pathetic
10-02-2009, 07:18
Суфизмът е мистично ислямско течение,
Предполага се,
че суфизмът се е зародил в Близкия Изток през 8ми век, но днес има последователи из цял свят
Идеите на суфизма са универсални и могат да бъдат открити в множество
други религии и учения. Това е път, водещ търсещия към Реалността. Този път е многообразен
като живота и е уникален за всеки човек, въпреки, че крайната цел е една. В основата на суфизма
лежат любовта и преданността. Само любовта дава на човека възможност да се откаже от своето АЗ,
което представлява препятствие към постигането на истината. Когато покривалото на “самосебе” си
бива отхвърлено, се открива истинското, божественото АЗ.
Суфизмът е школа за вътрешно прозрение, а не обсъждане. Суфизъм - това е преобразяване,
а не заучаване на информация получена от втора ръка. Това, което има отношение към просветлението,
не може да бъде изразено с думи. За това суфите твърдят, че: “Това, което може да бъде изказано, не е суфизъм.”
Или както е казал Джалал ад-дин Руми: “Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и
обяснявайки Любовта, се срамувам от него.”
Тъй като се съмнявам да ви се чете повече - няма да дам цялата информация, която намерих, нея, ест. можете да си набавите някъде из интернет, ако ви е интересно.
И сега малко творчество.
Хазрат Инайян Хан
ТАЛА*
Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек.
Този, който отвръща с по-лошо за полученото по-добро, е егоистичен.
Този, който се опитва дори при размяната да бъде добър, е практичен.
Този, който отвръща с добро за злото, е свят.
Този, който отвръща с по-малко зло на по-голямо зло, е обикновен.
Този, който дори когато връща, се опитва да бъде зъл, е злобен.
Този, който отвръща с по-голямо зло за по-малко зло, е дявол.
Този, който отвръща със зло на доброто - за него няма име.
Този, който се пази да не прави някого на глупак, е умен.
Този, който не позволява на другите да го правят на глупак, е мъдър.
Този, когото другите правят на глупак, е простак.
Но този, който съзнателно си позволява да го правят на глупак, показва нрав на свят човек.
Човек доказва своята неподправеност с искреност, благородството си - с благодетелно сърце, мъдростта - с търпимост, величието -
с издръжливост на постоянно дразнещите влияния на живота.
Храбър е този, който преживява мъжествено всички неща.
Страхлив е онзи, който се бои да направи стъпка в нова посока.
Глупав е онзи, който плува с потоците на въображението и удоволствието.
Мъдър е онзи, който изпитва всичко, но въпреки това остава на пътя, който води до неговото предназначение.
Животът е справедлива търговия, в която всичко се регулира, когато му е времето.
За всичко, което вземате от него, вие рано или късно сте длъжни да заплатите своята цена.
Някои неща можете да заплатите предварително.
Някои неща сте длъжни да платите след доставката.
А някои - по-късно, когато ще бъде представена сметката.
Този, който се бои от порока, му се подчинява.
Този, който е склонен към порока, е негов пленник.
Този който сам се запознава с порока, е ученик на порока.
Този, който си взима поука от порока, който минава през него и се издига над него, е господар и победител.
Глупавият яде повече, отколкото може да усвои; събира по-голям товар, отколкото може да носи, реже клона, на който седи,
и пръска шипове по своя собствен път.
Този, който казва: "Аз не мога да търпя", - показва своята незначителност. Този, който казва: "Аз не мога да понасям", -
показва своята слабост. Този, който казва: "Аз не мога да общувам", - показва своята ограниченост. Онзи, който казва:
"Аз не мога да простя", - показва своето несъвършенство.
Щастлив е онзи, който прави добро на другите; и нещастен е онзи, който очаква добро от другите.
Този, който не пропуска възможност да направи нещо хубаво, е добър. А този, който се радва на такава възможност,
когато това се случва, е още по-добър. Но този, който винаги забелязва такава възможност и прави добро, е благословен сред хората.
Този, който се обръща към хорския разум, чука на вратата на човешкия мозък. Той е оратор.
Този, който се обръща към емоциите на хората, влиза в сърцата на хората. Той е проповедник.
Но този, който дълбоко трогва духа на своите слушатели, той е пророк - той ще пребъдва в душите им винаги.
