>>>

[BornTohatee]

Спомена някъде загубен
търси пътя в мен.
Търкаля се по друма труден,
но не избледнява ни за ден.

Плува през потоци от емоция,
влива се във вените студени..
и кръвта започва да кипи.
И ето, отново в есенни премени
в съзнанието ми той пред мен стои.

Не е вече толкоз цветен,
лентата е класика във жанра,
но спомена остава вечен..
а искам да забравя.. нима съм странна ?

В черно-бяло с прекъсване частично
върви отново филма касов с актьорите изкусни
и моля се да свърши, не съвсем тактично,
ала нямат край спомените черно-бели, пусти.

Вместо просто да ги няма,
пропиват се във всяка моя клетка,
виждам ни "когато бяхме двама"..
капва сълзичка на салфетка.

А да ги изгоня не намирам как,
те са вътре в мен..
искам само малък знак,
че ще си тръгнат някой ден.

Но стоят си фотографирани в ума ми клет,
пускат се като на кино, когато си решат,
да страдам не ми е нужен май билет,
жалко че героите от лентата не могат да умрат..