Ne_Znaesh
09-09-2009, 23:07
Здравейте :)
Мисля, че постъпих правилно, но сега ме мъчи въпроса как щеше да е иначе...как щеше да е ако бях дала шанс на въпросното момче :)
Смея да кажа, че за първи път се случва да харесам някой до такава степен. Той е на 20 god, аз съм на 17 (ако това има значение). Запознахме се случайно и доста се харесахме, то не бяха разговори, съобщения..знаете как е :) Излезнахме няколко пъти с приятели и дойде момента, в които той ме покани да се видим на same...само двамата. Аз приех, излезнахме..беше ми супер приятно...до един момент- до момента, в който той отвори темата за бившата му приятелка. :? Разказа ми, че са били 2 god заедно, че много я обичал..с две думи казано перфектната двойка. Разделили са се, защото тя заминала за Америка с тяхните, а и нещата не вървяли преди това.
По начина по, който говореше за нея усещах носталгия в думите му, носталгия за старите времена с нея. С голяма болка ми разказваше, усетих го, че му беше тежко. Незнам защо, но ми стана адски гадно, заболя ме. :( Уж сме излезнали на среща, а той не спря да говори за нея. Да, разбирам, че е обичал и все още я обича, но по някакъв начин ме засегна и мен. Стана ми болно, сякаш някаква ревност се роди в мен. За момент се почуствах, че аз съм най-добрата му приятелка и сякаш търсеше утешение чрез мен.. Незнам дали ме разбирате, може би не сте били в такава ситуация, но не беше никак приятно момчето, което харесваш да те покани да излезнете и да не спре да ти говори за бившата му приятелка.. :?
Та..след петте часа прекарани с него накрая бях тотално отегчена от разговора ни, останах с впечетлението, че с него оставаме приятели... И за моя голяма изненада преди да си тръгна той се опита да ме целуне. Аз въобще не го очаквах тоя момент! :shock: Не мога да си обесня по какви причини, но аз се дръпнах и не откликнах на целувката му.
Прибрах се в къщи, той ми се обади и последва дълъг разговор. Беше адски ядосан, каза ми, че се бил почуствал като най-големият глупак след като не съм го целунала. Адски обиден, наранен, ами аз?! Не останах ли и аз наранена и разочарована от деня прекаран с него?! :( Казах му какво ми тежеше на душата, че по всичко личи, че той си обича бившата приятелка и живее в някакви спомени още за нея. Той отрече, каза ми, че тя е минало и не същестува за него! И накрая завършихме разговора с това, че аз съм едно недорасло дете все още, че не знам какво значи любов...т.н.
На следващият ден ми се обади пак. Опита се да завърже разговор пак с мен, но аз бях категорична, че няма да ставам нечий отдушник и прекратих набързо разговора. И това беше...нито се чухме повече, нито си писахме. Но онзи ден случайно пак се засякохме на един купон.. Поздравихме се, аз имах и рожден ден тогава, честити ми го.. :) И през цялата вечер където съм аз, там и той. На моменти беше толкова близо до мен седнал, че ми ставаше неловко и аз сама се отдръпвах. Разбрах, че това е направило впечетление и на приятели ми там... Тази събота има голяма вероятност пак да го видя.
Таа...сега не ми излиза от ума. Ясно е, че той не е безразличен нито пък аз, колкото и да се правя, и колкото и да опорствам. От една страна съжалявам, че постъпих така и не му дадох шанс. Но пак от друга страна не съжалявам, защото те са се разделили съвсем наскоро, очевидно е, че той още я обича и от мисълта, че аз ще бъда само един отдушник за него ми става много болно.
Вие ако бяхте на мое място, как бихте постъпили? Трябва ли да съжалявам сега или направих правилният избор?
Мисля, че постъпих правилно, но сега ме мъчи въпроса как щеше да е иначе...как щеше да е ако бях дала шанс на въпросното момче :)
Смея да кажа, че за първи път се случва да харесам някой до такава степен. Той е на 20 god, аз съм на 17 (ако това има значение). Запознахме се случайно и доста се харесахме, то не бяха разговори, съобщения..знаете как е :) Излезнахме няколко пъти с приятели и дойде момента, в които той ме покани да се видим на same...само двамата. Аз приех, излезнахме..беше ми супер приятно...до един момент- до момента, в който той отвори темата за бившата му приятелка. :? Разказа ми, че са били 2 god заедно, че много я обичал..с две думи казано перфектната двойка. Разделили са се, защото тя заминала за Америка с тяхните, а и нещата не вървяли преди това.
По начина по, който говореше за нея усещах носталгия в думите му, носталгия за старите времена с нея. С голяма болка ми разказваше, усетих го, че му беше тежко. Незнам защо, но ми стана адски гадно, заболя ме. :( Уж сме излезнали на среща, а той не спря да говори за нея. Да, разбирам, че е обичал и все още я обича, но по някакъв начин ме засегна и мен. Стана ми болно, сякаш някаква ревност се роди в мен. За момент се почуствах, че аз съм най-добрата му приятелка и сякаш търсеше утешение чрез мен.. Незнам дали ме разбирате, може би не сте били в такава ситуация, но не беше никак приятно момчето, което харесваш да те покани да излезнете и да не спре да ти говори за бившата му приятелка.. :?
Та..след петте часа прекарани с него накрая бях тотално отегчена от разговора ни, останах с впечетлението, че с него оставаме приятели... И за моя голяма изненада преди да си тръгна той се опита да ме целуне. Аз въобще не го очаквах тоя момент! :shock: Не мога да си обесня по какви причини, но аз се дръпнах и не откликнах на целувката му.
Прибрах се в къщи, той ми се обади и последва дълъг разговор. Беше адски ядосан, каза ми, че се бил почуствал като най-големият глупак след като не съм го целунала. Адски обиден, наранен, ами аз?! Не останах ли и аз наранена и разочарована от деня прекаран с него?! :( Казах му какво ми тежеше на душата, че по всичко личи, че той си обича бившата приятелка и живее в някакви спомени още за нея. Той отрече, каза ми, че тя е минало и не същестува за него! И накрая завършихме разговора с това, че аз съм едно недорасло дете все още, че не знам какво значи любов...т.н.
На следващият ден ми се обади пак. Опита се да завърже разговор пак с мен, но аз бях категорична, че няма да ставам нечий отдушник и прекратих набързо разговора. И това беше...нито се чухме повече, нито си писахме. Но онзи ден случайно пак се засякохме на един купон.. Поздравихме се, аз имах и рожден ден тогава, честити ми го.. :) И през цялата вечер където съм аз, там и той. На моменти беше толкова близо до мен седнал, че ми ставаше неловко и аз сама се отдръпвах. Разбрах, че това е направило впечетление и на приятели ми там... Тази събота има голяма вероятност пак да го видя.
Таа...сега не ми излиза от ума. Ясно е, че той не е безразличен нито пък аз, колкото и да се правя, и колкото и да опорствам. От една страна съжалявам, че постъпих така и не му дадох шанс. Но пак от друга страна не съжалявам, защото те са се разделили съвсем наскоро, очевидно е, че той още я обича и от мисълта, че аз ще бъда само един отдушник за него ми става много болно.
Вие ако бяхте на мое място, как бихте постъпили? Трябва ли да съжалявам сега или направих правилният избор?