PDA

View Full Version : Семейството- на какво ви учи и възпитава?!



BomberStomper
09-13-2009, 22:02
Семейството е основополагащ фактор във визпитанието на човешката личност, какво ви е дало, на какво ви е възпитало, имате ли семейни традиции, вярващи ли са вашите родители, расисти ли са, възпитават ли ви в омраза към различните хора или проповядват човешката любов, алкохола как повлиява на родителите ви, те боклуци ли са според вас, либерални ли са какво мислят за наркотиците!?ДАВАЙТЕ ВИЕ СТЕ МАЛОЛЕТНИ БОКЛУЦИ!! СПОДЕЛЕТЕ ЛИЧНОТО СИ МНЕНИЕ, АНОНИМНОСТТА ВИ Е ГАРАНТИРАНА И ДА СТЕ СОЦИОПАТИ НЕМА ЛОШО ТУК ЩЕ НАМЕРИТЕ СВОИТЕ ДУШЕВНО ОБРЕМЕНЕНИ ДРУГАРИ!ВИЕ СТЕ!

one
09-13-2009, 22:34
Предполагаемо е, че семейството е важна част от личността, но не и цялата.

w0sh
09-13-2009, 22:36
Тате още като бях малък осакатяваше турчета и ги вързваше,че да мога да ги ритам.

Ех спомени, спомени.

ScionOfStorm
09-13-2009, 22:38
мето /май си ти/, сериозна ли е темата все пак, за да знам как да пиша в нея?

woshata
09-13-2009, 22:43
Не е Мето 8-)
мен моето семейство само ме научи да бъда точно обратното на това, което искат да бъда, тоест майка ми, аз съм копие на баща ми.

DisturbiaV
09-13-2009, 23:05
ако наще не ме държаха по-изкъсо сигурон сега щях да бъда разглезена до безбожие лигла искаща само най-скъпите дрешки и преебана още на 13.

UnKnOwNmAtTeR
09-13-2009, 23:14
аз съм сираче

BlueAvalanche
09-13-2009, 23:15
Да не пия, да не пуша, да не се бия, да не се дрогирам, да съм толерантен и т.н. 8)

SuperBadSuperFresh
09-13-2009, 23:18
Нещо оргиналните във форума стават все по неоргинални.BomberStomper,има си достатъчно "мозъци" тука да ни казват какви "боклуци"сме.Започвам да се уморявам.

RAWRRR
09-13-2009, 23:31
Не са ме възпитавали, даже не са ме били и наказвали..

Но при мен се получи, понеже от малка подражавах на тях,винаги са били авторитет.

Правила съм много глупости, но за щастие, те не знаят за тях.
Спират ме не забраната им,ами... евентуалния срам и разочарование пред тях.

montana6
09-14-2009, 04:01
Значи, за мен семейството има много важна част в развитието на човек. Не мога да кажа, че възпитанието и разбиранията се получават изцяло от семейството. Аз, например, разбиранията си за живота и възпитанието си ги дължа изцяло на себе си (причините не ми се обясняват сега). Семейството си ги обичам, но баща ми не го уважавам, а майка ми - отчасти. Радвам се, че не са алкохолици и не пушат цигари и им благодаря за всичко, което са направили за мен и са ми дали, но нищо повече.

hardball
09-14-2009, 07:48
На себеуважение, гордост, на кое е ценно в живота, на самостоятелност, толерантност... такива работи, нормалните.

hardball
09-14-2009, 08:00
Мене пък преди първия ми учебен ден в първи клас ми казаха точно, който ме закача да му счупя носа. :-o

Swinkenhoffer
09-14-2009, 08:43
Нямам спомен да са ме възпитавали специално в нещо... обикновено възприемам/х от възрастните това, което аз смятам за нужно.
Майка ми си има някакъв идеал за човек, примерно, който аз изобщо не споделям и се опитва да ми го натяква, мрънкайки защо аз не се вписвам в тоя идеал, както и повечето хора от обкръжението ми. :-o

