Canis_Dirus
09-11-2009, 17:36
Сериозно. Всичко тръгна накриво още от 5 минути след 12. Надцакаха ме за едно яке. Дейба. Псувах мощно, нагласих будилника за сутринта и заспах.
Ама сутринта будилника не звънна. През нощта съм бурнал телефона на земята и от удара батерията се разместила и ...
Прегорих си закуската. Бяха свършили всички сокове, че даже и млякото.
Паднах под душа и си натъртих трътката - дясна. Сега седя накриво.
Като се бръснах, така се дялнах, щото такъв демидж и с тесла трудно се постига. Излишно е да казвам, че кървях като прасе с нож във врата.
Следобед бях ма изпит - отвратителен! И компютъра прехвърляше супер мудно между супер отвратителните въпроси. Квестора пък сновеше през редовете като някой лешояд на мърша.
Изтървах най-удобния превоз за обратно.
В магазина нямаше от любимите ми пържоли.
Прибирам се в къщи, слагам една пица във фурната, обаче след 10 се сещам, че няма ни пиене, ни гарнитура. Я дай да отскоча набързо до магазина. Тръшвам врата след себе си. Отивам до магазина и заредил доволно две чанти главно с течности и нещо за хапване ми прищраква. Опааа. Нямам ключ. Ми сега? Да беше 3 дни по-късно щях да изчакам съквартиранта и да ми отвори, или да ида до него, да взема ключа и да си отворя, ама ... На почивка е.
Телефона естествено ми е в къщи.
Еби му майката.
Но, о надежда. Вратата на терасата е открехната отгоре. С една стълба и ще се покатеря на терасата и с малко сила ще вляза в къщи.
АМА НЯМА СТЪЛБА. Никой бе - никой. Тъкмо бях решил да сляза в мазето и ритуално да се удавя в пералнята на комшиите, когато се сетих, че в стайчето с електромерите има СТЪЛБА. То естествено както никога бе заключено. Псувай. Псувай. НО ето - от едно отворче зад импровизираната дървена стълба, което се явява една стена-таван на стайчето с електромерите виждам стълба. Откъртих една дъска, поожулих стабилно стената и най-сетнеизмъкнах стълбата. С усмивка 32 зъба търма при комшиите долу, да изляза на двора и да се кача горе. Но - стълбата е къса. Решихме да я поставим на една кофа за боклук и пак да се опитам да вляза. Пак къса.
В това време пицата във фурната беше леко прегоряла и запълнила кухнята с гъст задушлив дим, които приятно излизаше от прозореца. Естествено този дим е накарал съседите да си помислят, че нещо гори. Ми нормално - тук никой не вари компоти, че да пуши нещо. Бдителните съседи моментално се обадили на пожарната, която пристига с едни приятни сирени горе-долу по същото време, когато аз съм решил да се обаждам на ключар да ми отвори вратата, или в краен случай да разбива бравата и да слага нова. Тази екстра щеше да ми излезе една трицифрена сума в евра вероятно.
Та идват пожарникарите и ме гледат - потен, зъл и псуващ. Обясних им, какво е станало. Те пък разбрани хора - взеха една голяма стълба и ме качиха на терасата. Даже помогнаха да си отворя вратата на терасата. Естествено предложиха ми у да ми нацепят входната врата, ама някак тази на терасата ни се видя по-лесна.
В крайна сметка влязох в къщи. След 15 минути борба с тая пуста врата на терасата. Триста слона да му го турят на хазайна, дето е сложил такава здрава дограма. Единственото положително в цялата работа е, че не ми струваше нищо. Пожарникарите даже отказаха полагащата им се бира. Естествено събрах сума народ да гледат сеир. Зер, къде ще видиш, как някой си е забравил ключовете, докато пече пица и си влиза в къщи с помощ от пожарната. Поне не казах, че е свинско, щото бая мюсулмани имаше
А новата ми супер яка тениска е с яки петна от някакви масла и щуротии и дано излезнат, че като помисля колко дадох за нея...
Твърдо решен да си купя нещо за ядене отвън изхвърлих леко препечената пица, като преди това се наложи да я увия в 5 торби, за да не смърди.
След което влизам в банята, врътвам се да пусна душа и БАМ. Падам си ударената вече дясна трътка. Едвам ходя.
Сега ще пия 2 ракии и отивам на работа. А дано там всичко да е наред, че иначе ще видят тия гадове поредната серия на Hostel.
