fifinkathefreak
09-28-2009, 19:20
Очи,които не се виждат,се забравят,казва една мисъл.
Има капка истина в нея,но не напълно.Думата "забравят" не е подходяща.Да,може да забравиш как точно са стоели нещата,да изкривиш представите си или да си кажеш"не си струва",но когато отново се видите и тръпката е същата стара вече години наред..е,тогава вече идва объркването.
Преди три години и три месеца по смешна случайност се запознах с човек,който с течение на времето стана най-добрия ми приятел.Всичко беше на 6+.Да,живеехме на стотина километра един от друг (Год Блес Магистрала Тракия),но съумявахме да се виждаме.бягаш от училище за кафенце в другия град с човек,който обичаш..до един момент - приятелски.
Да,влюбих се.Казах му.Уплаших го.Не си говорихме месец,но не се карахме ,а се избягвахме.После той си призна ,че има чувства към мен.Имаше различни пречки за връзка,но изживяхме една красива платонична любов.
Последните 9 месеца от живота ми бяха ужасни и изобщо не исках да виждам и чувам някого.Но сега той живее съвсем близо.Университетите са ни буквално на 100м и аз отново знам какво изпитвам към него.Онова,старото,същото,к оето ме изпълва и ме кара да пея,макар душата ми да мръзне.
Защото знам,че при него си е отишло чувството.Не завинаги,не,надявам се,точно за това се боря.
но не знам,не знам как да запаля искрата,как да му напомня какво е имало между нас.И колко много го обичам,че той направи от мен един по добър човек,един истински човек,способен да се бори за мечтите си - заради мен и заради него.
Сега - проблем номер 1 - страх го е от обвързване.Т.е. ако му кажа"така и така,имам чувства към теб",той ще се уплаши и дори да има нещо ще избяга.Знам го от доста време и знам какво се случваше с всички момичета - има нещо минимално ,но за връзка не е ставало дума.А той ме уважава много и не би ми причинил нещо подобно.
И проблем номер 2 - има едно момиче,което той уж харесва.2000 процента съм убедена,че нищо няма да стане между тях,познават се от деца и той е просто като брат,а и ако тя му каже,че иска нещо повече той ще избяга.Мацката си има гадже от 2 години,тя не е проблема.Но е проблем,че те живеят в един и същи блок и вечер са заедно,а той не е с мен и така мисли за нея и трудно мислите му просто така биха се насочили към мен.
Днес дори не съм го чувала,а ме е обхванала треската"ако го потърсиш ти да се видите,той ще се отдръпне",което е пълна глупост!Съзнавам го и се навивам да му пиша смс от 2-3 часа,но се параноясах.
Знам,че няма как да ми помогнете.Знам.Но ми е тежко.И криво.И..знам ли.Но просто искам да съм с него.Знам,че ще бъдем щастливи.Ние сме на едно емоционално ниво.Правим сходни грешки и си прощаваме.Разбираме се лесно,не се караме за сериозни неща,просто защото мислим еднакво.
И не знам дори какво питам.
Мерси,че го прочетохте,знам ,че малко ще се навият на тази дълга тема.
Има капка истина в нея,но не напълно.Думата "забравят" не е подходяща.Да,може да забравиш как точно са стоели нещата,да изкривиш представите си или да си кажеш"не си струва",но когато отново се видите и тръпката е същата стара вече години наред..е,тогава вече идва объркването.
Преди три години и три месеца по смешна случайност се запознах с човек,който с течение на времето стана най-добрия ми приятел.Всичко беше на 6+.Да,живеехме на стотина километра един от друг (Год Блес Магистрала Тракия),но съумявахме да се виждаме.бягаш от училище за кафенце в другия град с човек,който обичаш..до един момент - приятелски.
Да,влюбих се.Казах му.Уплаших го.Не си говорихме месец,но не се карахме ,а се избягвахме.После той си призна ,че има чувства към мен.Имаше различни пречки за връзка,но изживяхме една красива платонична любов.
Последните 9 месеца от живота ми бяха ужасни и изобщо не исках да виждам и чувам някого.Но сега той живее съвсем близо.Университетите са ни буквално на 100м и аз отново знам какво изпитвам към него.Онова,старото,същото,к оето ме изпълва и ме кара да пея,макар душата ми да мръзне.
Защото знам,че при него си е отишло чувството.Не завинаги,не,надявам се,точно за това се боря.
но не знам,не знам как да запаля искрата,как да му напомня какво е имало между нас.И колко много го обичам,че той направи от мен един по добър човек,един истински човек,способен да се бори за мечтите си - заради мен и заради него.
Сега - проблем номер 1 - страх го е от обвързване.Т.е. ако му кажа"така и така,имам чувства към теб",той ще се уплаши и дори да има нещо ще избяга.Знам го от доста време и знам какво се случваше с всички момичета - има нещо минимално ,но за връзка не е ставало дума.А той ме уважава много и не би ми причинил нещо подобно.
И проблем номер 2 - има едно момиче,което той уж харесва.2000 процента съм убедена,че нищо няма да стане между тях,познават се от деца и той е просто като брат,а и ако тя му каже,че иска нещо повече той ще избяга.Мацката си има гадже от 2 години,тя не е проблема.Но е проблем,че те живеят в един и същи блок и вечер са заедно,а той не е с мен и така мисли за нея и трудно мислите му просто така биха се насочили към мен.
Днес дори не съм го чувала,а ме е обхванала треската"ако го потърсиш ти да се видите,той ще се отдръпне",което е пълна глупост!Съзнавам го и се навивам да му пиша смс от 2-3 часа,но се параноясах.
Знам,че няма как да ми помогнете.Знам.Но ми е тежко.И криво.И..знам ли.Но просто искам да съм с него.Знам,че ще бъдем щастливи.Ние сме на едно емоционално ниво.Правим сходни грешки и си прощаваме.Разбираме се лесно,не се караме за сериозни неща,просто защото мислим еднакво.
И не знам дори какво питам.
Мерси,че го прочетохте,знам ,че малко ще се навият на тази дълга тема.