пича откача с барабаните... ей тогава почти изживявам душевна ерекция. Разбира се, имаше и минуси - в случая бяха два. Единият беше номер Единадесет, другият - че нямаше как да кача хладилник горе. И двата се преживяват сравнително лесно :)

Препоръчва горещо на всеки да опита ;-) Разбира се, ако сте чалгаджия ефекта не е гарантиран, дори да замените "Елва" с "Dilongy", "Panasonic" със "Panasonik" и да пуснете последният чалга хит. Гаранции - няма :)

Сегааа... да изтикам образа от главата ми - добра идея. Нещо обаче ми куца реализацията. Разбирай - не се получава. Може би това е поради липсата на адекватен план за действие в подобни ситуации, знам ли. Както казва хирурга ми: "Спокойно... или ще ти мине, или ще умреш..."(а като добави и "Ще те помоля да платиш предварително операцията..." направо изтръпваш :) ) Което пък си е направо безобидно пред редовните му реплики "Ся ш`та клъцнем набързо", "Искаш ли да срежа малко повечко, че да имаш белег за пред мацките да ги шашкаш?" и "Искаш ли сам да си сложиш упойката, а?"(удоволствието струва петдесет лева отгоре - слагал съм си, бел.авт.)

Бабиту, нещо губя логиката. Говорене... дълго... олигофренично... аз не обичам да усуквам, освен ако не е въже около вратът на някой който ме е дразнил дълго и методично(спокойно, сестра ми не се брои :) ). Не става въпрос за говорене... да, аз мога да седна и да говоря, да убедя някой да направи нещо, само че всичко ще стане някакво фалшиво. Все едно надуваем чук. Е как да центрираш някой с него? Ти го удряш, той ти се хили. Я да беше чук като чук, да видим кой щеше да се смее...

Та, да дам пример, за да бъде крайно ясно. Мрънка за сладкарница, мрънка - цели две минути. Е, писна ми. Заведох я. По пътя, разбира се, трябваше да забрави накъде сме тръгнали и да се залепи за витрина на магазин за обувки. Жалко че нямах шпатула да я изстържа. Притежава уникалното женско качество да спре да приема и предава когато се захласне по обувки(колани, чанти и всичко останало). Как не забравя да диша - честно, не ми е ясно. В крайна сметка за около половин час изминахме всичките двеста метра до най-близката сладкарница. На зиг-заг по витрините. ](*,) Уатевър. Влизаме вътре, да си харесаме нещо. Тя се колебае между два вида(нормално, пак добре че не са три или повече). След дълго чудене и спорене относно вкусотийката "Моцарт", аз и продавачката се обединяваме че "Моцарт" е дроб. Не става. Препоръчваме на номер Единадесет да си вземе друго. Следва странната реплика:
- Оф, ще ме помислиш ли за свиня ако си взема две вместо една?
Как да отговориш на това?
- Естествено че няма...(драматична двусекундна пауза, колкото да ми обърне гръб)... понеже аз вече си го мисля...
Добре че имам бързи рефлекси. Dodge, Parry, Miss, Block! 8-) Човек да не се пошегува малко. В крайна сметка си взе два вида, като нито един от тях не беше сред обсъжданите до момента. Идва момента аз да си избирам. Решение за части от секундата:
- Плодова тарталета
Продавачката гледа тъпо:
- От снощи е... още ли я искаш?
Аз искачам с решение:
- А руло тоалетна хартия върви ли към нея?
Не вървяло. Но съм можел да си купя ако искам. Не, мерси. Изскачам с решение номер две:
- Тогава - "Моцарт" 8-)
Номер Единадесет пак се възмущава. Нали "Моцарт" не било хубаво, що съм си го вземал. Спестих и репликата "За да не одрискам орталъка"(колко съм тактичен, а? :) )

И в края на краищата - какво? Изяде половината парче от едното и каза "повече не мога"... :o Чаках я половин час да се донатъпче с другата половина, а второто го опаковахме да го занесем на племенника. Плащането на сметката прераства в миниатюрна война. Деветнайсет лева, с намаленията за деца(бъзикам я, първокурсничка - какво да я правиш...). Доплнителните загуби са два счупени нокътя и копче от ризата ми. Интересно защо такава война се води само за сметки под петдесет лева, а иначе е много кротичка...

Та да обясним. Искам да не й дреме колко парчета сладостии си поръчва и да се чуди кой какво ще си помисли. Да си поръчва колкото си иска. Мен ако не ми изнася - чао, мерси за отделеното време. Като е излязла с мен - ще ме търпи да й плащам сметките без значение големи или малки. Мен така са ме учили. Да си спести парите, да си купи щъпучки и да си щъпука весело. На нея такива неща й харесват. Ако не й изнася - чао, мерси за отделеното време. Защото то от там се почва. Днес няма да платя сметката защото тя много настоява, утре ще спра да си слагам хард дисковете в хладилника, след седмица ще слушам чалга понеже тя искала да слуша. След месец гледаш как и двамата сме изтрещели - аз гледам сериали и плача заедно с нея, тя пък понякога си пуска хард рок и почва да чисти компютри от прах... Беги-мани :) Щом го прави така - така да го прави. Бързо, бавно, да говорим, да не говорим...

Като казах хард рок - "Guns n' Roses - Sweet Child O'Minе" :-({|=


Мноооооооооого дълго, няма да го чета. (:

FFS! Задължително е да го прочетеш щом един път си отворила темата... не си ли чел(а) правилата на форма?!? И не мисли да лъжеш, щото не бива... мога да ти онагледя защо трябва да се спазват правилата:

http://gallery.dilruacs.nl/main.php/d/8455-2/admins18ft.jpg

Зарязвам ви, щот` ми се отвори работа (: Умната...

[Eddie]

Усещам, че имаш някакъв идеализиран образ за жена в главата си и не можеш да се оттърсиш от него. Човек му се налага да прави компромиси. Понякога трябва да се задоволяваш с това което ти се предлага, иначе оставаш с празни ръце (ти май си имал доста голям избор щом си стигнал до номер 11, а сигурно има и други преди да почнеш да лепваш номерца).

Но пък живота си е твой и ти си решаваш какво да правиш.

Също така, искам да отбележа, че тук във форума добиваме представа за нещата които ти се случват само от твоята гледна точка. Затова е трудно да се даде конкретен съвет който да ти послужи, ако изобщо ти трябва съвет, защото ми се струва че ти пишеш тук повече за да споделиш с някой и да убиеш времето, отколкото да получиш съвет.

А това за жените и тяхната мания към дрешки и парцалки, мисля че си е като вродено и ние съществата от мъжки пол трябва просто да се примирим с това. Онзи ден отново чаках един женски индивид да си избира чанта повече от 1 час, оглеждайки всеки модел и непрекъснато питайки ме "тази харесва ли ти" при което аз категорично отговарях "да". Накрая не си взе чанта, но както и да е. Не мога да я разбера, за мен чантата е средство да си пренасям лаптопа и няколко тефтера и тетрадки, докато на нея й трябва за да изглежда красива...

[JenataNaShefa]

Аз имам само един въпрос: Защо всичко трябва да го мислиш и премисляш, не може ли да се оставиш на течението и нещата да си станат от самосебе си, без излишни разговори и обяснения ?
В крайна сметка всичко се свежда до това кой кого ще "излъже" :-|

[Niakoitam]

Не знам какъв съвет да ти дам ама просто искам да кажа че имаш талант за писател. Много ми хареса как си си разказал историята.

Това аз му го бях написал преди много време. Наистина му се получават интересни автобиографични писания.

CucAgMuH писанията ти по стил и писане малко ми приличат на един друг автор, на които съм попадал в интернет. Никът му е Rogger Dojh . Понякога се съмнявам че ти и този човек сте един и същ потребител или сте приятели. Има ли нещо такова. Има места, където мисленето ви леко се различава, но има и очудващи прилики.

Може би леко се филмираш и ти и търсиш идеалната. Идеални хора на тоя свят няма и мисля че това вече трябва да си го разбрал. Какво като ти е измила плочките? Какво като е направила някои промени? Кажи и леко тактично какво НЕ искаш да променя и готово. Като ти е изяла лиомоните, еее голяма работа, ще си купиш нови. Като ти е ползвала лаптопа и си е сваляла сериали и чалга, голяма работа. Всеки си има своите предпочитания и не е длъжен да си ги преустановява заради другите хора.Ако не искаш да ти пипа компютъра сложи си парола. Момиче е, нормално е да се заглежда по магазите . Това че иска да плаща е добър знак че не е с теб заради парите,а за сметка повече от 50 лева ами явно няма такава финансова възможност.

[CucAgMuH]

Rogger Dojh викаш... мне, не се познаваме. Още по-малко пък сме едно и също същество. Всъщност досега е имало само още едно същество с което да си приличаме "поразително" и пораженията които нанесохме когато се съюзихме са потресаващи. Когато се обрнахме един срещу друг - още повече. Така че по-добре да си останем непознати с този Rogger Dojh :)

Е, сега леко да се филмирам като търся идеалната... чак пък... иначе - дай да вземам първата която ми попадне, да се женим и прочее... мхм.

Какво като ми е измила плочките ли? Никой не я е карал да го прави. Можеше да си лежи спокойно, нали? Не съм казвал "абе тия плочки нещо ми лепнат дее*а" и демонстративно да плоькам с чехли пред нея. Хубаво - айде, хванала се, направила го все пак. Ама като го е направила, поне да не беше нанасяла необратими поражения. Нъцки. За това не се сърдя толкова много, макар че би трябвало. Все едно да се сърдиш на дете, че си е изяло сапуна...

Какво като е направила няколко промени ли? :shock: Най-мразим някой да ни променя вкъщи. Понеже това е вкъщи и като съм решил да залепя чорап за тавана - той ще си стои залепен докато не реша да махна оттам(в частност - година и четири месеца, просто ме мързеше :) ). И никога няма да погледна с добро око на героичната постъпка по премахването му оттам. Освен ако не е извършено по изключително находчив начин. Например с глицерин и концентрирана азотна киселина. Тогава бих проявил разбиране дори към зееща огромна дупка в тавана, през която мога да наблюдавам звездите(е, ще помрънкам малко, но ще ми мине :) ). Иначе не може. Трябва да ти се случи за да го разбереш. И не върви да казвам какво НЕ искам да променя(ще ми се изчекне ченето от изреждане). По-лесно ще ми е да кажа какво искам да се променя - нищо. Аз ако съм искал да променя нещо вкъщи съм щял да го направя отдавна. Така си ми харесва...

И лаймчетата ми. Проблема не е че ги е изяла, ами че ги е изяла ВСИЧКИТЕ. Тя така прави - не яде цял ден, не яде, че като набара някаква глупост и я опустошава. После баничките с ябълковият пълнеж яде ли ги? Не. А на мен и едно лаймче ми стигаше за коктейла... Аз като съм на гости на някой не решавам самосиндикално да унищожа определен вид хранителен продукт, нали? Понеже осъзнавам че той не стои там безцелно чакащ някой да го намери и да го бастиса. Това мисля се води геноцид. Ало, НАТО? ЕС? Помощ?

Лаптопа... болна за мен тема :) Има си някакви граници като ползваш чужд компютър. Акцентирам на "чужд". Това означава че не е добра идея да въвеждаш собствените си идеи за настройки и данни които се съхраняват по него. Също така не е и много разумно да използваш лаптоп, ако не си сигурен как точно функционира. Още повече когато около теб има поне два други включени компютъра(настолни - desktop) свързани с интернет.

Просто лаптопа не е нормален лаптоп. Определени части са подменяни за да ми осигурят параметрите от които имам нужда. И понеже, год дем ит Кольо, лаптопа не е разчетен да охлажда части греещи два-три пъти повече от обикновено е критично(подчертавам КРИТИЧНО) важно при натоварване лаптопа да има оптималната възможност да се охлажда. Това означава да е поставен хоризонтално(фреон, циркулация... навява ли спомени?), всичките му отвори да могат спокойно да всмукват въздух и по възможност да е включен към ток за да блесне в пълната си сила(работи по-бързо > свършва работата по-бързо > грее по-малко време). Звучи малко стряскащо, но всъщност почти никога не е. Освен ако не решиш да натоварваш интензивно хард дисковете. Производителя решил да ги отдели в специални предградки с термоизолация, за да не се нагряват от частите с гръмки имена като "процесор" и "видео карта". Дотук добре, дотук добре. Фабричният 5400rpm диск с който пристига лаптопа не успява да вдигне повече от 45 градуса. Само че когато го махнеш и сложиш двойка 10000rpm дискове възникват дребни особености. Например че ако лаптопа не е в хоризонтално положение и си го сложиш на краката(т.е. запушиш отворите за охлаждане) хард дисковете започват да повишават температурата си главоломно - с около градус на десет-дванадесет секунди. Когато дисковете достигнат 55 градуса се усеща че нещо "не е много наред наоколо"(това става за около две-три минути). После имаш около минута, максимум минута и половина да се усетиш преди да достигнат критичната за модела температура от 62,5 градуса. Ако не го направиш следва(цитирам гаранционната карта, с калпав превод) "нанасяне на необратими поражения на самата повърхност на дисковите плочи и в частност качествата й да съхранява информация". Казано по народному - има много добра вероятност всичката информация която имаш на диска да се загуби и да не може да бъде възтановена, а диска да не е годен за употреба.

Ако дисковете един път достигнат около 60 градуса е адски добра идея да предприемеш "бързо охлаждане в една стъпка": Снимка 1 (http://badmin.org/badmin/cooling/1.jpg) / Снимка 2 (http://badmin.org/badmin/cooling/2.jpg) / Снимка 3 (http://badmin.org/badmin/cooling/3.jpg)/ Снимка 4 (http://badmin.org/badmin/cooling/4.jpg) Просто да изключиш лаптопа или да спреш да го натоварваш не е ефективно(температурата пада бавно - при изключване дисковете падат на стайна температура за около два-два и половина часа).

И да не ме разберете погрешно. Дреме ми на мен за дисковете. Цената им вече е паднала и всеки струва колкото "настолен" компютър среден клас. Обаче си искам информацията по тях... там ми е болката. И да я загубя, понеже някой е решил да се мятка по терасата и да си дърпа скодоумно сериалче някакси ме изкарва от иначе спокойното ми състояние на медитация. Всъщност това е едно от малкото неща които могат да ме поизнервят. Сега седнете и сравнете колко съм изписал за лаптопа, колко за останалите неща и си направете извод кое от всичко ме е издразнило най-много :)

И не - няма да си сложа парола на лаптопа. Ще му направя две дупки и ще му слагам катинарче :) Глупаво е. Първото което би си помислил човек ако види нещо с парола е "Е, ето го това дето го крият от мен, искам да го видя... всичкото". И започват едни въпроси, едно дебнене... какво аджеба е това скритото, с паролата... що е с парола, ама може ли да ми кажеш паролата да видя... Аз случайно нямам какво да крия, така че някой стигнал ли е до вкъщи - спокойно да си гледа.

Заглеждането по магазините. Това убива бавно всеки човек(освен ако не е жена). Единственото по-лошо нещо което може да ти се случи е да чуеш "само да си оправя косата и тръгваме"(вероянто забравям нещо много, много по-лошо... просто не съм злопаметен :) ). Луд ентусиазъм - да се разглежда. Абсолютно неразбираем. След дълги тренировки успяваш да преминеш в едно състояние в което просто изключваш, започваш да кимаш разбиращо и чакаш всичко да свърши(полезно за усвояване - било то за обувки, било то за чанти за лаптоп).

Niakoitam, обаче за парите имаш много погрешни разбирания (: Само парите не са достатъчно условие(рядко, рядко), но липсата им (много често) е пречка. Индиректно, подсъзнателно... пречка. Примери много. Има ли смисъл изобщо да давам? Парите и връзката им с жените е дълга и оттегчителна тема с предизвестен край. В най-добрият случай съществата от женски пол не осъзнават влиянието на парите(тези индивиди са ми най-забавни :) )

Защо всичко трябва да го мисля и премислям, а не мога да се оставя на течението и нещата да си станат от самосебе си, без излишни разговори и обяснения ли? Ерм... хвана ме, предавам се. И аз не искам разговори и обяснения за очевидни неща :) А че няма да спра да мисля и да премислям - няма... аз така - мисля си ;-) Не мога иначе. Всъщност дори не разбирам как може да спреш да мислиш. Или това е в пряка връзка с "Мисля, следователно съществувам"? Намекваш ми да помисля за самоубийство? о.О Ако ще си такава лоша хич няма да те обичам вече... [-( Много да внимаваш, окей?

Въздиш. Ерго, колко беше по-лесно когато всичко се свеждаше само до секс :) Ама - не, нали, интелект. Дай да минем на едно по-високо ниво...

Мисля да си дремна на спокойствие докато няма никой вкъщи. Уж си легнах в два вечерта да спя, то едно спане му ударих... първо половин час бях мачкан - няма заспиване. После тъкмо заспах, тока спря, лаптопа се разпищя. Половин час по-късно тока дойде, лаптопа пак се разпищя. После пак бях мачкан... После пък котарака реши да ми скача по главата - да си играем. Добитък малоумен. Играхме си на "бягай да не те хвана" около десет минути. Дремнал съм два часа - събудиха ме - излизали "по женски"... пффф... после пък ми свършиха цигарите... накрая кулуминацията - някакъв дядо звъни на пожар на вратата. Търсел Атанаска. Викам му: "Аз съм Атанаска, не ме ли позна", ония вади очила... ](*,) че и ми се възмущава някакъв. Аз звъня ли по неговата врата да търся Димитричка?!? Не. Пак късмет. Ако беше качил няколко етажа нагоре да търси Атанаска и щяха да го копаят(някои хора са раздразнителни рано сутрин... ела ги разбери).