Дееба деня!
А споменах ли, че имам и диария?
Ама сутринта будилника не звънна. През нощта съм бурнал телефона на земята и от удара батерията се разместила и ...
Прегорих си закуската. Бяха свършили всички сокове, че даже и млякото.
Паднах под душа и си натъртих трътката - дясна. Сега седя накриво.
Като се бръснах, така се дялнах, щото такъв демидж и с тесла трудно се постига. Излишно е да казвам, че кървях като прасе с нож във врата.
Следобед бях ма изпит - отвратителен! И компютъра прехвърляше супер мудно между супер отвратителните въпроси. Квестора пък сновеше през редовете като някой лешояд на мърша.
Изтървах най-удобния превоз за обратно.
В магазина нямаше от любимите ми пържоли.
Прибирам се в къщи, слагам една пица във фурната, обаче след 10 се сещам, че няма ни пиене, ни гарнитура. Я дай да отскоча набързо до магазина. Тръшвам врата след себе си. Отивам до магазина и заредил доволно две чанти главно с течности и нещо за хапване ми прищраква. Опааа. Нямам ключ. Ми сега? Да беше 3 дни по-късно щях да изчакам съквартиранта и да ми отвори, или да ида до него, да взема ключа и да си отворя, ама ... На почивка е.
Телефона естествено ми е в къщи.
Еби му майката.
Но, о надежда. Вратата на терасата е открехната отгоре. С една стълба и ще се покатеря на терасата и с малко сила ще вляза в къщи.
АМА НЯМА СТЪЛБА. Никой бе - никой. Тъкмо бях решил да сляза в мазето и ритуално да се удавя в пералнята на комшиите, когато се сетих, че в стайчето с електромерите има СТЪЛБА. То естествено както никога бе заключено. Псувай. Псувай. НО ето - от едно отворче зад импровизираната дървена стълба, което се явява една стена-таван на стайчето с електромерите виждам стълба. Откъртих една дъска, поожулих стабилно стената и най-сетнеизмъкнах стълбата. С усмивка 32 зъба търма при комшиите долу, да изляза на двора и да се кача горе. Но - стълбата е къса. Решихме да я поставим на една кофа за боклук и пак да се опитам да вляза. Пак къса.
В това време пицата във фурната беше леко прегоряла и запълнила кухнята с гъст задушлив дим, които приятно излизаше от прозореца. Естествено този дим е накарал съседите да си помислят, че нещо гори. Ми нормално - тук никой не вари компоти, че да пуши нещо. Бдителните съседи моментално се обадили на пожарната, която пристига с едни приятни сирени горе-долу по същото време, когато аз съм решил да се обаждам на ключар да ми отвори вратата, или в краен случай да разбива бравата и да слага нова. Тази екстра щеше да ми излезе една трицифрена сума в евра вероятно.
Та идват пожарникарите и ме гледат - потен, зъл и псуващ. Обясних им, какво е станало. Те пък разбрани хора - взеха една голяма стълба и ме качиха на терасата. Даже помогнаха да си отворя вратата на терасата. Естествено предложиха ми у да ми нацепят входната врата, ама някак тази на терасата ни се видя по-лесна.
В крайна сметка влязох в къщи. След 15 минути борба с тая пуста врата на терасата. Триста слона да му го турят на хазайна, дето е сложил такава здрава дограма. Единственото положително в цялата работа е, че не ми струваше нищо. Пожарникарите даже отказаха полагащата им се бира. Естествено събрах сума народ да гледат сеир. Зер, къде ще видиш, как някой си е забравил ключовете, докато пече пица и си влиза в къщи с помощ от пожарната. Поне не казах, че е свинско, щото бая мюсулмани имаше
А новата ми супер яка тениска е с яки петна от някакви масла и щуротии и дано излезнат, че като помисля колко дадох за нея...
Твърдо решен да си купя нещо за ядене отвън изхвърлих леко препечената пица, като преди това се наложи да я увия в 5 торби, за да не смърди.
След което влизам в банята, врътвам се да пусна душа и БАМ. Падам си ударената вече дясна трътка. Едвам ходя.
Сега ще пия 2 ракии и отивам на работа. А дано там всичко да е наред, че иначе ще видят тия гадове поредната серия на Hostel.
Дееба деня!
А споменах ли, че имам и диария?