sexita
10-02-2009, 22:01
http://www.ciela.bg/pic/product/temp_view/523.jpg
А ако сте нов фен на Стефани Майер (http://www.stepheniemeyer.com) и все още не сте прочели Скитница, определено ви я препоръчвам! Ако нямате книгата, купете си я веднага!
От пет книги, публикувани от Стефани (аз съм голям фен на поредицата Twilight (http://www.twilightthemovie.com/)), Скитница е моята любима. Тя наистина е невероятна и много приятна книга.
Книгата е за възрастни и жанрът и е философски трилър.
Действието се развива в близкото бъдеще на планетата Земя, която е завладяна от чуждоземци паразити. Те се настаняват в телата на хората, като унищожават техните личности.
Мелани Страйдър, момичето, което продължава да живее като глас в главата, която вече е обща за нея и за чуждоземната душа, наречена Скитница, обаче оказа съпротива.
Мелани успява да убеди Скитницата да тръгне през пустинята, където любимият й Джаред и брат й Джейми се укриват в подземни пещери с други оцелели човеци. Когато тялото гостоприемник на Мелани и душата на извънземната Скитница се срещат с любимия на Мелани, Скитницата се влюбва в него и решава да остане при хората. Оформя се любовен триъгълник с две страни – две момичета в едно тяло.
Скитница е разказ за любовта и избора, но също и за получовешки същества. (“Аз рядко пиша само за хора”, казва Ст. Майър. “Хора можеш да срещнеш навсякъде.”) Това е любовен романс за опитите на Скитница да намери мястото си сред човеците, макар и сама, различна и необичана.
Формулата за успеха на Стефани Майър е, че тя пренаписва истории на ужасите като любовни истории и по този начин ги превръща отново в нещо съвсем ново. Тя пише научна фантастика за хора, които не обичат да четат научна фантастика. Тя намалява скоростта на действието, докато се натрупа емоционално напрежение, което винаги е съществувало, но никога не е било видимо, докато на литературната сцена не се появява Стефани Майър.
Ето и интервюто със Стефани Майър
Историята за първата ви книга "излезе" от ваша мечта, от къде получихте вдъхновение за да доразвиете образите си?
Мисля, че в живота си веднъж човек получава такъв шанс и това беше всичко, от което имах нужда, веднъж отворила се тази врата, имах много истории, които чакаха да излязат навън. Очевидно имах достатъчно хора в главата си, които да използвам за известно време.
Защо мислите, писането ви се радва на такова огромно внимание?
Всичко, което мога да предположа е, че когато пиша, аз забравям, че това не е реалност, преживявам историята и мисля, че хората "прочитат" тази искреност в образите. За мен те са истински, докато ги описвам и смятам, че и за читателя те стават такива.
Как пишете по начин, който привлича читатели от всички възрасти?
Не пиша тези книги конкретно за млада или възрастна аудитория. Пиша ги за себе си. Не знам защо "пасват" така добре на всеки, но намирам за много приятно това, че тридесет и няколко годишни хора с деца като мен ги харесват – и така знам, че не съм само едно 15-годишно момиче отвътре.
Били ли сте някога така обсебена от книга, както много от вашите феновете са?
Не знам някога да съм карала 8 часа, за да видя някого. Но това беше и така, защото нямах кола. Така, че нямах и такъв шанс. До моите фанатизми стигнах по-късно в живота си. Групата "Muse", когато ги открих през 2004 година, това беше нещо напълно ново за мен, да намеря някой от който да съм така обсебена. Имаше някои книги в детството ми, за чиито автори не можех и да мечтая да срещна или да се свържа с тях, просто се чувствах огромна дистанция между тях и мен. Те бяха като невероятни същества, а аз бях обикновена смъртна, която не можеше да ги безпокои. Но много обичах Анне Макфери. Ако мога да превърна една книга в реалност това ще бъде "Драконов полет". Щях да съм ужасно щастлива, ако можех да живея в този свят. После като поотраснах открих Орсан Скот Кард, който е страхотен. Та това са неща по които съм била обсебена, но честно казано, не съм от тези, които ще нощуват навън, за да видят някой, мекото легло е едно от най-любимите ми неща на света.