Romance
09-14-2009, 09:03
При мен положението също е тип "както дойде"..
Родителите ми са се оженили по на 20 год.. и още деца са се захванали да ме възпитават. Не са лоши родители - напротив, но някак си методите им не бяха особено успешни и каквото съм научила е било по скоро от по - големи познати, от баба и дядо .. Мама и тате налагаха само контрол, но не ме научиха на ценности, кое е добро и лошо..Но все пак мисля, че се превърнах в прилична личност :)

BomberStomper
09-14-2009, 09:20
Темата е абсолютно сериозна, Александре!Просто е повлияна от паркизана с който се паркирах :)

AutumnTears
09-14-2009, 09:31
Отгледана съм изцяло от майка ми. Обръщала ми е предостатъчно внимание, но това не означава, че постоянно ми е втълпявала някакви морални ценности и етикети на поведение. Коренно се различавам от нейните идеали. Напреди често правеше някакви опити да ме промени, но я накарах да осъзнае, че няма да успее. Сега, когато съм почти пълнолетна, единственото нещо, което не харесва в мен е моята щедрост и наивност... не мога да бъда лоша с хората.

ScionOfStorm
09-14-2009, 10:23
Темата е абсолютно сериозна, Александре!Просто е повлияна от паркизана с който се паркирах :)

супер!

нашите са ми дали страхотно възпитание, особено като се имат предвид малко по-тежките условия /началото на деветдесетте, на всички ни е ясно/, които са били. общо-взето са сложили нужните основи, които аз споделям като възглед и бих предал на детето си, като те се видоизменят с годините.

точно за тези изменения се радвам, защото принципно нашите са добри, много добри родители, но особено майка ми е прекалено практичен и рутинен човек и се опита да ми повлияе с това. идеалистичните им възгледи много често се разминаваха /и се разминават/ в последните години с моите, и честно казано съм доволен, че не съм се уеднаквил с тях. винаги са искали най-високите резултати от мен, особено майка ми по едно време беше вманиачена по това да уча, но не я огря особено :ь

по мислене пак майка ми е по-консервативна от баща ми, и то доста, по много отношения, и за щастие не успя да го прехвърли върху мен, въпреки относително консервативното възпитание, което ми е дадено /което в никакъв случай не влияе на качеството му, естествено/. съществува също една плахост, която се споделя от нашите - че никога не трябва да се прибягва до сила в името на някаква промяна /била тя политическа, от по-личен характер, т.н./, а трябва да се чака
/ахм, силата на Словото/. което, колкото и да е вярно за много случаи, все пак има своите изключения, както на всичко ни е ясно. на тях не е.

от религиозна гледна точка нашите не са особено вярващи - ходят в църквата по Великден, Коледа, на празниците, и палят по някоя друга свещ. така че не съм отгледан в някакви догматични реалности относно това и се радвам - но са ме научили да уважавам религиозните възгледи на хората, а не да плюя наред.

абе..няма какво да кажа. от 2-3 години насам започват разликите между нас, но това вече е надграждащото ниво. на ниво възпитание трябва да съм доста благодарен на нашите. и съм.

Boot
09-14-2009, 10:53
Нашите са ме учили да правя това, което искам при две условия:
1. да се чувствам добре със себе си
2. да няма пострадали
(не че са ми го казвали в прав текст, резюмирам 20 годишен опит)

Не са ми казвали "Не пий", а "Не прекалявай". Но дори и когато прекалих един път много зверски и баща ми ме носеше като чувал с картофи, ме сложиха да си легна с едно легенче до леглото. Като се събудих ми се смяха малко, после си разказаха първите големи напивания. Нямаше наказания, поучения, скандали - видяха, че ми е достатъчно гадно, че да не повторя комбинацията текила+бира.

Не са ми казвали и "Не пуши", а просто ми споделиха за един семеен приятел, който пушеше от 10000 години, че е зле със здравето заради това си пушене. А със сестра ми случайно го видяхме да кашля кръв. И за доста дълго време ми действаше гледката...


