gevitooo
09-27-2009, 17:59
Здравейте! Преди около пет месеца започнах да харесвам едно момче от моят клас, аз съм страшно срамежлива и когато си си кажа сега ще го заговоря все нещо ме спираше. Така дойде лятото аз заминах извън България за два месеца и си мислех че всичко ще забравя, не стана така постоянно си мислех за него сънувах го и дори сякаш започнах да го харесвам още повече. Върнах се в България и почнахме училище първите няколко дни нищо не се случи, аз си стоях настрани от него гледах го и потъвах в мислите си какво може да се случи ако го заговоря,ако направя еди си какво или да се обвинявам защо съм толкова притеснителна. Преди няколко дни обаче по Изобразително изкуство обаче до мен трябваше да седне един от най-добрите му приятели понеже беше станало някакво изместване. Аз без да се осещам както ибикновенно в този час аз му се любувах и си мислех същите неща докато госпожата говореше нещо за картините на някакъв художник. Така мина първия час обаче посредата на втория се усетих че един от приятелите му седи до мен и видях с периферното си зрение че той ме гледа някакси подозрително и започнах слушам какво говори госпожата. След часа приятелят му го извика аз си извъртях главата натам, а той му каза "После, после ще ти кажа че има много хора.". Това ни беше последния час и си тръгнахме. На следващия ден през голямото междучасие за малко бях останала сама на една пейка, а той идва насреща ми и си казвам наум "Ей сега ще седне до мен", така и стана подмина приятелите си вървеше право напред гледхме се в очите и седна до мен но в същия момент все едно ми бяха залепили устата с лепило не казах здрасти, нито той каза седяхме така около 2-3 минути максимум и една "приятелка" дойде при мен и ме заговори аз я попитах нещо и ето какво стана-
" ТЯ: Искаш ли да ти отговоря?
АЗ: Мииии....както искаш мен не ме итересува чак толкова много.
ТЯ: Ще ти отговоговоря обаче тук някой хора ще чуят."
С една дума го изгони, а после дори не ми отговори на въпроса :?
Когато стана приятелят му направо се провикна:
"К'во стана?
Ами нищо. (и това го каза с един глас личеше си че му стана тъпо, то не че на мен не ми стана тъпо, ама това е друг въпрос) "
Точно след това аз вървя зад него по коидора на училището и той започна да се подщипва с лигнята на класа. Вечерта му писах по скайп по-сведкавичен отговор не бях получавала само докато натисна ентер и той отговори. Още в началото на разговора майка ми ми се обади че ще ходим на гости и стана като онези тъпи кратки разговори (аз попринцип нямам късмет), като се върнах беше извън линия и беше написал някаква фраза за любовта и число със стрелка насочена към него и беше изписал "Който както иска така да го разбира" помислих че има нещо общо с фразата (той е математик) и запоянах да смятам умновавах,делих,събирах,из аждах и единственото което се връзваше беше номера на онази лигня в училище. На следващият ден реших пак да остана сама по този начин да видя дали ще го направи отново и бях решена да кажа нещо ако го направи , но този път всеки ме занимаваше с нещо и не успях да остана дори за миг сам сама на някоя пейка. А когато се разминаваме той ме гледа в очите както и аз него (за разлика от повечето ми приятелки не ме е срам да погледна момчето което харесвам в очите чак аз се очудвам от себе си). Онова на скайпа му не го разбирам числото изобщо може да не се отнася за това обаче.... Охххх обървам се повече и повече. Вие какво мислите по въпроса?
ПС: Благодаря на всеки който прочете това дълго нещо
" ТЯ: Искаш ли да ти отговоря?
АЗ: Мииии....както искаш мен не ме итересува чак толкова много.
ТЯ: Ще ти отговоговоря обаче тук някой хора ще чуят."
С една дума го изгони, а после дори не ми отговори на въпроса :?
Когато стана приятелят му направо се провикна:
"К'во стана?
Ами нищо. (и това го каза с един глас личеше си че му стана тъпо, то не че на мен не ми стана тъпо, ама това е друг въпрос) "
Точно след това аз вървя зад него по коидора на училището и той започна да се подщипва с лигнята на класа. Вечерта му писах по скайп по-сведкавичен отговор не бях получавала само докато натисна ентер и той отговори. Още в началото на разговора майка ми ми се обади че ще ходим на гости и стана като онези тъпи кратки разговори (аз попринцип нямам късмет), като се върнах беше извън линия и беше написал някаква фраза за любовта и число със стрелка насочена към него и беше изписал "Който както иска така да го разбира" помислих че има нещо общо с фразата (той е математик) и запоянах да смятам умновавах,делих,събирах,из аждах и единственото което се връзваше беше номера на онази лигня в училище. На следващият ден реших пак да остана сама по този начин да видя дали ще го направи отново и бях решена да кажа нещо ако го направи , но този път всеки ме занимаваше с нещо и не успях да остана дори за миг сам сама на някоя пейка. А когато се разминаваме той ме гледа в очите както и аз него (за разлика от повечето ми приятелки не ме е срам да погледна момчето което харесвам в очите чак аз се очудвам от себе си). Онова на скайпа му не го разбирам числото изобщо може да не се отнася за това обаче.... Охххх обървам се повече и повече. Вие какво мислите по въпроса?
ПС: Благодаря на всеки който прочете това дълго нещо