А като се наспя ще трябва да помисля, в пряк конфликт с теорията за не-мисленето. Нещо не ми е комфортно, не ме свърта. В момента не съм сигурен точно какво, но предполагам скоро ще разбера :)

[Niakoitam]

Доста дълго писание, доста дълго време ми отне да го прочета, но не съжалявам. Както съм казвал и друг път имаш дар слово и ми е интересно да чета писанията ти. Някакси като разказ. Е, от предишните ти мнения и тези сега има някои неща в мислите ти с които не съм съгласен, но все пак всеки с разбирането си. Няма да се взимамем я. :-D Например теми като вярата в душата (няма смисъл да започваме темата на ново) или пък как могат да се изкарат пари за сметка на някои друг. Не се обиждай, но аз специално бих станал приятел с теб заради дар словото, което имаш, заради изобретателността ти, за която си писал и т.н. Но в ниакъв случай не бих се съгласил да правя каквото искаш заради парите ти и не съм от тези хора аааа как ги наричаха сомове ли... нещо такова, които веднага се лепват за тези, които имат повече пари от тях. Ако ме уважават и аз ще ги уважавам, иначе не. може и да си прав за голяма част от нещата, за които недоволсваш, но все пак трябва да проявяваш някакво разбиране. Какви са тези номера, какви са тези коалиции, обединения и така нататъка. Ако нещо не ти харесва казваш и го мило и културно в очите да не го прави следващият път и така. И какви са тия наименования с номера. За парите. Да определено са пречка ако ги нямаш. Няма смисъл на краставичар краставици да продаваш, защото това, за което говориш свързано с парите ми е до болка познато дори можеби доста повече отколкото на теб.Ти ги кръщаваш по номера и имаш толкова претенции за идеалната, защото не знаеш и дори не си замислял какво е да искаш любов но да не можеш да я получиш било то заради пречки като пари, срамежливост, липса на свобода или куп други иначе не толкова збележими пречки. Разбери че какъвто и да си не си нищо повече дори и от най-големият бедняк.Там където накрая ще отиде най-големият бедняк, там ще отида и аз и там ще отидеш и ти и всеки друг. Парите са до време.След това просто остават евентуално за наследниците. Никой не ги взима със себе си.Това че сега.,поне както го описваш ти се лепят като на мед, изобщо не значи че цял живот ще е така. Незнам, може и да си от хората, които не вярват в съдбата. Аз определено вярвам. Не се знае как ще се извъртят нещата в животата ти и дали утре няма да си най-големият богаташ спорещ по финанси с Бил Гейтс или Роман Абрамович сега или някои големият бедняк, които не може да си позволи една баничка. Така че помисли какво ти предлага живота в момента и го изживей. Не бъди чак такъв манджия като търсиш идеалната, защото пак повтарям идеални хора няма. Нито тя, нито ти, нито аз. Радвай се на това което имаш за да не съжаляваш някога. Може би и аз на твое място нямаше да разбера за какво ми говори ей там един заблуден човечец по интернет някъде си в България, но от това, което си писал тук в различни теми, аз откривам много свои мечти, които ти имаш просто за даденост, но сигурно и аз ако бях на твое място нямаше да ми правят кой знае какво впечатление. Просто една малко по различна част от живота ми. Какво толкова?

[sweet_sorcerer]

"...Колко мили са до Авалон? Нито една или безчет. Сребърните кули бяха паднали, сред море от кръв."
Роджър Зелазни, "Хрониките на Амбър"(не знам дали го няма и другаде обаче) :)

[chefo9309]

какви са тези романи от вас бе хора... :shock: :shock: цяла нощ мога да седя и да чета тука...ама жалко че няма да стане...иначе евала 8-) 8-) 8-)

[CucAgMuH]

Niakoitam, ти представяш ли си пък всички винаги да бяхме на едно и също мнение... пф... скукаааа 8-)

Първо да разбием мита, че като те чета и оставам с впечатлението че съм мултимилиардер :shock: Сега за да разбия сърцата на всички и мечтите им - нямам летище, нямам самолет, нямам даже и яхта(на Сашата е... :( ). Не че не искам да имам - просто като тръгна да събирам за нещо от изброените след известно време ми омръзва и намирам практично приложение на събраните средства(тоест - купувам си дюнер от два и седемдесет :) ).

Явно разбиранията ми за парите са малко по-трудни за схващане. Не подхождайте така директно към нещата, моля ви се... Аз поддържам идеята че съм това което съм, благодарение на парите инвестирани в мен. Ако имах повече пари, евентуално можеше да бъда нещо по-добро. Ако имах по-малко пари, определено щях да съм нещо далеч по-лошо. В крайна сметка съм това което съм, заради парите инвестирани в мен - нито повече, нито по-малко. Едва ли ако бях станал овчарче и прекарвах цял ден на припек с козичките на полянката изобщо щяхме да водим този разговор. Всъщност - дори да имахме възможността да водим този разговор, аз нямаше да съм на достатъчно интелектуално ниво изобщо да се включа. Мисля че максималното което можех да извлека щеше да бъде "Въъъъ... к`ва дълга темаааа...." 8-) (no offense)

Затова се усмихвам снизходително когато някой каже че парите нямали значение. Особено ако е от женски пол. Парите имат значение, но различно за всеки. Ако на мен например ми е необходима сумата Х за да постигна нивото(на развитие) на което съм в момента, то на някого може да са му достатъчни 1/3 Х, а на друг да му трябват 2 Х. Въпреки всичко в крайна сметка всичко се свежда до пари. А ако не бяха пари, щеше да е злато, сребро... или пък на разменни начала - стадо крави, пет коня, две свине майки и фуражомелка.

Оттук следва че хората са с теб заради парите ти. Няма значение малко или много. С тях си постигнал определено ниво - ниво което по някакъв начин те прави малко по-различен от другите. И никой не е казал че е задължително този с повечето пари да е по-добър от този с по-малкото. Въпроса е кой как ги е инвестирал в себе си. Оттам тръгва нещо по-лошо, нещо по-глобално което не съм сигурен че мога да обясня достатъчно ясно...

Има една основна зависимост между пари и власт, като между тях се подвизават многобройни по-дребни фактори водещи към едното или другото. Но главното е че парите водят към власт, властта води към парите. Ако си достатъчно съобразителен можеш да завъртиш нещата по начин по който да разменяш едното за другото многократно и накрая да имаш повече и от двете. Къде е смисъла ли? С повече пари можеш да инвестираш повече в себе си... и да ставаш нещо повече от това което си бил. Защо ти е да ставаш нещо повече ли? Хм. Да се върнем ли на примера с овчарчето?

И всичко това с уговорката че съм представил нещата в крайно повърхностен вид... всъщност са много по-сложни и има доста на пръв поглед дребни фактори които могат да бъдат изненадващи на моменти :) Казал си да не продавам краставици на краставичар - спирам (:

Не знам обаче откъде реши че не знам какво било да искаш любов и да не я получиш... случвало се. Не един или два пъти, че да можеш да кажеш "случайност". И колкото и странно да звучи - повечето пъти заради пари. Разбира се - не директно. Последствия от лиспата на пари, в точното време, в точният джоб... Като се сетя за какви суми е ставало въпрос и ме напушва на смях в момента, но тогава не ми беше смешно. Ако имах десет лева да си хвана такси, може би в момента щях да съм щастливо женен с деца. Ама нямах. Но за сметка на това някой е имал пари да си купи кола, да си налее бензинец/дизелче/газчица и да отиде там където аз не съм отишъл, нали? Ти би го нарекъл събда, аз му викам липса на пари... реално резултата е един и същ. В момента съм това което съм заради парите които имам(които някога съм имал, или в примера - някога съм нямал). Пак опираме до парите, ааайт? :)

Търсенето на идеалната - интересна хватка. Нали си забелязал как хората са един вид алчни същества. Винаги искат повече. Колкото и да имат, от каквото и да имат идва един момент в който решават че не им е достатъчно и искат повече. Общовалидно. Някои хора макар и да искат - не дават гласност на това. На тях им викат "скромни". Но и те искат. И оттук произтича следващото - никои не иска по-малко отколкото е имал. Тоест, ако до момента са ти плащали двеста лева за да извършваш определена дейност изобщо няма да си щастлив ако дойдат и ти кажат че от утре започват да плащат по сто, за същата работа. Отнесено към търсенето на идеалната - същата история. Следващата трябва да бие предишната, да е нещо повече, нещо по-добро или най-малкото да има амбицията да бъде. Крайният продукт на тази логика изглежда толкова сложен, а виждаш от какви елементарни човешки черти се задвижва...

Шайни бъбълс(shiny bubles, бел.ред.). Прекъсват ме и си губя мисълта... и само някакви шайни бъбълс ми се въртят из главата. Мисля че е време да изтрещя едно кафе, би райт бек(няколко дни :) ).

[sweet_sorcerer]

До сега следях темата с голям интерес...До сега.Това с парите направо ме върна в първи клас.Как може да оценяваш всичко с липсата?притежанието на пари? Даже и за "идеалната" даваш пример със заплата! :? А и според мен не е важно КОЛКО пари си инвестирал в себе си,а КАК си ги инвестирал....може с много по-малко да получиш доста по-добри резултати,стига да имаш малко въображение...Не ставаш нещо повече с повече пари, парите не те правят човек.
Иначе пишеш много увлекателно, мненията ти винаги са доста интересни. :)

[CucAgMuH]

ДиДжей Дископатия рокз да хаус! :-({|=

[>] Don't kill my mother (http://badmin.org/proxy/Kanzas/orbital-datserver1/Don%27t%20kill%20my%20mother.mp3)

Ям си мекички и ми е добре, к`во се чудите. Въобще не се подвеждайте по пяната която капе от устата ми - тя е от удоволствието което изпитвам. Не, не е защото съм бесен. А мекичките са хубави. Едно от малкото неща които си взех преди да изпълня обявения с двуминутно предизвестие племенен сепаратизъм. Това, да обесня за по-невежите, е когато имаш едно племе(или обединение от няколко племена) и на едното почне да не му изнася, та се отцепи от колектива. По принцип после следва война между племето отцепник и племето което се е отцепило. Слагат си едни бойни препаски(маскировъчни), хващат тоягите и се млатят. Е, ние нямахме тояги... но това не пречи да сме във война.

[>] Govorit Moskva! (http://badmin.org/proxy/Kanzas/orbital-datserver1/Govorit-Moskva.mp3)

Внимание! Говорит Сис. Передаём важное сообщение. Граждане и гражданки Болгария! Сегодня, в 2 часа утра, без всякого объявления войны, номер Одиннадцать напал на мое счастье. Началась Великая Война Администраторов против женский захватчиков. Мое дело правое, враг будет разбит, победа будет за меня.

Така. След като го направих да изглежда малко по-официално съм доволен :)

"Гаме овер", както казваше една позната мутра за да придаде драматичен оттенък на ситуацията. Жалко че не мога да покажа жестикулирането му при изричането на съответната реплика. По принцип прекарваш около две секунди в които се чудиш дали да се засмееш, но те спира сериозната му физиономия. След тези две секунди осъзнаваш че той е сериозен и наистина е искал просто да те увери че това с което се е захванал ще стане на неговата... Та и с номер Единадесет така - гаме овер. :evil:

Мекичка, серия втора - Another One Bites the Dust.

Някой ми водеше статистика по колко дни се задържали жените покрай мен. Не помня кой беше, но моля за представителна извадка на последните три, за да информирам следващата с колко време горе-долу разполага :) Един вид - признавам си. Щото тръгнах да оборвам човека който го каза че не било така и така, ами било иначе. Ето предавам се - така ще да е =;

Много й порасна работата на номер Единадесет. Запознала се с майка ми и сестра ми(баба ми след седмица няма да я помни, това е плюса на пенсионера...) и се взе много на сериозно. Ама аз трябваше да направя както си правя по принцип... още на влизане вкъщи да кажа на майка ми/сестра ми/баба ми/който присъства на мястото: "Няма какво да ви запознавам, тя е за малко и ще си ходи". Обаче аз, нали... викам си "Запознай ги, пък те ще вземат да се харесат, ще си се занимават заедно - тъкмо повече свободно време ще имаш...". Таралянци. Тоест, не че не се харесаха, не че не се занимаваха. Свободно време нямах. Все измисляха нещо. То жените така - измислят нещо за правене, ама нещо което не могат да свършат сами, а трябва всички наоколо да се включат.

Мекичка. Четвърта.

Паднахме на ниво детска градина - ще се изказваме. Мдам. Да му се неначудиш. Стои и ти поставя условия, иначе щяло да те изпорти. Как да не се усмихнеш на подобен блъф? И то трябва да е блъф, защото иначе е ебати жалката история. Потупваш го снизходително по главата и си мислиш че има още много шоколад да яде докато се научи да прави едни такива големи и мазни блъфове които те вкарват в трета глуха, павираната. А после като осъзнаеш че всъщност това даже не е било блъф - е, бате... няма толкова шоколад на земята, безнадежден случай.

Всичко се почва от безобидната липса на тютюневи изделия. Понеже си знам че ако изпуша няколкото пури(по точно четири - отлежаващи години наред) на баща ми ще последва анатемосване и заклеймяване на безобидните ми пиромански навици(ограничавам се с палене на цигари за момента), взех твърдото решение да отида и да си купя. Цигари. Кутийка, може би две... хубаво де - три. Максимум четири. Тук разбира се не можеше да се мине без "Вземи ме с теб, вземи ме с теб..." от страна на номер Единадесет. Колкото и да разяснявах че само отивам за цигари и се връщам - не, не може... иска да дойде и това е. Съгласих се, да е мирно селото.

Понеже съм мързел ненадминат изкрънках колата на майка ми, понеже много добре си спомних как карах на изпарения до вкъщи снощи. А да отида за цигари и да заредя едновременно означава да мина и автомивка, което е поне едно половин час на кафе. Което пък означава че номер Единадесет трябваше да оправя скъпоценната си коса поне петдесет минути и най-малко още толкова за грима. Споменах ли че нямах цигари? Получавам ключовете за съдбоносната сапунерка и щастливо потривам ръце как отивам да си купя тютюнец.

Влизаме ние с номер Единадесет в колата и аз най-любезно я съветвам да си сложи колан ако не иска да захапе жабката още първият път като натисна спирачките. Започна да мрънка, започна да цвили... развива теории за мястото на смъртника(било онова до тоя дето кара колата, ако случайно не сте запознати... аз не знаех). Демонстративно се премести зад мен. Аз я посъветвах за по-сигурно ако иска в багажника да влезе, а ако не се побира аз ще понатисна и ще се затвори. Нещо се разсърди, гадта. Пф. Я залепни за седалката... Обаче не се дава без бой - вади си телефона, щяла да снима как карам. Да, добре сладур, ще му предам. А сега гушни седалката ми, дето не си седиш мирно на задника.

Трябваше да се обърна и да я изпукам с нещо в главата, но за нещастие пожарогасителят беше в багажника. А и съм хрисим човечец. Как да му посегнеш - то четирсет кила с мокри гащи. Не върви. Пъха си ръцете пред мен, пъха си ги - да снимала. Човек за да си купи едни цигари в какви циркове участва! Прекарахме около минута да се изясним тя дали е нормална или не е нормална, после още толкова да изясним моето психическо състояние. Е, писна ми. Казах й да си снима обаче да внимава да се получи добре, че иначе ще я напляскам. Млъкнах си, карах си. Купих си цигари, мълчахме си. Поговорхме си малко пред вратата на вкъщи-то, където ми се обясни че съм щял да видя какво ще последва. Разбира се, това е момента в който реших че блъфира и просто иска нещо :) Сега разбирам защо не съм чак толкова добър на покер.

Гадината дори използва лаптопа ми за да свали клипа от телефона си. Аз разбира се, с идеята че блъфира, помогнах. Казах - ето отпред на лаптопа под тъчпада е слота за карти, ето сега ти изписа че е отчело картата от телефона ти, ето сега ако натиснеш "ОК" ще ти покаже какво имаш на картата... и доволно си ръфах мекица отстрани, и й гледах физиономията - да видя разочарованието когато разбере че блъфа няма да се получи. Свали си клипчето, хвана лаптопа, излезе от стаята. С някакво сериозно изражение. Ха! Че и аз мога да блъфирам така.

Стана ми любопитно къде все пак отиде. Поразтиках се из вкъщи... с майка ми си говорят нещо в хола. С лаптопа. Мдам. И аз мога така да блъфирам, ама оттам повече няма на къде. Беше стигнала оптималната точка на блъфа си според мен. Мами вика рядко, но този път се постара. Да не би случайно да не я чуя предполагам. И по принцип не използва пълното ми име, освен ако не съм сгафил нещо. А сега го използва. Бях толкова сигурен в блъфа на номер Единадесет, че си казах "Няма как, казала й е нещо друго... може би за кафето което разлях, а така и не почистих...". Лепвам си най, ама най-непринудената усмивка и отивам при тях. Номер Единадесет - с подла усмивка, доволна. Показват ми заветният клип (http://badmin.org/proxy/Kanzas/orbital-datserver1/miloto_s_golfa_za_cigari.3gp).

Поспорихме малко. Опитите ми да убедя мами че това видео нищо не доказва, понеже не е сигурно дали не е скалъпено пропаднаха. Между другото официалната ми версия все още е че това не съм аз и няма как да се докаже - скалъпено доказателство. Но аргументите ми не важаха. Въпреки всичко чак сто и шейсет не стигнах. Настоявах за сто и двайсет. След кратки и неравностойни преговори постигнахме консенсус за "около сто и петдесет", при което се признах за виновен. Мами разбира се има правото да ме смъмри, да ми обясни колко съм еди-какъв си. Още повече че сапунерката си е нейната кола. Търпях си. Но когато и номер Единадесет реши да се включи - грешка. Голяма грешка. Постоях да ми повикат двете в синхрон(а на моменти и не чак толкова в синхрон), после си станах без да обеля и дума, взех си лаптопа, мекиците и си бих камшика.

Номер Единадесет се опита да ме спре на вратата, но ефекта беше... като на пръдня в торнадо(с извинение :) ). Мами пита къде отивам... нея я уважих и чистосърдечно я излъгах че отивам при баща ми да ловим риба заедно. Диверсия му е майката. Де факто съм няколко километра настрани, в моето си вкъщи, което все още се "дезинфекцира". Хич няма да се учудя ако заминат за Балчик, при баща ми. Горкият човек - отиде му риболова. Но на война без жертви не може.