Мисълта ми е, че нашите са ме наказвали точно веднъж през целия ми живот и то беше явно някаква прищявка, защото е много несвойствено за тях. Не са ми четяли конско, като се прибирам с двойки или оставам на парти цяла нощ. Оставили са ме да направя своите грешки, да събера своя опит и да стана прилично човече.

От друга страна са ме учили с разнообразни техни си методи да съм самостоятелна(ебати, познавам момичета на моята възраст, които не могат една пералня да пуснат и никога през живота си не са работили), толерантна (не мразят определена група от хора и следователно не са го прехвърлили и върху мен), да се обичам и да се стремя към личностно развитие.
От религиозна гледна точка - баща ми изобщо не е вярващ, майка ми от време на време я избиват разни идеи, но бързо й минава. Дори не са сключили църковен брак. Така че не са ме занимавали с глупости.


Единственото, на което не успяха да ни научат с брат ми и сестра ми е да сме задружни и да се обичаме колкото трябва да се обичат брятата и сестрите.

Pedigree
09-14-2009, 11:48
Моите родители са доста различни един от друг, имало е случаи в които единият ме е учил на едно, а другият на точно обратното.
Мама е добрата грижовна домакиня, която винаги е супер спечена какво ще стане, в каква ситуация ще попадна, сред какви хора, какво ще направя. Мисли доста за хорското мнение, често повтаря "Какво ще кажат хората за това?" Същевременно е супер предвидлива, винаги обмисля много нещата и планира всичко.
Тате... тате е различен от мама. Тате ме е учил да живея максимално. :) Винаги е искал съм наред със себе си, да се чувствам добре.
Ограничения кой знае какви не са ми налагали. Не са ми казвали "Недей да пушиш, недей да пиеш". Не са ми се карали, ако се прибера късно, вечерен час всъщност не помня да съм имала. Обаче винаги са държали да се запознаят с приятелите ми, с близките ми извън къщи, което не ми е пречело, не ми и пречи.
Глупости съм правила много, за повечето знаят, да не кажа всичките. Малко пъти съм крила нещо от тях или съм ги лъгала, пък и не умея много. Да са ме били не помня, не сме си и викали много, винаги си сядаме и си говорим спокойно. С мама по-може да сме си викали, но тате е супер търпелив, поне с мен. Казвали са ми кое е добро за тях, кое лошо, доста ни съвпадат мненията, а като цяло с баща ми много си приличаме. Имало е и много случаи, в които са ме оставяли да си напатя, за да "ми е обеца на ухото за следващия път".
Тате не е набожен, мама и тя не е, но понякога й прищракват разни неща, ходи на църква, пали свещички.
И в крайна сметка нещата, на които ме учат са уважение към мен самата, да гледам винаги да съм добре. Оставяли са ме много пъти да се оправям сама, което, мисля, е хубаво, тъй като до известна степен съм доста самостоятелна, особено съдейки по останалите деца на моята възраст, които две филии не могат да си препекат. Учили са ме да не разчитам винаги на някой, да търся начин да се оправям и сама.
За крехките ми 15 години толкова. Ще има на още да ме учат, да се уча и аз.

BomberStomper
09-14-2009, 12:10
Много съм доволен, получи се една смислена тема с качествени мнения, ще успеете в живота!

Jeuelle
09-14-2009, 13:11
Майка ми ме е научила да се държа достойно. Да не влизам в конфликт с никой. Да бъда пример. Да се владея. Да съм хитра.

Баща ми не е е старал пряко да ме научи на нещо. Той знае , че гледайки резултатите от неговите грешки, сама ще си извадя поуката и сама ще си изградя модел на поведение :).

UnKnOwNmAtTeR
09-14-2009, 13:20
всеки все на хубави неща са го учили бее :grin:

ПП оздравления за хубавата тема.

Pliok0019
09-14-2009, 13:20
Винаги съм имала проблем с родителите ми. И с двамата.

С баща ми се виждаме рядко. Имам в предвид - през месеци, че дори години (да кажем 4-5). Чуваме се рядко, но в последно време - всеки ден, поради проблемите с майка ми. Той не ме е възпитал, никога не ми се е карал, удрял. Дори не ми е правил забележка. Никога. Преди година-две, когато майка ми му се обади, за да каже, че редовно пуша трева той само ме попита "И как е, харесва ли ти?" Отношенията ни мога да определя като...на стари приятели. Но за възпитание не може да става и дума.

Майка ми също като баща ми никога не е играла важна роля в живота ми. От раздялата с баща ми (когато съм била на 3) съм отишла да живея с баба ми и дядо. Виждали сме се почти всеки ден за обед/вечеря, но тя...никога не е имала родителски авторитет. По-скоро като по-голяма сестра, която прави глупости. А за глупостите на майка ми може да пиша с часове, така че...нека го оставим настрани.

В съзнателният си живот съм живяла с майка ми и приятелят й (с него са от 14-15 години) точно 2 години и 10 месеца. Не беше лошо. Отначалото не бяхме свикнали и беше...странно. После си станахме един вид съквартиранти. Наистина в началото съм имала вечерен час, майка ми се стараеше през първата година да не ми липсва нищо, да се чувствам добре. Успяваше. После дойдоха проблемите от една моя връзка, нямаше адекватна реакция, контрола се изгуби. Станах самостоятелна. Спрях да споделям... После дойде един крайно сериозен нейн проблем...и т.н. и т.н. В резултат на всичко това - не живея нито с баща си, нито с майка си. Отново.

Тъй като нямам нито моралната нито финансовата помощ от родителите си, винаги съм разчитала на баба ми и дядо ми. За всичко. Баба ми е една от най-близките ми приятели. Пред нея говоря за абсолютно всичко. Тя знае имената на приятелите ми, къде съм била, как съм прекарала, кое не ми е харесало и т.н. А дядо ми...той е малко по-особен. Ако има човек от семейството ми, на когото да приличам - това е той. В него има и дисциплина, и безредение... Живея извън цивилизацията, в един град, близо до София. Няма смисъл от вечерен час, естествнено.

Едит: Много, много се отвлякох от темата. Като заключение мога да кажа, че родителите са ми дали един модел, на който не бива и не искам да подражавам. И единственото нещо, към което се стремя е никога да не бъда като тях.

О...аз май просто си разказвах, без да е по темата. :Д Съжалявам, че е толкова дълго.

woshata
09-14-2009, 13:23
Хуу, снощи бързах да си легна, но сега имам време. Майка ми е супер консервативен човек, винаги се влияе от това "какво ще кажат хората" и "какво правят другите". Винаги адски са ме дразнели тези две неща и винаги съм се игнорирала от тях. На това ме научи майка ми, отначало я слушах и общо взето когато реших да опитам на обратно на нейните логики, нещата потръгнаха в пъти повече. В момента се опитва да ми налага и вечерни часове, иска винаги да ме държи под контрол, не знам дали осъзнава, че това е грешка, щото колкото повече не ме оставя да изляза нормално, аз толкова повече го правя. Пак резултат от нейните прекомерни притеснения и вечни страхове.
За баща ми кво да кажа, от пет години няма как да помага на майка ми във възпитанието поради простата причина, че го няма. Но по мой спомен и по делата останали след него, той е човек за почит и уважение. Още като малка нищо не ми е забранявал, казвал ми е само кое е полезно и кое не. Казвал ми е, че като порасна ще има право на свой собствен избор и квото и да последва от него, ще си е по мои заслуги. И беше прав. Доста по-либерален от майка ми, знам ли сигурно щях да съм друг човек, ако сега беше тук, но шанс. Общо взето семейството ми ме е научило, че трябва сама да си взимам решенията и че всичко си зависи от мен, и поради липсата на баща се научих в много отношения да се оправям и защитавам сама.

