cherrygloss
10-04-2009, 14:44
Заповядай! :)
Тема 4:Формиране капитала на фирмата
За осъществяване на търговска дейност е необходим капитал,които е паричен израз на вложените в предприятието активи-собствени и привлечени финансови ресурси.Източници на капитала са:
-собствен капитал,които вкл. основния капитал,премии от емисии на ценни книжа,преоценъчни резерви, резултат от текущ и предходен отчетен период
-дългосрочни пасиви,които обхващат получени дългосрочни заеми,облигационни и търговски заеми.
-краткосрочни пасиви,които обхващат задължения по краткосрочни кредити към персонала,бюджета, социалните осигуровки.
Систематизирането на източниците на финансовите средства на фирмата се прави в следните направления:
*взависимост от собствеността на средствата и характера на задълженията,капиталът бива:
-собствен:характеризира общата стойност на собствените средства в предприятието.Вкл. акционерен,дялов, резерви,неразпределена печалба.Използва се за финансиране на опр.част от активите на фирмата.Часта от активите финансирани със собствен капитал формират чисти активи на предприятието.
-заемен-обхваща привлечените финансови средства,които подлежат на връщане в опр.период-дългосрочни и краткосрочни заеми,задължения към персонал,бюджет,СО и др.текущи.
*взависимост от срока,за които са осигурени финансовите ресурси,те се делят на:
-дългосрочни източници:обхващат собствен капитал,дългосрочни заеми,дългосрочни източници за финансиране на потребностите на ДА.
-краткосрочни източници:вкл.краткосрочни банкови заеми,текущи задължения.Използват се за финансиране на КА на предприятието.
-според това дали финансовите средства са резултат от собствена дейностили са привлечени от финансов пазар:
-вътр.източници:това са амортизационни очисления,резерви,парични фондове формиране по решения на търговското дружество,неразпределенат печалба и печалбата,която се реинвестира.
-външ.източници:вкл.капитал те,които се осигуряват на финансовия пазар,акции,облигации и заеми,а също и финансирания получени по безвъзмезден начин от бюджета или др.фондове.
-нетрадиционни източници:обхваща лизинг,факторинг,варанти,к нвентируеми облигации.
Външните източници на капитал обхващат емисии и пласмент на акциите.По този начин така получените средства могат да се използват за учредяване на ново дружество или осигуряване на допълнително капитал за действаща вече фирма.
Емисията на акциите обхваща съвкупността от процедури за привличане от фанансовия пазар на ресурси за целите на бизнеса.Акциите са документ,които материализира права в/у собствеността на част от капитала на дружеството.Акциите според това какво право дават са:имуществени,управителни ,контролни.Акциите според стойността биват:по номиналната,борсова или балансова стойност.
Акциите взависимост начина на прехвърляне са акции на преносител или поименни акции.
За увеличаване капитала на фирмата акционерите пускат емисия на акции на фин.пазар.При пряката емисия ф-мата емитент сама пласира своите акции и си спестява разходите свързани с посредничеството.При косвената емисия фирмите емитенти ползват услугите на лицензирани посредници като банки,брокери,фин.
къщи.Взаимоотношенията с посредника и ф-мата емитент се уговарят предварително.При негарантираното посредничество,той се задължава да пласира акциите с/у уговореното комисионно възнаграждение.При гарантираното посредничество той изкупува акциите от фирмата емитент.Това е по надежден начин за снабдяване с капитал за ф-мата .При твърд ангажимент посредника поема риск и купува непродадената част от емисията.
Според начина на предлагане на емисията на ценни книжа и според това на кои лица и бройки се предлага подпискатя тя бива-обикновенна,капиталът се набира на самото събрание на ф-мата.Ако нейният брой надвиши 50 души се налага публично предлагане на акциите.Съществува и превилигирована подписка, при която акциите се предлагат само на опр. акционери с цел да се запази структурата на упревление.При учредяване на ново дружество и вземане на решения,че капитала ще се набира при условие на публ.
предлагане се изготвя проспект за емисията.Той съдържа инф.-икономическа и финансова за емитента.
Проспектът бива прегледан и одобрен от комисията за фин.надзор и чак тогава се обавява емисията на ценни книжа.
Фирмите си осигуряват и капитал чрез косвеното посредничество на търг.банки.Един от често използваните външни източници и за финансиране са банковите кредити.Те се ползват от фирми,които не емитират ценни книжа.Краткоср. банкови заеми се използват за финансиране на текущи потребности,а дълг.заеми за придобиване на ДА.
Банките изискват опр.документация,преценява т надежността на клиента и ефективността на проекта,който ще се финансира.Проучват способността на предприятието да събере достатъчно пари за изплащане на задълженията-заетата сума+лихва.Банкови заеми се предоставят на ф-ми с добър кредитен рейтинг.Процедурата по оценка на рейтинга включва събиране на инф.за фирмата,прогнозира на тенденции и рискови фактори за кредитен риск,макроикономическата среда,преспективи на ф-мата.Цената на заема включва всички разходи по поучаването му, ползванията,издължаването-лихва,комисионна,застрахов ка,обезпечение.
Дългоср.привличане на заеми ср-ва става чрез дългоср.облигационни заеми.Ползват ги големи компании.
При корпоративните облигации се сключва договор за заем м/у ф-мата и множество ФЛ и ЮЛ.
Дружеството изплаща доход по облигациите-лихва и връщане на дълга.Предимства на облигац.заем пред банковия,е че той е по-евтин,не се проучва кредитен рейтинг на ф-мата,може да не е обезпечен,възможност за конвертиране на облигациите в акции, в по-дълъг срок на облиг.заеми.Недостатък на облиг.заеми, е че е необходимо изготвяне на проспект и одобряване от комисия по фин.надзор(КФН).Облигациите биват поименни на преносител,налични,безнали чни,обезпечени,необезпечен и.Осигуряват на притежателите им сконтова лихва,която е разликата м/у номиналната и емисионната стойност.Ползването на източници за финансиране от фирмите изискава да се определя ст-стта на капитала и т.нар. цена на финансиране.Това е общата сума на средствата,която трябва да се плати за ползване на определен обем ресурси,измерва се в % и се нарича цена на капитала.Тя се влияе от източника на финансиране,търсене и предлагане на фин.ресурси, състояние на фирмата.Стойността на капитала,както за всеки отделен източник,така и за общата съвкупност от ресурси тоест средно претеглената цена на капитала (СПЦК=СК/ОК*Цск+ЗК1/ОК*Цзк1+ЗК2/ОК*Цзк2).
Където:Цск-цена на собствен капитал; ЗК-заемен капитал; Цск и Цзк са в %
Цената на капитала се използва при фин.управление на фирмата.Получения % при изчислението на СПЦК позволява при наличие на алтернативни фирми да се подбере най-изгодния вариант за привличане на средствата.СПЦК показва каква трябва да бъде минималната възвръщаемост на осъществяваната от фирмата инвестиция.
КАЗУС:фирма Слънце
СПЦК=50000/230000*4%+100000/230000*15%+80000/230000*12%=0.1156%
Полученият % трябва да бъде минимална възвръщаемост при така направената инвестиция.
:) :) :) :)
и това http://download.http://www.teenproblem.net/school/270818/syshtnost+na+kapitala/?search=15081307&po=68
и това http://download.http://www.teenproblem.net/school/244170/kapital+na+firmata/?search=15081307&po=17[/quote]
I. Същност и състав на капитала
Икономическата теория определя капитала, труда и земята като основни фактори на производствено-стопанска дейност. За разлика от последните два фактора, които са първични, капиталът е вторичен и е продукт на човешкия труд,
Капиталът е иномическата форма на имуществото на фирмата, с което то осъществява основната си дейност, за която е създадено с цел получаване на доход. На практика това са вложените в имуществото на предприятието пари, паричните средства, с които то разполага и си набавя необходимите производтвени ресурси. В този смисъл капиталът е източник на производствените ресурси на фирмата, поради което се отразява в пасива на баланса, и има точно определен състав.
В зависимост от собствеността капиталът на фирмата се разделя на собствен и привлечен. От своя страна, в зависимост от срока на ползване, привлеченият капитал се разделя на дългосрочни и краткосрочни пасиви. В състава на собсвения капитал се включват шест основни групи- капитал, премии от емисии, преоценъчен резерв, резерви, резултати от предходни периоди, резултати от текущи периоди. В състава на дългосрочните пасиви се включват дългосрочните задължения и приходи за бъдещи периоди, а в краткосрочните пасиви- краткосрочни задължения и прохиди за бъдещи периоди.
Групата капитал е съставена от основен капитал и допълнителен (запасен) капитал на фирмата. Основният капитал се формира от парични и апортни вноски на собствениците при учревяване на фирмата и при увеличение на капитала. В зависимост от вида на организационно-юридическата форма на фирмата основният капитал се разделя на дялове или акции, като за дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества българското търговско законодателство регламентира минималната величина на основния капитал. Основният капитал на фирмата е относително постоянна величина и по решение на собсвениците може да се намалява или увеличава за сметка на допълнителното привличане на капитал, връщане на капитал, печалби и загуби.
Допълниетлният (запасен) капитал също се формира от парични вноски на собствениците, но има временен характер и подлежи на връщане. При това направените вноски не увеличават броя и номиналната стойност на акциите или дяловете, в следствие на което не предизвиква промени в управлението на фирмата и разпределение на финансовия резултат. За тези вноски може да се договори и лихва.
II. Видове капитал
Премиите от емисия са разликата между емисионната и номиналната стойност на емитираните акции на фирмата.
Резервите, резервния капитал на фирмата се формира от отчисления от печалбата и предназначението му е да покрива загуби от дейността. Минималният размер на отчисленията е 10 % от печалбата, а общата стойност на резервите се определя от устава на фирмата и от търговското законодателство.
Резултатите от предходни периоди и от текущи периоди всъщност са неразпределените печалби, оставащи в разпореждане на фирмата. Наличието на неразпределена печалба не винаги означава, че по сметките на фирмата има конкретна блокирана сума. Във всички случаи обаче на нея съответства конкретна част от активите на предприятието, които могат да бъдат вземания, продукция, материали и др.
Привлеченият капитал ( дългосрочни и краткосрочни пасиви) се формира от разнообразните задължения и приходите за бъдещи периоди на фирмата. Задълженията към държавата, социалното осигуряване, персоланът, доставчици и т.н., формират значителен ресурс в дейността на фирмата. Особено място заемат заемите, които могат да бъдат банкови и облигационни. Дългосрочните банкови заеми са за инвестиционни цели, а краткосрочните- за оборотни средства. Дългосрочен характер имат и облигационните заеми. Облигации могат да емитират сами акционерни дружества с най-малко две приключени финансови години.
Източниците за осигуравяне на капитал могат да бъдат вътрешни и външни. Разграничаването им е до определена степен условно, тъй като се основава на конкурентността на източниците и тяхната собственост. Към вътрешните източници се отнасят неразпределената печалба, амортизациите и освобождаването на капитала. Външните източници са в сферата на дяловото и кредитно финансиране на капитала. Дяловото финансиране се осъществява чрез увеличаване размера на дяловото участие на съдружниците и привличане на нови съдружници с публична емисия на акции. Кредитното финансиране се осигурява от банкови заеми и емитиране на облигации.
Наличните активи на фирмата инвестиционните й проекти се приемат като даденост и се разглеждат стратегията, източниците, начинте и инструментите за осигуряване на необходимите финансови средства.
Допустимо е в някои случеи фирмата най-напред да вземе решения по капиталово бюджетиране, а след това да определи начините на финансиране. В други случеи обаче приемането на инвестиционните проекти се обвързва и зависи от определена стратегия за финансирането.
Както и при капиталовото бюджетиране, ефектът от възприетия начин и източници за финансиране може да се измери чрез настояща и нетна настояща стойност.
Между решенията за финансиране и капиталово- бюджетните решения същесвтвуват известни различия.
Смята се, че като правило решенията за финансиране са по-сложни от решенията за инвестиране, защото се борави с много по-голям брой и по-.
От друга страна обаче, финансиращите решения се оценяват като по-лесни, отколкото решенията за инвестиране, защото финансовите решения по принцип не са завършени и могат да се променят ( чрез продажба и покупка на съответните инструменти).
Поради по-силната конкуренция на финансовите пазари и тяхната по-голяма динамичност нетната настояща стойност на финансовите решения обикновено е близка до 0. Това значи, че е трудно да се спечели или загуби много от умни или глупави финансови решения. Ако една фирма е успяла да привлече финансови средстава с висока положителна нетна настояща стойност, това значи, че съответните инвеститори( кредитори) са вложили парите си със силно отрицателна нетна настояща стойност.
При инвестирането често пъти конкурентите в дадена сфера или район са малко на брой, а фирмата може да разполага с уникални активи (патенти и др.). Това позволява на една част от фирмите да приемат инвестиционни решения с висока положителна нетна настояща стойност.
III. Структура на капитала
Структурата на капитала се определя от съотношението (относителния дял) на собствения и привлечения капитал в общата стойност на капитала на фирмата. Състоянието и динамиката на структурата на капитала н фирмата е под въздействието на комбинираното влияние на редици производствени и финансови фактори. Производствените фактори, по-важни от които са стойността на технологичното оборудване, сезонност на производството, продължителнот на производствения цикъл и т.н., пряко определят структурата на активите. Така например, голямиет относителен дял на дългострйните материални активи изискава наличието на по-голям дългосрочен капитал, който обиконовено е собствен; сезонността на производството и дългият производствен цикъл изискват по-голям оборотен капитал, който може да бъде осигурен както от собствени, така и от заемни източници. Финансовите фактори произточат от степента на развитите на капиталовия пазар и цаната на капитала.
Проблемът за структурата на капитала на фирмата възниква, защото при увеличаване дела на привлечения капитал се реализират редица положителни ефекти, по- съществени от които са:
по-ниска е цената на привлечения капитал;
нараства възвръщаемостта на собсвения капитал;
данъчните облекчения губят своята привлекателност;
В същото време обаче възниква и поредица от отрицателни ефекти като:
нарастване на финансовия риск;
нарастване на риска от фалит на фирмата;
нарастване на ограниченията от страна на кредиторите за използване на заемния капитал;
Силно въздействие от отрицателни ефекти оказва нарастването на риска, особено бизнес рискът и финансовият риск. Бизнес рискът се изразява в несигуреността за фирмата да достигне планираната печалба от дейността (брутна печалба) вследствие на неконтролируемо изменение на приходите при установената структура на разходите. Финансовият риск се изразява в несигуреността на инвеститорите за размера на нетния им доход от инвестициите , вследствие на бизнес риска и неоправданото увеличаване деля на заемния капитал. Тези два вида риск обикновено се измерват чрез т.нар. оперативен и финансов ливъридж, определените по формулите:
Оперативният ливъридж = приходи – променливи разходи/ печалба от дейността
Финансов ливъридж = печалба от дейността/ печалба от дейността – лихви
Проявата на отрицателни ефекти при увеличаване дела на заемния капитал предизвиква необходимостта и стремежа да се формира оптимална структура на капитала. Оптимална е тази структура на капитала, при която претеглената цена на капитала е минимална, а пазарната стойност на фирмата е максимална.