Мекиците и кафето свършиха. Сега трябва да измисля как да си включа някой от телефоните за да организирам някой познат да ми донесе запаси. Последното което искам е комуникация с мами или номер Единадесет. Всъщност още не съм измислил какво точно ще ги правя. Нека първо се поуталожат нещата малко...

ПП. Брей, действало - поуспокоих се, вече нямам пяна на устата.

ППП. sweet_sorcerer, "А и според мен не е важно КОЛКО пари си инвестирал в себе си,а КАК си ги инвестирал" - ако четеш внимателно ще видиш че и аз горе-долу това съм казал. "може с много по-малко да получиш доста по-добри резултати,стига да имаш малко въображение..." - Но само с въображение не става... Уатевър. Нека има малко тръпка и илюзия че всички в светът са равни и парите нямат никакво значение. Реалността никога не е била приятна, никога няма и да бъде. Реалността в която един глупав балон с хелии във формата на заек струва дванадесет лева за теб, и едно "Благодаря" за детенцето на което го подаряваш, понеже майка му е решила че парите нямат значение. И на нея теорията й се потвърждава. Но на следващата майка с тъжно гледащо балоните детенце, която се е появила там малко след като съм подминал? Ас ай сед - уатевър...

[sweet_sorcerer]

Олии ти си уникален талант. :shock: Може ли един въпрос - ако номер Единадесет те изнервя толкова,защо още я търпиш,а не и дадеш "Гаме Овер"-а?
"Мечовете се прекършиха в ръцете ни, щитовете окачихме на дъба.Сребърните кули бяха паднали сред море от кръв." :) :)
Получавам ли точка? :)

[sweet_sorcerer]

Ами от това което прочетох мога само да ти дам съвет да изтикаш образа на въображаемия индивид от главата ти. Е разбира се ще коства време, системни ресурси и ще причини посттравматичен стрес, вероятно, но пък няма да ти е толкова лошо след това. Честно.

Друг вариант е да обожествиш въпросното въображаемо същество и да заживееш в "един по добър свят"

Въпрос на избор.

И не знам от къде е цитата, обаче ми стана интересно и отворих гугъл. Няма точки за мен, няма и воден пистолет. Но ще издиря книжката :)
За книжката (те всъщнот са 10) мога да ти помогна,ако искаш :)

[CucAgMuH]

sweet_sorcerer, дам, прав си ;-) Получаваш не една, ами две точки, както бях казал. Извинявам се че забравих да спомена още при първият пост в който отговаряш.

Номер Единадесет е пътник. Перфорирахме й билетчето към един по-добър свят. Разбира се, има колкото време й е нужно да го осъзнае - дотогава да стоят и да си се занимават с майка ми, сестра ми и за най-голямо мое съжаление котарака. Трябваше да си го прибера и него, но нямах трета ръка. Въпрос на приоритети - мекици пред котка. :? Сега когато мекиците са история гледам на нещата по друг начин, но е малко късно.

Ай ай, кептън, поемам към някое китно селце да си намеря една забутана кръчма да хапна нещичко. Инкогнито. :smt001

[sweet_sorcerer]

sweet_sorcerer, дам, прав си ;-) Получаваш не една, ами две точки, както бях казал. Извинявам се че забравих да спомена още при първият пост в който отговаряш.

Номер Единадесет е пътник. Перфорирахме й билетчето към един по-добър свят. Разбира се, има колкото време й е нужно да го осъзнае - дотогава да стоят и да си се занимават с майка ми, сестра ми и за най-голямо мое съжаление котарака. Трябваше да си го прибера и него, но нямах трета ръка. Въпрос на приоритети - мекици пред котка. :? Сега когато мекиците са история гледам на нещата по друг начин, но е малко късно.

Ай ай, кептън, поемам към някое китно селце да си намеря една забутана кръчма да хапна нещичко. Инкогнито. :smt001
Всъщност правА съм...заблуждаващ ник :D Оставил си котарака там - горкото животно.... :? :D

[JenataNaShefa]

Ох, има много какво да се научи от теб и препоръчвам на подрастващите, които не четат защото е много дълго написано, да си направят труда и да прочетат... могат само да спечелят.

Така като гледам с номер Единадесет нещата са към своя "Game Over" така че аз чакам с нетърпение номер Дванадесет 8-)
Гледай да си вземеш котарака по-скоро че ще го вербуват, колкото и верен да ти е :?

[Niakoitam]

CucAgMuH,като ме четеш и оставаш с впечатлението че си милиардер !? 8-)
Може. Спрямо моето гледна точка и това, което си писал, за мен приличаш на нещо такова, защото например на мен даже понякога да ми се иска не мога да взема да си хвана гадже и да я заведа в скъп хотел със всякакви скъпи блюда, луксозни чаршафи и листчета от рози по пода. Това го взимам от контекста на твое писание.Нямам връзки и приятели по плейбой барове и не мога с лека ръка да осигуря готина работа за себе си и за които ми скимне и т.н. Е имам малко над 1000 лева, които за теб може и да не са нищо, но тъй като не работя си ги пазя като очите и харча през около две някога и повече седмици към 5-6 до 10 лева. Така че да през моя поглед ти наистина си нещо като милиардер. Това не значи автоматично че ти наистина си, както и автоматично не значи че аз и моите родители ровим по кофите. Е да, социално слаби се водим, но все пак не съм си легнал гладен, жаден или неизмит и не съм тръгнал навън гол и необут. Е, не сменям дрехите си всеки ден, ходя с еднкви дрехи през седмица, защото все пак трябва да се изперат. Имам по два три чифта от по скъпите неща и по 8-9 от по ефтините неща като тениски например. Отвреме навреме си позволяваме и някоя и друга техническа глезотийка, но все пак трябва да сме я предвидили малко преди това в бюджета. Плазмен телевизор например сигурно няма да имам скоро. И компютърът е вече за смяна, но ще почака още една две години, може пък да решим да се насочим към лаптоп в бъдеще. Не че нямаме два настолни, но вече времето им изтича. И така. Но все пак парите много лесно увличат и човек много бързо се променя без да иска и без да се усети.И все пак човек не бива да става роб на парите и да позволява те да водят живота му. Ако ти харесва да имаш приятели на парите си, а не на теб т.е. докато имаш пари да имаш приятели а като нямаш никой да не иска да ти подаде ръка и да те избягват твой проблем. Мен това не ме устройва изобщо даже. По добре сам(иделно знам значението на тази дума) отколкото с навлеци около мен.
Бях чел един разказ на български автор преди време във вестник Труд. Съжалявам че не го намерих, но се опитах и не можах. Позабравил съм го малко, но си го спомням отчасти. Разказваше се за някакъв слаботелесен, беден младеж, които както се казва никой не бръснел за слива. Незнам какво точно беше станало, но така се случва че го забелязва някаква много влиятелна мутра и му предлага много пари. След известен размисъл той се съгласява. Започва да работи за мутрата. Постепенно наедрява на тегло и мускули. Купува си скъпи коли, скъпи облекла и може да е с всяка жена, която си поиска. Само да намигне и тя е негова. Характера му се променя. От благият и плашлив човечец, той се превръща в агресивен и страшен мъж. Когато
ходи по заведенията никой не смее да го погледне, защото вече му се носи слава. Стига се до момента, когато и полицаите започват да не го плашат, защото е твърде влиятелен и богат.Започва да прави свои бизнес и да търси свои хора като прави конкуренция даже и на
старите си работодатели. Един ден го намират с куршум в главата. Разказът свършва с описанието на това какъв красив труп е.Млад и красив, едър труп.
В тази история си има своите красоти в живота на този човек, но все пак не ми се иска моя живот да протече като живота на героя и да свърши толкова бързо.Вярвам безпрекословно в безсмъртната душа, но все пак това не отговаря на идеята ми за красота.Всеки ще умре някои ден, но все пак е важен и начинът.Искам достатъчно пари за да мога да се оправям що годе, но не толкова че да умра млад и зелен.
Аз специално искам да е както е в тази мисъл:"Когато си се родил ти си плакал, а всички са се смяли, направи така че след като умреш всички да плачат, а ти да се смееш". Тъй като вярвам в душата за мен не е проблем да приема тази мисъл. За хора като теб, които смятат че след смъртта всичко отива за червеите може да звучи и така:"Когато си се родил ти си плакал, а всички са се смяли, направи така че малко преди да умреш всички да плачат, а ти да се смееш"
Относно овчаря. И си прав и не си прав. Овчаря не е нещо по долно от теб. Той просто има други интереси коренно различаващи се от твоите. Него го интересува колко овце ще продаде днес, колко мляко ще изкара, ще го продаде ли или ще го яде, ще постригва ли овцете, той ли е наред на паша, колко храна трябва, колко бали сено трябва за през зимата, кое агне ще заколи за Гергьовден или Кирил и Методий и т.н. Него не го интересуват въпроси свързани с материята, антиматерията, Космоса, ракетите, окенаските животни, глобалното затоплвяне,медитацията ако щеш и т.н. Но това си е въпрос на рабиране и на интереси. Ето например аз вярвам в безсмъртната душа, ти не вярваш, аз например съм малко на кантар обаче към по отрицателно настроен към преражданията и окултизма, докато езотериката ме влече. Вярвам също че има пророчески сънища и всеки ги има и може да ги тълкува само ако рабере знаците, които са индивидуални за всеки. Ти ми казваш: Абе не ми се занимава с глупости, нямам толкова време затова. Всеки си има интереси.От това следва че нито овчаря е нещо по-малко от мен, нито от теб, нито аз от теб, нито ти от мен. Въпрос на разбиране и възприятия. И аз се нервирам вътрешно, когато понякога не ме разбират, защото говорим на различни езици вътрешно се нервирам, но какво да правя.
И да, хората сме невероятно лакоми същества. Като получим нещо искаме все повече и повече и още и още.
Като каза за работата. Пропускаш един дребен факт. Отиваш да работиш за да изкараш пари, а работодателя ти дава пари за да му работиш. Една обща симбиоза. Ако не му харесваш на работодателя ти може да те изгони и да си намери друг чакащ за тази работа, но ако си
достатъчно силен характер и работата не ти хареса можеш да си намериш друга.
Относно номер Единадесет както я наричаш, незнам прави каквото сметнеш за добре, вижда се че вече си и продупчил билета както казваш. Само преди да се появи номер Дванадесет си помисли като имаш толкова високо критерии за всяка какво им даваш ти. В случай че не ме разбра не ти говоря за материалното. от това сигурно никоя не може да се оплаче.Говоря ти за нематериални неща като любов, разбиране, приятелско отношение, защита, отделено време и т.н. И чак след като си помислиш над този въпрос се запъти към номер Дванадесет. Бъди сигурен и тя няма да е идеалната, но поне се опитай да я поопознаеш по-дълго време преди да се хвърлите в обятията един на друг и след два месеца най-много да решиш че не е твоят тип и не ти харесва. Поне евала ти правя че не си от ебачите тип Alabalaportokala защото ако искаш можеш. И не се сърди на номер Единадесет че те е изпортила на майка ти че караш с 160 км в час, защото ако се залепиш някъде с тази скорост хем може да си отидеш млад и зелен заедно с нея, хем можеш да отнесеш и някои съвсем невинни иначе хора. Не те познавам, не я познавам и нея, но силно се надявам че не си от онези селските гъзари, които карат с колкото се може по висока скорост, надумкали музиката да ги чуят през три улици, буксувайки и спирайки рязко по улицата все едно след малко ще направят верижна катастрофа.

[a3c1M]

колега почни да пишеш комедии. отдава ти се :grin: :D

[LizZz]

Guns 'n' Roses са си тамън на мястото.

Човеко, размазваш ме!! Удивлявам се на твоят поглед над нещата, виждам преплитане с моя такъв, но разликата е, че не съм го осъзнал напълно.

Много бързо ги вкарваш в живота си, това ми прави впечатление.
Ползвай бета-периода от 14 дни за
Другия път ше знаеш, че от съжаление не се излиза с момиче.. направих тая грешка и стана история която лееееко се припокрива с твоята.

Абе, мераклия съм да разбера как си постигнал тея 80MB/s.

Засега стига толкова от мен..

[Re5peC7]

И твоята не е лесна, приятелю :)

[CucAgMuH]

Заблуждаващи никове, а? А? Добреее... Щом се праивм на умни, ето въпрос за още две точки, но далеч по-труден(а си мислех да го раздавам лабеж):

Кой е приказният герой, чиято мисъл обичам да цитирам: "Ако се загледаш внимателно в далечината ще видиш гърбът си, понеже Земята е кръгла..."?

А да видим...

Добитяка(котарака) не може да го вербуват! :) Мене си обича и т`ва е. Чиста и неподправена животинска любов http://badmin.org/f/images/smilies/winky.gif

Номер Дванадесет май ще я поотложим, щот` си потроших си копитото :( Дясното. Тъжна и сънена история... Докато отивах да си правя кафе стъпках рядък модел слушалки "Panasoanics", модел `98-ма. Оплетоха ми се в кракуните, залитнах и докато се опитвах да запазя равновесие вкарах с все сила(и инерция, и инерция...) едно коляно на ръбът на бюрото. Мирка ми се смя. Отначало. Т`ва Мирка ми е съседка - с нея гледаме кеча заедно, плюскаме "Слънчо" от двайсет и пет стотинки, наливаме се с Пепси, плюскаме разни други сладостийки, наливаме се с още Пепси... понякога с кафе. Преди да сте си помислили нещо - Мирка мусака не готви.

Та тя се смя. После се сети, че аз като се въргалям и муча сигурно ме боли(колко е досетлива само :) ). Пита ме лед дали съм искал - ами искам, що да не искам. Донесе ми лед - във формички, за коктейли. ](*,) Обаче понеже е бързала не се е сетила да донесе нещо в което да го сложи. Помня я аз как се позачуди малко какво да го прави след като го е донесла. Каза "Дръж" и обърна формичката отгоре ми. Още смях... Ау, врътнах. Костваше много услия да обесня на ръцете ми че трябва да пуснат коляното, но успях. Подпуках я с ледчетата наобратно, както си лежах на земята... да видите после колко плахо пристъпваше покрай мен. Полежах си петнайсетина минути преди да събера сили на един крак да стигна до диванчето.

Обаждам се аз на бай Кольо, хирургчето. Викам "Манякс, така и така - изджасках се яко, к`во прайм...". Ония пита дали съм можел да си движа пръстите на кракът. Проверявам - мога. Значи не било сериозно, ако почнело да се надува или да не мога да си движа пръстите - тогава да се притеснявам. Успокоих се. Ама още ме понаболява. Всъщност понакуцвам леко, като онези от гестапо... според Мира ми придавало някакъв чар. Мерси съм за тоя чар :?

Е, не е толкова зле. Минава ми малко по малко. Само на моменти има прорязваща болка, ама вероятно и тя ще отшуми по някое време :) А ако не отшуми ще си направя онова бастунче което замислям от много време. Нали ги знаете - онези аристократичните walking sticks със фигурките. Замислил съм го орех и сребро, към метър и двайсет, може би метър и трийсет. Две трети орех с пестиливи сребърни елементи, а горната една трета от чисто сребро - ангелче, протегнало ръце нагоре, държащо планетата Земя. Сестра ми, нали я врънках половн година - направи ми проекта, изчисли го това ангелче как да изглежда, колко да е голямо и как да си е протегнало ръцете нагоре, че да не се сгъне като се подпреш на бастунчето. Поизчислявахме с нея - ще трябват около два и половина килограма сребро. Не че е три кила сребро е кой знае колко скъпо, просто чувствам че още не му е времето да се разтиквам с бастунче - съвсем ще заприличам на пенсионер. Стискам палци да не опра до това бастунче скоро...

Niakoitam, можеш бе. Можеш да си хванеш гадже и да я заведеш в скъп хотел с всичките му глезотийки. Даже без да се налага да преминаваш през историята която си разказал за красивите трупове - просто трябва да си мотивиран да направиш нещо подобно... Ще видиш какво е като ти се случи. Изведнъж те прасва идеята в главата и почваш да го премисляш. Поне на мен ми харесват такива на пръв поглед невъзможни за постигане ситуации. Да си ги разбивам на малки стъпки и подпланове, на които пък да разработвам алтернативи. Е, крайният резултат е малко по-различен от този който е бил планиран, понеже се налага на места да импровизираш. Понякога по-добър, понякога по-лош.

Като си достатъчно мотивиран - лесно ще решиш финансовата страна на въпроса. Възможности има много, само трябва да се огледаш. Никой няма да дойде и да ти връчи една пачка пари, след което паднал на колене да ти се моли да ги вземеш(освен ако не си опрял пистолет в главата на негов близък, но това е друга ситуация :) ).

Смъртта е... нещо тъпо, понеже е необратимо. Вероятно си забелязал - всяко необратимо нещо е неприятно по някакъв начин. Обаче ти определено имаш странни възгледи за умирането. К`во ти дреме кой ще плаче и кой ще се смее след като си умрял? Свършило се, толкоз. Ето ти Голямата Рижа като пример. Никога нито той, нито аз сме си давали зор да се запознаем, макар че няколко пъти сме се засичали и сме стоели заедно по няколко часа. И все пак като го видиш как лежи гътнат на земята малко те жегва ... едно такова... неприятно усещане. Няма да са много хората които ще плачат за него, даже за да сме честни далеч повече хора се радват на случилото се. И к`во? Редовият гражданин се радва. Обаче Малката Рижа не се смее. И, повярвай ми, Лисичков(май така се казваше този който го застреля) също не се смее. Ама ще му накриви на шапката на Голямата Рижа кой се радва и кой не в момента. Все си е толкова умрял. И толкова умрял ще си остане, дори ако в цяла България обявят тридневен траур за случилото се. Или пък дадат орден "Стара Планина" незнам си коя степен на екс-ченгето.

А пък да накараш всички да плачат преди да умреш... е, т`ва не е за мене. Ще ми стане криво че умирам ако започнат да циврят. А пък последното което искам е да ми е криво като умирам. Или след това. Аз като се гътна предпочитам да се появят един-двама човека, да кажат "А`е хо`им го копаме тоз` преди да се е вмирисал", да си разказват вицове и да се хилят, отколкото някаква скучна голяма цивреща процесия. С попове. Въй, ако някой извика свещенник на погребението ми, на бас за една чешмяна вода с лимон и лед, че ще изляза от ковчега да го запукам с шамарите! Де факто - колкото по-малко хора присъстват, толкова по-добре. За к`во да си докарват излишни негативни емоции хората...

