ScionOfStorm
09-26-2009, 23:25
Есенни птици в недрата намират спасение
Имах време
но сякаш бе отдавна.
Щастливо време, да,
пещерата със спомените
към него грее стара, давна.
В сърце ми
болка горестна тупти
а в душата - стръв за мъст.
Грифони и змии...
кога небесата наляха облаци
и загубих под краката всяка пръст?
Имах време,
ала всъщност нямам нищо.
Оголена вяра и замръкнал меч.
Ленена торба - бреме,
мрак, огрял ме мътен свише
и светлина, която е безкрай далеч.
Аз вече нямам стъпки
сянката ми само тягостна остана
прорязващо цинична, мъртвородена.
Покриват я черно-сиви кръпки
едно лице изтерзано - жива рана
вътрешна личност, до огън разярена.
Аз вече нямам стъпки,
нямам ориентири,
смърт само чакам,
за да се усмихна сетне
на тази, която вечно сънувам.
Имах време
но сякаш бе отдавна.
Щастливо време, да,
пещерата със спомените
към него грее стара, давна.
В сърце ми
болка горестна тупти
а в душата - стръв за мъст.
Грифони и змии...
кога небесата наляха облаци
и загубих под краката всяка пръст?
Имах време,
ала всъщност нямам нищо.
Оголена вяра и замръкнал меч.
Ленена торба - бреме,
мрак, огрял ме мътен свише
и светлина, която е безкрай далеч.
Аз вече нямам стъпки
сянката ми само тягостна остана
прорязващо цинична, мъртвородена.
Покриват я черно-сиви кръпки
едно лице изтерзано - жива рана
вътрешна личност, до огън разярена.
Аз вече нямам стъпки,
нямам ориентири,
смърт само чакам,
за да се усмихна сетне
на тази, която вечно сънувам.