Jumbie483
09-14-2009, 13:25
Не мога да кажа, че нашите са ме възпитали така, както съм сега. По-скоро те ми дадоха шанс сама да се възпитам.
Никога не са ми казвали "това е добро, а това е лошо". Аз решавах, кое е добро и кое не е.. С тях само сме обсъждали и дискутирали моите виждания и разбирания, но никой от тях не е опитвал да ги промени.
Не са ми казвали например да отстоявам мнението си или да бъда себе си.. Винаги са ми давали право на избор и винаги са вярвали, че съм достатъчно умна и сама ще намеря грешките си. Когато не се справях, казваха къде съм сбъркала, но никога не ми посочваха директно проблема. Аз трябваше да се сетя какво да правя и как да го направя, за да бъде всичко наред.
И въпреки това.. Мисля, че най-доброто на което ме научиха е, че човек живее един живот и трябва да го изживее по свой начин. Трябва да се научи да мисли с главата си и да знае какво иска.. и как да го постигне.
От тук нататък те просто са ми опора във всичко. Хората, които са винаги зад мен и винаги са готови да ми кажат, че бъркам и да повярват в мен, че мога да се справя, въпреки грешките си.
Това тяхно отношение изгради характера и възпитанието ми..

Decu
09-14-2009, 13:31
Аз пък не вярвам, че не са ви казвали 'не пуши'! Може би защото при мен това се чуваше доста честичко.. Но пък имаше полза /поне засега, а като се знам - сигурно и занапред/.
забрани кой знае какви не са ми налагали..не съм яла сериозен бой, но не са ме и глезили. :)
Изобщо, променям се всеки ден, форума също ме промени /да не казвам колко много, че ме е срам :д/ и продължава да ме променя. Приятелите ми също участват в изграждането ми. Имам още време, докато 'намеря' себе си, но мисля, че вече съм близо..
баба ми също ми е дала много, даже веднъж й казах, че я обичам повече от майка ми. А мама.. няма такава жена. :)
Наследила съм й доста черти от характера, поведението..
Възпитание мисля, че си имам достатъчно. Лошото, което според мен не е лошо, е, че не мога да си държа устата затворена. Когато мисля, че нещо не е наред си казвам.. Затова и не се разбирах с новата ми класна, която слава Богу забременя и се отървах от присъствието й преждевременно.
Най-важното е, че нашите винаги са ме подкрепяли.. Главно майка ми и баба ми, ако трябва да бъда честна, защото с баща ми рядко си говорим за нещата от живота, хаха.
Последната една година ме промени много.. пораснах с една годинка, дядо ми почина, нашите се разделиха, в ново училище съм..


Because you're young, you're torn between
A world of hate and a world of dreams
So much to lose, so much to gain
So much to fight for, so much to change
You don't look back, you don't look down
You gotta turn everything around
You live your life like a loaded gun
Because you're young

UnKnOwNmAtTeR
09-14-2009, 14:57
И всички сме доволни от себе си.

А умеем ли да се критикуваме и да виждаме грешките си както го правят тези около нас? Защо им се сърдим като ни го казват?

hardball
09-14-2009, 15:38
Аз пък не вярвам, че не са ви казвали 'не пуши'! Може би защото при мен това се чуваше доста честичко.. Но пък имаше полза /поне засега, а като се знам - сигурно и занапред/.

Мене баща ми в осми клас ме сложи на масата и ми каза "Ако разбера, че пушиш, ще те направя инвалид, така че си прави сметката." ама да ти кажа не подейства, а и беше късно :D
Като минеш 2-3 клас вашите вече ако не са си свършили работата си е късно, след тоя период могат да те научат предимно на самостоятелност и да внимават да не те разглезят.
Оттам нататък е важен добрия пример, както и липсата му- и двете влияят много, но как зависи от това как са те възпитавали преди 2-3 клас.