Викаш - може да се залепя някъде с бу-то, да се гътна. Ем, случват се и такива неща. Обаче няма да си отида млад и зелен. Първо, младостта отмина. Второ - хората пред опасности по принцип не позеленяват, а пребледняват. Аз не съм изключение :)

"ебачите тип Alabalaportokala" 8-) Даже идея си нямам за какво става въпрос... ама звучи някакси респектиращо. Аз вероятно не съм му от категорията, няма какво да се лъжем. Нищо, аз предпочитам мусака с кисело млекце. А преди малко ми предложиха един резервен вариант:

http://badmin.org/proxy/Kanzas/orbital-datserver1/lolcat_terrorist.jpg

Обаче май е оферта само за котките, щото нали имат повече от един живот :?

Сега ще взема да пия едно кафе, че сънен пляскам абсолютни глупости(извинявам се за което).

[sweet_sorcerer]

Нямам точка тука..... :( Жокер :) :)

[world_wide_mob_figga]

не тва нема начин да го прочета мноу дълго чоек :D

[Niakoitam]

Прав си че има алтернативи винаги, но понякога струват доста. Аз живея в малък град. Тук работа по трудно може да се намери. Работа над 400 лева доста трудно се намира. Алтернатива. София. Сравнително близо ми е, търсят се млади хора. Все ще се намери нещо и за мен. Проблем. Разни ми ти страхове и притеснения. Дали ще се справя? Как ще се справя? И още по-голям проблем. Имам проблем със зрението и ми е малко притеснително така да се разкарвам сред това голямо движение. Добре хубаво с малко зор няма да ми прави впечатление изминаването на 30те киломентра. Не съм първи, няма и да съм последен, но зрението определено ми пречи.Особено пък нощно време проблемът е леко траги комичен, защото зрението ми така се гаври с мен че на 2 метра не мога да видя един малко по-малък надпис. Това включва понякога номерата на рейсовете и трамваите, а за междуградските надписи няма какво да коментирам. Братовчед ми работи близо до София, перфектно си вижда, но отвреме навреме му се случва да изпусне маршрутката. Да не говорим че тия наще "гъзари" понякога и табелка не слагат вечерта и той трябва да гледа през стъклото за да види познат ли му е шофьора на външен вид. За мен тази екстра е напълно изключена, защото не мога да видя шофьора на близо преминаваща кола през стъклото през деня камо ли пък да става въпрос за през ноща.Липса на пари би казал ти, не съдба. И за какво в този случай са ми виновни парите. Това не е получено, това си е вродено. Дали си ми е споменче от Чернобил или не, не се знае. 86 година майка ми е била бременна в 4тия месец.Децата до 3тият са ги вадели. Според думите на майка ми даже и това да ми е остатък от тогава съм минал много, много тънко спрямо какви гледки е видяла.В случая при мен и парите на целият свят да ми дадеш няма как да ми помогнат да се справя с този проблем. Всъщност има една алтернатива-лазерна хирургия. И опс грешка.Какво всъщност ще ми помогне тази скъпа лазерна хирургия. Може би на цената на много болка впоследствие ще ми намалят диоптерите от -3 до около -1 -0,5. Но струва ли си тази цена? Не изобщо даже. При мен проблема не идва толкова от диоптера. И майка ми е с толкова, но вижда много по-добре. При мен проблема се дължи на ъгълното изкривяване. Затова лечение НЯМА. Алтернативи НИКАКВИ.Но да се върнем към София. Този иначе дребен факт който описвам се допълва и от страхът ми от кучета и нежеланието ми да щрапам сам по софйските улици. Дотук с алтернативата...засега.
Какво ми дреме кой ще плаче за мен след смъртта ми ли? Ами да ти кажа определено ми дремеАз вярвам че както е казано във физиката: "Енергията никога не се губи, само се видоизменя".
Та вярвам че тази енергия с помоща на която дискутираме в момента, мислим, ядем, пием, разсъждаваме, учим се и т.н. не се видоизменя в проста енергия за червеите, а просто в душата напуснала материалното ни тяло. И това за плакането, щом го слагаш в едно изречение с тридневният траур, явно не си ме разбрал. Може би, защото понякога обичам да говоря в метафори. Друго имах впредвид. След смъртта си да живея както в нематериалният свят, в който аз вярвам така и в материалният свят сред хората. Т.е. името ми да се споменва и след много години, когато близките и познатите ми са ме последвали. За сега спрямо живота ми в момента това ми се струва твърде невъзможна мечта, но знае ли човек. Иска ми се името ми да
се споменава далеч в бъдещето да се споменава редом до това на хората направили нещо голямо за Света, държавата или поне за собственият си град. Това имах предвид да плачат. Не да ме къпят. Да си кажат: Е, тоя човек колко направи за нас, но все пак и неговият край вече дойде. Един вид безсмъртие в материалният свят редом, до много велики личности.Ето това искам аз. Това имах предвид под всички да плачат, а аз да се смея. В самият край на живота си да погледна назад във времето и да съм напълно спокоен. Да кажа с усмивка:Аз направих каквото можах и каквото е по силите на един човек за общото благо, натам да му мислят следващите поколения :)
А за Alabalaportokala и неговите последователи...изпуснал си много да знаеш :) Това е един бургаски гларус около твоите години на който "религията" е под мотото: Чукаш и бегаш. Допреди време се подвизаваше в този форум и даваше дъъъълги постове с обяснения как да преластиш дадено момиче, да я изебеш няколко пъти и да избягаш скачайки на следващата жертва. Беше дигнал тука женската част на нокти :) Бил 100 кила,имал няколко приятели над 100 килограма. И бащите на някои момичета не смеели да му се опънат. Пишел в тоя форум да види колко тъпи потребители имало и да им се посмее на тъпизмите и да поучавал неопитните момчета какво да
правят с момичетата. По едно време аз и няколко човека доста усърдно спорехме с него.Чак ни караше ЛС-та да му пишем да сме си коментирали гледните точки на кафе, индиректно да ни биел. :) Голям форумен побойник беше. По едно време се стигна и до там че се опитваше да ми чете мислите и да ми раправя как съм се правел че се дразня от неговата гледна точка, защото съм зарибявал някое момиче от форума и да съм изглеждал добре в очите и. Даже имах обещание да ми каже коя е тя и да ми оспамва всяко мение. Е, не си удържа на обещанието. Сега гледам отвреме навреме се въдят някакви негови бледи последователи във форума, но само оригиналът си е истината :). Най-много му се връзваха момчета наскоро разочаровани от любовта.

[Eddie]

Тази тема ме накара да влизам в "любов" по-често само за да видя дали има нови мнения в нея. 8-)

[Corsair]

стил на писане дрън дрън, начии тука от всички, писали коментари макс 2 да са го прочели цялото... добро. лошо, както каза пича и да ми даваш пари няма да го чета... тва да не е хайдигер та да му обръщам толкова внимание ве :razz:

[CucAgMuH]

Уф, все дълги ми се получават, та се налага да редуцирам(понеже тоя път се олях)! :::

Жокери по въпросите - няма. Има подсказки, но те трябва да се заслужат :) Не разкривам такава дълбока тайна, тъй като ако кажа кой е, ще можете спокойно да разберете как можете да си видите гърбът в далечината. След което вече няма да се разхождате с бележки "Ритни ме"(или разширеният вариант: "Моля, ритайте ме докато припадна. Не спирайте дори и да викам - падам си по садо-мазо удоволствията"), при което училището ще се превърне в едно много скучно за вас място...

Въпреки това, за да се покажа благороден, мога да задам един далеч по-лесен въпрос за около две точки(е, нека пак са две...):

Демонът Аззи печели на карти чифт човешки крака в много добро състояние, изобщо ненагризани. На кого са принадлежали тези крака(т.е. какво им е чак толкова специалното)?

Niakoitam, "Който иска - намира начин". Това не знам дали си го чувал, но е много вярно :) Не признава ограничения.

Проблема който имаш с зрението, също така го има и един познат. При него май е малко по-напреднал от теб, не съм сигурен. Някакво "прогресивно" беше, при което до няколко години тоя тип е аут с очите. В момента вижда добре до около средата на билярдна маса, с очила(което не му пречи да бие приятелката си на билярд :) ). И той обесняваше за някакви лазерни операции, които щели да го върнат с няколко диоптъра назад(след което пак щяло да си продължи прогресивно до пълната загуба на зрението). Ама изчаквал човека, да стане нетърпимо зле, понеже можело да му направят операцията само един път.

Човека е на двайсет и нещо(27-28, не помня точно) и го има този проблем от 5-6 години. Обаче си е хванал задника, заминал е от единият край на Бълария в другият край на България(където няма кой знае колко познати) и се хванал на бачкане човека, някакво скапано, колкото да не мре от глад. Като погледнеш може да не ти се стори много, но човека за тия шест-седем години вече си има къща, една кола с която да разтиква и още една с която да си губи времето(ремонтира си я и си я ъпгрейдва сам, странно му се получава... на места добре, на места хич), врътка си собствен бизнес(е, не е нещо голямо). И от няколко години разтиква с една мадама, дето хич не е зле(да не казвам по-големи думи, че за чужди жени не се говори така - неписано правило :) )...

Не съм го питал защо е прекосил цялата страна и е започнал от нулата на ново място. Честно казано не ми и дреме. Това са си негови неща. Дококото е споменавал просто не е имало възможности за каквото и да е на родното му място. Каквато и да е истинската причина - намерил си е достатъчно добър мотив и го е направил, въпреки трудностите които е имал. Понеже всеки си има трудности, които му пречат и с които трябва да се справи. Ако при теб е зрението и страха от кучета, при някой друг ще са краката, при трети слуха, при четвърти дишането, при пети диабет, като продължим с неща като срамежливост и тем подобни...

Не оставай с илюзията че всичко е лесно. Просто когато искаш нещо достатъчно силно, намираш начин. Ако не се притеснявах че ще ми се изтърка историята за "Лучената усмивка" - щях да я разкажа... А пък ако не искаш нещо достатъчно силно, по принцип не се получава. Ето аз например нямам нищо против да съм космонавт. Ама космонавт ли съм? Не. Всъщност най-честият вид на полетите ми е "с плонж към чаршафа на леглото". Летим на малки височни, понякога с гъза напред :smt001 Просто не искам достатъчно силно да съм космонавт, не друго :)

И да - какво ти дреме кой ще те споменава, по какъв начин или няма след смъртта ти? http://badmin.org/f/images/smilies/blink.gif Живял си както си смятал че би трябвало, или най-малкото си се опитал да го направиш. А ако знаеше че никой няма да го оцени след като умреш - какво? Щеше да живееш по друг начин ли? Аз пък не бих. Май бях споменал на едно друго място че не си падам по популизма...

Alabala съм го изтървал :< Oтначало си мислех че е главният герой в ей това (http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=746), но после като каза че е от Бургас и варианта отпадна. Странен град, с още по-странни обитатели. Никога няма да успея да ги разбера напълно. Ако тази информация (http://bourgas.tk/) не е в състояние да разясни средата в която живее Портокалчо, с удоволствие мога да допълня картинката с още много умопомрачителни факти. А пък иначе женската част била много впечатлителна, не занех. Щом чак до нокти са стигали... (: Ако случайно видят подобно нещо на живо сигурно ще идат за светена вода от Рилския Манастир да ръсят наоколо :-D (Ако искате да си уредите кафе с него за да го полеете, аз искам да присъствам! Може да избухне в пламъци и да отиде в ада, а такова зрелище не е за изпускане...)

Уф, изчезвам без време... Малчо закъсал някъде по язовира, ще ходя да го прибирам. Какво да го правиш... викаш му "Умната", а той след няколко часа ги е надробил едни...

[Niakoitam]

Казваш: "Който иска - намира начин". Да, така е. Но има още две хубави поговрки за в случая. А те са: "Бързата кучка слепи ги ражда" и "Ситият на гладният не вярва". Това второто се случва много често при нас хората. Без дори да се замисляме да си правим изводите. Това се отнася и за мен като един от хората. Спомням си дори веднъж една случка. С една приятелка, с която сме близко живеещи си говорехме за нея и тогавшното и гадже. Изслушвах я и се стремях да я разбирам. По думите и пред мен и други той се държал много гадно с нея, но като поисквала да скъсат и той и казвал и убеждавал че я обича, тя не издържала и продължавала да го търпи. И така много време.В съзнанието ми обаче докато ми говореше се въртяха мисли като. Мани го тоя бе. Ебасии как си се захванала за тоя боклук. Колко си наивна. Не разбираш ли че се гаври с теб, че те има за парцал.
Но това само си го мислех. Не го казвах на глас. Искаше ми се да я разбера, но не можех.Докато след бая време след тези работи се случи така че аз се влюбих.Много хора се подхилкваха ехидно, според много хора нищо нямаше да стане и т.н. Нещата след 1 година размотавки нещо не потръгнаха както трябва. Сумати и хора ми обясняваха да не се занимавам с нея и т,н, а други продължаваха да се радват на сеира. Даже брат ми след известно време се нервираше
като разбереше че си общувам отвреме навреме с нея. А аз и тичах доста по гъза, въпреки съветите на много хора. Те не можеха да ме разберат, но и аз не можех да се разбера защо го правя. Сега вече знам как се е чувствало онова момиче и мога да и се поставя на мястото и. За страничният наблюдател, които сам не е усетил въпросното нещо е много трудно да го рабере и само с усилие може да го направи.
Та по въпроса за разбирането. Една очна лекрка ми казва:Не се притеснявай да ходиш по София, преди няколко дни дойде един човек дето едвам ми виждаше пръстта. Егати и успокоението. Чак толкова развълнувана пък да е била че да ми пише +3 вместо -3 не ми се вярва. Като ги сложа тези очила и ще започна да ходя като космонафт :)
Обяснявам му на доктора в лазерната поликлиника че от 2-3 метра не мога да разпозная познат човек и отговорът му е: Аааа не се притеснявай, това е нормално за при теб. И дотолкова. Казали са ми. Може да ми направят някаква естетична операция и/или лазерна за сваляне на диоптера. И дотам. След това трябва да чакам новите технологии да се доразвият още.
Ето сега съм на курс по английски и от два метра не мога да видя какво пише на дъската...с очила. Кола са ми казали че ще карам...ако си купя книжката. Не благодаря, и без мен има достатъчно камикадзета по улиците. И покрай мен има хора купили си книжки.
Ти каза за твоя познат. Всичко е индивидуално. Всеки човек е индивидуален характер. И обстановката, в която живее всеки си е съвсем индивидуална.Зависи от много неща.Пък и ти в крайна сметка виждаш само крайният резултат и не знаеш дали това не му е струвало много много повече усилия отколкото на теб например. Аз ясно осъзнавам че има и хора много по зле от мен и не съм инвалид. Това даже не се води и болест.Но не може заради моите си амбиции да зарежа всичко и да започна от нулата предизвиквайки евентуално огромен скандал и затваряйки си всички пътечки за връщане. Тук ако не друго се чувствам сигурен.Не съм от този тип хора, които биха зарязали и сигурност и всичо за да се впуснат в несигурното и неясно бъдеще. Не съм толкова решителен и наистина бих предприел такава голяма крачка само ако както пише в зодиаците за раците, когато ножът опре до кокала. Тогава може би бих бил доста по решителен, защото изходът ще е само един и няма да има друг начин за излизане от ситуациата, а на улицат не ми се спи и храната в кофите не ми изглежда много вкусна.Та така. Има хора и хора. Аз определено не съм от най-решителните, които биха загърбили това, което имат заради това, което евентуално ще имат или...няма да имат.
А за споменаването след смъртта.Еми на мен ми дреме, защото аз съм от вярващите че смъртта не е последната гара на пътуването ни. Например има хора, които отричат Библията. Има и хора, които я приемат буквално. Аз съм от хората, които я приемат...в метафорична
форма обаче.Ако щеш и чисто егоистичното. Няма смисъл да се качваш на главите на хората, защото не знаеш кой ще срещнеш в бъдеще и доколко ще зависиш от него.
Пример. Преди време бях на компютърен курс.И понеже този курс беше първа степен, а аз исках само да си взема тапия иначе знаех нещата бях един от най-разбиращите. Сред хората, на които помагах, защото това ми харесваше (а не се надувах като пуяк че знам повече от тях)имаше и една жена-учитела, на която също помагах колкото мога, защото тя не беше дошла като мен за тапията, а за да се научи. Та дотук. След три години и малко. т.е. сега реших да отида на курс по английски. Преподаващият е американещ и разбира малко български, а преводачката е...можеш ли да познаеш коя...не, близо беше, но учителката се учи при нас на английски, защото знае само
френски...точно така нейната дъщеря, която е две години по-голяма от мен. А сега си го представи това в доста по голям мащаб и реши дали ако не за благото на собствената си душа да го правиш просто от егоизъм и за евентуалните срещи със старите познати или техни близки, с които съдбата( ти не вярваш в нея, но както и да е) ти прави изненади с цел взависимост от отношението ти преди това да ти подлеят вода или да си върнат услугата. Ако пък това не стане и се издигнеш много над тях...нищо не се знае, може някога и под тях да слезнеш, а това е лошо, защото колкото по отвисоко паднеш толкова повече боли. Понякога болката от падането се усилва, когато даден човек е използвал главите на предимно добрите и доверчиви хора за
стълбичка, по която да се качи колкото се може по високо без да се замисля какво им е на тях.

