ElinoOor
09-09-2009, 20:19
Да пътуваш с кола из страната е много странно изживяване.. Низ от емоции,които после дълго помним и поредици от случки,които разказваме с години на познати и приятели докато си припомняме най-забавните си моменти. Ето. Вече сядам на задната седалка с огромна тетрадка в ръка,а татко носи последния багаж и се готви да тръгваме. Разгара на лятото.. децата крещят и се гонят около люлките,слънцето грее толкова силно,че чак си мислиш дали не се опитва да запали нещо..
Вратата хлопва и се чува звука който се чува когато някой пали колата си. Потегляме. Чудя се как ли ще мине и това пътуване..
Гледам през прозореца и виждам как колите профучават край нас.Как нервни бизнесмени чакат на спирката някое такси едва успявайки да разговарят по трите си мобилни телефона и междувременно закусвайки с кроасан и кафе. Как дърветата сякаш бягат от нас може би уплашени от скоростта на колата. Как млади дами с деца носят поне десетина торби с покупки и едва озъбтяват хлапетата си,които тичат някъде напред по улицата мислейки,че вече са големи и могат да правят всичко сами..
Ех,помня времената когато бях малко момиченце и мислех,че вече съм порастнала (макар и само на пет..) и че мога да избягам напред,да се скрия зад някое дърво и да се смея докато майка ми паникьосана ме търси.После осъзнах,че не бива да го правя повече.. това май беше първото ми прозрение..
Ето! А това е първият спомен към който се връщам по време на това пътуване! Видя ли? Пътуванията те връщат чак в детските ти години. В пътуването има някаква магия.. знам ли..има..има нещо необикновенно в това да гледаш през прозореца в движение..
О,вече сме извън града.. Татко кара с огромна скорост и все повече се отдалечаваме от родното място. Ще се върна чак на есен..какво ли ще се случи до тогава? Може би ще натрупам още забавни случки в 'чувалчето със спомени' от което после ще ги извадя на показ,за да се посмеем още веднъж с приятелите.. но нека не избързвам. Всичко може да стане. Времето ще покаже.
Писано е на първия ден от почивката с нашите тази година(подбрано от осем страници,за да не ви надувам главата с чак толкова простотии). Не знам какво точно трябва да представлява.. може би разказ?!
Както и да е,дано ви е харесало (:
Вратата хлопва и се чува звука който се чува когато някой пали колата си. Потегляме. Чудя се как ли ще мине и това пътуване..
Гледам през прозореца и виждам как колите профучават край нас.Как нервни бизнесмени чакат на спирката някое такси едва успявайки да разговарят по трите си мобилни телефона и междувременно закусвайки с кроасан и кафе. Как дърветата сякаш бягат от нас може би уплашени от скоростта на колата. Как млади дами с деца носят поне десетина торби с покупки и едва озъбтяват хлапетата си,които тичат някъде напред по улицата мислейки,че вече са големи и могат да правят всичко сами..
Ех,помня времената когато бях малко момиченце и мислех,че вече съм порастнала (макар и само на пет..) и че мога да избягам напред,да се скрия зад някое дърво и да се смея докато майка ми паникьосана ме търси.После осъзнах,че не бива да го правя повече.. това май беше първото ми прозрение..
Ето! А това е първият спомен към който се връщам по време на това пътуване! Видя ли? Пътуванията те връщат чак в детските ти години. В пътуването има някаква магия.. знам ли..има..има нещо необикновенно в това да гледаш през прозореца в движение..
О,вече сме извън града.. Татко кара с огромна скорост и все повече се отдалечаваме от родното място. Ще се върна чак на есен..какво ли ще се случи до тогава? Може би ще натрупам още забавни случки в 'чувалчето със спомени' от което после ще ги извадя на показ,за да се посмеем още веднъж с приятелите.. но нека не избързвам. Всичко може да стане. Времето ще покаже.
Писано е на първия ден от почивката с нашите тази година(подбрано от осем страници,за да не ви надувам главата с чак толкова простотии). Не знам какво точно трябва да представлява.. може би разказ?!
Както и да е,дано ви е харесало (: