Snickers
09-23-2009, 13:37
Не знам защо пускам темата тук, след като има на кой да споделя... Може би ми е по-лесно да си излея душата чрез писане или пък не?!
Иде реч за сестра ми. Тя е с 5 години по - голяма. В момента е изпаднала в някаква депресия. Много ми е тъжно за нея, сърцето ми се къса. Тя все пак е моята по-голяма сестра.
Родителите ми също забелязаха и т.н. Няма да обяснявам подробности около депресията и, защото... и аз не знам защо.
Майка ми многократно говореше с нея. Аз също се опитвах и продължавам по всякакъв начин да я разбирам, но тя просто си изкарва всичко на мен. Сякаш аз съм и виновна за всичко. Това ми влияе психически, тормози ме.
Аз майка ми и баща ми проведохме няколко разговора, в които аз им предложих тя да посети психолог. Удобриха предложението ми. И да, тя наистина е за психолог! Няма лошо да поговори с някой, който ще успее да я предразположи. Те все пак си разбират от професията. Аз съм сигурна и че сестра ми няма да откаже помощ от специалист, просто защото и тя иска да си помогне... ;/ или някой да и помогне.
Днес майка ми си поплака пред мен, защото всички много се притесняваме за нея.
Да, сега е момента, в който да и докажа, че има сестра на която да разчита. Да и докажа, че може да разчита на мен. Искам да се измъкне от тази дупка възможно по-скоро, защото не мога да я гледам така. Колкото и да се караме, обиждаме, тя остава моя родна сестра и винаги ще е такава.
Тук идва и въпроса с мен... нейното държание към мен в момента, ми влияе много зле - психически. Постоянно ми крещи, знам, че и е тежко и за това си мълча и гледам да не я дразня. Не ми пука за мен... искам само тя да е добре, искам си сестрата обратно. Искам да я видя с високо вдигната глава...
:-#
Пак казвам, дори не знам защо написах темата... имах нужда.
Иде реч за сестра ми. Тя е с 5 години по - голяма. В момента е изпаднала в някаква депресия. Много ми е тъжно за нея, сърцето ми се къса. Тя все пак е моята по-голяма сестра.
Родителите ми също забелязаха и т.н. Няма да обяснявам подробности около депресията и, защото... и аз не знам защо.
Майка ми многократно говореше с нея. Аз също се опитвах и продължавам по всякакъв начин да я разбирам, но тя просто си изкарва всичко на мен. Сякаш аз съм и виновна за всичко. Това ми влияе психически, тормози ме.
Аз майка ми и баща ми проведохме няколко разговора, в които аз им предложих тя да посети психолог. Удобриха предложението ми. И да, тя наистина е за психолог! Няма лошо да поговори с някой, който ще успее да я предразположи. Те все пак си разбират от професията. Аз съм сигурна и че сестра ми няма да откаже помощ от специалист, просто защото и тя иска да си помогне... ;/ или някой да и помогне.
Днес майка ми си поплака пред мен, защото всички много се притесняваме за нея.
Да, сега е момента, в който да и докажа, че има сестра на която да разчита. Да и докажа, че може да разчита на мен. Искам да се измъкне от тази дупка възможно по-скоро, защото не мога да я гледам така. Колкото и да се караме, обиждаме, тя остава моя родна сестра и винаги ще е такава.
Тук идва и въпроса с мен... нейното държание към мен в момента, ми влияе много зле - психически. Постоянно ми крещи, знам, че и е тежко и за това си мълча и гледам да не я дразня. Не ми пука за мен... искам само тя да е добре, искам си сестрата обратно. Искам да я видя с високо вдигната глава...
:-#
Пак казвам, дори не знам защо написах темата... имах нужда.