Знаем, че първата книга беше провокирана от ваша мечта, какво вдъхнови "Скитница"?
Мисля, че у много хора се създаде впечатлението, че си живея в очакване на някаква мечта, за да почна да пиша. Не става точно така. Това беше еднократно преживяване. Но още от малко дете обичам да си представям разни неща, които ми помогнаха много.
Защо има три бели страници в "Скитница"?
Не искам да казвам много, защото не всеки е стигнал до там, но ще ви кажа, че те са там не случайно. Нищо не е отпаднало от книгата. Там са поради конкретна причина, която съм сигурна ще разберете, когато стигнете до там.
(страниците са преди 59-та глава)
Мислите ли, че ще напишете продължение на "Скитница"?
Това е друг добър въпрос. Точно това е, че се чувствам някак уморена. Искам да съм свободна да пиша, а не да го правя под някакво напрежение, спазвайки краен срок. За това ще изясня за себе си какво искам да напиша и ще тръгна от там. Имам концепция за следващата книга и около две глави от нея вече и ако продължа с нея, то ще бъде трилогия – "скитница, "търсача" и "душата" – но изобщо не съм сигурна за това, но съм сигурна съм, че в някакъв момент ще избистря нещата. Едно от трудните неща в писането на продължения, конкретно на "Скитница" ще е, че свикнах и обикнах героите, а някои от тях ще се наложи да умрат, което няма да ми е никак приятно.
***
Формулата за успеха на Стефани Майър е, че тя пренаписва истории на ужасите като любовни истории и по този начин ги превръща отново в нещо съвсем ново. Тя пише научна фантастика за хора, които не обичат да четат научна фантастика. Тя намалява скоростта на действието, докато се натрупа емоционално напрежение, което винаги е съществувало, но никога не е било видимо, докато на литературната сцена не се появява Стефани Майър
Книгата (http://www.book.store.bg/p36023/skitnica-stefani-majyr.htm) може да закупите онлайн от тази книжарница (www.bookstore.bg).
А ако сте нов фен на Стефани Майер (http://www.stepheniemeyer.com) и все още не сте прочели Скитница, определено ви я препоръчвам! Ако нямате книгата, купете си я веднага!
От пет книги, публикувани от Стефани (аз съм голям фен на поредицата Twilight (http://www.twilightthemovie.com/)), Скитница е моята любима. Тя наистина е невероятна и много приятна книга.
Книгата е за възрастни и жанрът и е философски трилър.
Действието се развива в близкото бъдеще на планетата Земя, която е завладяна от чуждоземци паразити. Те се настаняват в телата на хората, като унищожават техните личности.
Мелани Страйдър, момичето, което продължава да живее като глас в главата, която вече е обща за нея и за чуждоземната душа, наречена Скитница, обаче оказа съпротива.
Мелани успява да убеди Скитницата да тръгне през пустинята, където любимият й Джаред и брат й Джейми се укриват в подземни пещери с други оцелели човеци. Когато тялото гостоприемник на Мелани и душата на извънземната Скитница се срещат с любимия на Мелани, Скитницата се влюбва в него и решава да остане при хората. Оформя се любовен триъгълник с две страни – две момичета в едно тяло.
Скитница е разказ за любовта и избора, но също и за получовешки същества. (“Аз рядко пиша само за хора”, казва Ст. Майър. “Хора можеш да срещнеш навсякъде.”) Това е любовен романс за опитите на Скитница да намери мястото си сред човеците, макар и сама, различна и необичана.
Формулата за успеха на Стефани Майър е, че тя пренаписва истории на ужасите като любовни истории и по този начин ги превръща отново в нещо съвсем ново. Тя пише научна фантастика за хора, които не обичат да четат научна фантастика. Тя намалява скоростта на действието, докато се натрупа емоционално напрежение, което винаги е съществувало, но никога не е било видимо, докато на литературната сцена не се появява Стефани Майър.
