FlowerPower
10-03-2009, 13:29
Диалозите на Платон
“Апология на Сократ”, Пир”, “Федон”
и “Държавата”
Платон е псевдоним на Аристокъл от Атина (427 - 347 г. пр.еди новата ера) - саторгръцки филосох от знатен произход. На млади години той изучава музика и живопис, пише дитирамби, епиграми и трагедии.
Любимите му автори са Софрон и Епихарм.
Изучава философия и вуйчо му Критий го въвежда в кръга на най-големия философ на времето му, както и на античната древност - Сократ.
След процеса над Сократ, който е обвинен в неблагочестие и развращаване на младежите в Атина и осъден на смърт чрез изпиване на отрова, творбите на Платон стават оръдието, чрез което устно предаваните философски възгледи на Сократ, развити и допълнени със собствените философски прозрения на Платон, достигат до нас.
И в допълнение на записването на Сократовата и своята философия, тези висини на философската мисъл се предават на поколенията в създадената от Платон “Академия” на около миля от Атина, просъществувала близо хиляда години (закрита едва от император Юстиниян) и станала образец на заведение за постигане на висше образование.
Не е установено с точност кога е започнал да пише Платон, нито точната (със сигурност) поредност на диалозите му. Литературоведите ги делят на диалози от три или четири периода, като повече натежава сякаш делението на творчеството на Платон на три периода - ранен (когато влиянието на Сократовата философия е най-силно и ясно), зрял и късен.
Всеки от тези периоди е дълъг и плодотворен. Знае се със сигурност, че Платон е творил вече усилено през 399 г.
Предполага се с голямо основание, че диалогът, пренесъл до нас процеса над Сократ, или тъй известната “Апология на Сократ” е написан скоро след като философът е бил принуден да изпие чашата с отрова - начин на екзекуция в древността.
“АПОЛОГИЯ”-та предава известния процес на древността над популярния философ, проповядващ по улиците на Атина, обвинен, (е корумпира младите, въвежда в града нови богове, проповядва незачитане на боговете от традиционния старогръцки Пантеон и се включва в необичайни религиозни практики.
По време на процеса Сократ обяснява, че той няма интерес да се включва в политиката, защото божествен знак му е показал жизнения му път - че той трябва да насочва и насърчава правилен и благороден стил на живот сред младите атиняни.
Това Сократ прави със своите разговори с хора, които среща по атинските улици и така той счита, че изпълнява волята на боговете, която за него е безспорно по-висша от волята на земните управници и даже от тази на съдиите в родния му град.
Платон много действено предава начина на защита на Сократ, но същевременно и неговото самоосъждане - защото философът сам казва, че ако бъде освободен, той няма да спре да споделя своите идеи, с което практически предрешава смъртната си присъда. Гордото заявление на Сократ, че той трябва да следва повелята на божия знак, който го е определил за наставник на атинските младежи (при положение, че е обвинен в незачитане на традиционните гръцки богове) и че тази божия повеля е над това, което му диктува неговата държава, определя трагичната му съдба да изпие чашата с отрова.
В разглежданите 4 диалога на Платон са представени два от периодите на творчеството му - ранният със “Апология на Сократ” и зрелият с “Федон”, “Пир” и “Държавата”. По този начин с внимателният и осмислящ прочит на тези 4 диалога днешният им читател може както да придобие представа за философията на Сократ, така и да проследи развитието на философските възгледи на техния автор.
Ранният период на творчеството на Платон - така наричаните “Сократови” диалози - се приема, че са написани вероятно през периода 399 - 387 г. пр.н.е. За тях се счита, че предават учението и лекциите на Сократ - въпреки че не се знае дали Платон е започнал да си води записки по Сократовите беседи преживе на учителя си или ги е възстановявал по памет след трагичната му гибел (във всеки случай не би трябвало да забравяме, че паметта на древните гърци на границата между устната и писмената култура е била доста силна за днешните ни представи).
Днес странната форма за предаване на философски възгледи и разсъждения върху основни жизнени понятия и въпроси във формата на диалог е била за времето си естествена форма на предаване на мисли, особено като се има предвид, че Сократ е известен с пренебрежението си към налагащата се вече писмена култура, а този начин на възпроизвеждане на неговите схващания възможно най-близо се доближава до начина на общуване със съвременниците му.
В диалога “Апология на Сократ”- от ранния етап на творчеството на Платон -е ясно изразен Сократовият метод за наблягане на моралната проблематика.
А в другите три от разглежданите диалози на Платон, представящи вече творбите му от зрелия му период, е изключително интересно представянето на знаменитото му учение за идеите като самостоятелно съществуваща действителност, която определя цялата материална реалност.
