77776666
09-16-2009, 23:26
Започвам с това, че не влизам по подобни форуми и ми беше малко странно да споделя проблема си тук, но щом пиша значи съм се решил.
Значи от много-много, ама наистина много време съм се чудел защо винаги реагирам бурно в дадени ситуации, защо се изнервям така лесно от много и много незначителни нещица, защо винаги съм приемал раздялите толкова навътре, защо когато се радвам радостта ми е така голяма, защо когато намразя някого обикновено е за изклютилно дълъг период от време, защо когато обичам някога толкова силно се привързвам към дадения човек, защо чувствам доста често на моменти излишък на енергия, защо когато се седне на маса винаги с многото приказки успявам да стана център на внимание, защо когато започна спор с някой гледам да го изям докрай като влагам много чувство в това (не е смешно за мен, само за околоните:) и т.н и т.н разни такива... Не знам какво разбрахте от тук, но най-точния пример може би е когато се случи нещо, което го приемам за лошо и ме "удари" депресията, започвам да си представям някакви ужасни картинки... мислил съм си неведнъж какво би било, ако се самоубия... И може би тук е мястото да кажа и да подчертая, че НЕ ПИШЕ НЯКОЙ ДЕПРЕСАНТ, но имам такива моменти. И един ден, когато бях в депресия (преди около 3-4 месеца, депресията траеше около 15 дни) и си ровех в нета нещо на тема "самоубийство" видях ето това:
"Обаче най-често успяват да свършат с живота си така наречените акцентуални типове. Т.е. хора с лабилна, неустойчива психика, с повишена емоционалност, много раними хора." За неустойчивата психика не знам, но за повишената и то доста емоционалност и ранимостта... хм просто разбрах, че спадам в тая категория хора.
Та въпросът ми е следния- Според вас какво трябва да направя? Има ли нещо като "вид лечение" (хаха, хора тук ми стана смешно признавам си, но го мисля наистина). От както прочетох това, се сещам през периоди от време и наистина усещам, че имам много повишена емоционалност, която действа и за ЗЛО и ЗА ДОБРО...
Значи от много-много, ама наистина много време съм се чудел защо винаги реагирам бурно в дадени ситуации, защо се изнервям така лесно от много и много незначителни нещица, защо винаги съм приемал раздялите толкова навътре, защо когато се радвам радостта ми е така голяма, защо когато намразя някого обикновено е за изклютилно дълъг период от време, защо когато обичам някога толкова силно се привързвам към дадения човек, защо чувствам доста често на моменти излишък на енергия, защо когато се седне на маса винаги с многото приказки успявам да стана център на внимание, защо когато започна спор с някой гледам да го изям докрай като влагам много чувство в това (не е смешно за мен, само за околоните:) и т.н и т.н разни такива... Не знам какво разбрахте от тук, но най-точния пример може би е когато се случи нещо, което го приемам за лошо и ме "удари" депресията, започвам да си представям някакви ужасни картинки... мислил съм си неведнъж какво би било, ако се самоубия... И може би тук е мястото да кажа и да подчертая, че НЕ ПИШЕ НЯКОЙ ДЕПРЕСАНТ, но имам такива моменти. И един ден, когато бях в депресия (преди около 3-4 месеца, депресията траеше около 15 дни) и си ровех в нета нещо на тема "самоубийство" видях ето това:
"Обаче най-често успяват да свършат с живота си така наречените акцентуални типове. Т.е. хора с лабилна, неустойчива психика, с повишена емоционалност, много раними хора." За неустойчивата психика не знам, но за повишената и то доста емоционалност и ранимостта... хм просто разбрах, че спадам в тая категория хора.
Та въпросът ми е следния- Според вас какво трябва да направя? Има ли нещо като "вид лечение" (хаха, хора тук ми стана смешно признавам си, но го мисля наистина). От както прочетох това, се сещам през периоди от време и наистина усещам, че имам много повишена емоционалност, която действа и за ЗЛО и ЗА ДОБРО...