mechtaq_za_teb
09-26-2009, 13:48
Оставям те... боли ме, но си тръгвам.
Не ще намериш ти към мене вече път.
Заклевам се, че няма да се върна,
а някъде ще търся своя топъл кът.
Без тебе може би ще ми е празно,
но с теб сто пъти повече боли.
Да плача всеки ден? Напразно.
Напразни днес са моите мечти...
Но ти ще ме загубиш и ще съжаляваш,
когато видиш в нея моите очи.
Очи, които ще се взират в тебе,
а твоите ще бъдат пълни със сълзи.
Не зная всъщност колко ще ме помниш,
но зная, че загубиш ли, ще разбереш.
Веднъж изтрелял твърдо "сбогом",
утре с нищо няма да ме спреш...
Оставям те! Наистина си тръгвам,
дори сама да зная, че не е така.
За тебе вече няма да съм първа,
за мен ще бъдеш може би тъга.
И трудно ще е да те гледам отдалече
как прегръщаш нея вместо мен.
Помни, че ти бе този, който се отрече,
защото ще ме търсиш някой ден.
Оставям те, да знаеш, за последно.
С сърце разбито... и със сълзи във очи.
Умря във мен последната надежда,
но утре ти вината в себе си търси.
ПОСВЕТЕНО.
Написано е преди малко... и е посветено на един човек, който ми показа, че е различен... вдъхна ми надежда и после я разби. Жалкото е, че му вярвах ... но повече не. Нарани ме достатъчно силно. Къде отиде тая пуста любов в картинката не знам... Дори моите чувства се сринаха. Та чрез този стих искам да поставя някакво начало... ново. Искам да кажа КРАЙ.
Не ще намериш ти към мене вече път.
Заклевам се, че няма да се върна,
а някъде ще търся своя топъл кът.
Без тебе може би ще ми е празно,
но с теб сто пъти повече боли.
Да плача всеки ден? Напразно.
Напразни днес са моите мечти...
Но ти ще ме загубиш и ще съжаляваш,
когато видиш в нея моите очи.
Очи, които ще се взират в тебе,
а твоите ще бъдат пълни със сълзи.
Не зная всъщност колко ще ме помниш,
но зная, че загубиш ли, ще разбереш.
Веднъж изтрелял твърдо "сбогом",
утре с нищо няма да ме спреш...
Оставям те! Наистина си тръгвам,
дори сама да зная, че не е така.
За тебе вече няма да съм първа,
за мен ще бъдеш може би тъга.
И трудно ще е да те гледам отдалече
как прегръщаш нея вместо мен.
Помни, че ти бе този, който се отрече,
защото ще ме търсиш някой ден.
Оставям те, да знаеш, за последно.
С сърце разбито... и със сълзи във очи.
Умря във мен последната надежда,
но утре ти вината в себе си търси.
ПОСВЕТЕНО.
Написано е преди малко... и е посветено на един човек, който ми показа, че е различен... вдъхна ми надежда и после я разби. Жалкото е, че му вярвах ... но повече не. Нарани ме достатъчно силно. Къде отиде тая пуста любов в картинката не знам... Дори моите чувства се сринаха. Та чрез този стих искам да поставя някакво начало... ново. Искам да кажа КРАЙ.