ShowMeYourGenitals
09-17-2009, 17:28
И ето поредната отегчена история за любовта, написана от поредното малко лапе и изнервяща вас, но искам да споделя..и сега се надявам да не ми се нахвърлите, както винаги, с думите "пф, келешки му истории, лапе престани с тази шибана ревност" :) Просто искам да споделя, а вие 'ако ви се занимава' да ме посъветвате нещо..
И ето ме мен пред компютъра, слушаща за пореден път сдухана музика, намокрена от сълзите, капещи от подутите ми очи..и за какво?! за момче, за какво друго.. :) Тъпи женки сме ние, какво да се прави, признавам си :) Първа любов, първото момче, което наистина харесвам и не говоря за лапешките му 'харесвания', а за това, което наистина чувствам към човека до мен :) Заедно сме от почти половин година, на едни им се струва много, а на други малко..Е, аз съм от вторите :) Вярно е че за токова малко време няма как да осъзная какво наистина чувствам към него, но повярвайте ми, никога не съм се чувствала така!
И така де..от няколко месеца насам се чувствам като (психо)патка..Всеки божи ден аз си вкарвам тъпи филми, а ревноста само влошава нещата :? Не съм сигурна в човека до мен, а проблемът най-вероятно е това, че е с 5 години и половина по-голям от мен.. В компанията им, колкото и да е яка, аз не се чувствам на мястото си.. Ревнувам от всичко и всички, намразих всички момичета (освен 2те ми най-добри приятелки), и много често му се изнервям..имам чувството, че ми изневерява, не съм сигурна в него..Никога не ми е казвал "Обичам те", не за нещо, а просто ако го чуя от него някога наистина ще се почувствам малко или много по-сигурна..аз наистина имам някакви чувства към това момче, привързах се към него..А може би всичко това за ревността, за несигурността идва от това, че в началото на връзката ни се появи едно момче, което ме харесваше и искаше да излезем и аз си казах "еми добре, какво може да стане?"..и излязохме, говорихме си и по едно време той ме целуна..след тази случка ми е много кофти, много съжалявам, знам какво съм направила, но станалото станало :o Една грешка беше достатъчна, за да осъзная какво наистина искам :smt057 Отначалото мислех да му кажа, но все още не съм, страх ме е как ще реагира, не искам да го загубя..
Наистина не знам какво да правя, разпадам се (буквално) с всеки изминал ден, пропуших какви ли не неща, пропих :( Продължават скандалите с наще..е, поне те някак се примириха с мисълта, че дъщеря им ходи с 'батко' ;d А между другото с него сме се карали само веднъж..и беше нещо като сцена на ревност и очаквах да се ядоса, а той ми каза "евала за смс-а и за т'ва, което ми написа, показваш ми, че държиш на това, което имаш и не исаш да го загубиш" :)
Харесвам го (меко казано) адски много и просто не искам да го загубя..адски съм ревнива, разни момичета се опитват да го зарибяват, а аз си гния в шибаните филми :(
Sorry за романа ама исках да споделя..Е, благодаря Ви ако сте го прочели поне, надявам се да не съм ви изгубила времето в четене на 'лапешки истории' :)
И ето ме мен пред компютъра, слушаща за пореден път сдухана музика, намокрена от сълзите, капещи от подутите ми очи..и за какво?! за момче, за какво друго.. :) Тъпи женки сме ние, какво да се прави, признавам си :) Първа любов, първото момче, което наистина харесвам и не говоря за лапешките му 'харесвания', а за това, което наистина чувствам към човека до мен :) Заедно сме от почти половин година, на едни им се струва много, а на други малко..Е, аз съм от вторите :) Вярно е че за токова малко време няма как да осъзная какво наистина чувствам към него, но повярвайте ми, никога не съм се чувствала така!
И така де..от няколко месеца насам се чувствам като (психо)патка..Всеки божи ден аз си вкарвам тъпи филми, а ревноста само влошава нещата :? Не съм сигурна в човека до мен, а проблемът най-вероятно е това, че е с 5 години и половина по-голям от мен.. В компанията им, колкото и да е яка, аз не се чувствам на мястото си.. Ревнувам от всичко и всички, намразих всички момичета (освен 2те ми най-добри приятелки), и много често му се изнервям..имам чувството, че ми изневерява, не съм сигурна в него..Никога не ми е казвал "Обичам те", не за нещо, а просто ако го чуя от него някога наистина ще се почувствам малко или много по-сигурна..аз наистина имам някакви чувства към това момче, привързах се към него..А може би всичко това за ревността, за несигурността идва от това, че в началото на връзката ни се появи едно момче, което ме харесваше и искаше да излезем и аз си казах "еми добре, какво може да стане?"..и излязохме, говорихме си и по едно време той ме целуна..след тази случка ми е много кофти, много съжалявам, знам какво съм направила, но станалото станало :o Една грешка беше достатъчна, за да осъзная какво наистина искам :smt057 Отначалото мислех да му кажа, но все още не съм, страх ме е как ще реагира, не искам да го загубя..
Наистина не знам какво да правя, разпадам се (буквално) с всеки изминал ден, пропуших какви ли не неща, пропих :( Продължават скандалите с наще..е, поне те някак се примириха с мисълта, че дъщеря им ходи с 'батко' ;d А между другото с него сме се карали само веднъж..и беше нещо като сцена на ревност и очаквах да се ядоса, а той ми каза "евала за смс-а и за т'ва, което ми написа, показваш ми, че държиш на това, което имаш и не исаш да го загубиш" :)
Харесвам го (меко казано) адски много и просто не искам да го загубя..адски съм ревнива, разни момичета се опитват да го зарибяват, а аз си гния в шибаните филми :(
Sorry за романа ама исках да споделя..Е, благодаря Ви ако сте го прочели поне, надявам се да не съм ви изгубила времето в четене на 'лапешки истории' :)