FilmiranM
09-15-2009, 12:52
Здравейте! :)
Искрено се надявам да отделите 5мин. да прочетете темата, тъй като се чувствам много сам и объркан и вие сте единствените ми приятели...
Днес бе първият учебен ден.Аз съм момче на 14г. и съм зайче 8-)
Няма с кого да поговоря, сестра ми учи в София, родителите са ми на чужбина, нямам добри приятели..оставате ми единствено вие и се надявам да съм попаднал на правилното място .. :)
Проблемът е, че изпитвам много трудности при запознанството с нови хора. :)
И сега се очаква да се запозная с около 26 човека, което за мен е оогромно предизвикателство :-D
По принцип човек като ме гледа ще каже, че съм много силен човек, бла-бла, но всъщност вътрешно се чувствам ужасно.Просто крия емоциите си.Писна ми от лицемерие, от злоба и всичко останало, още от малък съучениците са ми натяквали какви ли не глупости в главата. И макар всички подигравки колко съм бил тъп, дебел и кво ли не друго, аз смея да кажа, че съм много умно и възпитано младо момче, достойно за уважение.Но що се късае до запознанства, се чувствам зле.Повечето ми връстници си падат по лошите типове, които се бият, пушат, пият, а аз нямам намерение да правя нито 1 от тези неща.Твърдо съм решил да бъда себе си и никой друг! Но е трудно, защото се страхувам как ще ме приемат.Някои хора дори ме мислят за гей, просто защото не се интересувам от коли, футбол и побоища, а се интересувам от по-сериозни неща.
Един вид никой не ме разбира, което не е нещо рядко срещано на моите години 8-)
Знам, че има хора, които ще ме харесват такъв, какъвто съм си, бла-бла, но колкото и да не трябва ми пука за мнението на другите.
Та искам един вид да се отърся от тва гадно чувство.Искам да съм си нормално и общително момче..
Как да се запозная с другите утре?
В смисъл..не знам изобщо какво да правя.Не искам на голямото междучасие да седя като наказан на чина.Искам да се смея, общувам и забавлявам с другите ми съученици, но просто не знам как.Когато съм в компания на приятели съм едва ли не душата на компанията :-D
Но като съм с непознати хора съм катоо пън, просто се стъписвам и ми е нужно много време, докато се отпусна.Не знам как да постъпя.
Честно казано не знам и защо пуснах тази тема..просто имам нужда от хора, които да ме разберат и да си споделя това нещо..
Искрено благодаря на всички, прочели темата.. :)
Извинявам се за допуснати правописни грешки. :)
Искрено се надявам да отделите 5мин. да прочетете темата, тъй като се чувствам много сам и объркан и вие сте единствените ми приятели...
Днес бе първият учебен ден.Аз съм момче на 14г. и съм зайче 8-)
Няма с кого да поговоря, сестра ми учи в София, родителите са ми на чужбина, нямам добри приятели..оставате ми единствено вие и се надявам да съм попаднал на правилното място .. :)
Проблемът е, че изпитвам много трудности при запознанството с нови хора. :)
И сега се очаква да се запозная с около 26 човека, което за мен е оогромно предизвикателство :-D
По принцип човек като ме гледа ще каже, че съм много силен човек, бла-бла, но всъщност вътрешно се чувствам ужасно.Просто крия емоциите си.Писна ми от лицемерие, от злоба и всичко останало, още от малък съучениците са ми натяквали какви ли не глупости в главата. И макар всички подигравки колко съм бил тъп, дебел и кво ли не друго, аз смея да кажа, че съм много умно и възпитано младо момче, достойно за уважение.Но що се късае до запознанства, се чувствам зле.Повечето ми връстници си падат по лошите типове, които се бият, пушат, пият, а аз нямам намерение да правя нито 1 от тези неща.Твърдо съм решил да бъда себе си и никой друг! Но е трудно, защото се страхувам как ще ме приемат.Някои хора дори ме мислят за гей, просто защото не се интересувам от коли, футбол и побоища, а се интересувам от по-сериозни неща.
Един вид никой не ме разбира, което не е нещо рядко срещано на моите години 8-)
Знам, че има хора, които ще ме харесват такъв, какъвто съм си, бла-бла, но колкото и да не трябва ми пука за мнението на другите.
Та искам един вид да се отърся от тва гадно чувство.Искам да съм си нормално и общително момче..
Как да се запозная с другите утре?
В смисъл..не знам изобщо какво да правя.Не искам на голямото междучасие да седя като наказан на чина.Искам да се смея, общувам и забавлявам с другите ми съученици, но просто не знам как.Когато съм в компания на приятели съм едва ли не душата на компанията :-D
Но като съм с непознати хора съм катоо пън, просто се стъписвам и ми е нужно много време, докато се отпусна.Не знам как да постъпя.
Честно казано не знам и защо пуснах тази тема..просто имам нужда от хора, които да ме разберат и да си споделя това нещо..
Искрено благодаря на всички, прочели темата.. :)
Извинявам се за допуснати правописни грешки. :)