ThEKiNgG
09-15-2009, 19:14
Световната електронна мрежа Интернет е създадена в Америка към 1960г. в отговор на изстрелването на първия спътник в света - съветския "Спутник1". Корпорацията RAND, осигуряваща американската военна машина, разработва комунакационна мрежа, която да действа дори след ядрен удар, т.е. ако един компютър от мрежата бъде унищожен, това да не води до прекъсване на връзките. При централен компютър в мрежата, твърде вероятно е противникът да го избере за първа цел. Корпорацията RAND предлага принципно нов вид мрежа без централен компютър. Всичките й възли да са с равноправен статут. Всеки от тях да може да приема и изпраща съобщения.
Освен принципа за децентрализация, друг важен и основополагащ принцип, прилаган след 1960г., е разпределянето на предаваните данни в пакети. Така мрежата става пакетно-ориентирана.
Важен атрибут на един пакет е неговия адрес. Ако съобщението е голямо, то се разделя на няколко пакета. Тези пакети започват своя път от някакъв възел и го завършват в друг. За пакета се грижат специални програми, които обикновено работят на компютри, наречени маршрутизатори или рутери. За всеки пакет се проверява къде трябва да отиде и чрез специални таблици се насочва към друг маршрутизатор. Пакетите пътуват директно само между два най-близки възела от мрежата. В останалите случаи се извършва неколкократно прехвърляне, докато се стигне до целта.
Пътят, по който се движи пакетът, не се счита за важен. Така, ако един или няколко възела в мрежата престанат да функционират, пакетът ще бъде предаден, стига да има маршрут от началната до крайната точка.
Първата опитна мрежа, построена върху горните принципи, е била съоръжена във Великобритания през 1968 г. Скоро след това Пентагонът чрез агенцията ARPA (Advanced Research Projects Agency) започва да изгражда подобна мрежа в САЩ. През 1971 г. тази мрежа, наречена ARPANET, има вече 23 възела, повечето от които са бързи компютри, намиращи се в университетски центрове. Тогава едно от важните приложения на мрежата е било, че е могло разумно да се разпределя и използва скъпо струващото машинно време и оперативна памет, която се е ползвала от големи разстояния. Днес смисълът за това трудно може да се разбере, защото и обикновеният персонален компютър има 16 Мегабайта RAM. Но през 1971 г. главният компютър, например на Университета в щата Юта, е имал общо 12 килобайта RAM.
Годината 1972 е забележителна с това, че тогава е изобретена първата компютърна програма за изпращане и получаване на електронна поща (e-mail) и оттогава започва да се измества основното предназначение на компютърните мрежи: учените все повече ги използват за комуникации помежду си, вместо за изчисления от разстояние. Следващата година се появяват и първите възли на ARPANET, намиращи се извън САЩ -- в Англия и Норвегия. Бързият ръст на мрежата се определя и от факта, че към нея могат да се включват компютри от различни типове и марки. През 1974 г. е публикуван и първият стандарт за протокол за пакетна връзка (TCP). През следващите години се появява стандарт UUCP (Unix to Unix Copy) и през 1979 г. -- основаната на него система за обмен на електронни новини USENET, представляваща в известен смисъл развитие на електронната поща.
На 1 януари 1983 г. се въвежда стандартът за протокол TCP/IP за мрежата ARPANET и се появява названието Интернет. Тогава от ARPANET се отделя сегментът MILNET, предназначен за военните служби в САЩ.
През 1984 г. растежът на мрежата набира сили, като броят на включените компютри надминава хиляда. По това време се въвежда и принцип за наименуване на отделните възли, известен като DNS (Domain Name System). През 1989 г. включените компютри стават 100 000, а през 1992 -- надминават 1 000 000.
През 1993г. започва епохата на световната паяжина (WWW -World Wide Web) или Уеб, което на български се превежда като "Световно разпространена мрежа". Тя сега е това, за което много хора мислят, когато казват "Интернет", въпреки че всъщност е само част от него.
Освен принципа за децентрализация, друг важен и основополагащ принцип, прилаган след 1960г., е разпределянето на предаваните данни в пакети. Така мрежата става пакетно-ориентирана.
Важен атрибут на един пакет е неговия адрес. Ако съобщението е голямо, то се разделя на няколко пакета. Тези пакети започват своя път от някакъв възел и го завършват в друг. За пакета се грижат специални програми, които обикновено работят на компютри, наречени маршрутизатори или рутери. За всеки пакет се проверява къде трябва да отиде и чрез специални таблици се насочва към друг маршрутизатор. Пакетите пътуват директно само между два най-близки възела от мрежата. В останалите случаи се извършва неколкократно прехвърляне, докато се стигне до целта.
Пътят, по който се движи пакетът, не се счита за важен. Така, ако един или няколко възела в мрежата престанат да функционират, пакетът ще бъде предаден, стига да има маршрут от началната до крайната точка.
Първата опитна мрежа, построена върху горните принципи, е била съоръжена във Великобритания през 1968 г. Скоро след това Пентагонът чрез агенцията ARPA (Advanced Research Projects Agency) започва да изгражда подобна мрежа в САЩ. През 1971 г. тази мрежа, наречена ARPANET, има вече 23 възела, повечето от които са бързи компютри, намиращи се в университетски центрове. Тогава едно от важните приложения на мрежата е било, че е могло разумно да се разпределя и използва скъпо струващото машинно време и оперативна памет, която се е ползвала от големи разстояния. Днес смисълът за това трудно може да се разбере, защото и обикновеният персонален компютър има 16 Мегабайта RAM. Но през 1971 г. главният компютър, например на Университета в щата Юта, е имал общо 12 килобайта RAM.
Годината 1972 е забележителна с това, че тогава е изобретена първата компютърна програма за изпращане и получаване на електронна поща (e-mail) и оттогава започва да се измества основното предназначение на компютърните мрежи: учените все повече ги използват за комуникации помежду си, вместо за изчисления от разстояние. Следващата година се появяват и първите възли на ARPANET, намиращи се извън САЩ -- в Англия и Норвегия. Бързият ръст на мрежата се определя и от факта, че към нея могат да се включват компютри от различни типове и марки. През 1974 г. е публикуван и първият стандарт за протокол за пакетна връзка (TCP). През следващите години се появява стандарт UUCP (Unix to Unix Copy) и през 1979 г. -- основаната на него система за обмен на електронни новини USENET, представляваща в известен смисъл развитие на електронната поща.
На 1 януари 1983 г. се въвежда стандартът за протокол TCP/IP за мрежата ARPANET и се появява названието Интернет. Тогава от ARPANET се отделя сегментът MILNET, предназначен за военните служби в САЩ.
През 1984 г. растежът на мрежата набира сили, като броят на включените компютри надминава хиляда. По това време се въвежда и принцип за наименуване на отделните възли, известен като DNS (Domain Name System). През 1989 г. включените компютри стават 100 000, а през 1992 -- надминават 1 000 000.
През 1993г. започва епохата на световната паяжина (WWW -World Wide Web) или Уеб, което на български се превежда като "Световно разпространена мрежа". Тя сега е това, за което много хора мислят, когато казват "Интернет", въпреки че всъщност е само част от него.