Цената на капитала се определя от неговата доходност, която фирмата трябва да осигури на инвеститорите и се изразява в процент към пазараната стойност на съответната част от капитала. В този смисъл цената на капитала се проявява като алтернативния разход на инвеститорите, предоставящи капитал на фирмата.
Обикновено цената на собсвения капитал е равна на размера на нерисковата доходност в икономиката на страната плюс добавка за риска, характерен за съответната дейност на конкретната фирма. Тя се измерва като отношение на дивидента ( дохода), който собствениците очакват да получат от притежаваните акции и пазарната им стойност.
Цената на привлеченият капитал се определя от процентното съотношение между размера на лихвата и пазарната стойност на дълга. На практика се приема, че цената на привлечения капитал е по- ниска от цената на собсвения поради по-ниския риск и поради признаването на лихвата за разход на фирмата. Всъщност за фирмата е по- изгодно и лесно да осигури изплащането на лихви от оперативната печалба (печалба от дейността), отколкото изплащането на дивидент с размер на лихвата от печалбата след облагането с данъци.
Трябва да се подчертае ,обаче, че структурата на капитала на фирмата може да бъде изменяема в сравнително тесни граници, тъй като върху нея оказват влияние редица фактори. По-важните от тях са:
целите на фирмата;
типичната структура на капитала в отрасъла, към който принадлежи фирмата;
наличието на вътрешни източници за финансиране на капитала;
дивидентна политика;
степента на концентрация на собствеността;
кредитни ограничения, в това число:
размерът на фирмата;
нарастването и структурата на активите;
стабилността на приходите;
цената на заемния капитал, опрделяна от размера На договорената лихва за ползването му;
цената на собствения капитал, определяна от размера на отчисленията от печалбата на собствениците на капитала;
равнището на данъчното облагане;
очакванията за инфлация;
достъпност до заемен капитал и предлагане на заемен капитал;
състоянието на капиталовия пазар;
Стандартното определение за ценни книжа е , че те са документи с матеализирано право, което може да се ползва без предявяване на документ. В съвременния свят обаче съществуват и иключения от тази дефиниция, тъй като съществуват и безналични ценни книжа и ценни книжа на преносител. Едновременно с това категорията включва както капиталови, така и парични (търговски) ценни книжа.
Често, в съвременните условия, на фирмата й се налага да ползва разнообразни видове ценни книжа. Най-често за набиране на собствен и привлечен капитал се използват акциите и облигациите.
Акциите са ценни книжа, които удостоверяват, че притежателят им е собственик на част от капитала на акционерното дружество, пропорционален на номиналната им стойност. Акциите могат да бъдат обикновени и привилегировани, поименни и на преносител, налични и безналични, от първа до последна емисия, без номинална стойност и др.
Обикновените акции дават право на глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент, размерът на който обаче не е гарантиран, и право на ликвидационен дял след удовлетворяване на притежателите на облигации и привилегировани акции. Привилегированите акции не дават право на глас в общото събрание на акционерите, но осигуряват фиксиран или допълнителен дивидент. Съотношението “обикновени- привилегировани акции” определя една от характеристиките на емисията- при доминиране на обикновените акции емисията е с “ниско съотношение”, а при доминиране на привилегираваните акции емисията е с “високо съотношение”.
При поименните акции акционерите се вписват в книгата на акционерите на фирмата, като прехвърлянето им се извършва чрез джиро и съответно вписване в книгата. Когато е наложена забрана за продажбата им от страна на фирмата, те се наричат винкулирани. Акциите на преносител се прехвърлят чрез пряко предаване на купувача, а собствеността се доказва чрез самото им представяне.
Наличните акции се отпечатват на купюри с номинална стойност, определена в устава на фирмата, заедо с купони за получаване на дивиденти в продължение на 20 години. До отпечатването им фирмата издава временни удостоверения, които също са ценни книжа и могат да бъдат прехвърляни. Собствеността при безналичните акции се удостоверява с депозитарна разписка или с поименно удостоверение, които не са ценни книжа и не подлежат на прехвърляне. Безналичните акции се водят в книгата на акционерите, която при публичните дружества се съхранява и на електронен носител в Централния депозитар.
Тук трябва да се споменат и депозотните сертификати като специфичен вид ценни книжа. Те се емитират с определена номинална стойност, дават имуществени права, но без право за участие в управлението на фирмата и не участват в борсовата търговия.
Акциите без номинална стойност се емитират с фиксирана част от имуществото на фирмата, например една хилядна част.
Акциите могат да бъдат оценявани по номинална, емисионна, счетоводна и пазарна стойност. Номиналната стойност се определя в устава на фирмата и е отбелязана върху акцията, като тя определя частта от капитала притежаван от акционера. По емисионна стойност акциите се придобиват при емитирането им във връзка с учредяването на фирмата или увеличаване на капитала й. Емисионната стойност е по-висока или най-малко равна на номиналната стойност. Счетоеодната стойност се определя като отношение на стойността на собствения капитал на фирмата и общия брой на емитираните акции. Пазарната стойност на акциите се определя от търсенето и предлагането на ценни книжа и се проявява при сключване на сделки на съответния борсов или извънборсов пазар.
Олигациите са дългосрочни дългови ценни книжа с фиксиран доход под формата на лихва. Те удостоверяват, че емитентът дължи на притежателят им към определена дата (падеж) сума, равна на номиналната стойност на облигацията при определан гарантирана лихва, вследствие на което рискът при тях е по-малък в сравнение с акциите. Носителите на облигации не са собственици на капитал, а кредитори. При определени условия облигациите могат да бъдат превърнати в акции, като в този случей те са конвентируеми. Лихвоносните (купонни) облигации могат да бъдат с фиксирана и променлива лихва, както и с вечна рента. Освен това те могат да бъдат и дисконтови, т.е. с отстъпка при покупката. И облигациите, подобно на акциите, могат да бъдат поименни и на преносител. Трябва да се подчертае, че облигациите се емитират на само от акционерните дружества, но и от държавата- съкровищни, от общините- муниципални и др.
Гъвкав финансов инструмент, чрез който фирмата може по- ефектино да управлява наличните си парични средства, са депозитните сертификати. Те се емитирът със срок от един до шест месеца и с нелимитиран лихвен процент, който отразява съотношението между търсене и предлагане на паричния пазар.
В своята дейност фирмата може да използва и различни видове парични (търговски) ценни книжа, които обезпечават и облечават плащанията и вземанията му. По-важни от тях са:
Менителницата(трата)- вид полица, която е писмено нареждане на определно лице издател (расант) до друго лице платец (трасат, акцептант) да плати на определна дата (падеж) договорена сума на трето лице (реметиент, бенефициент). Менителницата може да се прехвърля чрез джиро, може да бъде издадена на предявяване, на определен срок след предявяване или на определена дата;
Запис на заповед- документ, скойто издателят се задължава да заплати на друго лице или негова заповед определена сума пари при падежа. При наплащане записа на заповед може да се протестира и кредиторът може да получи изпълнителен лист за уреждане ма вземането без водене на съдебни дела по общия ред;
Чек- документ, с който физическо или юридически лице, разполага с пари в банка, нарежда тя да изплати или приведе по сметка на друго лице определена сума. Чекът е само средство за плащане за разлика от другите парични ценни книжа, които са и кредитни средства.
За да се започне бизнес е необходим капитал. Една част от него под формата на инвестиции се материализира в дълготрайни материални, нематериални и финансови активи. Сдруга част се осигуряват краткотрайни материални активи, организира се производствения процес, плащат се лихвите и корпоративните данъци и разходите по реализацията на продукцията. Движението на капитала преминава през три етапа-заготвителен, производтсвен и реализация на продукцията. Ефективността се формира и в трите етапа. Затова е необходима технико-икономическа и организационна рационалност в изграждането и функционирането на тези три звена, като едно цяло. Вложеният капитал в тези три етапа се освобождава в резултат на продажбите на готови продукти и услуги. Получените доходи трява да са достатъчни за покриването на разходите и известна част да остане под формата на печалба.
Може да се каже, че ефективността на капитала зависи от рационалността на инвестиционните проекти, степеннта на използване на производствените мощности, добрата дейност по реализация на продукцията и ускоряване на обръщаемостта на капитала. Схемата на това движение на капитала е:
Пари-> инвестиции в дълготрайни активи и краткотрайни матерални активи -> производство -> готова продукция (услуги) -> реализация -> пари.
Ефективността на капитала се дължи на две неща: рационалност и скорост. Ускоряването на оборота на капитала води до:
увеличаване на продукцията без допълнителни финансови ресурси;
увеличаване на печалбата. Ако се получи загуба това води до “изяждане” на капитала;
ускоряване възвращаемостта на вложения капитал (увеличаване на капиталоотдаването или намаляване на капиталоемкостта);
Ефективността при използване на капитала се изразява в икономическо използване на всички ресурси, недопускане на преразходи, загуби по всички етапи на кръгооборота и накрая капиталът се връща в своето изходно състояние, но с по-голяма стойност т.е. уголемен с печалба. При това положение ефективното използване на капитала се характеризира с показателя рентабилност (доходност) на капитала- Ре(к). Формулата е:
Ре(к)= (чиста печалба/ сумата на капитала) * 100
Сумата на капитала обхваща стойността на основния и обротния капитал, независимо от собствеността му. А сумата на пасива е равна на сумата на актива. Следователно Ре(к) е и рентабилност на реалните активи. Този показател се счита за основен пти оценката на ефективността, финансовото състояние и деловата активност на фирмата.
VI. Капиталът на “Антарктида-АД”
При разработването на проекта за създаване и пускане в действие на “Антарктида-АД” в “БГ-Холдинг” установяват, че необходимите инвестиции са в размер на 1 400 хил. лв. От тях 1 000 хил. лв за дълготрайни активи- земя, сгради, машини, съоражения и оборудване, а 400 хил. лв за краткотрайни активи- материали, парични средства в брой и парични средства в банкови сметки.
За финансиране на инвестициите холдингът организира набирането на собствен капитал на стойност 700 хил. лв чрез емисия на 700 000 бг. Акции с емисионна и номинална стойност 1лв на акция. Останалата част от инвестицията се финансира чрез осигуряването на дългосрочен банков кредит в размер на 520 хил. лв и краткосрочен кредит с размер 180 хил. лв. Договореният годишен лихвен процент и по двата креди е 18 %. Целият размер на набраните средства формира капитала на “Антарктида-АД”, като набраният чрез акции е осовен капитал на предприятието, дългосрочният кредит са дългосрочните пасиви, а краткосрочният- краткосрочните пасиви.
Очевидно планираната структура на капитала по номинална стойност (700хил. лв собствен и 700 хил. лв привлечен капитал) е 1:1. Към момента на извъшване на инвестицията тя може да бъде оценена като гранична, тъй като липсват ликвидни и качествени активи, които да служат като обезпечение по кредитите и/ или поради нежеланието на банките да поемат по-голям риск. Едновременно с това финансовият риск е значителен, тъй като финансовият ливъридж (измерител на финансовия риск) при планирана 656,2 хил. лв годишна печалба от дейността и годишни разходи за лихви от 126 хил. лв той е:
656,2/ 656,2 – 126 = 1.2376
Това означава, че при промяна на печалбата от дейността с 1% брутната печалба ще се променя с 1.24 %.
Независимо от всичко, обаче, анализърт на взетите решения по финансирането на инвестициите от “БГ-холдинг” показва, че те са икономически обосновани, тъй като дълготрйните активи на фирмата се финансират с дългосрочен капитал, а текущата му ликвидност е по-голяма от единица.
Цената на собсвения капитал към момента на извършване на инвестициите е 20%, определена от достигната в холдинга бътрешна норма на възвръщаемост и отговаря на ефективността при инвестиране в алтернативни проекти със сходно равнище на риска.
В проекта е предвидено да се реализира 400 хил. лв чиста годишна печалба. От нея 40 хил. лв (10 %) трябва да се разпределят за резервен капитал, вследствие на което максималната сума на остатъчната печалба за разпределение ще бъде 360 хил. лв. При това положение доходността на една акция ще бъде в размер:
(360000/ 700000) *100 = 71.4 %
или по 0,51 лв. Пазарната стойност на една акция при размер на възможната доходност (дивидент) е:
0.51 : 0.2 = 2.55 лв,
където 0.2 е цената на собсвения капитал – 20%. При тази доходност стойността на собсвени капитал превишава номиналната му стойност 2.55 пъти, с което относителният дял на собсвения капитал практически се увеличава от 50% на 71,8%.
В крайна сметка средната претегателна цена на капитала на “Антарктида-АД”, при 28 % ефективна данъчна ставка по Закона за корпоративно данъчно облагане, е 16,48 %. Очевидно тази цена е по-ниска от цената на собсвения капитал, което определя и изгодите за фирмата от използването на заемен капитал. Изгодите се засилват още повече като се има предвид и наличието на данъчни преференции за платените лихви по кредитите- тези раьходи за финансови и се признават при об;агането на финансовия резултат.
В крайна сметка при подобни условия фирмите са заинтересавани да работят с максимално възможния по размер привлечен капитал.
Ето и другото
Капитал на фирмата
1. Същност и състав на капитала. Видове капитали.
По икономическа същност и значение капиталът е източник на средства за развитие на бизнеса. Капиталът е паричната форма на средствата, с които разполага една фирма и които привежда в движение с цел реализиране на печалба.
Капиталът се намира в пасива на счетоводния баланс и показва чия собственост са имуществата, с които разполага фирмата. Обемът и структурата на капитала дават представа за икономическата мощ на собственика на капитала.
Капиталът бижа собствен или привлечен(чужд) в зависимост от това чия собственост е той.
Собственият капитал принадлежи на фирмата и показва каква е стойността на имуществото, придобитао със собствени стердства.
СОБСТВЕН КАПИТАЛ = ИМУЩЕСТВО – ЧУЖД КАПИТАЛ
Всяка фирма се стреми да увеличи собственият си капитал и колко ще нарастне той в переспектива. Като знае собственият капитал през текущият капитал (СКt), може да се определи капитала, с който ще разполага след n години (СКt+n) по следният начин:
СКt+n = СКt + вноски от съдружници + печалби – изведени средства от съдружниците – реализирани загуби
Собственият капитал на едно акционерно дружество обхваща основният капитал и приходите от продажба на акции и облигации.
Собственият капитал бива:
-основен – относително постоянна величина. Обявява се при регистрирането на търговското дружество и служи за гаранция при ползването на кредити. Основният капитал се образува от направените вноски от съдружниците или стойността на емитираните акции и облигации и е източник на материалните ценности, придобити със собствени средства. Този капитал може да се променя при решение на ръководството за сметка на допълнителни вноски, емисия на акции или трансформиране на резерви.Свързан е със дълготрайните активи на фирмата.