[sweet_sorcerer]

Кракат са на един страхлив принц,който е убит докато бяга от битка.После Аззи го използва за да сглоби своя Принц. :)
Вие с Niakoitam добре се записхте,чак на мен ми стана интересно.А колкото до Бургас - никога няма да разбререш хората там,докато не прекараш известно време е тях...Те са невероятни! :)

[CucAgMuH]

Абе, да сте забелязали как тая година няма много краставици? Домати бол, краставици - няма. Възможно е представата ми да е изкривена, тъй като си правя изводите по личен опит от четири-пет хладилника. Еми в тях - няма. Всъщност има, но за цялото лято да съм намерил пет или шест. Таратора не се брои. Млечната салата - също. Откъдето и да го погледнеш е странно. За сметка на това има яйца. Поддържат едно постоянно ниво от около двадесет във всеки хладилник до който имам достъп. Миналата година ги нямаше, аз мога да потвърдя...

Отначало си помислих че не е голяма беда. Най-малкото понеже яйцата мога да ги готвя донякъде. Разбира се, не ми се получават толкова добре колкото препечените филийки, но поне стават за ядене. Ей, побърках се. Всякак ги ядох. На очи си ги правих, боля ме корема. Омлети си правих, едва ги изядох. Миш-маш се пробвах да направя, но не знам какво се получи... на вкус беше като притоплен вкиснат боб от ония ден. Ама го изядох. После гледах някакви рецепти из нета - правя каквото пише, едно към едно. Обаче те на снимките показват едно, а на мен ми се получава съвсем друго. Помислих си че е бъзик и потърсих в сайта къде е частта "Ако сте живи след като сте го изяли, моля уведомете ни да ви връчим награда". Няма такива неща. Едни птиченца ми бяха кацнали на терасата, та ми хрумна да ги нахраня с каквото ми е останало. Но се спрях. Дожаляха ми животинките. Ще им докарам проблеми на стомашно-чревните трактове, ще ми оакат терасата. Такъв риск не поемам...

След епичната едноседмича диета на яйца, погледнах близкият хладилник. Двадесет и три яйца. Повече отколкото в началото! Бахмааму! А краставици все така няма. Но днес... днес всичко се промени. Прибирам се в поредното вкъщи, наспивам се едно хубаво, ставам и огладнявам. Както не един път съм обеснявал - като се наспя и ми се дояжда, като се наям и ми се доспива. Нищо необичайно дотук. Ама съм толкова гладен, че просто е изключено да го отлагаме. Отварям хладилника и без капка изненада преброявам че и в това вкъщи, в хладилника са се настанили двадесет яйца. Точно. Тъкмо се почесвам, чудейки се дали ще понеса още малко кулинарни експерименти и виждам - така, в ъгъла, леко скътана, свряна, срамежливо подаваща се краставица. С победоносни викове "Ой на бати" и "Дайте път!"(въпреки че няма други одушевени предмети покрай мен) отидох да си я измия. После си я обелих, посолих си я и си я изядох :) Ядох си я бавно, да се наслаждавам на всяко отгризване. И накрая ми стана тъпо. Щото я изядох цялата и няма повече. Тъжно. Ходих да гледам в хладилника мястото от което я бях взел. Още по-тъжно. Стои едно празно... сякаш трябва да има краставица там, а няма :< Постоях, помълчах, потъгувах гледайки празното място и отидох да си сготвя яйца. Сигурно пък догодина няма да има яйца. Знаеш ли?

Но - да, всичко е индивидуално. Сигурно никой не ми разбира болката за краставиците :( Нарочно не използвах пример за жени. Те по природа са садисти и мазохисти. Така де, питали ли сте се защо наистина имат толкова много пинсети? Ами хилядите видове пили, пилички и пилища?!? Последните три поне донякъде обесняват защо са толкова добри в пиленето на нерви. Без да споменаваме колко лакочистители дишат. После питайте защо мечтаят толкова много... Ама си ги търпим, какво да правим. Знаят как да се прикоткват, а каквото и да си говорим между котка и жена - знаете кое е избира. Едното, каквото и желание да има просто не може да ви сготви мусака.

А къде е проблема да зарежеш всичко и да започнеш от нулата? (: Ще си затовриш "всички пътечки за връщане"? И? Военоначалниците не са ли горили собствените си кораби преди атака в гръко-персийските войни (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D 0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8)? Римляните не са ли горили мостове, за да нямат път за отстъпление(и врагът да няма път за напредване)? Пиратите не са ли подпалвали своите кораби преди абордаж? Сталин не е ли разполагал наказателни отряди зад редовните си войски, за да не им позволява да отстъпват? И още много...

Истината е една: човека е същество изплетено от страхове, колебания и притеснения. Негови си собствени. И не иска да се изправя срещу тях, гледа да ги избегне, а ако не може да ги избегне поне да отложи момента в който идват. Като се замислиш малко и ще видиш че страховете се пораждат от неизвестното, от това което не разбираш или това което мислиш за неизбежно. Един вид страх поради липса на знания, опит... тем подобни :) Защо някои хора ги е страх от тъмното? М? Понеже не се вижда какво има в това тъмно. И дали го има. А ако го има - какво е? И защо не иска да го виждат, та стои само в тъмното? Вероятно, ако можехме да виждаме в тъмното, никого нямаше да го е страх от него... А в тъмното няма нищо. Аз съм проверявал. И най-тъмното тъмно съм проверявал. Нищо бе. Нищо няма. Но страхуващите се едва ли някога ще се престрашат да отидат и да проверят на подобни места и да се убедят. Интересно ми е дали после ще осъзнаят колко безсмислени са били страховете им и колко са загубили от тях...

Останалото съм прекалено пиян за да го обсъждам без да навляза в сложни и завъртяни истории за Бойната Пенка, Крокодила Гена и Мадафака Донкеле. Не искате, повярвайте ми (: Както преди малко каза едно същество, или за да сме по-точни - Мълиган: Do ye wanna live foreva?!?(наполовина е ирландка, много й се отдават подобни реплики, но за съжаление не е с червена коса и въобще си няма на идея какво е мусака. Как да й отидеш на гости в Англия, като няма да има мусака?!? Ми никак...)

Оу, щях да пропусна. Аззи, принца, краката... Да, "Донеси ми главата на принца". Страхливият принц, който бягал от смъртта, страхувал се с всяка част на тялотото си от нея, та затова и след смъртта краката продължили да бягат от страх :) Правилно. Две точки. Обаче не мога да измисля следващият въпрос в момента, та затова ще се наложи да поизчакате... Колко точно да поизчакате, не е сигурно... поради щото в момента се чудя докъде ще й стигне акъла на номер Единадесет. Как да ви го обесня? Да сте срещали пинчер който ви лае упорито на улицата, а пък всъщност се чуди дали все пак ще му дадете мръвката която носите? Е - същото е... или пък не чак толкова. Детска история :) Отивам да си сипя още едно, за из път към леглото. Не че няколкото метра... пет... шест... айде - десет... ще ме затруднят. Просто трудно вземам завоите. От първият път. Получава ми се презавиване(визуално можете да го объркате с презалитане, но не е такова, айде моля...). Лекинка (:

ПП! Ако е трябвало само да прекарам малко време в Бургас за да разбера хората там - досега да съм ги разбрал няколко пъти за последните четири години... Те са невероятни, да. По един си свой, странен начин. Уникуми, бих казал. Всеки поотделно и на различно ниво. Сигурно и аз им изглеждам странен. Теорията на относителността, ftw.

[valdesbg]

Даааа, Сис определено ме хвърля в джаза с всеки свой пост. Този не прави изключение.

[LizZz]

Даааа, Сис определено ме хвърля в джаза с всеки свой пост. Този не прави изключение.
И мен...
Мани го джаза, ами направо някъде при барабаниста, та да ми подумка на главата.

[CucAgMuH]

Впечатлен съм. Впечатлен съм от номер Единадесет. Тъкмо когато си помислиш че си й видял коронният номер, пирона на програмата и няма накъде повече да се изложи пред всички - тя излиза с цяла нова програма. Скрит талант, спор да няма.

Страх ме е. Страх ме е от мен самият. Преминал съм отвъд един предел, граница... нещо в главата ми е прещракало и в момента почти не мога да се позная. С лекота, даже без да се замислям вземам решения и извършвам действия които до преди няколко дни беше изключено дори да се задържат в мозъка ми за повече от секунда преди да бъдат категорично отхвърлени като възможности.

До сега никога не си бях позволявал да мина с около осемдесет пред районно полицейско под учудените погледи на половин дузина униформени, след което да скоча на спирачките правейки абсолютно забранен обратен завой и още преди скоростта ми да е паднала до нула да започна пак да ускорявам към тях. Ама го направих. Знаете ли как бягат като пилци пред гледката на приближаващият ги преден капак? Забавно ми се стори. Помислих че е подходящо да им кажа да наглеждат колата, а те бяха толкова втрещени, че не успяха да отреагират на секундата. След като добавих в последствие с кой ще се срещам в РПУ-то им - бяха много доволни да застанат покрай колата с която дойдох и да я наглеждат. А после на влизане... да смигна и да направя жест "обади ми се" на някаква трийсетина годишна мацка с полицейска значка, която мирно и кротко си говори по телефона... отдавам го на това че бях близнал една "Маргарита", но все пак можех да си спестя пращането на въздушна целувка, която да я накара да ме изгледа изпитателно от главата до петите и да каже по телефона "Чакай че се разгорещих...", докато ми се изчервява като ученичка. Рофл? Не, това не съм аз, а някой друг...

Но за да не се объркате съвсем, нека всичко бъде по реда си...

Обявих война на номер Единадесет. Но за мен обявяването на война е нещо символично. Понеже знам че разполагам с достатъчно ресурс който да впрегна. Притеснява ме обаче че колкото и да се опитвам най-накрая всичко ще свърши грозно. Затова - символична война. Символична, дотолкова че единствената вреда която мога да нанеса на отсрещната страна е чрез бездействието ми. Това в деветдесет и девет процента от случаите не е приятно, понеже и хората които по някакъв начин се чувстват "повече на моя страна" отколкото на "страната на врагът" решават да бездействат. Определени неща започват да стават безкрайно трудни, бавни и мудни за реализация. Но нoмер Единадесет реши да отнесем войната на едно ново, по-активно ниво. Директна конфронтация, директен сблъсък на силите. Разбира се аз не бях уведомен за това нейно намерение...

А и предполагам е щял да се загуби ефекта на изненадата. Злият гении номер Единадесет ми прати хора. Неведоми са за мен пътищата по които сa разбрали часът, датата и мястото на което ще се намирам. Главно защото и аз не бях много сигурен. Това ще стане ясно в последствие - ще спретна една хубава чистка сред познатите ми при първа възможност. И все пак си е факт - хората бяха там, чакаха мен, аз не знаех за тях и определено не бях подготвен за подобен сблъсък.

Както и да го увъртам, каквото и да ви лъжа - три на едно не е битка. Особено когато всеки един от онова "три" е с по двадесет-тридесет килограма по-тежък от човека представляващ срещуположното "едно". Още повече когато две части от "три" влязат в гръб на "едно", чиито две ръце са заети с чанти. Не знам как ви изглежда, но като за първи опит в подобен тип мероприятие да останеш прав пет-шест секунди ми се струва добро постижение - при положение че не можеш да избегнеш нито един удар, а те целят само в главата. Можех и повече да остискам, но единият имаше доста, доста солиден десен удар. Aко не се лъжа - точно от неговият втори паднах.

Не разбрах каква е логиката след като съм паднал на земята да ме заплашват с ножове. Точно тогава се засмях истерично и нещо ми прещрака в главата. Повратната точка. Дори бях тръгнал да се изправям с неясна за мен цел. Очевидно нямаше как да скоча и да изляза победител в едно на три, дори при положение че нямаха ножове. Мисля че ми направиха голяма услуга като ми охладиха ентусиазма с по един крак в главата. Кой знае как щяха да се развият нещата ако се бях изправил тогава. Най-вероятно съществуването ми щеше да бъде прекратено по-бързичко от заплануваното... Разбира се, това е момента в който се загатна защо по дяволите се случва всичко това. Само загатнаха. Но с достатъчно специфични думи и словосъчетания за да мога да направя връзката. Смях се още. Истерично. Честно казано освен да си получа още един ритник по главата друго не постигнах. Не е голяма далавера, но виждаш звезди за десетина секунди, а още поне толкова ти е трудно да определиш кое е "горе" и кое е "долу", затова си лежиш. За да не губиш време после можеш да се попревиваш от болка. Не че помага кой знае колко, но пак е нещо.

Когато успях да се изправя до седнало положение, като пич си придърпах Пепсито което си бях купил и една кутия сладки. Подпрях си се на бордюра, смях се, хапнах си, пийнах си безалкохолно... живот си живея! :) Както казах вече бях прещракал отвсякъде. Плана на номер Единадесет беше посработил и се намирах горе долу в задънена улица, понеже ми липсваха всякакви видове документи, всички телефони, всички дебитни и кредитни карти, лаптопа, всички пари, всякакви ключове... абсолютен блокаж. Не че няма измъкване, просто ситуацията е доста tricky, най-вече ако искаш да го направиш като хората.

Ще спестим скучните и дълги обяснения. На кой му се занимава да ги чете? В крайна сметка реших да мобилизирам малко от познатите си. Както винаги те се престараха. Просто обичат да се престарават. Всичко което исках е ударно отрядче от 3-4 въоръжени човека. Така де, щом сме стигнали до директна конфронтация - нека избеснеем на макс? Получих седем превъоръжени руснака, бивши спецназ. Престараването започна още от човека който ми ги прати, понеже е вдигнал на крак цялата полиция. Още ми е пред очите как единият руснак подава телефона си на някакво полковниче, а горкото полицайче след като взе телефона се опули, застана мирно, започна да отдава чест и да казва "Да, г-н генерал", "Разбрах, г-н генерал" и "Веднага, г-н генерал". Буквално пребледня пред очите ми. Не знам с кой е говорил, а не ме и интересува особено. Аз генерали не познавам.

Тогава ме лепна прещракалото настроение. Обърнах се към Саша и си поисках пистолет. С налудничав поглед. Саша направо остана безмълвен и направи една крачка назад. Ама Гриша обича да гледа сеир - извади някакво Glock-че, демонстративно провери дали е зареден и ми го подаде. Не е лошо пистолетчето :) Тогава съвсем ги втрещих. Казах им, почуквайки по масата на всяка дума, с драматични паузи: "Искам да се лее кръв и да хвърчат глави на фона на женски писъци и детски плач". Помълчаха ми малко. Саня кимна, а останалите малко се спогледаха... определено никога не ме бяха виждали такъв. Спокойно - и аз не се бях виждал такъв.

Естествено престараването. Коча, сладуркото мамин, чул недочул какво се е случило - събрал няколко колеги и ми цъфва няколко часа след руснаците. Деветнайсет униформени военни, с военните джипове, радиостанциите, оръжията и всичко... като го видях се хванах за главата - всичките до един са абсолютно невменяеми. Даже повече от мен. До обед пристигна и Косача с още петима негови човека. И Малчо събрал хората на брат си, довел ми ги - още десетина човека. Пристигаха още и още... До края на деня разполагах с около петдесет, може би малко повече... въоръжени човека, които бяха заели целите пети, шест и седми етаж от хотела на мой познат. Просто не мога да приютя толкова народ вкъщи посмъртно... Ето на това му викам престараване - за трима келеша се изсипа миниатюрна армийка. Без да броим че полицията в областта беше нагрявана по телефоните през половин час от различни хора...

В момента в който се разбра името на единият от тримата беше отприщена сила която не можех да контролирам... Колона от около десетина джипа се изнася в посока адреса. Няма червен светофар, няма зелен. Няма пешеходни пътеки, няма предимство на други коли. Малкото хора дръзнали да не се преместят от пътя на колоната просто биваха подпирани отзад и побутвани за да се усетят че не са за тая лента. Когато пристигнахме нещастната отрепка се опита да бяга... хората с които беше - също. Никой не стигна много далеч. Руснаците едно мога да им призная - в спецназ са усвоили много добри подходи. Без да обелят и дума си го разпределиха - кой крак, кой ръка, кой глава - всеки усуква, огъва... вързаха го на осемдесет и осем. Такива писъци от болка не бях чувал на живо друг път. Едва имаше време да си поеме въздух за да започне отново да вие на умиране.

Мен не искаха да ме пуснат да сляза от джипа, докато не обещая че няма да го разстрелям на място. Понеже знаят че аз рядко обещавам нещо и си го спазвам... обещах. За коленете нищо не бяха казали. Добре че Гриша има бързи реакции и ми взе пистолета още докато го вадих за да му отнеса коленете. Искам да ми куца цял живот. Бях го запланувал по три-четири патрона на коляно. Честно. Няма такава операция която да го оправи после. Като ме видя как обеснявам "Ама Гриша, моля ти се, аз само в коленете няколко пъти..." ония направо оцапа гащите... Почна покрай писъците да вика че щял да им каже каквото искат да знаят... глупава история. Никой нищо не го е питал, той иска да споделя. Попищя още петнайсетина минути, като през цялото време обесняваше че бил епилептик. Саша се усмихна и каза че всички които хване изведнъж ставали епилептици. Ония да ми се окаже наистина епилептик... кофти късмет. Купона беше започнал само преди двайсетина минути и тоя вече беше аут. Ние какво - на релакс парти ли сме?

Зарязахме го. Когато успял човека се обадил в полицията да се предаде сам. Всичко си признал и поискал да го задържат някъде и да не го пускат навън. Тъжно. Ние междувременно се захванахме с вторият. Маниачето със стабилният десен, дето ме свали... коравичък добитък, остана в съзнание почти час. Ама ние за никъде не бързахме. Те капят като мухи, а ни оставаше само още един освен този. Дотогава бях гледал само по филмите как се пие вода от тоалетна, но в действителност изглежда малко по-гадно. Най-вече ако не си си чистил тоалетната добре(хора, моля ви се, чистете си тоалетните, та ако се наложи да пиете вода оттам да не повръщате...). Отидохме с руснаците да си вземем кафета докато го чакахме да се свести, за да си го продължим. Всички други ги бяхме командировали да търсят третият. Обаче на връщане виждаме как отпред спират две патрулки с пуснати лампи... звъннахме на Гриша да се изнася нанякъде от апартамента. Ония полицайчета ни развалиха купона - арестуваха ни го... :(

Третият скатал. Просто потъна в дън земя. Обявиха го за общонационално издирване, моите хора по цял ден обикалят по двама-трима като преяли из града да го засекат. Няма и няма. В квартала му военните са си установили периметър и обикалят на смени... ако се появи и остава на място. Ама няма... stealth копеленце... скоро, скоро ще е... ако не утре, вдругиден. Ако не вдфругиден - тая седмица. Ако не тая седмица или месец, тая година. Аз съм търпелив човек и нямам склероза. Но както казах съм прещракал...

