Молбата на Сърцето

[ANTIHUMAN]

Молбата на Сърцето

Аз вече съм изживял най-хубавия момент
от живота си Тя да е до мен.

Не искам нищо, още пет минути само
или да се върне онзи вълшебен ден.

Ужасно е всичко вече
свикнах с онази Самота.

Аз не разбрах как Стъкленото ми сърце
се пукаше и падаше с ужасен писък
стъкло по стъкло.

Онази новата не съм я виждал
не я и открих.

Защо ли? Защото не слушах
сърцето ми как шепнеше:
,, Не мисли за Нея, не ме наранявай. Спри до тук.’’


П.С. Стиха е написан преди минути. Измислен е специално заради един мой приятел, който от 1 година страда по едно момиче! :( :o

[LadyGold]

Извинявай,но на това не мога да му кажа стих ... Старай се като пишеш да има повече вълнение,да се усеща,а и римата куца,даже хич я няма :)

[ANTIHUMAN]

Извинявай,но на това не мога да му кажа стих ... Старай се като пишеш да има повече вълнение,да се усеща,а и римата куца,даже хич я няма :)

Няма проблем. Не съм писал от 2 месеца и ме няма изобщо!

[LadyGold]

Пожелавам ти скоро да влезеш в ритъм :)

[Snickers]

Ритъма се губи. Аз лично не мога да почувствам това, което съм усещала, като съм чела другите ти стихове.
И на мен неписането ми се отразява зле, понякога.
Смело напред и очакваме завръщането ти))

[stefity]

:( дано това, което влиае на писането ти изчезне по-скоро...

[Sunwell]

Олеле... много лошо.

[KasichkatA]

Нещо римата я няма,и аз не мога да го нареча стих. :( :?

[Sham]

*
нарека
гръб
ама че его за такава действителност

//извинявам се за офф-а