uSmivKaLovE
10-01-2009, 13:10
Здравейте пак... Бях пуснала преди няколко дни една тема, отнасяща се за това какво да правим, когато се разделим с някой и искаме да го потърсим, но знаем че не трябва...
Както и да е. Пускам тази тема само за да споделя някъде с някой, който би прочел това...
Щастливи... да. Бяхме много щастливи доста дълго време. Беше си сериозна връзка, в която имаше всичко... най-вече тръпка... Какво стана? Не знам. Всичко се срина за отрицателно време пред очите ми.
Опитах се... борих се, но без резултат. Оставях го... той се връщаше, а после пак ме оставяше. Ту имах моменти на слабост, ту на яд към него... Какво му стана? В какво се превърна...? В непознат за мен човек. Сега е с друга, което е най-важното. И с цялата си наглост... ми казва, че тя не е като мен, няма и да бъде. Ами тогава какво търсиш с нея??? :cry: Непознат.. това е той. Най-гадното е, че се чувствам адски предадена и излъгана. Някак си не разбирам как хората се променят и загърбват толкова време и емоции... и личи му, че е объркан, но това вече не ме грее. Достатъчно ме нарани фактът, че е намерил "утеха" при друга. А аз не мога... да си търся друг. Не ми идва от вътре да мисля за нови изживявания. Просто не съм от хората, които слагат край ей така и продължават напред.
Какво не му дадох... не знам. Мислех, че нашето си беше истинско. А най ме е яд, когато на фона на всички простотии, които направи... каже:липсваш ми.... с онзи негов глас... по онзи начин. :-x
Какво иска... предпочитам да ме отреже напълно, да ме отврати от себе си веднъж завинаги, за да мога да продължа напред. Но не... ту момент на радост, ту момент на тъга... надежди и после разбиване на надежди. :-x Знам, че животът продължава. Не е единствен. Иска ми се да можех като него. :? :cry:
Както и да е. Пускам тази тема само за да споделя някъде с някой, който би прочел това...
Щастливи... да. Бяхме много щастливи доста дълго време. Беше си сериозна връзка, в която имаше всичко... най-вече тръпка... Какво стана? Не знам. Всичко се срина за отрицателно време пред очите ми.
Опитах се... борих се, но без резултат. Оставях го... той се връщаше, а после пак ме оставяше. Ту имах моменти на слабост, ту на яд към него... Какво му стана? В какво се превърна...? В непознат за мен човек. Сега е с друга, което е най-важното. И с цялата си наглост... ми казва, че тя не е като мен, няма и да бъде. Ами тогава какво търсиш с нея??? :cry: Непознат.. това е той. Най-гадното е, че се чувствам адски предадена и излъгана. Някак си не разбирам как хората се променят и загърбват толкова време и емоции... и личи му, че е объркан, но това вече не ме грее. Достатъчно ме нарани фактът, че е намерил "утеха" при друга. А аз не мога... да си търся друг. Не ми идва от вътре да мисля за нови изживявания. Просто не съм от хората, които слагат край ей така и продължават напред.
Какво не му дадох... не знам. Мислех, че нашето си беше истинско. А най ме е яд, когато на фона на всички простотии, които направи... каже:липсваш ми.... с онзи негов глас... по онзи начин. :-x
Какво иска... предпочитам да ме отреже напълно, да ме отврати от себе си веднъж завинаги, за да мога да продължа напред. Но не... ту момент на радост, ту момент на тъга... надежди и после разбиване на надежди. :-x Знам, че животът продължава. Не е единствен. Иска ми се да можех като него. :? :cry: