unicorn_f
09-10-2009, 00:21
Как може някой да обича някой друг толкова много, знаейки че никога нищо няма да се получи? Как може след продължително страдане и бленуване за този човек любовта ти да не намалее? Как може почти да не го виждаш, да не комуникирате много, но да го обичаш и да не обръщаш внимание на никой друг? Как може да искаш някого толкова много? Какво да направи човек, толкова влюбен в някого когото никога няма да има и който не се интересува от него? Как може да изпитваш толкова силна любов към някого, да преливаш от любов и да знаеш, че никога няма да можеш да я покажеш, споделиш, докажеш, дадеш на дадения човек? Как да забравиш единствения човек, когото обичаш толкова много от толкова дългово време?
"Времето лекува" - глупости, който го е казал е бил голям тъпанар. Ако времето лекува, колко време е нужно? Година- не стигна, две години също, три години- става по- лошо, четири години- любовта не намалява, пет години- все още не са достатъчни...колко още мамка му? Как може времето да лекува когато всяка вечер заспиваш с мисли за Него, сънуваш го и е толкова хубаво...събуждаш се и пак мислиш за него...? Как може времето да лекува, щом всяко нещо ти напомня за човека, когото не можеш да имаш? Предмет, песен, филм, израз...всичко напомня за НЕГО. Момчетата - не ги искаш, едни приличат по нещо на него, а други - не...и не ги искаш...искаш НЕГО...
Любовта е гадна! Спомените са гадни! Миналото е гадно! Бъдещето ще е гадно без Него! Мечтите...те са хубави, защото единствено там Го има... но не може да се живее само в мечтите...
Дори да се опиташ да забравиш този човек, да не го виждаш, да не го чуваш, да се опиташ да изтриеш спомените си, има ли гаранция, че някога, някъде ще срещнеш друг човек, който да обичаш така...ако е истина, че истинската любов се изпитва само веднъж в живота...трябва да умреш сам, само с мечтите си ли...?
Ако времето лекува...какво точно означава това? Че след време ще спре да те боли? Че след време ще забравиш? Че след време ще осъзнаеш, че тази любов всъщност е просто желание, защото знаеш, че никога няма да имаш този човек и точно за това го искаш толкова много? Че след време ще намразиш този човек, като осъзнаеш колко болка си търпял заради него?
Исках просто да си излея мислите...ако някой може да отговори на тези въпроси да заповяда. Мисля че темата стана малко объркана, може да не ме разберете...както и да е, просто исках да си кажа всичко което ме мъчи тази вечер...
"Времето лекува" - глупости, който го е казал е бил голям тъпанар. Ако времето лекува, колко време е нужно? Година- не стигна, две години също, три години- става по- лошо, четири години- любовта не намалява, пет години- все още не са достатъчни...колко още мамка му? Как може времето да лекува когато всяка вечер заспиваш с мисли за Него, сънуваш го и е толкова хубаво...събуждаш се и пак мислиш за него...? Как може времето да лекува, щом всяко нещо ти напомня за човека, когото не можеш да имаш? Предмет, песен, филм, израз...всичко напомня за НЕГО. Момчетата - не ги искаш, едни приличат по нещо на него, а други - не...и не ги искаш...искаш НЕГО...
Любовта е гадна! Спомените са гадни! Миналото е гадно! Бъдещето ще е гадно без Него! Мечтите...те са хубави, защото единствено там Го има... но не може да се живее само в мечтите...
Дори да се опиташ да забравиш този човек, да не го виждаш, да не го чуваш, да се опиташ да изтриеш спомените си, има ли гаранция, че някога, някъде ще срещнеш друг човек, който да обичаш така...ако е истина, че истинската любов се изпитва само веднъж в живота...трябва да умреш сам, само с мечтите си ли...?
Ако времето лекува...какво точно означава това? Че след време ще спре да те боли? Че след време ще забравиш? Че след време ще осъзнаеш, че тази любов всъщност е просто желание, защото знаеш, че никога няма да имаш този човек и точно за това го искаш толкова много? Че след време ще намразиш този човек, като осъзнаеш колко болка си търпял заради него?
Исках просто да си излея мислите...ако някой може да отговори на тези въпроси да заповяда. Мисля че темата стана малко объркана, може да не ме разберете...както и да е, просто исках да си кажа всичко което ме мъчи тази вечер...