-допълнителен (запасен) – Образува се съгласно устава на търговското дружество. Отразява промените в състоянието на капитала през определен период от време и може да се използва за закупуване на акции или облигации, предоставяне на кредити на други стопански организации с цел развитието на фирмата или да се трансформира в Основен капитал.
-резервен – Резервите се създават за сметка на на печалбата по решение на колективния орган на управление. Използват се за покриване на загуби по рискови проекти, за допълнителни дивиденти или други цели..
Печалба – това е крайният финансов резултат от дейността на предприятието и играе определяща роля при формирането на Собственияк апитал. Печалбата може да бъде разпределена змежду основния капитал; за допълнителен капитал; за резерви или за дивиденти на акционерите.
Привлечен капитал
Привлеченият капитал показва каква част от имуществото о придобито с чужди средства. Това са чужди средства, които фирмата е привлякла за ползване. Тези средства се делят в 3 групи:
1.Получени заеми
2.Задължения
3.Финансирания.
Получените заеми и задълженията (1 и 2) са на временно разположение на фирмата. Те биват краткосрочни, дългосрочни и облигационни. Тези заеми и задължения са взети с цел покриване на временния недостиг на предприятието от собствени парични средства и могат да да бъдат получени от банки, други фирми и институции или от държавния бюджет.
Задълженията като елемент от привлеченият капитал се делят на следните групи:
1. задължения към доставчици
2. з-я свързани с участия
3. з-я към персонала
4. з-я към бюджета
5. з-я по соц. Осигуряване
6. други
Финансирания- това с безвъзмездно отпуснати средства от държавния или местния бюджет или от различни фондации. Могат да имат инвестиционно или друго предназначение.
Оборотен капитал- свързан с краткотрайните активи които са в непрекъснат оборот.
Капиталова структура – това е съотношението м/у собствения и привлечения капитал.
Една от основните задачи при формирането на фирмата е да се установи най-подходящия размер на чуждия капитал, който би довел до подобряването на общото финансово състояние на фирмата. Знае се обаче че голямата задлъжнялост на една фирма се отразява неблагоприятно върху нейната рентабилност и платежоспособност.
Определяне потребността от капитал: За определяне на потребността от капитал се разглеждат следните фактори: големината на предприятието; обем на производствената програма; стойност на необх. Инвестиции за инвентар; нужно количество суровини и материали и теьните цени; броят на работниците и часовете отпуснати им за работа; организацията на материално-техническото снабдяване и интервалът от време м/у две доставки; себестойността на произведената продукция и пласмента.
Потребност от К = Сума от разходи – Сума от приходи
Източници на капитал:
Собствени средства:
+ предприятието си запазва финансовата самостоятелност и не зависи от кредитори. Не изплаща лихви и не е задължено да дава отчети за използването на вложените средства.
- опастност от нецелесъобразни инвестиции поради липсата на външен контрол.
Чужди средства – това са видовете кредити; капиталът получен от емисията на ценни книжа (акции и облигации)
и Акционерен капитал
Видове Банкови Кредити –краткосрочни и дългосрочни (ако се гледа времето); По предназначение са: кредити за оборотни средства; с инвестиционни цели; кредити по износа; кредити по вноса. От това дали са обезпечени или не кредитите биват необезпечени,непокрити, нари4ани кредити на доверието или обзпечени т.е. кредити срещу вещи или гаранции.
В зависимост от формата на кредита той може да бъде:
ДЪЛГОСРОЧНИ ВИДОВЕ КРЕДИТИ:
Ипотечен – Отпуска се от банки или други кредитни институциисрещу залог на недвижимо имущество. Другото го знаем...
Поличен - получава се срещу издаване на полица която е доказателство за взетия кредит и е ценна книга задължаваща едно лице да плати на друго лице определена сума в определено време. Бива запис на заповед или Менителница.
Облигационен (заем)- длъжника предоставя облигации, които са ценни книжа задължаващи длъжника да изплати на правоимащия лиьвите и номиналната стоиност на облигациите в определен срок. Емисиите на облигации се извършват посредством банки и могат да се купуват и продават на Фондовата Борса (Wall Street)
КРАТКОСРОЧНИ КРЕДИТИ:
Ломбарден- Кредит срещу залог на движими вещи или ценности като ценни книжа напр. Сумата на кредита се определя от заложените неща.
Контокорентен- още наречен счетоводен кредит или овърдрафт.Отпуска се на постоянниете и надеждни клиенти. Този тип кредит има таван на теглене (Максимум) Идеален пример за такижа кредити са кредитните карти.
Рамбурсен- наречен о6те наложен платеж, при него превосвачът (използваната пощенска фирма)приема плащането на вече изпратеният по пощата продукт и предава това плащане на изпращача на стоката. Преносителя (пощата) също получава комисионна.
Друг кредит.- такива са аваловият, акцептният и лизинговият кредити.
Авалът е поръчителство или гаранция и при него трето лице гарантира изплащането на сумата по полицата, при условие че нейният издател или получател не може да я изплати. При условие че третото лице изплати дълговете то има право дапредяви иск към всички, които стоят пред лицето за което е гарантирал.
При акцептният кредит банката получава подпис от приемащото кредита лице срещу собственост и при положение че кредитополучателя не може да изплати задълженията си банката плаща и после търси своето взимане от лицето за което е гарантирала.
Лизинг- форма на набавяне на инвестиционни обекти срещу заплащане на определена сума, което е разпределено на вноски и е обикновенно ежемесечно. Характерно за лизинга е това, че лизингодателят си запазва правото на собственост в/у лизинговият обект до пълното му изплащане от лизингополучателя и ако той не го изплати до описаната дата или не плаща редовно имуществото се връща на лизингодателя. Лизингополучателя има две възможности при този вид кредит – да изплати и получи пълни права над обекта по лизинга или да плаща вноските докато обекта му е нужен и след това да го върне на лизингодателя.
Съществува финансов лизинг; и оперативен лизинг. Финансовият лизинг е специфичен вариант на финансиране с чужди средства, при който лизингодателят предоставя на лизингополучателят желаните от него обект (обществен капитал), вместо пари. При този вид лизинг не е възможно разваляне на лизинговия договор.Обект на такова лизинговане е всяко движимо и недвижимо имущество, което не се унищожава в процеса на използване. Проблем при сключване на финансовият лизингов д-р е договарянето на лизинговите плащания, които зависят до голяма степен от пазарната конюктура, от стойносттан на обекта и срока на договора, както и от очакваната норма на възвращаемост от лизингодателя. Този лизинг може да се сравни със закупуването на стоки на изплащане.
Оперативен Лизинг- Обект на такъв лизинг са транспортни средства, бяла и черна техника и др. В този случай не се определя твърд период на лизинговане. След преустановяване на д-ра дадените под наем стоки могат да бъдат предоставени на друг лизингополучател или да бъдат продадени от лизингодателя.
Факторинг- представлява специална форма на финансиране на несъбраните вземания. Проявява се в 2 форми : факторинг с погасителен срок и авансов факторинг. В първият случай факторът веднъж в месеца заплаща на партнъора си(банка или фирма) събраните печалби или вземания като удържа от тях комисионна и за себе си. Във 2-я случай (авансов факторинг) факторът предоставя на партнъора си заем срещу вземанията. В този случай освен комисионната, на фактора се заплаща и лихва по отпуснатия заем. (фактора тук е даващия) Предимството на този вид кредит е че се ускорява обръщаемостта на оборотните средства и така нараства печалбата.