Ето и интервюто със Стефани Майър
Историята за първата ви книга "излезе" от ваша мечта, от къде получихте вдъхновение за да доразвиете образите си?
Мисля, че в живота си веднъж човек получава такъв шанс и това беше всичко, от което имах нужда, веднъж отворила се тази врата, имах много истории, които чакаха да излязат навън. Очевидно имах достатъчно хора в главата си, които да използвам за известно време.
Защо мислите, писането ви се радва на такова огромно внимание?
Всичко, което мога да предположа е, че когато пиша, аз забравям, че това не е реалност, преживявам историята и мисля, че хората "прочитат" тази искреност в образите. За мен те са истински, докато ги описвам и смятам, че и за читателя те стават такива.
Как пишете по начин, който привлича читатели от всички възрасти?
Не пиша тези книги конкретно за млада или възрастна аудитория. Пиша ги за себе си. Не знам защо "пасват" така добре на всеки, но намирам за много приятно това, че тридесет и няколко годишни хора с деца като мен ги харесват – и така знам, че не съм само едно 15-годишно момиче отвътре.
Били ли сте някога така обсебена от книга, както много от вашите феновете са?
Не знам някога да съм карала 8 часа, за да видя някого. Но това беше и така, защото нямах кола. Така, че нямах и такъв шанс. До моите фанатизми стигнах по-късно в живота си. Групата "Muse", когато ги открих през 2004 година, това беше нещо напълно ново за мен, да намеря някой от който да съм така обсебена. Имаше някои книги в детството ми, за чиито автори не можех и да мечтая да срещна или да се свържа с тях, просто се чувствах огромна дистанция между тях и мен. Те бяха като невероятни същества, а аз бях обикновена смъртна, която не можеше да ги безпокои. Но много обичах Анне Макфери. Ако мога да превърна една книга в реалност това ще бъде "Драконов полет". Щях да съм ужасно щастлива, ако можех да живея в този свят. После като поотраснах открих Орсан Скот Кард, който е страхотен. Та това са неща по които съм била обсебена, но честно казано, не съм от тези, които ще нощуват навън, за да видят някой, мекото легло е едно от най-любимите ми неща на света.
Знаем, че първата книга беше провокирана от ваша мечта, какво вдъхнови "Скитница"?
Мисля, че у много хора се създаде впечатлението, че си живея в очакване на някаква мечта, за да почна да пиша. Не става точно така. Това беше еднократно преживяване. Но още от малко дете обичам да си представям разни неща, които ми помогнаха много.
Защо има три бели страници в "Скитница"?
Не искам да казвам много, защото не всеки е стигнал до там, но ще ви кажа, че те са там не случайно. Нищо не е отпаднало от книгата. Там са поради конкретна причина, която съм сигурна ще разберете, когато стигнете до там.
(страниците са преди 59-та глава)
Мислите ли, че ще напишете продължение на "Скитница"?
Това е друг добър въпрос. Точно това е, че се чувствам някак уморена. Искам да съм свободна да пиша, а не да го правя под някакво напрежение, спазвайки краен срок. За това ще изясня за себе си какво искам да напиша и ще тръгна от там. Имам концепция за следващата книга и около две глави от нея вече и ако продължа с нея, то ще бъде трилогия – "скитница, "търсача" и "душата" – но изобщо не съм сигурна за това, но съм сигурна съм, че в някакъв момент ще избистря нещата. Едно от трудните неща в писането на продължения, конкретно на "Скитница" ще е, че свикнах и обикнах героите, а някои от тях ще се наложи да умрат, което няма да ми е никак приятно.
***
Формулата за успеха на Стефани Майър е, че тя пренаписва истории на ужасите като любовни истории и по този начин ги превръща отново в нещо съвсем ново. Тя пише научна фантастика за хора, които не обичат да четат научна фантастика. Тя намалява скоростта на действието, докато се натрупа емоционално напрежение, което винаги е съществувало, но никога не е било видимо, докато на литературната сцена не се появява Стефани Майър
Книгата (http://www.book.store.bg/p36023/skitnica-stefani-majyr.htm) може да закупите онлайн от тази книжарница (www.bookstore.bg).