Прещракал дотолкова, че влизам в банката и обявявам че банката работи за мен. Не съм свикнал с опашки. И да чакам. За да си внеса два лева и петдесет стотинки, с които да започна процедурата по издаване на лична карта. Уат дъ фак?!? Да ме карат да чакам двайсет пенсионера за да внеса на ръка 2,50... ZOMG?!? Обясних им че ако прекарам повече от една минута в чакане просто при първа възможност ще преместя всичките пари в съседна им банка, където няма да се налага да чакам - издиктувах им номер на сметка и си казах името - ако искат да си го проверят. Мацката почна да ми преглъща на сухо и да ми кокетничи като видя за каква сметка става въпрос... Тринайсет секунди обслужване. Казах й ако прави толкова бързо мусака да ми се обади. Може ли да има толкова прост народ - застанала с химикалката в ръка, да си записва номера ми... аз телефони нямам, тя номера ще ми записва. Нищо не й казах - хванах се за главата и излязох. Май наистина ще местя парите от тая банка...

Което ми напомня за обслужването на МТел. Велико! Ако искате просто да влезете, да си свършите работата и да излезете - не е там мястото. Не, не ме разбирайте погрешно - беше забавно, приятно... но мудно и флегматично. Час и осем минути обслужване. Просто не искаха да ме пуснат да си ходя. А всичко което исках е да си купя два телефона и да си върна два номера. Няма братче. "Ще се наложи да останете клиент на Мтел поне още една година...". W T F?!? Спирам, почесвам се по брадичката, сбърчвам чело и си говоря на глас "Дам, дотук бях бях клиент на Мтел над десет години... дали ще остана още една... момент да помисля..." и след няколко секунди драматична пауза се обръщам към трите лица вперили очи в очакване на отговор. Почвам да кимам саркастично, казвайки с всичката ирония на която съм способен "Да, да... ще остана още една година при вас...". Добре че имаше една готина служителка - русичко, къдраво момиченце да се засмее на случката, за да не си помисля че всички там са бавно развиващи се. То тя се попика от смях за тоя един час, но това си е отделен въпрос. Следващият път ще настоявам тя да ме обслужи, че да мине по-цивилизовано мероприятието(дам, трябва ми и трети телефон, но не е спешно...).

Съдебната медицина е огромна аномалия в България. Като си чета медицинското излиза че ме е прегазил влак, след което отгоре ми е паднал противотанков снаряд и в последствие съм си блъскал главата със засилка в копитата на добитъци представляващи нещо средно между Йетита и Джабероукита, носещи между 67-ми до 75-ти номер обувки с пискюлчета. Да не говоря че на излизане засичам три санитарки да въртят едно от ония легла с колелата - с труп на него. Все едно въртят баница с късмети. Стоя и ги гледам как си го въртят... едно двайсет секунди минаха преди да се усетят. Някакъв дядо починал там, хубаво, ама защо трябва да се прави гавра с труп? Бутнете го в хладилника и го оставете намира... щях да ги запукам с шамарите, докривя ми. Добре че Саша ме дръпна да си ходим. Така ги карат труповете из болниците, да знаете... ако ще мрете - недейте в болница, само ще им направите кефа.

Обаче сега си имам солидна причина да нося боен пистолет. Може би най-положителното нещо в цялата история. Веднага след като оправим глупостите покрай личната ми карта ще нося напълно законно боен пистолет с мен. Ще си взема някаква гъзарийка, която прави големи дупки. Да е по-ясно кои дупки са от мен, кои са от някой друг. Не искаме да си преписваме чужди заслуги, нали? :)

А, да не забравя да се похваля - на някакви розови хапчета съм. Уж да съм по-спокоен. Да ви кажа под секрет... нещо не ме ловят. Ям ги като бонбони - нулев ефект. Спя час-два и като се събудя съм в едно приятно деструктивно настроение. Искам да хвърчат глави и да се лее кръв. Имам някакви надежди че като привършим с третият ще ме поотпусне... ама ако не стане така?

С номер Единадесет се срещнахме. Не много по нейно желание, ама какво да се прави - то не може винаги както на нея й оттърва. Взех от Косача CLS350-ката му. Абе може ли тия от Mercedes да си правят всичките коли пълни талпи? Един нормален модел съществува ли?!? Имам чувството че каручка с магаре ще се движи по-добре. Деветдесет градусов завой с седемдесет се усеща все едно правиш четворен лупинг със изтребител, от тия старичките... МиГ 21... усещаш си корема два метра настрани и един назад... А Коски като ми я даде - мина погледна си таблото, видя едно бяло петно, плясна се по челото и каза "Гле`й докъде съм мяткал..." Наплюнчи си ръкава и го изтърка :? Уникално. С повече от два пръста не съм хващал волана, а скоростите гледах да не ги сменям много много... А, ама разбира се че в колата се слуша само чалга, моля ви се. От най-върлата. Плеъра беше оставен на repeat да пее за някакво шампанско и някакви сълзи - не посмях да го пипам. Коски да си го оправя.

Мацката не я знам какво си е помислила като видя CLS-а да поднася и да качва бордюра право устремен към нея. Никаква реакция. Чак като излязох и ме видя - пребледня като платно, заби поглед в земята и се обърна да си ходи. М, не така миличка... застанах й на пътя и си я спрях. Мълчи, не ще да ме гледа в лицето. Питах я с каква цел ми праща хора... мълчи и гледа надолу. Много исках да я напсувам и да й изсвяткам един, ама пусто му възпитание... въздържах се. Питах я дали има да праща други хора, че тия малко поокапаха - пак ми мълчи. Интересно - преди много й пляскаше устата, а сега хич. И пак питах... дали иска да й пратя аз хора. И пак нищо не казва. Обясних й какво е "мълчаливо съгласие" и почна да ми преглъща на сухо. Ама запази мълчание. То като не ти отговорят на три последователни въпроса - как да водиш разговор? Обясних й че тя изобщо не иска да се виждаме втори път по този повод и я накарах да ме погледне, да я видя дали е разбрала. Погледа ме няколко секунди - разрева се, тръгна да се опитва да ме прегръща... моля, моля... изхленчи нещо че "не искала да стане така"... http://www.badmin.org/f/images/smilies/blink.gif Хванах къра. Тя какво очаква - да ми прати хора, и ние да седнем да разцъкаме четворка белот, да изпием по една бира и да си разказваме вицове?!? Уат дъ фак, Кольо?

Кой знае как щяха да се развият нещата... не че щях да я ударя - няма такива неща. Пустото му възпитание. Обади се началничето от РПУ и ми каза да отида при него "по-най-бързият възможен начин". Пф. Toя човек има ли акъл да ми каже нещо такова? Ай ай - слушам и изпълнявам буквално нареждането на органите на реда. Зарязах ревливото да си реве колкото си иска и скочих в колата. Не знам кой по дяволите позволява на жена да вземе книжка и да кара Corsa. Фатална комбинация е. Една такава, в рамките на половин минута, последователно ме накара: почти да й се инсталирам в багажника, кажи-речи да вляза под самосвал и за малко да ме подпре автобус отзад. Изравнявам я, с около 90, оная настъпва моля ви се! http://www.badmin.org/f/images/smilies/blink.gif ОМФГ! Правя й знак "ти в ред ли си", а тя ми показва палец нагоре и ми смига. Запомних й физиономията, ще се срещаме да си говорим...

Повършали сме си три дни... После учитиво бях помолен от местните власти "ако можело" да отида някъде на почивка, понеже съм привличал "криминални елементи от цяла България". Ама ако не можело да отида на почивка нямало проблеми. Не ми се стори лоша идеята - да си почина малко, на гости на вуйчо ми. Все пак нали е шефче в "Арсенал" - викам си да взема да се повъоръжа малко, предварително. Човека е абсолютно невменяем, кефи ме. Води ме на полигонче да пуцна един път с РПГ - няма второ такова изживяване. Дупка три метра на три метра в хълма който целих. Вярно че беше двайсет метра настрани... кофти мерник имам :) Според вуйчо ми РПГ-то спокойно ще срути поне половината от четиристаен апартамент. Допадна ми, ама не е много компактно да го разнасяш с теб. Пробвах няколко от новите им модификации на Калашников... имаше един много добър - сгъваем приклад, олекотен... бива, бива. Хич не е зле. Като дръпнеш спусъка - само се разхвърчават гилзи покрай теб и след пет секунди мишената е на дроб, а пълнителя е празен. Обаче пистолетите които пробвах не радват толкова... нищо не ми легна на сърцето.

Сега ми е нервничко. Издрънчал съм вече седем от розовите хапченца само днес. Според мацката... лекарката... от три трябвало да заспя и да не се събудя поне четири часа. Май съм улучил някакви ментета. То с моят късмет... и още ми е прещракало. А уж си почивам. Само обикалям като преял наоколо и не мога да си намеря място. И секса не е същият вече. Аз направо разчекнах мацката - на следващият ден едва ходи - а аз нищо братче. Няма свършване. :? И не ми се яде... отивам на ресторант, поръчвам, поръчвам, поръчвам... изям една-две хапки и останалото го зарежа. Реших да се напивам, отивам да пия "Маргарита" - нищо. Адският бълвоч. Хвърлих два пъти повече пари отколкото струва коктейла на сервитьорката й й казах да каже на бармана че за нищо не става. А пък там съм си пил десетки пъти същият коктейл, приготвен от същият барман... отидох на друго място - същата история. Бълвоч, с лаймче. Ебати ужаса. Сега не мога и да си пия. Пробвах да си поцъкам игрички - WoW нещо, DoTA, StarCraft... на петата минута ме хваща съклета и ми идва да вкарам един крак на монитора. Поне с пушенето нямам проблеми - почнал съм по четири кутии на ден да удрям...

Тая сутрин се обаждам на докторката дето ми даде хаповете, викам й така и така мацка, не сработват схемите дето ги измисли, к`во прайм? Не можело да не сработват. Да съм идел на преглед при нея. Ела сега ги разбери. Единият ми вика "ако може да напуснеш града за два-три дни", другият на следващият ден ми вика "ела". Аз какво, ще седя и ще решавам от тия логическите задачки как едновременно да съм и да не съм на определено място? Я спасявайте поединично... и тая докторка ми вика да съм си пишел каквото ме притеснявало. На листче, с химикалче. Абе ей, мишок... аз - с лист и химикал. Бъзика ме нещо. Че се сетих че имам да задавам тука въпрос за едни точки. Ще излезе че ми свиди едно водно пистолетче или една плюшка...

Въпроса, въпроса... да видим... спомням си нещо на Стоян Михайловски:

"На върха на една липа
Всрeд Стара Планина
Орелът съгледал гадинка нищожна,
Гърбата,
Рогата,
По-мръсна от зъмята,
От дявола по грозна…!
— Какво ли е туй нещо тука?
Извикал Царьт на въздуха;
.........................(поорязано)
Животец в една чурупка,
Подвижна кратунка,
Гневът, или смехът на Божеството...
.........................(съвсем отрязано)"

Та, какво е онова нещо там което е съзрял орела? (:

Сега след като си изпълних заръките от доктора да пиша(а си мисля че писах доста... макар и че едва ли покривам 10% от всичко) и си зададох и въпроса, мисля да си ударя един студен душ, после един топъл, накрая още един студен, а ако и след това още ми е нервно ще отида да си проветря бръмбърите в главата нанякъде високо в планината...

ПП. И умната...

[Pupcho]

".... - Кажи ми, жалко ти творенье,
Как се покачи тъй високо ?
— С пълзенье! —
Извика
Рогатата гадинка."

[valdesbg]

Wow, wow, wow човече, без думи ме оставяш. Наистина няма с какво да ти помогна, реално ти и не искаш помощ. Да знаеш - наклони ми живота в нова посока. Благодаря!

[Hilary_]

бааси романите .. авторе как не те мързи .. :lol: :lol:

[sweet_sorcerer]

Охльов :) :)
Нещо май сме във филма,напоследък,а?

[CucAgMuH]

Седях и се чудих. искаше ми се да напиша нещо весело, но не ми се получава. От клавиатурата ще да е, няма от какво друго. Хапчетата не са фактор... рецептата ми е за 5х10 хапове и трябвало да ми стигнат за месец и половина, два. Дръжки. По-малко от седмица. Че от аптеката не искаха да ми дават още. Сеири. Ама дадоха, къде ще отидат. Аз не разбирам с какъв акъл след като видиш човек с пистолет в кобур под мишница да влиза с ритник през вратата на аптеката ти ще му кажеш "Не, няма да Ви продам хапчетата които би трябвало да Ви успокоят". http://www.badmin.org/f/images/smilies/blink.gif Но явно има такива случаи.

Hilary_ ... душичко златна... романи пиша, а? Повести едва ли не? Тц, не е така. Изпълнявам заръките на добрата леличка, в бялата престилка носеща гръмките названия "доктор" и "психолог". Тя ми каза - пиши. Аз писах. Както казах - искаше ми се да напиша нещо интересно и забавно, ама напоследък не ми се получава. Предполагам и на теб няма да ти е забавно да ти скочат трима на десетина метра от входа на твоето "вкъщи", а? И хич няма да ти е забавно сестра ти да не се сеща дни наред да ти щракне един телефон, да те пита как си, жив ли си... Ама явно такава сестра имам, колкото и да ми е тъжно. Сега освен да стоя и да й гледам сеира кога ще се сети за мен друго няма какво да направя. Извинявам се че не пиша за летящите наоколо купидончета с реактивни двигатели, десетгодишна найлонова торбичка с остатъци от разбито сърце и символиката в отправеният тъжен поглед на пасящи чифтокопитни добитъци към залязващото Слънце. Надявам се ще проявиш разбиране.

Valdes - въоръжавай се. Не, нищо конкретно нямам предвид. Просто се подготви, че ако му дойде момента да ги оставиш на място. Е, дано не се налага. Но ето - на мен ми се случи. Аз в по-голямата си част съм миролюбиво същество. Ще рече че не обичам да се бъркам в работите на останалите или да ги засягам по какъвто и да е начин, което би трябвало да е добра стратегия да не попадаш в кофти ситуации. Теорията добре, практиката издиша. Ето ти - номер Единадесет. Изобщо да съм я пипнал, дори с един пръст, с някакво лошо намерение? Мне. Да сме стигали до словесни двубои в които открито да я обиждам? Пак не... а в крайна сметка гледай какво се случи.

Разбирам че всяка истинска жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря. Айде - дома го прежалихме... преместих се вече да живея в една малка, но пък доста уютна бърлога - все още недокосната от женска ръка(смятам и така да си остане). Дърво не знам дали е отсякла. Дъщеря все още няма. Но никъде не пише нищо за убиване на мъж, нали?!? :shock:

И не ме разбирайте погрешно... оказа се че в полицията има доста млади и енергични хора, които искат да си вършат работата. Нещо, което аз бях убеден че е само мит. Не знам дали е било заради обажданията или винаги така си работят, но се виждаше как се опитват. Само дето има някакви пречки. Гледах ги колко ентусиазирано и надъхано работят, как се засилват... и в следващият момент се оказва, например, че нямат бензин в колата да идат до еди-къде си, за еди-какво си. Тъкмо преодолеят една пречка и насреща им втора, още по-абсурдна. В крайна сметка като го погледнеш отдалеч ти се струва че тия хора едвааааа едвааааа са си мръднали пръста по твоят въпрос. Но въпреки че имат желанието, те просто нямат възможността да помогнат(тук следва въпроса - "Тогава за какво са ни?!?").

Pupcho, по презумпция че знаеш краят на стихотворението ще приемем че знаеш и отговора. Охльо Бохльо - точно с неговата скорост се движат нещата в полицията. Понеже ако не бяхме стигнали до полиция вече щях да съм си получил всичко, включително и лаптопа(та да пиша весели неща от веселата ми клавиатура). Но сега трябва да стоят като доказателства при тях. Както и да е... За сметка на това ще мога да заведа няколко дела срещу тримцата симпатяги(просто ще им се стъжни като чуят сумите). За съжаление обаче ще трябва да те класирам на второ място...надявам се това че не печелиш плюшена играчка или воден пистолет няма да те съкруши. За сметка на това ще те черпя една от твоята отрова някой път - к`вото пиеш. Но да се разберем - кръвта на сервитьорката не е в менюто(да бе, странно...ама не е). Нещо ми се изгуби настроението да измислям въпроси, за което разбира се се извинявам :/

Което ни води към човека отговорил на три върпоса и е спечелил... още не се знае какво. Щото трябва да ме просветли по въпроса (: Вече ме напушва на смях само като си представя как влизам с боен пистолет(да вече си имам http://www.badmin.org/f/images/smilies/winky.gif ) в магазин и казвам ухилен "Здрастиии, водни пистолетчета да имате? 8-) ". В мен се е притаила някаква надежда да бъде избрана плюшката... но да видим какво ще е. Та така, sweet_sorcerer, уведоми ме по някое време кое от двете искаш и къде да бъде доставено. Не подценявайте българските куриерски услуги - вече съм пращал по DHL отлежало синьо сирене на Луната, Кратер 1584, Дупка 171, за зеленото човече :) За съжаление напълно неволно съм объркал данните на изпращача, та така и не разбрах дали е доставено. Но аз твърдо вярвам че са изпълнили поръчката ми и едно лунно зелено човече е яло земно синьо сирене. Щот` ние земляните идваме с мир(донякъде...).