ФЕДОН
В този диалог Ехекрат разпитва Федон за смъртта на Сократ и съпътстващите я събития - процесът и забавеното изпълнение. Федон му обяснява отлагането на произнесената присъда с необходимостта заминалият до Делфи кораб да се завърне и му разказва за предсмъртната беседа на Сократ - за тялото, душата и проблемът за познанието. Отговорил на Симий за смъртта и защо тя не би трябвало да е тежка за философите, които цял живот се стараят да отдалечат душата си от тялото, за да се доближавт по-близо до истината, Сократ отговаря и на Кебет, повдигнал въпроса за безсмъртието на душата като привежда аргументи за безсмъртие-то й: взаимопреход на противоположности, учението е припомняне, душата е тъждествена сама на себе си и е неунищожима! Душата е идея на живота и нещо принципно противоположно на смъртта.
Изграждането на аргументите относно безсмъртието на човешката душа е характерно за начина за изграждане на аргументацията от Платон. Например уреждането на проблема е илюстрирано с древно предание, а после същият този въпрос се разглежда вече подробно
В диалога “Федон” се усеща обаче и момент на увличане на Платон по метафизичния дуализъм като Платон стига даже до пълно отричане на човешкото тяло и до принасянето му в жертва на душевния живот.
Но при разглеждане на текстовете на четирите диалога, споменати по-горе, ясно проличава, че метафизичният дуализъм във “Федон” не е трайна и избрана позиция към света на Платон. В другите негови диалози от същия зрял период мотивът “дуализъм” вече звучи много по-слабо, като той в диалога “Държавата” дори и изобщо изчезва. Философска основа на водения диалог относно устройството на идеалната държава и възпитанието на нейните граждани вече не е дуализмът, а той се заменя вече с учението на Платон за хармонията на тялото и душата, за хармония на душевните способности помежду им, за хармония на душата и обществено-политическия живот и най-после за хармония между обществено-политическите съсловия. Като венец на картината на хармонията в живота и в душевния мир, в “Държавата” Платон представя и картината на учението си за кръговрата на душите и за задгробните наказания и награди.
Платоновите диалози ни представят освен възможността да надникнем в душевността на един древен грък, също така и възможността да се запознаем с начина на структуриране на речта при спорове, разкази и наставления. Смята се, че през зрелия период на творчеството си Платон стига до върховната художествена изисканост на речта си, съчетавайки великолепно богата митологична основа с цели ораторски речи и добре развита поетика на речта.
Благодарение на диалозите на Платон днес ние познаваме философските му възгледи, заедно с тези на Сократ. Философията на Платон не е изложена обобщено, в строен философски трактат, а читателят трябва да я извлече, осъзнае и подреди за себе си.
Характерното за Платон мислене и представяне на идеите му присъства и в четирите разглежданите диалога: не само развиване на собствените схващания на философа, сходни в някои точки до схващанията на други философи, но и представяне на аргументи в спора и по този начин отхвърляне на възгледите на други философи (за съществуването на някои от които научаваме от самите диалози).
Като допълнителна стойност диалозите на Платон са пренесли до нас словото и учението на един от най-великите мислители на античността - Сократ. Диалозите, поради вековно поддържания жив интерес към тях, съхраняват за поколенията представа за възгледите и на представители на други философски течения.
Диалозите на Платон както всички текстове, отдалечени от нас във времето, за да бъдат разбрани правилно диалозите, изискват задълбочен прочит и запознаване с голямо количество данни за съвремието на автора. Всяко тълкуване води със себе си повече или по-малко грешки, а мисълта на Платон е и особена, и предадена чрез особени изразителни средства за изразяване.
Векове литературоведи и философи са спорили по възприемането и тълкуването на диалозите на Платон. В първите десетилетия на ХХ век досега властва т.нар. “системен подход”, който приема, че диалогът на Платон не е само външна форма на неговото учение, а също така и вътрешна проява на диалогичната форма като израз на диалектиката на Платон. Това обединява ръководната през втората половина на ХІХ век “генетическа” тенденция, според която всеки отделен диалог на Платон е носител на даден етап от творчеството му и възприеманото от немския философ Шлайермахер (1804 г.) на философията на Платон като цялостна система, последователно реализирана във всеки отделен диалог. Немският философ е който пръв приема диалогичната форма като израз на самата философска система на Платон,в чиято сърцевина е залегнала диалектиката - вътрешна форма на Платоновата философия.
Днес ние не познаваме задълбочено философията в първата половина на ІV век пр.н.е., за да можем да съпоставим Платоновото философстване достатъчно отчетливо с елинската светогледна традиция. Ние само съзираме как докато у Аристотел философията вече е осъзнала собствения си предмет, у Платон философия в съвременния смисъл на понятието се съдържа само като внедрена в текста и само някъде я има изказана открито. “Философия” за Платон означава житейска позиция. Това е идеята за тип човешко поведение, което прави възможно навлизането във висшата област на знанията.
Диалозите на Платон като избор на литературна форма могат да бъдат приети като най-добрата писмена форма, която би могла да изрази устното събеседване на Сократ и в Академията. Явно е и от заключителните глави на “Федър”, и от големият пасаж от Седмото писмо, посветени на несъвършенствата на писменото слово, че Платон също като Сократ е виждал в непосредственото беседване формата на добре осъществяваща се философия.Но все пак Платон записва своите Диалози и с това доказва своя поглед към бъдещата писмена култура. Диалозите му са наречени “ниво, на което щастливо се срещат устната култура и устно практикуваната философия с писмената култура и с философията-монолог - вглъбяване в самота”.
