haritov
10-04-2009, 22:04
В този форум писах доста,за моите проблеми и някои знаят какво съм преживял.
Не веднъж съм казвал,че любовта е нещо болезнено,но прекрасно и го казвам от личен опит.Повечето от вас знаят брачната клетва''в болест и здраве,добро и зло''и тн,според мен това не е клетва а описание на онази магия любов.В една връзка има болка,радост,сълзи и много уникални моменти някои добри други лоши,но накрая ако една любов е истинска тя остава докрай без значение какво се е случило.
Аз лично изживях доста смях се радвах,плаках,ядосвах се и още какво ли не преживях и раздяла и 4 месеца не знаех кой съм,мечтите,които имах изчезнаха все едно бях мъртъв не ми пукаше за нищо,но през тези 4 месеца макар и разделени без да се чуваме виждаме ние се обичахме.
И ето,че един ден се срещнахме тогава почуствах как сърцето ми препуска,а кръвта във вените ми се разгорещява,може да се бяхме ранили,но се обичахме.В един момент забравихме всичко оставихме душата да говори и ето сега пак сме заедно.И да не казвам голяма дума сме щастлив аз отново мечтая и имам цел в живота.
Вярно е пак ще има и болка,но онази сила която ме тласка към щастието ме изпълва с надежда.А и няма значение какво става важното е,когато двама се обичат да са заедно,само тогава ще победят всичко .Ако някой ме попита какво смятам да правя за бъдеще ще му ''просто ще докосна всеки момент със сърцето си''
КАКВОТО И ДА СТАВА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ НЕ УМИРА
тя живее в нас дали като страдание или радост тя е част от нас,защото сме хора. :)
Не веднъж съм казвал,че любовта е нещо болезнено,но прекрасно и го казвам от личен опит.Повечето от вас знаят брачната клетва''в болест и здраве,добро и зло''и тн,според мен това не е клетва а описание на онази магия любов.В една връзка има болка,радост,сълзи и много уникални моменти някои добри други лоши,но накрая ако една любов е истинска тя остава докрай без значение какво се е случило.
Аз лично изживях доста смях се радвах,плаках,ядосвах се и още какво ли не преживях и раздяла и 4 месеца не знаех кой съм,мечтите,които имах изчезнаха все едно бях мъртъв не ми пукаше за нищо,но през тези 4 месеца макар и разделени без да се чуваме виждаме ние се обичахме.
И ето,че един ден се срещнахме тогава почуствах как сърцето ми препуска,а кръвта във вените ми се разгорещява,може да се бяхме ранили,но се обичахме.В един момент забравихме всичко оставихме душата да говори и ето сега пак сме заедно.И да не казвам голяма дума сме щастлив аз отново мечтая и имам цел в живота.
Вярно е пак ще има и болка,но онази сила която ме тласка към щастието ме изпълва с надежда.А и няма значение какво става важното е,когато двама се обичат да са заедно,само тогава ще победят всичко .Ако някой ме попита какво смятам да правя за бъдеще ще му ''просто ще докосна всеки момент със сърцето си''
КАКВОТО И ДА СТАВА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ НЕ УМИРА
тя живее в нас дали като страдание или радост тя е част от нас,защото сме хора. :)