ScionOfStorm
09-20-2009, 21:35
Гробарска мъка
Ако ти кажа
че до откат
виждам телата
и обръщам на камък
прелиствам страната
и откривам point-blank.
Тогава ми писва
и дъня небесата
защото вече няма души.
И както знаеш,
пенлива вие реката
а в нея звезда си пламти.
От точка незрима – изстрел.
Разстрел на поети;
на девици
и мъже, и деца
и лели, чичовци
син, пък и дъщеря
разстрел на хора проклети.
Със спирали от лед
пронизан в ответ
умри, народе
народе проклет.
А когато небесата
излеят всемирната мъка
и трон заблести съвършено сам.
Тогава ще осъзная,
като глупак пълен,
всяка душевномъртва разлъка
рушението на всеки наш храм.
Нека тогава телата станат едно
и мъртви, и живи;
най-прогнилото красиво звено.
"Родени в Хаос, стремящи се към Ред.
Глупаци.
Съдбата се определя от нас и никой не е във власт думи и спомени в чуждата нишка да слага. Само Хаосът."
Ако ти кажа
че до откат
виждам телата
и обръщам на камък
прелиствам страната
и откривам point-blank.
Тогава ми писва
и дъня небесата
защото вече няма души.
И както знаеш,
пенлива вие реката
а в нея звезда си пламти.
От точка незрима – изстрел.
Разстрел на поети;
на девици
и мъже, и деца
и лели, чичовци
син, пък и дъщеря
разстрел на хора проклети.
Със спирали от лед
пронизан в ответ
умри, народе
народе проклет.
А когато небесата
излеят всемирната мъка
и трон заблести съвършено сам.
Тогава ще осъзная,
като глупак пълен,
всяка душевномъртва разлъка
рушението на всеки наш храм.
Нека тогава телата станат едно
и мъртви, и живи;
най-прогнилото красиво звено.
"Родени в Хаос, стремящи се към Ред.
Глупаци.
Съдбата се определя от нас и никой не е във власт думи и спомени в чуждата нишка да слага. Само Хаосът."