Така картината, изградена за нас от диалозите на Платон е един преход от публичността на словото на епоса, трагедията и ораторската реч към интимна и елитарна беседа за малък брой приятели.
Диалогът на Платон е специфичен диалог - не външна обмяна на реплики, а промяна на гледната точка по пътя на търсене на истината.
Диалогът “Пирът” е също един от диалозите, за които се счита, че са създадени през втория, “зрял” период на творчеството на Платон - вече откъсвайки се от стремежа за предаване предимно на философията на Сократ и все повече внасяйки свои виждания и идеи между аргументите и в обсъжданията.
ПИРЪТ
В този диалог прозира едно от основните схващания на Платон - за привличането към красивото и доброто като един подтик за съзидателност.
Чрез описанието на едно вечерно пиршество в Аристодем и съпровождащите пира разговори Платон разкрива какъв човек и мислител е бил Сократ. Интересна особено към днешна дата е изказаната възхвала на бог Ерос (изказана от Федър) - мит и традиция, последващата я реч на Павзаний - за двата Ероса: небесен и земен, простолюден; за етичния проблем и различните нрави; както е интересно повествованието на лекаря Ериксимах за Ерос и медицината, Ерос и музиката, Ерос и астрономията, Ерос и мантиката; речта на Аристофан с мита за човешката природа, разказващ ни за първоначалните три рода, от които средният - мъжкоженски - изчезнал, митът за различните видове любов, а накрая след кратка намеса на Сократ речта на Агатон във възхвала на Ерос - най-красив, най-млад и най-съвършен, както и на благоденията на Ерос. И пак нова оценка на Ерос…
“ДЪРЖАВАТА”
Това е един от най- важните и оттам най-познати диалози на Платон, представящи неговото виждане на идеално устроената държава, за нейните граждани и водачи.
След изясняването на проблемите, които началният въпрос “Какво е справедливост?” поражда, Платон последователно представя схващането си за идеалното политическо общество и правилното обучение на гражданите му.
За Платон правилно е всяко нещо да изпълнява функциите си, които са най-подходящи за природата му. Затова гражданите трябва да изпълняват функциите, за които те самите най-добре подхождат.
В индивида този принцип се открива както всяка част от душата изпълнява правилната си функция.
Обществата според Платон трябва да се управляват от философи - царе, а децата трябва да получават висока степен на образование - с доста военизирани физически упражнения и не-деградиращо ги музикално образование - защото за Платон има образование по музика, което може да деградира душата. Най-добрите ученици, които от способностите си са предопределени да станат лидери, ще бъдат допълнително обучавани и във висши математически познания.
В “Държавата” Платон разглежда както правдата като честност на думи и дела, така и личния аспект на прилагане на правдата в живота - като подпомагане на приьятели и увреждане на врагове. Древният философ разглежда правдата както възприемана като Правото на по-силния така и въпроса дали в живота несправедливостта не е по-печеливша от справедливостта.
Както и другаде в диалозите си Платон доказва фокусирането на античността върху човека и неговите проблеми, разглеждайки правото/ справедливостта в държавата и в индивида.
“За държавата” ни дава безценна информация относно древните виждания за цензурирането на литературата за училищата, воденето на драматичния рецитал, изучаването на музикалния акомпанимент и метриката, целта на образованието в поезия и музика, физическото възпитание.
Интересни за схващанията му за избора на управници, за задълженията, за добродетелите в държавата и в индивида, за положението на жените и за тяхното равенство (макар и от днешна гледна точка може да не ни хареса, то е виждането на древността).
И изводът, който философът прави - парадоксът, че философи трябва да бъдат крале - тези, които не се стремят към власт и участие в политиката. Платон дава своето обяснение защо природата на философа е безполезна или корумпирана в съвременното му общество, но дава и подходящността на философа да управлява. Платон показва доброто като най-висша област на познанието, говори за 4-те степени на опознаване, прави алегорията на пещерата.
Древният философ доказва колко важно е държавното устройство за елинският гражданин с детайлния си разбор на държавните нужди (и да не забравяме, че това е държавата-град!). Платон говори за постигането на високо образование, за диалектиката, за програми на обучение.
И обяснява как упадъкът става едновременно в душите на хората и в обществото. А оттам идват и определенията и обясненията за различните типове управление и управници - олигархия/олигарх, демокрация/демократът, деспотизъм и деспотът.
А в идеалната държава на Платон трябва да цари хармония - да бъде решен спорът между философията и поезията, да се изясни как представянето в изкуството е свързано с истината. , Платон обяснява, че драматическата поезия се обръща към емоцията, а не към разума говори за ефекта на драматичната поезия върху характера. И в стила на времето си, общуващо с боговете, разглежда възнаграждението -както преживе, така и след смъртта. Толкова малко се е променил овек!
Отличен /6/