Нови форми на кредит:
Чекови кредити; кредит срещу кредитни карти
Чековият кредит се състои в това, че може да се плаща с чекове, без да има налични парични средства по спетката на издателя им. Чекови крадити се отпускат само на малък брой доверени клиенти на банката.
Кредитната карта по същество е електронна спестовна книжка или електронен чек. При този вид кредит банката разрещава на доверените си клиенти плащане с кредитните им карти до определена сума (таван) без да имат авоари на тази сметка. Използването на чекови кредити и кредитни карти е почти едно и също и ускорява платежния оборот. Тези 2 форми на кредит трудно се различават от гореспоменатия овърдрафт (контокорентния кредит) и по-специфичното при тях е това, че тези кредити са свързани със физически лица а не фирми.
ТЪРГОВСКИ КРЕДИТ
Бива 2 вида: кредит на доставчика и кредит на клиента. Такъв кредит се прилага м/у контрагенти- две страни, които имат търговски взаимоотношения.
Кредит на доставчика: дели се също на две: кредит за обзавеждане и кредит по доставка. При кредита за обзавеждане Една фирма получава кредит от втора фирма за закупуването на озавеждане от трета фирма. Фирма номер две получава този кредит от фирма 1, като се задължава да купува продукция или друго от фирма 1. Така фирма 1 получава клиент в лицето на фирма 2, а фирма 2 получава нужният за обзавеждане заем. Този вид кредит още се нарича кредит на доставчика и пример за такъв кредит е : Пивоварна фирма отпуска кредит на ресторант за обзавеждането му, а ресторанта приема алкохолите си от пивоварната. Кредитът за обзавеждане по правило е дългосрочен кредит.
Кредит по доставка пък се заключва в това, че доставчикът кредитор отсрочва (отлага) заплащането от купувача за по-късна дата. Срокът на плащане се уточнява в предварително сключеният д-р за покупко-продажба.
Кредит от клиента: Използва се при дълъг производствен цикъл.Също при строителството и корабостроенето. При този кредит се извършва частично предварително плащане на стоката или услугата, като набраните предварително суми служат за финансиране на производството и за откупуване на обета.
Лихва и видове лихва.
Лихвата и кредитът са свързни помежду си.Кредитът обуславя наличието на лихвата, която е присъща на кредита и произтича от него.
Лиьвата е възнагражденито (цената), която кредитополучателя плаща на кредитора срещу получените заемни парични средства.
Лихвата има паричен процент, който се нарича още норма на лихавта. Тозо паричен процент представлява процентно съотношение на лихвата към дадения заем, съответно процентно съотношение на лихвата, което се изчислява в годишен мащаб.
Факторите оказващи влияние в/у лихвеният процент са:
-пазарна конюктура – търсенето и предлагането на замен капитал;
-срокът на кредита;
-степента на риска по кредитирането;
държавната политика в областта на кредитиране и др.
Според начина на изчисляване лихвата е проста или сложна.
Простата лихва се изчислява след всеки лихвен период и не се прибавя към олихвената сума(главницата) Тя се изплаща на кредитора и се отчита по негова, отделна сметка.
Сложна лихва се изчислява в края на всеки лихвен период и се прибавя към олихвената сума(главницата). По този начин тя се капитализира, тъй като през следващия период лихвата се определя в/у нарасналата вече сума. Крайният капитал при внесени влогове и други подобни инвестиции се определя като произведение м/у първоначалния капитал и фактора. Уравнението изглежда така:
Краен Капитал = Първоначален капитал Х Фактор “сложна лихва”
Други в-ве лихва:
Антиципативна – (мн кофти е матрицата...) При тази лихва кредитодателят взима лихвата от кредитополучателя още преди сключването на договора. Тоест лихвата се плаща предварително, като тя обикновенно се удържа от предложеният кредит. Тъй като кредиторът използва лихвата през целият период за който той отпуска кредита и в действителност взима лихва и на лихвата.
Декурзивна лихва- плаща се от длъжника на кредитора след изтичане не срока на кредита или едновременно с връщането на заетата сума. В този случай лихвата се начислява и плаща в-у действително заетата сума или на определени интервали от време. Като цяло, декурзивната лихва е по-малка от антиципативната.
Разликата м-у получените и изплатените лихви които взима и дава една банка са нейната печалба.Освен лихвите друг важен източник на доходи за банките са комисионните, получени от различните посреднически операции.
Акционерен капитал – Капиталът на едно акционерно дружество е разделен на акции. Съвкупността на акциите формира специфичен капитал, наречен акционерен капитал. Източник на акционерния капитал е емитирането на акции на първичния капиталов пазар.
Емитиран капитал – тази част от капитала на една компания, която е записана от акционерите. Тя може вече да е или още да не е заплатена от акционерите, в зависимост от д-ра.
Собствен к-л на акционерите обхваща изплатения от тях капитал.
Свободен акционерски капитал – капитала от акциите на една компания, които свободно се предлагат на пазара.
ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ
Същност, състав и структура на дълготрайните активи
Дълготрайни активи са материалните и нематериалните имущества на едно предприятие, които то използва в дейността си за продължителен период от време.
Класификация на дълготрайните активи:
1. Материални активи 2. Нематериални активи 3. Финансови активи
-Сгради, земи, гори и трайни насаждения
-Машини, съоръжения и оборудване
-Разходи за закупуване на дълготрайни материални
активи -Разходи за учереждяване и разширяване
-Продукти от научна и развойна дейност
-Патенти, лицензи, ноу-хау,фирмени марки, търговски фонд и програмни продукти -Съучастия и дялове
-Ценни книжа
-Предоставени заеми
Най-голяма част от дълготрайните активи имат материалните дълготрайни активи.
В зависимост от ролята, която играят в процеса на производство, дълготрайните активи се делят и на:
Активни- с тях се въздейства непосредствено в-у предметите на труда
Пасивни- създават условия за нормално протичане не произв. Процес.
В-у структурата на дълготрайните активи оказват влияние следните фактори : характерът на производствено-технологичният процес, равнището на механизация и автоматизация, стойността на разл. Видове дълготрайни активи, типът на производството и др.
Стойностни оценки на дълготрайните активи.
Дълготрайните активи се оценяват в натурално и стойностно изражение.
Натуралното изражение е необходимо като оценка за да се определи производствената мощност, да се състави баланса на оборудването и за да помогне правилно да се насочат новите инвестиции.
Стойностното изражение- дава възможност за проследяване на динамиката и определяне на продукцията и за осъществяване на покупко-продажбата на дълготрайните активи.
В зависимост от начина на придобиване и изискванията на действуващата нормативна база се използват различни стойностни оценки при отчитането на дълготрайните активи. Те са следните:
Първоначална стойност – изразява стойността на дълготрайите активи в момента на тяхното придобиване. Според начина на придобиване на дълготрайните активи, първоначалната стойност може да бъде:
• цената на придобиване- обхваща покупната цена, разходи за монтаж.
• Себестойност – преките производствени разходи .
• Продажна цена – сумата, която предприятието може да получи при евентуална продажба на дълготрайните активи.
Остатъчна(балансова) стойност – представлява разликата м/у първоначалната стойност и начислените до момента амортизации.
Възстановителна стойност- това е стойността, която имат дълготрайните активи в съвременните условия, по която те могат да бъдат придобити към момента на преоценката.
Ликвидационна стойност- това е паричната сума, която би се получила при излизането от експлоатация на съответните дълготрайни активи. Определя се като разлика м-у предполагаемата цена, която би платил купувача и разходите по демонтаж и ликвидация.