guinessgirl
09-14-2009, 15:41
винаги съм мислела,че баща ми е пич. доскоро :)
преди се разбирахме,помагаше ми,беше ми модел за подражание.
сега вече няма такова нещо. постоянно се опитва да ми наложи някакъв модел на държание,мислене /неговото/. не приема гледните точки,различни от неговите. не ме подкрепя. когато искам да се захвана с нещо,ми казва да не се занимавам с глупости,въобще да не опитвам,защото неуспехът ми е гарантиран. когато правя нещо,което не одобрява,се започва с обидите- например това,че косата ми е къса автоматично означава,че съм грозна и че никой мъж няма да ме хареса.
майка ми.. майка ми е прекалено истерична. ужасно нервна е,винаги ми крещи за нещо. разбирам,че работата я изнервя,но не смятам,че е нужно да си го изкарва на мен. казва 'няма да правиш това', казва 'направи онова'. и естествено,когато не го правя-се започва с крещенето. никога не ме пита какво искам аз. смята,че трябва да е в течение със всичко в живота ми и постоянно се рови в личната ми информация- телефона,компютъра,ТЕТРАДК ИТЕ МИ!,преди няколко години,когато имах дневник-и него.
според родителите ми само чрез наказания и ограничения се решават проблемите.
имаше един перид,в който нямаше ден,без да ми натякват,че съм боклук,глупачка,че нищо няма да излезе от мен.

казано накратко-те искат да бъда като тях. обаче това е най-малкото нещо,което аз искам.

Bianca
09-14-2009, 15:47
Мен само майка ме е възпитавала.
Но то е и едно възпитание... Тича ми след гъза, не ме оставя да дишам, доскоро не ми даваше да ИЗЛИЗАМ сама. Не ми дава да пия, да ходя с момчета и т.н... Но пък отскоро нещата се промениха. Не че ми разрешава да правя тея неща, просто лъжа много добре.
Тя си мисли, че никога не съм опитвала бира, че дори не зная какво е това...
Но всичко ѝ куца. Тя не знае, че това НЕ е начин едно дете да бъде възпитавано. Не знае, че така още повече ме подтиква към "забранения плод". Ей такива ми ти работи.
Колкото до обноски... учила ме е на какво ли не, но тя самата понякога се държи доста вулгарно. Ето откъде съм го прихванала. :D
Едит: А, да, ДОСТА често се случва да изяда якия бой. Дори и вече на 15 години...

DebelaManekenka
09-14-2009, 15:54
наще са супер
няма такива готини хора
от нищо не са ме лишили, но винаги са удряли разумната граница
няма какво лошо да кажа за тях, никога не са проявявали повече симпатии да кажем към брат ми, винаги всичко е било по равно
грижат се за нас, но и гледат своя живот
прекрасни са :smt007

Pliok0019
09-14-2009, 15:56
Май от мен тръгна да споделяме за родители, които не са перфектни.

Оносно хората в семейството ми - няма нито религьозни, нито червени партийци.

PainMonopoly
09-14-2009, 15:57
Майка ми е проста като руска крепостна селянка. Няма ясни политически виждания, едва ли различава ляво от дясно. Неграмотна е, всичко се изчерпва с микросвета, в който живее. Примерно, като разбра, че Шартр е с население колкото Чирпан, реши, че е същото изпаднало село. Плюе всички различни от нея. Особено много мрази софиянци и София. Религиозна и суеверна е. Целия и живот извън семейството е позиране, лицемерие и церемониалност.

Доколко е повлияла майка ми на възпитанието ми? Дотолкова, че се стремя във всяко отношение да съм различен от нея.

Баща ми е съвсем различен. Чел е много, като малък го ползвах за ходеща енциклопедия. С десни възгледи е и от него съм прихванал омразата към комунистите. Но не е крайнодесен, не харесва такива. Атеист е, но това не ми е повлияло, защото не го натрапва, до атеизма достигнах сам. Доста е толерантен. Винаги е уважавал правото ми на самовъзпитание и собствен избор, но за сметка на това майка ми винаги е била наоколо, за да ми се пречка.