*Ритъм. Ритъм, формиран чрез сравнение
-------
Джалал ад дин Руми
ДРЕХАТА СИ ЗАХВЪРЛИ
Тези, които не чустват тази любов,
увличаща ги като река,
тези които не пият зората
като чаша изворна вода
или не приемат залеза за вечеря,
тези, които не искат
да се променят,
- нека спят.
Тази любов
е отвъд учението на теологията -
тази стара хитрина и лицемерие.
Ако искаш ума си
по този начин да оформиш,
- продължавай да спиш.
Аз се отказах от мозъка си,
разкъсах дрехата си на парчета
и захвърлих я надалеч.
Ако не си напълно гол, обвий се
с красивата си роба от думи и
- спи.
Любовта ми каза
Аз се прекланям пред луната.
Говори ми за мекото сияние
на пламъка на свеща
и за сладостта на моята луна.
Не говори за тъгата,
кажи ми за съкровището скрито,
ако е до теб,
и тогава просто замлъкни.
Снощи изгубих
овладяването си на реалността
и прегърнах лудостта.
Любовта ме видя и каза:
“Аз се появих , изтрий лицето си
и остани тих.”
Аз казах:
“О Любов, аз съм уплашен,
Но не от теб.”
Любовта ми каза:
"Няма нещо, което да не съм аз
Просто бъди тих.
Ще прошепна тайни в ухото ти,
просто кимай утвърдително
и тих бъди"
Душа – луна
се появи на пътя на сърцето ми,
Колко ценно е това пътешествие.
Аз казах:
“О Любов, що за луна е това?”
Любовта ми каза:
“Не питай, просто бъди тих.”
Аз казах:
“О Любов, що за лице е това,
ангелско или човешко?”
Любовта ми каза:
"То е отвъд всичко което знаеш.
Бъди тих.
Ти живееш в тази зала
от образи и илюзии
напусни сега тази къща и
бъди тих"
Аз казах:
" О любов кажи ми моля те,
дали Бог знае,
че към мен отнасяш се така?”
Любовта ми каза:
Да Той знае , просто бъди
съвсем, съвсем тих."
Ако никога не си виждал дявола,
то погледни себе си.
СТРАННОПРИЕМНИЦА
Ние сме странноприемница
Всяка сутрин –новопристигнали
Радост , униние, подлост
И съзнанието проблясва за миг
Като неочакван посетител.
Приветствай и забавлявай всички!
Дори да са тълпа от тъги,
които свирепо нахлуват,
помитайки мебелите ти,
пак почитай всеки гост.
Може би той те пречиства
За някоя нова наслада.
Тъмната мисъл, срамът, злобата-
Посрещни ги със смях на вратата
И ги покани вътре.
Благодари за всеки посетител,
Защото всеки ти е изпратен
Като водач от отвъдното.
"Едно красиво момиче завършва живота си
като грозно старо магаре.
За толкова кратко време
то се превръща от ангел в грозотия!
Човешките същества получават красотата
единствено като дадена назаем.
Малко по малко Бог си иска заема.
Ден след ден фиданката изсъхва.
Познаваш ли текста, който гласи:
„Онези, на които е даден дара на живота,
са осъдени и на разлагане."
Мислил съм върху това.
Сега аз търся самата Красота.
Вече не съм влюбен в костите (тялото)."
''Няма значение какво казвам за Любовта;
Когато дойде Любовта, аз чувствам срам от себе си.
Моят непослушен език е голям тълкувател,
но Любовта е твърде ясна, за да бъде обяснявана.
Моята писалка не спира да пише,
но се счупва на две, когато изпише „ЛЮБОВ".
Моят интелект е заприличал на старо магаре,
неспособно да се измъкне само от тинята.
Единствено Любовта разяснява Любовта.''
Халил Гибран
За децата
А една жена с детенце на ръце продума:
- Кажи ни нещо за Децата .
А той и рече:
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
защото както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
:)
Предполагам, че няма друга тема за суфизма, ако има - извинявам се.
Дано ви е било интересно и да се реши някой да сподели мнението си.
някой да се е забърквал по някакъв начин със суфизма?да е чел нещо?да е мернал без да иска дори?