Изхабяване на дълготрайните активи
Бива физическо и морално.
Физическото остаряване – това включва влошаването на технико-експлотационните качества на дълготрайните активи. Такова остаряване може да е в резултат на експлоатацията и от естествените процеси на разрушаване, протичащи под влиянието на атмосферните условия и вътрешните процеси, настъпващи в материалите.
Морално остаряване – дълготрайните активи остаряват и по давност и по техническа характеристика. С излизането на по-нови модели компютри например и със създаването на по добър софтуер, изискващ по-мощни компютри, старите модели забавят и затрудняват работата със тях.
Основни пътища и фактори за по-пълно използване на дълготрайните материални активи.
За увеличаване обема на производството и неговата ефективност, и за икономия на инвестициите по мат. Активи една фирма трябва да се стреми към по-пълно използване на материалните активи. Възможностите за по-дълго използване могат да се разделят в 2 точки: 1- по-пълно екстензивно използване и по- пълно интензивно използване.
При екстензивното(по-пълно използване за време) пътищата са следните:
-своевременно въвеждане на активите в действие
-увеличаване броя на работните смени в денонощието, но съобразно характеристиките на оборудването.
-ликвидиране на всякакви причини забавящи производството (липса на материали, инструменти или раб. ръка)
-намаляване на времето за ремонт чрез подобряване експлоатацията и потдръжката
-разработване на оптимална работна програма съответстваща на характеристиките на оборудването.
При интензивното (по-пълно изп по капацитет)
-Макс. Натоварване на машините при съблюдаване на технологичния режим.
-усъвършенстване на технологията за производство
-повишаване класификацията на работната ръка и подобряване на работната организация.
-използване на висикокачествени суровини и материали.
-модернизация на наличната техника
Показатели, характеризиращи състоянието на дълготрайните активи, степен и ефективност на използването им.
Показателите за състоянието на ДМА са следните:
1. Коефициент на годност
2. Коеф. на обовяване
3. Възраст на дълготрайните материални активи в години
За ефективността на използване на ДМА съществуват следните показатели:
1. Коеф. на екстензивно използване на ДМА – съотнош м/у действително отработено време възможния за отработване фонд от време
2. Коеф на интензивно използване- отношение м/у деиствително произведеното к-во продукция за единица време към капацитетните възможности на съоръженията.
3. Интегрален коеф. – произведението на т. 1 и 2 .
4. Фондоотдаване – изразява се чрез к-во произведена продукция, падаща се на 100 лв ДМА
5. Фондоемкост на производството –определя се чрез к-вото на ДМА, падащи се на 100лв произведена продукция
Краткотрайни Активи
Същност, състав и структура на КА
КА са имушествата на предприятието, които се използват в или обслужват производственият процес еднократно или наведнъж прехвърлет стойността си върху себестойността на произвежданата продукция и се намират в непрекъснат кръгооборот. Във всеки момент една част от тези имущества функционират в сферата на производство, а други в сферата на обръщението.
В състава на КА може да се представи така:
I. Материални Запаси II. Вземания III. Финансови средства IV. Разходи за бъдещи периоди
1.Материали
2.Незавършено производство
3.Продукция, стоки и амбалаж
4. Млади животни и животни за угояване. 1.По продажби
2.Свързани с участия
3.По липси и начети
4.Съдебни и присъдени вземания
5.Други 1.Парични средства в левове
2.Парични средства във валута
3.Движими ценности
Материални Запаси
Материали- пряко или косвено свързани със създаването на продукцията. В зависимост от ролята на материалите в производствения процес те се делят на основни (участват в основата на продукцията – дърво пластмаса и т.н.) и спомагателни (помошни за обслужване на производствения процес – смазочни масла например); суровини; горива и енергия; резервни части; опитни образци (модели); инсталации, стендове, инструменти и др. Неща с малка карткотрайност и ниска стойност.
Незавършено производство- продукцията която е в процес на обработка.
Продукция, стоки и амбалаж- продукцията произведена в предприятието може да бъде продукция на склад, продукция на отговорно пазене или продукция на консигнация. Готова продукция е тази, която е окончателно завършена, отговаря на изискванията на стандартите и техническите условия и е предназначена за реализация. Към тази продукция се отнасят и происведените в предприятието полуфабрикати предназначени за други предприятия.
Вземания
Вземания по продажби- това са вземания от продажба на активи или от оказани услуги. В сумата на тези вземания се включват: фактурната и продажна цена на активите или на услугата, транспортните, товароразтоварни и други разходи по продажбите, които са за сметка на клиентите, както и полагащият се ДДС
Вземания свързани с участия- вземания на на дивиденти от съучастия в други предприятия, вземания от съдружниците от записаните но невнесени от тях дялови вноски.
Вземания по липси и начети- вземания от персонала за причинени от него липси и повреди на активи, нанесени щети и загуби от брак по негова вина и др.
Съдебни и присъдени вземания- вземания от присъдени в полза на предприятието съдебни искове, лихви и съдебните разходи по тях и др.
Финансови средства
Парични средства в левове- касовата наличнист, наличностите по разплащателни сметки, по сметки в банките, открити акредититиви в полза на доставчиците и др.
Парични с-ва във валута – касовите сметки на собствениците и привлечени ср-ва във валута по разплащателни сметки и др.
Движими ценности – ликвидни ценни книжа, благородни метали и скъпоценни камъни.
Разходи за бъдещи периоди – това са разходите извършени през отчетени периоди, които се онасят за бъдещи периоди. Те ще бъдат включени в себестойността на продукцията в бъдеще, Такива са раходите свързани с проектирането, експериментирането и усвояване производството на нови изделия. Също така разходите за основен ремонт, предплатените наеми и др.
Производствени запаси и тяхното оптимизиране
За да се осигури непрекъснатост и ритмичност на произв. процес, от необходимите стоково-материални ценности, които обикновенно се доставят на определени интервали от време трябва винаги да има запас. Такива стоково-материални ценности са суровините, спомагателни материали, горивата, закупените полуфабрикати, рез. части, амбалажните материали и др. намиращи се на склад в предприятието. В зависимост от характера и функциите им производствените запаси биват: текущи, гаранционни, сезонни и общи.
Текущи запаси – има за цел да поддържа нормален и непрекъснат произв. процес
М-у две поредни доставки. Бива минимален (такъв е в деня предшестващ датата на доставка), среден (1/2 от максималния сапас) и максимален текущ запас(запасът в деня на доставката)
Гаранционен запас – служи за подсигуряване на нормален непрекъснат произв. процес и е в малки количества само за най-важните стоково-материални ценности необходими за покриване на нуждите за няколко дни.
Сезонен запас – такива запаси се заделят когато доставките или производството имат сезонен характер.
Взети заедно, текущият и гранционният запас също се делят на максимале, среден и максимален. Тъй като обаче, както вече знаем минималният текущ(!) запас обикновенно е равен на нула, то минималният общ производствен запас е равен на гаранционния.
За да не се получават обаче излишни разходи по опазването и запасяването със стоково-материални запаси трябва да се следи за съотношението м/у разходите по запасяване и приходите по продажбите. Тоест запасите да бъдат нормирани.
Нормиране на краткотрайните активи
Нормативът, това е минимумът от КА, който е необходим за осигуряване на нормална стопанска дайност на предприятието при минимално вложени парични средства. В зависимост от това дали подлежат на нормиране КА се делят на нормируеми(средства заети в произв. запаси) и ненормируеми (финансовите средства и вземанията) Нормативът се определя в дни, в натура и в стойност по отделни елементи на КА
Нормирането на произв. запаси преминава през следните етапи:
-определяне на средноденонощният разход на съответните суровини, материали и др. в натурално и стойностно изражение.