В крайна сметка излиза, че баща ми, който не е полагал никакви усилия, ми повлия повече само чрез личен пример. А майка ми, която всячески се опитваше да ме моделира по свой образ и подобие, се провали. Винаги тя поучаваше, винаги тя наказваше.

cherinka
09-14-2009, 16:54
Мене пък преди първия ми учебен ден в първи клас ми казаха точно, който ме закача да му счупя носа. :-o
а мен - "Като те ударят, удряй и ти" :D

Decu
09-14-2009, 18:50
Аз пък не вярвам, че не са ви казвали 'не пуши'! Може би защото при мен това се чуваше доста честичко.. Но пък имаше полза /поне засега, а като се знам - сигурно и занапред/.

Мене баща ми в осми клас ме сложи на масата и ми каза "Ако разбера, че пушиш, ще те направя инвалид, така че си прави сметката." ама да ти кажа не подейства, а и беше късно :D
Като минеш 2-3 клас вашите вече ако не са си свършили работата си е късно, след тоя период могат да те научат предимно на самостоятелност и да внимават да не те разглезят.
Оттам нататък е важен добрия пример, както и липсата му- и двете влияят много, но как зависи от това как са те възпитавали преди 2-3 клас.

Ха, мен не са ме заплашвали..просто до втръсване ми говореха като бях по-малка. И майка ми преди време ми напомни един случай /който така или иначе не бях забравила../, в който баща ми си издиша дима от цигарата в лицето ми. Да съм била на не повече от 9-10. Мама била чела, че това щяло да повлияе отрицателно на желанието ми да пропуша. И още неща са правили, за да ме научат, че цигарите не са хубаво нещо. :D
Колкото и да се дразнех преди, че ми надуваха главата, сега съм им благодарна.
Майка ми също така няколко пъти ми казва 'имаш късмет, че не съм 0забравила, че и аз съм била дете'. А пък още един неин + е това, че е млада майка и както тя самата се шегува: 'не виждах проблем да си играем заедно в пясъчниците' !!!

ScionOfStorm
09-14-2009, 21:34
имаше един перид,в който нямаше ден,без да ми натякват,че съм боклук,глупачка,че нищо няма да излезе от мен.


без първото /макар и загатнато в кризисни моменти/, това ми се е повтаряло и продължава понякога да ми се постоянно. различието в интересите и/или идеалистичните възгледи водят до такива простотии. по едно време ако продължава просто ще ти се вдигне сам автоматично игнора, споко : )

хубава тема стана действително. смислена - нещо, с което напоследък май не можем да се похвалим като форум много :>

b0Nb0n
09-15-2009, 00:49
еми научи ли са ме да не буда охлюв абе повечето време го прекаравах скитосвайки улицата много не ми се прибира на мен пък и те никога не са ме контролирали кой знае колко просто не им позволявах искаха да хода на детска градина ама аз не исках щот всички те ми приятели бяха по големи и не ходеха и аз исках се мъкна с тях и така и не ходих за което не съжелявам с наще сме като приятели не са ме били един път ме казаха да не излизам ама аз се смях и излязах и се отказаха да ме наказват като съм правил грешки не ми викат или да ме бият провеждаме разговор и ми обесняват как стоят нещата и така за пиенето никога не е било проблем баща ми винаги ми е давал да пия дори и като малък ми сипваше по малко само казва да не пия кофти алкохоли и като пия концентрати да не се осирам от пиене обаче за цигарите са твърдо против ама аз не пуша абе общо взето ме оставят да хода и права какво си искам стига да им кажа преди тва нямал съм вечерен час по едно време искаха да ми наложат звъняха ми по телефона да се прибирам аз просто им казвам че се прибера когато реша те си викат заплашват някви работи ама аз казва айде чао и затварям като се прибера ме питат винаги кво прай до толкова късно баща ми вика за кво седиш то след 2-3 вече не е интересно ей такива работи ест искат да уча нормалните работи майка ми не е вярваща баща ми вярва ама не е някав дето да ходи на църква такива работи абе благодарен съм им че ме оставят да зимам сам решение какво да правя и като направя грешка да ми обесняват къде съм згрешил и къде не съм прав според тях и в повечето случеи са били прави но не знам точно на кво са ме възпитали улицата ме е възпитала