Иначе, сладко, викаш във филма сме... не е баш така. Понеже във филмите главният герой намира отдавна изгубената си любов, собственоръчно ступва лошковците, а за капак получава медали, горещи благодарности и признание поне от президента и няколко милиарда турски лири като бонус за усилията. Пък аз - к`во? Нищо. Даже едно от тия неща не покривам. Но спокойно - ако има следващ път - сценария ще е далеч по-опростен. Идват с лоши намерения - оставям ги на място, на следващият ден ги копаем. С уговорката че няма да използват бронежилетки от четвърти клас, понеже бронебойните патрони които ползвам пробиват всичко до клас "III A"(или еквивалент на 12мм стоманена плоча - пробвахме, цъфва като майска розичка от противоположната на проникването страна). Тогава вече може да напиша сценарии на долнопробен филм и да забогатея (:

Сега мисля да се поразходя малко на въздух, да подишам. Казват че като дишаш помагало да не умреш. Не че им вярвам, но все пак... умната... и да дишате, ей.

[BrianKinney]

Добре де. Ето. След няколко дена (или вече са седмици?) колебание да пиша ли или не ей ме на, с буквички пред мигащия курсор. :) Имам няколко въпроса. Може би ще върна малко назад нещата, но така става като се чудя да пиша или не, да пиша или не... Причината за чуденето - знам ли? Някакво страхопочитание пред умопомрачително готиния ти стил на писане, чувството ти за хумор, езиковата ти култура, общата ти култура, интересите ти, мирогледа .. (уф, а си казах, че няма и аз да те хваля! :) )
Ениуей. Към въпросите ми...
Аз все още влача и мисля по темата за образа на "онова момиче". Онова, с въображаемите подобрения в следствие на дребни катастрофи и раздели с други, не толкова достойни. Разбирам те перфектно. Толкова перфектно, че ужасно се учудих как е възможно да има хора, които не разбират защо им слагаш номерца :) Въпросите ми са: Какво се случи с нея, тази, която няма номер, но има име и лице, и същност, и отпечатък? Защо не се получи с нея?
От личен опит знам, че въпросното обожествяване на образа й може да се прекрати единствено от нея самата. Другите момичета само подсилват хубавите й качества и заличават лошите. Т.е. те не помагат да move-неш оn. Даже напротив - връщат те назад.
За малката пайнерка... номер 11. Четох единия от постовете ти, в който беше цитирал някакъв твой приятел, който я беше нарекъл така. Мисля, че това определение предсказва доста от събитията. Знам, че звучи ужасно (а и не обичам генерализирани определения), но... обикновено мацки тип "пайнерка", която има приятелка, която ще я уреди (по подразбиране ходатайства, което аз намирам за адски жалко) с готин пич (в понятието готин, за една пайнерка се подразбира хубавец, значително заможен - едно от момчетата тук те зачекна за това, че си над финансовото ниво на средностатистическия мизерстващ българин и... а бе заможен си е към 80% от понятието :) ), си имат "приятели", които се "занимават" с подобен род неща, като това, което ти се случи. Съдя от приликите в познатите ми от това общество, пааааайнер обществото 8-). Ти от своя страна НИКАК не ми се връзваш, поне според това, което чета, с пайнер обществото. Не ми е ясно само защо си я подценил? Иииии... защо толкова бързо ги приемаш у дома си... спят при теб, до теб, ядат ти лаймчетата (отново отварям скоба: what the fuck, как пък няма да се изнервиш, че ти ги е изяла? Личното ми пространство е СВЕЩЕНО. Музиката ми е СВЕЩЕНА за мен самата. Когато двама души са във връзка е неизбежно пространството да стане малко или много общо, но връзката не бива да зависи и да се определя от това. Има една, за някои огромна, за други малка част, в която партньора НЕ БИВА да навлиза. Не бива и да иска да навлиза, няма нужда да навлиза. Това, разбира се, не го казвам на теб, Сис, а на всички, които не разбраха защо се беше разстроил. Аз изстрадах заедно с теб и чалгата, и пода, и главата на хлебарката даже! Да споменавам ли лаймчетата? ега ти скобата...). Някакси... прекалено бързо се скъсява дистанция, което е в противоречие с номерчетата. На тях явно съвсем не им става ясно, че носят номер вместо име. Или ти не правиш така, че да им стане ясно? Или ти самият не знаеш дали ще придобият име или ще останат с номер? :)
Иска ми се да ти кажа нещо окуражително, нещо успокоително за настоящата ти ситуация :( Не знам... Дай им заслуженото на копелетата! Поне докато не ти омръзне да се занимаваш, дано успееш и да си нямат повече работа с теб. Но аз лично трупам агресия повече към 11. Ок, де. Имаш си възпитание, възхищавам ти се. Възпитанието ти определя граници в отношението ти към жени. Но тези граници ограничават държанието на МЪЖ към жена. Нямаш ли приятелки каратистки? Или по-така,... стабилни? Аз ако бях щях да й пратя 3-4 мацки да й "обяснят" някои неща. Или пък щях да й открадна екстеншъните? Има ли екстеншъни? :) Пайнерките много страдат за тях :) Или пък да й разпространя голи снимки в Интернет. Заслужава си го, гадта малка. А тя на колко години беше? Струва ми се да е била малка... едва ли ще ревне иначе след срещата с теб..?!
Съчувствам за лаптопа :( Дали ще ти го върнат скоро?
Имах още неща да питам, нооо... шефа дойде и е време да изчезвам... засега.
Buddha bless you. Stay cool :) And take care. Знам, че пак ще дойде време, в което веселото нещо, което искаш да напишеш, ще се надпреварва с пръстите ти :)

[CucAgMuH]

Хвалете ме спокойно - аз съм природен талант, вероятно съм ви го споменавал. Докато съм се появявал на бял свят природата, както си седяла кротко, станала на крака и казала "Въъъъ". Много се спекулира около това. Някои казват че този факт е знак за нещо добро, някои казват че е точно обратното... Аз, да си призная - не знам, не съм обърнал внимание, понеже тогава съм бил зает да гледам втрещено психопата рецидивист, който си пада по кълцането на пъпна връв. Може спокойно да се каже че съм се сблъскал с насилието веднага след като съм се появил на бял свят. Все още не е много ясно защо природата е възкликнала така и в какво точно се изразява природният ми талант, освен в мързелуването. Щот` ако е само мързелуването ще се почувствам много прецакан... Но да се откъснем малко от тези далечни събития, съпътстващи раждането ми...

... и да преминем в един по-странен период от живота ми. Какво се случи с онова същество чиито изкривен образ е в съзнанието ми ли? И на мен не ми е много ясно. Историята е сложна, заплетена и ако я опиша в детайли спокойно може да захранва болните мозъци на сценаристите на "Дързост и Красота" за поне още петстотин епизода(да не чуват дяволите). Накратко казано - един слънчев ден мацката я хвана липсата. Нямаше "сбогом", нямаше сцени, нямаше никакви белези нещо да не е наред последният път когато се видяхме. Общо взето направих всичко което можех по онова време за да я открия, но ефекта беше нулев. След известно време обявих че всички, които имат доброто намерение да се наричат мои приятели, трябва да си хванат задника в ръце и да ми помогнат да я намеря. Дръжки. Хората които имаха желание да ми помогнат се броят на пръстите на едната ми ръка. Когато видях колко успяват да ми помогнат ги обявих за некомпетентни идиоти и ги разкарах. А тя все така си липсваше...

В крайна сметка цялото търсене продължи почти година и половина. С намаляваща сила, докато накрая не се отказах съвсем... За да спестя въпросът който ще ми зададете, ще му отговоря още сега. Защо се отказах от търсенето... понеже си легнах с друга. Нали сте виждали по анимационните как на някой персонаж му каца дяволчето на едното рамо и ангелчето на другото, след което започват да му дават коренно различни съвети за ситуацията в която е попаднал? Е, аз си имах само дяволче на рамото в лицето на мацката с която преспах. Аз определено не съм света вода ненапита(ако случайно ви звучи така), но първите няколко месеца докато се навърташе покрай мен хич не се дадох. Няма да описвам колко алкохол е бил изпит онази нощ или други подобни неща, които хората обичат да използват за да оправдават подобен род постъпки - резултата пак си е един и същ.

И тогава просто спрях да търся. Чувствах си се доста виновен за това което съм направил. Не може да стоиш и да обесняваш на някого колко много го обичаш, колко много означава той/тя за теб, а след година и половина да се въргаляш с някой друг и да поддържаш тезата че търсиш чози човек не с друга цел, ами понеже ти липсва и искаш да се върне. Не знам доколко го разбирате, но надявам се схващате основната идея. Въпрос на някаква чест е да се оттеглиш в един подобен момент. Айде стига толкова по тъжните теми, че ще забия съвсем, а в момента само това ми трябва на главата :)

Да минем на по-интересните неща, като например понятието "готин пич", което пък от своя страна съдържало в себе си очакванията за някой красив човек с много пари. Нека кажем че в моят случай съм повече богат отколкото красив, с уговорката че аз нямам кой знае каква внушителна сума пари(освен ако дванадесет лева на стотинки не ви вдъхват респект). Е, нямам фрапиращи дефекти, но пък Феичката на Красотата определено не се е постарала докато ме е оформяла. Не й се сърдя - на всеки му се случва да е махмурлия... влизам в положение. И баща ми питах. Викам му "Тате, ка` мо`е с`м таквъз ръб, е?". И за него е загадка. Той е готин тип, майка ми беше адската мацка(дам, след няколко операции от рак и още толкова съпътстващи химиотерапии не можеш да запазиш безупречният си външен вид, колкото и да се опитваш...). Та така де - те такива, аз - опък. Питах и мами: "Мами, тако`а е, що с`м толко чепат?". Мами е хрисим човек, какво да ми каже. Смотолеви ми че като порастна ще се оправя. Ей го, порастнах, а по-хубав не станах.

Ама както и да е. То не може всеки да е хубав. Както често ми се налага да казвам - не може и всеки да е умен. Обаче ако си тъп и грозен... определено не е на добре.

Пайнерките си имали приятели, които се занимавали с подобен род неща, като онова, което ми се случи... ахъммм... интересно. Не, не бях забелязал, а и не ме е интересувало. Изглежда ще са някакви силно лумпенизирани хора, понеже тези тримата в момента ги очакват едни добри присъди. Няколко познати адвокати(независимо един от друг) прегледаха документите по случаят и са абсолютно съгласни за следните неща - въоръжен грабеж, побой, заплахи, укриване от органите на реда(и още няколко които не помня - нещо за организирана престъпност са ги поедли, едва ли не терористи са ги изкарали). Тримата хубавеца ще получат от три до петнайсет години затвор за това нещо, ако бъде доказана вината им. Аз не съм юрист, в часовете по "Основи на правото" и "Търговско Право" не внимавах кой знае колко(нищо че имам високи оценки), но 15 години ми се сториха доста на пръв поглед. Чак не повярвах. Но като обиколих няколко човека които се занимават с това и всички ми казаха едно и също - наложи се да им повярвам. Та сега идеята че около всяка пайнерка има няколко човека, които са готови да рискуват и да попаднат на въоръжен(като мен например :twisted:) човек или в по-добрият случай на невъоръжен, след което да има адски добър шанс да лежат между три и петнайсет години... без да добавяме исковете които аз ще предявя за обезщетения... ми се струва меко казано чалгаджийска история :)

Аз разбира се че не се вписвам в "пайнер обществото". Пробвах... да слушам... чалга. Трудно е. Не си мислете че на всеки му иде отръки. Пробвах трезвен - ужасна история. Пробвах с алкохол - пак не върви. Кажи-речи всичко съм изпробвал, ама не и не - туйто. Тръгнах да търся логиката в нещата, понеже във всичко уж има логика. Ето например "Беларус" - велик трактор, цяла държава са кръстили на него. А чалгата? WTF?!? Колкото и да търсих логика - такава липсваше. Накрая вдигнах ръце и реших да оставя една загадка на този свят, която да не съм разбрал.

А за приемането на хората вкъщи ще обвиня родителите си :) Те са виновни! Как да го обесня... гостоприемство вероятно ще е най-близкото понятие до това за което става въпрос. Не може да си от наш`те хора и да те оставим да скиташ под дъжда, снега или гадното слънце, гладно, жадно и така нататък - веднага ще получиш покана да минеш през някое от нашите вкъщита, където ще се направи всичко възможно да се чувстваш възможно най-добре, докато се измисли и осъществи решението на възникналият ти дъждо-снего-слънчев проблем или каквото изобщо те е накарало да се почувстваш неудобно. Звучи малко като по приказките, но в общи линии си е така.

Ето станах многословен и часът подмина Седем Пи. Всъщност много зависи как го гледаш, понеже ако си падаш по закръгленията Седем Пи е 22:38, но пък системите ми го ползват с точност до стохилядният знак (http://pi.badmin.org/) и според тях часът Седем Пи е 22:39:11.486 - шантава история! :) Сега ако можех да си спомня по каква причина съм решил че на 17.10.2009 в 7Pi часът трябва да ми се пусне да слушам песента "Pat Boone - Speedy Gonzales" ще е много добре... ето, очевидно имам старческа деменция :cry:

"Hey, Rosita - come queek - down at the cantina
they giving green stamps with tequila!!" 8-) Ля ля ляяяяя, ля ля ля ляяяяяяя...

Кашлюк. Ентусиазирах се от песента и ударих един гълток чиста текила. Викам си - за настроение, към песента. Да бе. К`во настроение братчето ми... добре че наблизо имаше някакъв изостанал бърбан да си оправя вкуса. Та сега съм леко огнедишащ - страх ме е да си запаля цигара. Пффф... тая текила не знам откъде се появи но на вкус е все едно пиеш медицински спирт и Spirte смесени едно към три(не питайте откъде знам).

Докъде бяхме... ::: А, номер Единадесет, това иначе толкова миловидно създание. Не е чак толкова малка - подминала е осемнадесет години. Даже е стигнала до следващата заветна цифричка. На разпространяването на голи снимки из интернет само едно не му харесвам - липсва финес :twisted: Не, едва ли някога бих направил подобно нещо. Все пак това са си прекалено лични неща, които изобщо не са били създадени с тази цел. Хм... бойни единици от женски пол като се замисля май не познавам. Но дори да познавах - не виждам къде е смисъла. Все си мисля че бях пределно ясен последният път като се видяхме с нея и повече проблеми няма да очаквам. Обясних й трите варианта - или като се видим по улицата ще минава на отсрещният тротоар да не се засичаме, или ще си остане на същият тротоар, но ще ми се усмихва и ще ме поздравява, както правя аз. Третият вариант е малко по-интересен - предложих й да й дам ключовете за колата, да се закара на полето, да си изкопае една дупка неин размер, след което да се халоса, да се метне в дупката да се самозакопае, а в последствие да мине да ми зареди колата докъдето е била, да ми я паркира пред вкъщи и да ми върне ключовете. Надявам се няма да се спре на третият вариант. Сигурен съм че до частта в която се халосва с лопатата ще направи всичко точно, но след това идея си нямам как ще импровизира(все пак има позволени жокери: помощ от приятел, помощ от публиката).

О, мисля да спирам за тази вечер, че хаповете и алкохола се умешаха и започват да ми ивдат странни идеи как точно да свържа някой от компютрите с хладилника и подовото отопление. Отивам да видя какво ще се получи :) Вие нали си знаете - умната http://www.badmin.org/f/images/smilies/winky.gif

[babity]

Ако все пак се почувстваш като долно копеле можеш и да си отмъстиш. Демонстративно се появяваш на място, където тя ще те види със номер... следващата. На всичко отгоре се държиш и що - годе приятелски... Т'ва е прекалено злобно дори и по стандартите на най - добрата ми приятелка, а тя въплащава представите на хората за всички пороци събрани в едно.

[sweet_sorcerer]

Авторе,трогната съм от предложението и извинявай, че не съм писала по-рано,просто имах доста проблеми и не ми беше възможно да влизам във форума :) Оставям избора на награда на теб :)

[CucAgMuH]

Не мисля че е подходящо аз да избирам. Винаги съм имал проблем с правенето на избори... и ако не вдъхвам достатъчно доверие - мога да дам пример.

Да вземем за пример баща ми. Поживяхме с него две седмици, докато мами беше по болници и се бяхме позаринали малко с боклук. Тук на него му хрумна гениалната идея да си разделим работата по равно и да почистим, но направи грешка. Грешката да ми даде да си избера коя половина от работата да свърша. Бях раздвоен. Чудех се. Мислих. Накрая почистих шахматно. Всичко.

Да почистиш теракот шахматно е лесно. Но какво правим с неща като печка, хладилник, рафтове? Разчертаваме ги и ги почистваме шахматно. Отне около девет часа за целият апартамент, но изражението на баща ми си струваше всяка секунда която прекарах с рулетката, молива и гумичката. Беше забавно, но се разочаровах че дори не се опита да ме прати на психиатър.

Надявам се изяснихме защо не е подходящо да правя този избор :) Не ме плаши че шахматно изрязан воден пистолет не е идеалната добавка към шахматно изрязана плюшка. По-скоро се плаша, понеже знам, че бих изскочил с някакво друго, но също толкова налудничаво решение на ситуацията. Деца, не си играйте с огъня...

sweet_sorcerer, ако имаш проблеми с избора винаги може абсолютно анонимно да се появи тема с анкета към нея която да улесни избора. Въпросът е кой от нас двамата ще бъде автора. Имаш около 72 часа да ме известиш за решението си, ако има такова - кое от двете да бъде и мястото на което искаш да бъде доставено (:

ПП. Известно време няма да съм наоколо... или поне да съм наоколо и да осъзнавам какво става. Запланували сме с любимият ми хирург да се съберем и да изпростяваме докато стигнем лимита си. :smt001

ППП. Може да надхвърлим малко 72-та часа, но не казвайте на жена му [-o<

[sweet_sorcerer]

Избирам мечока,аз съм си едно детенце все пак :P Мястото - в къщи ми се струва подходящо :)

[CucAgMuH]

Въъъъъъъъъъ 8-)

Много корава мечка намерих. Не вярвах че ще намеря, ама на - намерих. Късмет му се вика. Само да споменем че аз като тръгна да търся нещо, все няма точно каквото търся. А пък сега влязох само в 17-тият подред магазин и намерих :grin: Тъжното е, че някой ми беше предложил първо да влезем в този магазин, а аз отказах... но няма да издребняваме чак до там :P

За да схванете ситуацията по-добре трябва да споменем че мечката събра два телефонни номера, една покана за кафе и четири запознанства в рамките на десет минути. Явно има някаква скрита дарба да напипва слабите места на жените. Завиждам му...