Път свободен към небето.
Предполага се,
че суфизмът се е зародил в Близкия Изток през 8ми век, но днес има последователи из цял свят
Идеите на суфизма са универсални и могат да бъдат открити в множество
други религии и учения. Това е път, водещ търсещия към Реалността. Този път е многообразен
като живота и е уникален за всеки човек, въпреки, че крайната цел е една. В основата на суфизма
лежат любовта и преданността. Само любовта дава на човека възможност да се откаже от своето АЗ,
което представлява препятствие към постигането на истината. Когато покривалото на “самосебе” си
бива отхвърлено, се открива истинското, божественото АЗ.
Суфизмът е школа за вътрешно прозрение, а не обсъждане. Суфизъм - това е преобразяване,
а не заучаване на информация получена от втора ръка. Това, което има отношение към просветлението,
не може да бъде изразено с думи. За това суфите твърдят, че: “Това, което може да бъде изказано, не е суфизъм.”
Или както е казал Джалал ад-дин Руми: “Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и
обяснявайки Любовта, се срамувам от него.”
Тъй като се съмнявам да ви се чете повече - няма да дам цялата информация, която намерих, нея, ест. можете да си набавите някъде из интернет, ако ви е интересно.
И сега малко творчество.
Хазрат Инайян Хан
ТАЛА*
Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек.
Този, който отвръща с по-лошо за полученото по-добро, е егоистичен.
Този, който се опитва дори при размяната да бъде добър, е практичен.
Този, който отвръща с добро за злото, е свят.
Този, който отвръща с по-малко зло на по-голямо зло, е обикновен.
Този, който дори когато връща, се опитва да бъде зъл, е злобен.
Този, който отвръща с по-голямо зло за по-малко зло, е дявол.
Този, който отвръща със зло на доброто - за него няма име.
Този, който се пази да не прави някого на глупак, е умен.
Този, който не позволява на другите да го правят на глупак, е мъдър.
Този, когото другите правят на глупак, е простак.
Но този, който съзнателно си позволява да го правят на глупак, показва нрав на свят човек.
Човек доказва своята неподправеност с искреност, благородството си - с благодетелно сърце, мъдростта - с търпимост, величието -
с издръжливост на постоянно дразнещите влияния на живота.
Храбър е този, който преживява мъжествено всички неща.
Страхлив е онзи, който се бои да направи стъпка в нова посока.
Глупав е онзи, който плува с потоците на въображението и удоволствието.
Мъдър е онзи, който изпитва всичко, но въпреки това остава на пътя, който води до неговото предназначение.
Животът е справедлива търговия, в която всичко се регулира, когато му е времето.
За всичко, което вземате от него, вие рано или късно сте длъжни да заплатите своята цена.
Някои неща можете да заплатите предварително.
Някои неща сте длъжни да платите след доставката.
А някои - по-късно, когато ще бъде представена сметката.
Този, който се бои от порока, му се подчинява.
Този, който е склонен към порока, е негов пленник.
Този който сам се запознава с порока, е ученик на порока.
Този, който си взима поука от порока, който минава през него и се издига над него, е господар и победител.
Глупавият яде повече, отколкото може да усвои; събира по-голям товар, отколкото може да носи, реже клона, на който седи,
и пръска шипове по своя собствен път.
Този, който казва: "Аз не мога да търпя", - показва своята незначителност. Този, който казва: "Аз не мога да понасям", -
показва своята слабост. Този, който казва: "Аз не мога да общувам", - показва своята ограниченост. Онзи, който казва:
"Аз не мога да простя", - показва своето несъвършенство.
Щастлив е онзи, който прави добро на другите; и нещастен е онзи, който очаква добро от другите.
Този, който не пропуска възможност да направи нещо хубаво, е добър. А този, който се радва на такава възможност,
когато това се случва, е още по-добър. Но този, който винаги забелязва такава възможност и прави добро, е благословен сред хората.
Този, който се обръща към хорския разум, чука на вратата на човешкия мозък. Той е оратор.
Този, който се обръща към емоциите на хората, влиза в сърцата на хората. Той е проповедник.
Но този, който дълбоко трогва духа на своите слушатели, той е пророк - той ще пребъдва в душите им винаги.
