Skullbreaker
09-28-2009, 17:37
Определено напоследък съм се вдъхновил..Вдъхновението ми избива в музика и текстове... Но в този момент не мога да си подредя мислите..
Затова смятам,че ще доставя поне мъничко удоволствие на някое момче/момиче ,което вярва в любовта , или ще променя мнението на някое което не вярва , с това леко лирично прозрение ( :D ) ..
Без недомлъвки започваме...
На 17 съм...Без да влагам излишно самочувствие или прекалена скромност мога да кажа ,че съм харесвано момче..И от по-големи момичета и от по-малки..
Не знам на какво да го отдам...Не бих казал толкова на външния вид..Да,тренирал съм ,грижа се за себе си , спазвам хигиена за разлика от повечето ми съученици , което сигурно се харесва...
Но по-скоро на това ,че съм различен...Слушам музиката,която обичам...Никога не ми е дремело за мнението на околните..Не съм изпадал в крайности..Нито съм послушен отличник(макар че не мога да се оплача от лош успех) , нито съм най-яки пич дето се напива и напушва всеки ден и мачка с олигофрения и деградация (това се смята за яко явно,за жалост..) ... Свиря в рок група,пея... Просто на никой не правя евалата...
По стечение на обстоятелствата бидейки все още 9-ти клас попаднах в обкръжението на по-големи от мен..Винаги съм предпочитал да общувам с хора които ми допадат , независимо дали са на 15,20 , 30 ,50 и тн... И накрая срещнах едно момиче (да я наречем X)...2 години по-голяма от мен..
Дойде на една репетиция на групата и не откъсна поглед от мен..И започна общуването ни с нея...Никога не бях имал сериозна връзка,затова ми беше любопитно какво ще се случи ако нещата станат по-директни...Скоро определено се развиваше много романтика..От моя страна...Тя се криеше ,под предтекста ,че не иска да се говори и да ни одумват в училище...Приех това - всеки човек има слабости...Последваха множество събития...Тя ме включи в драматични истории,които не смятах ,че трябва да изживея..Но все пак...
Случи се така,че заради едномесечно настройване и подклаждане на напрежение , счупих 2 пръста на ръката на бившето и гадже...Много съжалявах и никога не исках да го правя..Но се случи,съзнанието ми беше замъглено...
Бях много объркан..Тя ми се кълнеше ,че е невинна душа имаща нужда от любов..Всички ме гледаха едва ли не със съжаление..
Тогава започна едно много силно приятелство , между мен и най-добрата и приятелка..Антония...Името което никога няма да се изтрие от съзнанието ми.. Тя беше до мен , когато бях наранен от момичето X ...Винаги ме утешаваше,успокояваше..Пре ърна се в най-незаменимия ми приятел...Увещаваше ме,че X има нужда от време..
А аз започвах да се отказвам..Никога не съм обиквал X..Просто ми беше любопитно..Имах нужда от ново преживяване..Така един ден от училище я взе непознат тип с кола..Тя ми каза,че това е братовчед и..
В последствие мои приятели от нейния випуск (12-ти клас) ми казаха,че това всъщност е гаджето и...
Ами...Направих X на гъз по скайпа...Спестих и унижението пред хората..Не съм отмъстителен и никога няма да бъда..Просто прекъснах всякакви отношения с нея...Аз - в ролята на малкия тъпак , с който какичката си поигра?Да,ама не...Не и аз..
Годината приключи, но едно нещо грееше сърцето ми...Приятеслтвото...В лицето на Антония...Обиквах я все повече и повече...Всяко мое преживяване беше нейно...Всяко нейно беше мое...
Както пее един великан на Българската музика "Нямам нужда от много приятели,стигат ми двама трима..Но с рани от моята болка в душата си.." ...
Върнахме се за новата година и любовта ни растеше все повече..Прерастваше в нещо ново..В нещо което никога не бях изпитвал..И което ми се случваше с пълна сила..Любовта...Щастието..
Всеки път щом зърнех лицето и , най-мрачния ден ставаше светъл и топъл..Усмивката и можеше да ме накара да извърша невъзможното...
Тогава цялата интрига и злоба , стаена в нашето училище се изсипа върху нас..Или по-скоро между нас..Сякаш фикс идея на всички беше ние да не се събираме..Дали заради нейната история,дали заради това ,че други момичета от нейния випуск ме искаха за тях..Няма значение.. Хората никога не са ме спирали..
За съжаление спираха нея..Опитваха се да ни отдалечат един от друг и преуспяваха от начало..Аз бях в тежък период...Основената фигура , която се противеше на връзката ни беше най-добрата и приятелка..
Случиха се много неща..Плана да прекараме Нова Година заедно беше осуетен пак от външни хора....
Накрая дойде деня..Който няма да забравя до края на живота си...Най-сетне аз бях с приятелите си във филзкултурния салон..А тя беше в коридора..Сама..Приятелката и я нямаше..
Тогава Антония намери сили и дойде...И ме помоли да отида с нея да хапне..Да излезем най-накрая само двамата...Нещо от което ни бяха спирали в продължение на месеци...
Отидохме...Тръгнах да я изпращам ,защото тя беше на урок..Но нещо стана и решихме да седнем на едно диванче в училище за да отпочинем..И там както си говорехме,просто се целунахме...Магията се случи..
Могъщ шамар в лицето на цялото училище...Повечето хора им идеше да се изядат от яд..Но любовта се роди..Разцъфтя..Просъществу ва..И съществува до днес...! Скоро отпразнувахме 8 месеца заедно..Изпълнени с любов и щастие...