-определяне на норматива в дни
-определяне на норматива в стойност
Нормативът за незавършено производство се изчислява в зависимост от продължителността на производствения цикъл, среднодневния обем на производството и коефициента на нарастване на разходите за незавършено производство.
Нормативът за разходи за бъдещи периоди- се определя на базата на стойността на раходите за бъдещи периоди към началото на планирания период разходи за бъдещи периоди и стойността на разходите за бъд. п-ди, които ще бъдат отнесени върху себестойността на продукцията през планирания период.
Нормативът за готова продукция се определя в зависимост от среднодневния обем на производството, изразен по себестойност, интервалът от време м/у две поредни пратки в дни и времето необходимо за транспортиране на продукцията до купувача и за оформяне на платежната документация.
Когато КА значително надхвърлят определен норматив, това значи че има натрупани “свръхзапаси” за които има опастност да се развалят. Това също може да предизвика прекъсване на произв. процес ако при развалянето на запасите не могат да се заплатят нови поради изчерпването на бюджета по вече развалените.
Обръщаемост на краткотрайните активи.
КА на предприятието се намират в постоянно движение, при което те последователно изменят формата си и преминават от една, в друга сфера на обръщението и обратно. Това непрекъснато изменение образува кръгооборота на краткотрайните активи.
В процеса на своя оборот КА преминават през три форми: материално-веществена форма(призводствени запаси, незавършено производство, полуфабрикати и т.н.); стоково веществена форма (готова продукция и полуфабрикати, предназначени за реализация); парична форма (парични средства в касата на предприятието и в разчетите и други сметки в банките)
Всяко предприятие е заинтересовано в съкращаване времето на кръгооборота, което води до ускорени печалби. Под времетраене на кръгооборота се разбира времето от момента на заплащането на суровините и материалите до момента, в който се получават паричните средства от реализацията на продукцията.
Показатели, характеризиращи обръщаемостта и ефективността на използване на дълготрайните активи.
1. брой на оборотите на краткотрайните активи-съотношението м/у стойността на реализираната през годината продукция и средногодишната наличност на краткотрайни активи.Колкото по- голям е броят на оборотите на КА, толкова по-малка е потребността от КА
2. Времетраене на един оборот-отношение на броя на дните през годината към броя на оборотите през същата година.
3. коефициент на ефективността-съотношението м/у средногодишната наличност на краткотрайни активи(КА) и годищния обем на реализираната продукция.
4. Стойността на свободните КА вследствие ускорената обръщаемост може да се определи като произведение м/у среднодневния оборот и броя на дните, с които се намалява времетраенето на един оборот.
Основни пътища и резерви за ускоряване обръщаемостта на краткотрайните активи.
• Mероприятия в сферата на снабдяването – имат за цел да се намали обемът на производствените запаси
- намаляване интервала м/у две доставки
- използване на по-евтини, но по-добри или равностойни по качество заместители на материали
- своевременно ликвидиране на презапасените продукти
• Мероприятия в сверата на производството – целят да се намалят КА които са под формата на незавършено производство.Намаляването на производствените разходи се постига чрез повишаване производителността на труда и икономия на материални ресурси.
• Мероприятия в сферата на реализацията – оптимизиране на обема на КА, заети под формата на готова продукция и своевременното привеждане на дължимите суми от страна на купувачите и длъжниците, намаляване на времето м/ъ две поредни пратки и др.
Основни пътища за икономия на суровинно-материални ресурси
По-пълното използване на КА заети в сферата на производството води до намаляване на материалните разходи за производство на готовата продукция.
Организационно-технически пътища – свързани с усъвършенстването на техниката, технологията и организацията на производството, което води до икономии за суровини и материали.
Такива са:
-усъвършенстване конструкцията на изделията, олекотяване и минитюаризиране.
-усъвършенстване на технологията на производство.
-у-не на разкроя на материали.
-използване на по-качествени материали
-повторна употреба и рециклиране на всички възможни материали.
Организационно-икономически –създават условия за икономии на суровини и материали
-разработване на рационални и програсивни разходни норми
-повишаване заинтересоваността на работниците от икономия на суровините материалите, енергията и т.н. (със премии за добра работа например <гладна мечка хоро не играе...>)
-засилване на наказанията при захищение.
-засилване на контрола и усъвършенстване на отчетността на суровини и материали.
ЦЕНИ НА ПРОДУКЦИЯТА И ЦЕНОВА ПОЛИТИКА НА ФИРМАТА
Същност и функции на цените
Цената е паричен израз на стойността на общественонеобходимия труд за производство на единица изделие.Стоките се купуват не заради вложеният в тях труд, а зарадипотрбителната им стойност. В следствие на това цената се определя по маркетингов смисъл като паричен израз на потребителската стойност на стоката.
Оптимална цена е тази, която е максимумът, който купувачът би заплатил.Цените имат четири функции:
-информационна
-стимулираща
-разпределителна
-балансираща на търсенето и предлагането.
Информационната функция е още наречена измерителна или отчетна.Тя показва величината на признатите обществено-необходими разходи на труд и така се създава възможност за обществено определена цена на един продукт.
Разпределителна функция – използва се за изменяне на съотношението м/у отделните отрасли и подотрасли.
Стимулираща функция-обратната страна на стимулиращата функция е санкционирането. Стимулиращата ф-я служи за укрепване и интензивно развитие на икономиката. Стимулиращите цени се определят още със проектирането на стоката (пример- стоките в Илиянци)
Функция на балансиране- балансира търсенето и предлагането, защото пазарната цена предопределя търсенето и предлагането.
Всики тези функции на цената с в неразривна връзка.
Видове Цени
В зависимост от обсега им цените биват цени на вътрешния пазар и световни цени.
Цените на вътрешния пазар са всички цени дайствуващи на даден национален пазар. Взети заедно те образуват системата на вътрешните цени. По тези цени се извършва реализацията на стоките м-у фирмите и гражданите и други на вътрешния пазар. Вътрешните цени се систематизират по следните признаци:
-покупна цена-по ня купувачът заплаща стоката на продавача.
-цена на придобиване- по нея се отчитатзакупените ДА и КА. Тя се определя като към покупната цена се прибавят всички разходи по доставката.
-цени на едро – такива цени са на крупно количество стоки (100бр например) По тези обикновенно се реализират стоките с проиводствено значение.При тези цени купувачът плаща ДДС само за добавената от него стойност.
-цени на дребно- наречени още цени за населението или крайни цени, цени на крайна реализация. При тези цени купувачът плаща ДДС върху всички фази на производствения процес и на търговската дейност.
-левова равностойност- получената равностойност при продажба на стоки във валута.
-калкулативни цени по вноса- тези цени отразяват пълната равностойност на покупната цена, транспортно-ддоставните разходи, застраховка, мита и др.
Предлаганите цени също така се различават и по това какви са възможностите им да съдействуват за усвояването на нови изделия и за балансиране на търсенето.
Лимитни цени-определят се при проектирането на нови изделия. По тях обикновенно се изв. продажба и тези цени имат за цел предварително а помогнат за оценката на очакваната ефективност на новото изделие.
Стъпаловидни цени- при тях присъстват надбавки и отбиви на цените. Надбавките са за нова стока от която купувача очаква много, а отбавки (намаления) се правят за морално остарели, демодирани и т.н. стоки.