Да не говорим че стръвницата стъжни живота на поне десетина младежи, имали неблагоразумието да оставят приятелките си да го погледнат. Сега докато не им купят нещо подобно няма да спрат да им мрънкат на главите. Ако не бях въоръжен щях да се чувствам застрашен от линч(онова дето те въргалят последователно в пера и катран, а после те пускат да летиш наоколо за забавление на наблюдаващите) :)

Обаче възникна проблем. Врътнах аз едно телефонче, пратиха ми нашият човек от фирмата на ония типове, дето се занимават да транспортират разни неща. Да сме по-точни шефа на не-знам-си-кой офис(мно`о прогресивни тия мой`те познати - не им се обаждам три години и те вече станали шефове... :shock: смяяяятай ). Идва веселяка и ми развива някакви научно-фантастични теории. Не можели да доставят нещото X на човека Y, ако не му имали името и адреса(евентуално и телефоен номер за да го уведомят, ако не го намерят на адреса...). Въъъъ :shock: Аз просто му заявих че са аматьори и направо да си закриват фирмата. Така де, да няма да съм снизходителен понеже ми е познат? То с адрес и име всеки може, нали? Ба... шарлатани! :?

Сега си имам мечка, която не мога да изпратя. Имах въпрос някакъв... така... така... да видим... А! Да очаквам ли някаква висша сила да ме просветли накъде и на кого да изпратя мечока или да започвам да изпращам на посоки?(в последният вариант ще се наложи да ми стискате палци да улуча правилният човек и адрес преди да фалирам [-o< )

[sweet_sorcerer]

Направо съм разочрована......не можело без име и адрес ....тцтцт...на къде върви света 8-) За мястото - можеш да го пратиш пак при едно малко извънземно,третия кратер на луната (от ляво на дясно,щот има и от дясно ня ляво),точно до голямата дупка,няма как да се сбърка 8-) А ако действително съм си спечелила наградата,можеш да драснеш ЛС :)

[CucAgMuH]

Забранявам на Бу да чете темата, понеже не е била послушна :)

ПП. Искаме снимки на мечката като пристигне 8-)

[Erica]

Хехехе , добре :) , ама Бу си пада по забранените неща :P

[CucAgMuH]

Хехехе , добре :) , ама Бу си пада по забранените неща :P

Хм... За сладоледа ме отряза, значи ми трябва нов подход...

Забранявам ти да приемаш покана за вечеря с мен.

ПП. Понеделник вечер? :)

[Erica]

:) В поканата за вечеря , влиза ли и чартърен полет , или вече си имаш система за телепортиране :)


А по темата за номер 11 , ще се въздържа от коментар :)

[CucAgMuH]

Бу, ядосваш ме... :( Много добре знаеш че ми спряха финансирането по разработката на телепорта, след като телепортирахме едно чувалче оборски тор в РДВР-то :? Освен това телепорта работеше на къси разстояния, а някои хора твърдяха че подозрително много напомняло на катапулт... http://www.badmin.org/f/images/smilies/blink.gif

А за чартърният полет... нямаш проблеми. Ще се поинтересувам колко пари мога да получа срещу един от бъбреците си, един бял дроб и два литра кръв. Ако парите стигнат - смятай го за уредено ;-) Единствено ме притеснява че няма да съм много красива гледка след това, а и няма да имам възможност... ам... представях си го малко по-различно - аз, ти, свещи, постарал съм се целият ресторант да е само за нас, а по някое време ни пускат предварително избрана от мен песен и те завличам да танцуваме. Даже вече бях избрал песента - Solomon Burke - None Of Us Are Free (http://www.badmin.org/doni/Solomon%20Burke%20-%20None%20of%20Us%20Are%20Free.mp3). Но се съмнявам че ще успея да танцувам ако ме изкормят наполовина за да платя чартърният ти полет :(

Знаеш ли, винаги ме е радвало колко си скромна :) Ще врътна няколко телефона, ще пия кафета с няколко човека и ще видим дали мога да ти уредя този полет. А ако все пак... нали... може и без да си продавам органите... някак си... по-скромничко... нали... вечеря... :oops: Даже ако измислиш някакъв компромисен вариант - тържествено обещавам че ще се обръсна, ще се среша и ще си вържа косата на опашка :)

ПП. Споменах ли че много си обичам белият дроб и бъбреците? Айде кръвта - майната й. Ама онези двете са си с мен откакто се помня...

ППП. Е, айде сега, не се въздържай от коментар за Номер Единадесет. Не се срамувай да ме понареждаш малко пред хората - аз търпя критика...

[Erica]

Сис повярвай ми по-добре да си запазя мнението за себе си по повод историята номер единадесет , а и всички номера като цяло :)

А за вечерята в понеделник :) Няма проблем , освободи си един понеделник , ама дата и година не мога да ти кажа :) , не знам кога ще ме отвеят ветровете натам :) Поради липса на телепорт и чартърен полет , други идеи освен - търпение , не ми идват на ум :)

[HristoGavrilov]

Човече, гениален си като автор и като човек! Разказът ти промени живота ми изцяло. Вече мисля по различен начин. В началото по описанието на жилището ти си представях образ на 20 годишно келешче, което по цял ден се чуди какво да прави, но след "изтрещяването" ти, вече те приемам като мой човек. :)
Целият ти разказ ми говори, че си добре възпитан, интелигентен и образован човек и от тук в главата ми изплуват въпросчета като: от къде си и какво си учил и завършил. Ако искаш го приемай като нездраво любопитство, но ми е интересно как се казваш и с какво точно си изкарваш хляба.
П.П Какво стана с третия от нападателите ти? Хванахте ли го? Ако искаш мога да ти пратя от мойте момчета да ти помагат в издирването.
П.П2 К`во ти е пистолетчето?

[CucAgMuH]

Ъхъм... значи така... вече съм "Сис" за теб. Забавен театър се заформя. А аз как да ти викам? "Ерика"? И това само за пред хората ли е, или за постоянно? :neutral:

Между другото ще се учудите колко са евтини бъбреците :) Вървели по две до три хиляди долара парчето, в зависимост от кръвната група. Белите дробове малко повечко, но за тях нямало голям пазар. А кръвта... освен ако не я точиш от цистерна в тонове - не е кой знае каква далавера. Но да си дойдем на думата - оказа се че дори да се разпродам няма да събера някаква главозамайваща сума. От което пък следва, че не мога да си позволя да ти пратя самолет... Мерси че ме отрязваш толкова нежно, но нямаше нужда. Схванах - нямам достатъчно пари да си позволя да изляза с теб. Е, тъжно, но какво да се прави.

А, Ерика, аз казах ли ти? Онези тримцата, веселите, дето ми скочиха... нали между другото ми скатаха и ключовете... та и ключодържателя ми замина заедно с ключовете :( Онзи дето ти ми го подари. Да бе, знам че е странно, ама на - факт. Ключодържателя бил здраво хванат за ключовете, а като ти крадат едното не си играят да ти върнат другото(много гадно, нали?). Ако видиш някъде някой с моя ключодържател - да го набиеш(един десен ъперкът от мен, останалото импровизирай - волна програма) :)

Христо, мерси за хвалбите :) Но чак гениален да съм - едва ли. Учителката ми по литература само като прочетеше името ми върху някой лист, докато проверява писмени работи - веднага започваше да се кръсти, да въздиша и да пита защо Господ я наказвал така жестоко :( Горката жена получи необуздан пристъп на радост в момента в който завърпих училище и ми връчиха дипломата. Каза че от всичките ученици на които някога е преподавала - най-много за мен се радвала че завършвам и никога повече няма да ме види. За съжаление няколо месеца по-късно се засякохме по улицата и макар че тя мина на отсрещният тротоар аз й метнах за "Здрасти". Така въздъхна, че я чух въпреки преминаващите коли :(

Как се казвам е въпрос лишен от смисъл - почти всичките ми познати ползват "Сис" вместо името ми(вече и кака Ерика :) ). Както евентуално се досещаш от чалгаджийският ми никнейм(за прикритие е, не друго :P ) "Сис" е съкратено от великолепното sysadmin, което от своя страна пак е посъкратено. Общо взето системните администратори са едни симпатични плешиви чичковци, които миришат на застояло синьо сирене, гледат умно и обясняват на останалите колко са тъпи във връзка ползването на техника. Та и аз така, като изключим че не съм плешив, не съм чичко и не мириша на застояло сирене. В общи линии е това. Имам си нищожно понятие от техника. Определени хора решиха че това е особено полезно качество и ми се радват. Всъщност, те дотолкова не са наясно какво точно мога и не мога, че ме занимават с всичко, което има повече от две копчета на себе си. Като започнеш от mp3 плеъри(боже опази), минеш през бордови компютри, системи за заглушаване на радиочестоти и стигнеш вече до по-нормалните видеонаблюдения, тем подобни охранителни глупости и телефони. А, споменах ли компютри? И компютри. Плюс всичко което можеш по някакъв начин да вържеш към тях. Разбира се че и мрежи. Естествено и сървъри. И продължават да не са наясно какво мога и какво не мога. Само броят копчетата. Едно, две... ааа, викаме Сис. ](*,)

Tретото лице ли? Тъкмо тази вечер имах добра оферта по тази тема. Не, още не се намира гадинката, но "по оперативни данни на полицията лицето все още се намира на територията на областта". Заформя се нещо доста интересно, чак ми е забавно да наблюдавам. Понеделник или вторник ще се срещна с едно полицайче да уточним някои детайли(ще ми носи едно кашонче документи :) ), след което ще се възползвам от офертата, която ми предложиха. За съжаление, всеки, който има някакви родствени връзки с укриващият се, ще го очакват главно неприятни изживявания, докато лицето не се появи. Това й е лошото на полицията - освен данни за вас, имат и данни за роднините ви :? Мисля си че това ще бъде достатъчно, но все пак благодаря за предложението за помощ :)

А пистолета - нищо особено. Не успях да си харесам нищо, a избирах една камара време. Накрая по препоръка на един познат, собственик на оръжеен магазин, си взех Walther P22 (http://en.wikipedia.org/wiki/Walther_P22) с олекотена карбонова рама. Тежи само половин килце и наистина е доста компактен за скрито носене. Имало същият на външен вид, само че газов, което според моя познат било предимство - повечето хора щели да си мислят че е газов. Аз честно казано полза не виждам, но щом собственика на оръжейният магазин, вуйчо ми и Дъртанян виждат полза - кой съм аз, че да споря. До преди няколко месеца разбирах от пистолети точно толкова, колкото Дъртанян от компютри(цитирам: "Отворих lid-a и два троянски коня избягаха в галоп" - по повод откриването на вирус в лаптопа му). Не е смешно. Аз пък разглобих пистолета без да прочета инструкцията и после пет минути не можах да го събера(наложи се да прочета инструкциите...). Оказа се че не е сложно. Инструкцията започва така "И шест годишно дете може без проблеми да сглоби и разглоби пистолет Walther P22..." :) Е, когато племенника ми стане на шест ще му дам да се пробва, да видим.

Ерика... лиспваш ми нещо на телефона... напоследък е свикнал да се чувате по-честичко и сега ми мрънка :) Виж там какво ще направиш, разберете се, аз отивам да си дремна малко. Лекинка :)

[HristoGavrilov]

Хм. Бива го пистолетчето. Аз съм фен на по-старичките. Моят е Beretta M9. :)
П.П Продължавай да пишеш, става все по-интересно.

[HristoGavrilov]

Сис, като по.умен от мен искам да те питам нещо. Една съфорумка, видимо на 14-15 много ме дразни с голямата си уста и си позволява да обижда мен и другите съфорумци. Времето ми е твърде ценно да се разправям лично с такива пикли, а пък да и пращам хора, не върви. Някакви идеи как да и` затворя устата?(по възможност без да се налага да я копаем 8-) )

[ScarletBite]

Авторе, роден си за писател... искам само да ти кажа, че мога да готвя мусака!!! :-) :-) :D

[totik]

Евала за готината публикация :)

[Erica]

Схванах - нямам достатъчно пари да си позволя да изляза с теб. Е, тъжно, но какво да се прави.


По-тъпо нещо не можа ли да напишеш?
Просто с това си изречение...,даже и не искам да коментирам...,а пък и в момента съм прекалено нервна , така че по-добре да не коментирам нищо в това състояние.

А сега по темата.
Какво се случи с третият ти нападател и какво се случва с буйната младост на номер Единадесет? Очаквам с интерес развръзката.

П.П. А що се отнася до изказването ти цитирано по-нагоре,не си мисли,че ще го подмина просто така...и за него ще си получиш подобаващ отговор, но не тук със сигурност.
А сега лека нощ от мен и приятна вечер и сладки сънища!

[CucAgMuH]

По-тъпо нещо не можа ли да напишеш?

Ако знаеш колко много искам да те излъжа че не мога... но за теб не е тайна, че имам потенциал да достигна повече в тази посока :(

Бу, сега както си изнервена, дали има шанс, ако продължа да те дразня, да дойдеш и да ме напляскаш? :oops: Понеже съм бил много непослушен? [-o<

ScarletBite, ще се направя че не съм чул за мусаката. Не дърпай дявола за опашката, че после няма да можеш да смогнеш да готвиш... Аз съм еквивалент на прохосмукачка за мусака. Пристрастен съм :? Даже имам почетна членска карта в "Анонимни Мусакохолици". Спокойно - там не се опитваме да се откажем от яденето на мусака. Там обсъждаме опита който имаме с мусаката - как да я намерим, как да я изядем, как да прикрием следите си след това и така нататък. Подкрепяме се един вид.

О, имаме си бясна форумна пубертетка 8-) Колкото и странно да звучи, има едни хора които уж трябва да следят форума и да охлаждат страстите като преминат определени граници. Визирам модераторчетата. Драснете им едно съобщение, оплачете се - и те са хора, ще влязат в положение. Кажете си - така и така, седим си, обсъждаме си мирно и тихо, а пък после се появява лицето Х и почва да прави това и това, от което се чувстваме засегнати и обидени - вземете някакви мерки. Сега, нали... не омаловажавайте нещата - важно е да знаете как се пише. Мога да ви дам за пример обясненията на Митко Безсмъртния пред полицията за сбиване в заведение. Пича дава показания(пиша горе-долу, по спомени):

Влизаме си кротко, оглеждаме се и изведнъж - един едричък тип го гледам как се е засилил към бара. Той иска да захапе бара, ама аз съм му застанал на пътя. Еми - аз се дръпнах, нали в последният момент и той си захапа бара. Появи се още един такъв, гледам го как тича към бара запъхтян, та си викам - дай да му подам едно столче да седне момчето, да си почине малко. Инфаркт ще получи от толкова тичане. Той пък стол не е виждал. Аз му го подавам като човек, да седне - той си го слага на главата и почва да се въргаля по земята. Тогава разбрах че тия момчета нещо не са наред. От нищото се появява още един, засилва се, минава ми ниско и ме хваща за десният крак. Аз го виждам че не е добре момчето, и почнах да се дърпам, ама той ме хванал с двете ръце за коляното и с все сила си го натресе в чутурата. Направо се нокаутира. Обръщам се и виждам Гарито как тича след една сервитьорка - да си поръча. И пред него едно друго момче тича към сервитьорката, сигурно да го изпревари и да поръча преди него. Ама това другото момче, дето тичаше пред Гари - какво се спъна, какво стана - не знам. Едни каваци, едно чудо - успя да спре чак в една маса - скочи й отгоре, направи двоен аксел, пльосна се и я счупи. Аз след това викам на Гари: "Давай да си ходим, че тия в това заведение тая вечер всичките са откачили" и отидохме да пием кафенце на по-спокойно място.

Много, много е важно да си кажеш нещата както са били. Иначе какво щеше да се случи... идва полицията - петима пребити, от тях двама в болница(единият му липсвали пет зъба, другият бил със счупен нос), а на Митака и Гари нищо им няма. Много подозрително. Щяха да си помислят че тези петимата са потърпевши. Даже полицаите щяха да развиват някакви теории, как единият от петимата дължал пари на шефа на Митака и Гари, и определено щяло да има връзка между този факт и случката в заведението. Та затова - всичко се казва както си е било, да няма после хънта-мънта.

По принцип е добре да помним, че реалните шамари болят повече от виртуалните(нещо, което някои хора забравят и започват да се държат по начин, по който не биха го направили на живо - вероятно защото харесват броя на пръстите си, естествените си зъби и формата на лицето си) :) И ако едно напомняне от модератор ще оправи ситуацията - няма нужда да се изгрубява. Още повече когато става дума за бясна пубертетка, която допреди година-две си е играела с "Барби" и "Кен"...

Сега заминавам да изльоскам едно кафе, че да се събудя най-накрая. Сигурно един час стана - като ударен самолет съм, а кафе вкъщи няма...(някой ден така ще си замина - ще се събудя, няма да има кафе и ще ме намерят проснат до телефона ми, на който има недописан SMS - "Кафе, вкъщи, донесете бързо, че ще...")

[vikitolove]

пишеш супер \:D/
защо ги номерираш? :-o
и може ли някой да ми даде линк на др му истории,моля? :)

[HristoGavrilov]

Ето измина вече месец и половина, а нашият скъп съфорумец Сис още не се е появил, за да ни информира какво се случва с бурния му живот. Къде си бе, Сис? Какво стана? Липсваш ни. Напиши нещо, моля те, поне да знаем, че си жив, здрав и още си сред нас.

[ScarletBite]

Ето измина вече месец и половина, а нашият скъп съфорумец Сис още не се е появил, за да ни информира какво се случва с бурния му живот. Къде си бе, Сис? Какво стана? Липсваш ни. Напиши нещо, моля те, поне да знаем, че си жив, здрав и още си сред нас.
Да, наистина. :-o
Уеър ар ю, Сис? :cry:

[Bimmer]

Мой, ти си ебати пича батка
Много радваш попринцип, а тази история, ако имаше такъв раздел, директно отиваше в "Страхотни истории" :D Действително поучителна и много добре написана.
Евала