View Full Version : Още за съпруга ви...
Като стана дума за разни съпрузи и т.н. се замислих случвало ли ви се е в определен период на връзката или просто след някакво време на съвместно съжителство, да нямате какво да си кажете, темите да са общи, по-скоро свързано със това как е минал денят на единия и другия и всякакъв род подобни темички без особено значение? Не ви ли се струва, че в началото някак си е било друго... Понякога ми се случва да изпаднем в такава ситуация и някак си ми тежи... :?
Имах връзка дълга 3 години и още в началото на втората всичко се беше изчерпало - от темите за разговор , до удоволствието в сеска.
И навика дори ми беше омръзнал. Чувствах се като в клетка. беше наистина ужасен период .
И не знам как ще прозвучи , но две години след раздялата ни, сънувам как отново сме заедно и се събуждам с невероятно голямо облекчение , че всъшност това не се е случило.
Много страшно нещо са това дългите връзки ...
Имах връзка дълга 3 години и още в началото на втората всичко се беше изчерпало - от темите за разговор , до удоволствието в секса
Да, но когато имаш чувства?!
А пък аз честно казано мисля, че моето положение идва от там, че вече почти 3 месеца не ходя на работа и всъщност няма какво интересно да ми се случи :? Домакинска работа, някое и друго кафе с приятелка и това е.
krem4et0
09-14-2009, 16:26
Че ние си говорим предимно за работа, случващото се през деня, гледаме Тв и прочие банални неща и то от доста време. Все пак вече подкарахме 6-тата година заедно, нямаме семейство и деца, не живеем съвместно...Но любовта е да се наслаждаваш на това да помълчите заедно. Въпреки, че няма кой знае какво да си кажем, винаги з мен е удоволствие да сме заедно. Понякога се хващам,че просто го гледам влюбено и му се радвам. Абе все едно сме се запознали преди месец, а не преди толкова години-при мен има тръпка и изобщо не ми е писнало да сме заедно. Даже ми се струва твърде за малко, твърде за кратко...
Nadelina
09-17-2009, 14:34
Живея с моя приятел вече 3-та година на квартира. И понеже се налага всяка година да сменяме квартирата, от тази учебна година сме без телевизор и без компютър. По цял ден само разговори. Мислех си, че няма да можем да изкараме и ден без телевизия, но се оказва, че и без нея ни е хубаво и постоянно има какво да си кажем и няма скука. И това много ме радва. Не е като в началото, разбира се, защото сега няма какво толкова ново за себе си да си кажем, но сега пък връзката ни е друго ниво и удоволствието си е същото - дори по-голямо.
Аз съм щастлива, не е там въпроса. Дори да не си говорим той пак никога няма да ми омръзне. Но понякога се чувствам подтискащо когато просто зяпаме телевизора, искам да му кажа нещо, но нищо не ми идва на ум :( Може би е естествено, не сме от вчера заедно. Но някак си е жалко да има такива моменти.