*Ритъм. Ритъм, формиран чрез сравнение
-------
Джалал ад дин Руми
ДРЕХАТА СИ ЗАХВЪРЛИ
Тези, които не чустват тази любов,
увличаща ги като река,
тези които не пият зората
като чаша изворна вода
или не приемат залеза за вечеря,
тези, които не искат
да се променят,
- нека спят.
Тази любов
е отвъд учението на теологията -
тази стара хитрина и лицемерие.
Ако искаш ума си
по този начин да оформиш,
- продължавай да спиш.
Аз се отказах от мозъка си,
разкъсах дрехата си на парчета
и захвърлих я надалеч.
Ако не си напълно гол, обвий се
с красивата си роба от думи и
- спи.
Любовта ми каза
Аз се прекланям пред луната.
Говори ми за мекото сияние
на пламъка на свеща
и за сладостта на моята луна.
Не говори за тъгата,
кажи ми за съкровището скрито,
ако е до теб,
и тогава просто замлъкни.
Снощи изгубих
овладяването си на реалността
и прегърнах лудостта.
Любовта ме видя и каза:
“Аз се появих , изтрий лицето си
и остани тих.”
Аз казах:
“О Любов, аз съм уплашен,
Но не от теб.”
Любовта ми каза:
"Няма нещо, което да не съм аз
Просто бъди тих.
Ще прошепна тайни в ухото ти,
просто кимай утвърдително
и тих бъди"
Душа – луна
се появи на пътя на сърцето ми,
Колко ценно е това пътешествие.
Аз казах:
“О Любов, що за луна е това?”
Любовта ми каза:
“Не питай, просто бъди тих.”
Аз казах:
“О Любов, що за лице е това,
ангелско или човешко?”
Любовта ми каза:
"То е отвъд всичко което знаеш.
Бъди тих.
Ти живееш в тази зала
от образи и илюзии
напусни сега тази къща и
бъди тих"
Аз казах:
" О любов кажи ми моля те,
дали Бог знае,
че към мен отнасяш се така?”
Любовта ми каза:
Да Той знае , просто бъди
съвсем, съвсем тих."
Ако никога не си виждал дявола,
то погледни себе си.
СТРАННОПРИЕМНИЦА
Ние сме странноприемница
Всяка сутрин –новопристигнали
Радост , униние, подлост
И съзнанието проблясва за миг
Като неочакван посетител.
Приветствай и забавлявай всички!
Дори да са тълпа от тъги,
които свирепо нахлуват,
помитайки мебелите ти,
пак почитай всеки гост.
Може би той те пречиства
За някоя нова наслада.
Тъмната мисъл, срамът, злобата-
Посрещни ги със смях на вратата
И ги покани вътре.
Благодари за всеки посетител,
Защото всеки ти е изпратен
Като водач от отвъдното.
"Едно красиво момиче завършва живота си
като грозно старо магаре.
За толкова кратко време
то се превръща от ангел в грозотия!
Човешките същества получават красотата
единствено като дадена назаем.
Малко по малко Бог си иска заема.
Ден след ден фиданката изсъхва.
Познаваш ли текста, който гласи:
„Онези, на които е даден дара на живота,
са осъдени и на разлагане."
Мислил съм върху това.
Сега аз търся самата Красота.
Вече не съм влюбен в костите (тялото)."
''Няма значение какво казвам за Любовта;
Когато дойде Любовта, аз чувствам срам от себе си.
Моят непослушен език е голям тълкувател,
но Любовта е твърде ясна, за да бъде обяснявана.
Моята писалка не спира да пише,
но се счупва на две, когато изпише „ЛЮБОВ".
Моят интелект е заприличал на старо магаре,
неспособно да се измъкне само от тинята.
Единствено Любовта разяснява Любовта.''
Халил Гибран
За децата
А една жена с детенце на ръце продума:
- Кажи ни нещо за Децата .
А той и рече:
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си,защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,
защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,
защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
защото както Той обича литналата стрела,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
:)
Предполагам, че няма друга тема за суфизма, ако има - извинявам се.
Дано ви е било интересно и да се реши някой да сподели мнението си.
някой да се е забърквал по някакъв начин със суфизма?да е чел нещо?да е мернал без да иска дори?
Път свободен към небето.