Борете се и търсете,заслужава си :) ...
Затова смятам,че ще доставя поне мъничко удоволствие на някое момче/момиче ,което вярва в любовта , или ще променя мнението на някое което не вярва , с това леко лирично прозрение ( :D ) ..
Без недомлъвки започваме...
На 17 съм...Без да влагам излишно самочувствие или прекалена скромност мога да кажа ,че съм харесвано момче..И от по-големи момичета и от по-малки..
Не знам на какво да го отдам...Не бих казал толкова на външния вид..Да,тренирал съм ,грижа се за себе си , спазвам хигиена за разлика от повечето ми съученици , което сигурно се харесва...
Но по-скоро на това ,че съм различен...Слушам музиката,която обичам...Никога не ми е дремело за мнението на околните..Не съм изпадал в крайности..Нито съм послушен отличник(макар че не мога да се оплача от лош успех) , нито съм най-яки пич дето се напива и напушва всеки ден и мачка с олигофрения и деградация (това се смята за яко явно,за жалост..) ... Свиря в рок група,пея... Просто на никой не правя евалата...
По стечение на обстоятелствата бидейки все още 9-ти клас попаднах в обкръжението на по-големи от мен..Винаги съм предпочитал да общувам с хора които ми допадат , независимо дали са на 15,20 , 30 ,50 и тн... И накрая срещнах едно момиче (да я наречем X)...2 години по-голяма от мен..
Дойде на една репетиция на групата и не откъсна поглед от мен..И започна общуването ни с нея...Никога не бях имал сериозна връзка,затова ми беше любопитно какво ще се случи ако нещата станат по-директни...Скоро определено се развиваше много романтика..От моя страна...Тя се криеше ,под предтекста ,че не иска да се говори и да ни одумват в училище...Приех това - всеки човек има слабости...Последваха множество събития...Тя ме включи в драматични истории,които не смятах ,че трябва да изживея..Но все пак...
Случи се така,че заради едномесечно настройване и подклаждане на напрежение , счупих 2 пръста на ръката на бившето и гадже...Много съжалявах и никога не исках да го правя..Но се случи,съзнанието ми беше замъглено...
Бях много объркан..Тя ми се кълнеше ,че е невинна душа имаща нужда от любов..Всички ме гледаха едва ли не със съжаление..
Тогава започна едно много силно приятелство , между мен и най-добрата и приятелка..Антония...Името което никога няма да се изтрие от съзнанието ми.. Тя беше до мен , когато бях наранен от момичето X ...Винаги ме утешаваше,успокояваше..Пре ърна се в най-незаменимия ми приятел...Увещаваше ме,че X има нужда от време..
А аз започвах да се отказвам..Никога не съм обиквал X..Просто ми беше любопитно..Имах нужда от ново преживяване..Така един ден от училище я взе непознат тип с кола..Тя ми каза,че това е братовчед и..
В последствие мои приятели от нейния випуск (12-ти клас) ми казаха,че това всъщност е гаджето и...
Ами...Направих X на гъз по скайпа...Спестих и унижението пред хората..Не съм отмъстителен и никога няма да бъда..Просто прекъснах всякакви отношения с нея...Аз - в ролята на малкия тъпак , с който какичката си поигра?Да,ама не...Не и аз..
Годината приключи, но едно нещо грееше сърцето ми...Приятеслтвото...В лицето на Антония...Обиквах я все повече и повече...Всяко мое преживяване беше нейно...Всяко нейно беше мое...
Както пее един великан на Българската музика "Нямам нужда от много приятели,стигат ми двама трима..Но с рани от моята болка в душата си.." ...
Върнахме се за новата година и любовта ни растеше все повече..Прерастваше в нещо ново..В нещо което никога не бях изпитвал..И което ми се случваше с пълна сила..Любовта...Щастието..
Всеки път щом зърнех лицето и , най-мрачния ден ставаше светъл и топъл..Усмивката и можеше да ме накара да извърша невъзможното...
Тогава цялата интрига и злоба , стаена в нашето училище се изсипа върху нас..Или по-скоро между нас..Сякаш фикс идея на всички беше ние да не се събираме..Дали заради нейната история,дали заради това ,че други момичета от нейния випуск ме искаха за тях..Няма значение.. Хората никога не са ме спирали..
За съжаление спираха нея..Опитваха се да ни отдалечат един от друг и преуспяваха от начало..Аз бях в тежък период...Основената фигура , която се противеше на връзката ни беше най-добрата и приятелка..
Случиха се много неща..Плана да прекараме Нова Година заедно беше осуетен пак от външни хора....
Накрая дойде деня..Който няма да забравя до края на живота си...Най-сетне аз бях с приятелите си във филзкултурния салон..А тя беше в коридора..Сама..Приятелката и я нямаше..
Тогава Антония намери сили и дойде...И ме помоли да отида с нея да хапне..Да излезем най-накрая само двамата...Нещо от което ни бяха спирали в продължение на месеци...
Отидохме...Тръгнах да я изпращам ,защото тя беше на урок..Но нещо стана и решихме да седнем на едно диванче в училище за да отпочинем..И там както си говорехме,просто се целунахме...Магията се случи..
Могъщ шамар в лицето на цялото училище...Повечето хора им идеше да се изядат от яд..Но любовта се роди..Разцъфтя..Просъществу ва..И съществува до днес...! Скоро отпразнувахме 8 месеца заедно..Изпълнени с любов и щастие...
Борете се и търсете,заслужава си :) ...