GossipGirl89
10-05-2009, 10:16
Темата ми е по-скоро споделяне, защото знам, че не бихте могли да ме посъветвате нищо тъй като аз самата трябва да се изясня със себе си...
Става дума за една случка, която стана вчера. В момента нямам приятел, но има едно момче (X), с което сме доста, доста близки и за което е очевидно, че е влюбено в мен. Аз също го харесвам, симпатичен ми е, чувствам го близък, но определено нищо повече... дори не мога да се нарека влюбена. Разбираме се добре д момента, в който не стане дума за бивши гаджета. С последният ми приятел (да го наречем У) бяхме заедно близо 2 години и същност това е единственото момче, към което съм изпитвала силни чувства и обич - може би заради това Х полудява само щом чуе името му...А между мен и У всичко е свършило отдавна (преди повече от година) и в момента се водим само приятели, нищо че си говорим 1 път на 3 месеца... Та с У не си бяхме лафили от Юни месец някъде и вчера изненадващо ме потърси - общите неща - как си, що си и очудващо за мен (уж на базик) ме попита кога съм свободна да се видим... Аз му отказах. И оттам почна един спор защо не съм искала да се видя с него, нали сме били приятели... казах му, че не е казано от днес за утре, има доста време-ще измислим нещо... Защо иска да се вижда с мен? Няма логика. Не е в негов стил. Дори когато се разделихме отказваше да се виждаме тъй като нямало смисъл... Мина повече от година, през която 1 път не се обади да се видим, а сега изведнъж, след цялото това време, ми идва с огромното желание за среща, защото му липсвали разговорите ни... :shock: Не мога да си обесня как може толкова време да не се сещаш за даден човек и изведнъж да разбереш, че ти липсва... :?
Другият ми проблем е, че от вчера не мога да си го избия от главата. Не го обичам вече, дори ми и безразличен, но защо не мога да спра да мисля за него? :( Чувствам се ужасно спрямо другото момче - Х :( Истина е, че не сме си никакви, но той ми вярва, а на мен от вчера ми стои един безразличен такъв...не го чувствам необходим, защото постоянно мисля за У... А не искам :( Отне ми много време и ми беше ужасно трудно да го изхвърля от живота си,а сега изведнъж пак се появяват някакви мисли за него... НЕ ИСКАМ! :( Не искам да мисля за У, не искам да залъгвам Х... искам да му кажа за случилото се вчера, но знам, че ако го направя ще избухне лудия скандал и ще почне да ми обеснява как още не съм спряла да обичам бившия, а това не е така - не го обичам, просто не мога да си обесня защо мисля за него :(
Едно голямо мерси на всички, които са си направили труда да прочетат темата. Пак казвам - не очаквам да ме посъветвате нещо кой знае какво, защото май само аз самата трябва да знам какво се случва... но просто имах нужда да го споделя :(
Става дума за една случка, която стана вчера. В момента нямам приятел, но има едно момче (X), с което сме доста, доста близки и за което е очевидно, че е влюбено в мен. Аз също го харесвам, симпатичен ми е, чувствам го близък, но определено нищо повече... дори не мога да се нарека влюбена. Разбираме се добре д момента, в който не стане дума за бивши гаджета. С последният ми приятел (да го наречем У) бяхме заедно близо 2 години и същност това е единственото момче, към което съм изпитвала силни чувства и обич - може би заради това Х полудява само щом чуе името му...А между мен и У всичко е свършило отдавна (преди повече от година) и в момента се водим само приятели, нищо че си говорим 1 път на 3 месеца... Та с У не си бяхме лафили от Юни месец някъде и вчера изненадващо ме потърси - общите неща - как си, що си и очудващо за мен (уж на базик) ме попита кога съм свободна да се видим... Аз му отказах. И оттам почна един спор защо не съм искала да се видя с него, нали сме били приятели... казах му, че не е казано от днес за утре, има доста време-ще измислим нещо... Защо иска да се вижда с мен? Няма логика. Не е в негов стил. Дори когато се разделихме отказваше да се виждаме тъй като нямало смисъл... Мина повече от година, през която 1 път не се обади да се видим, а сега изведнъж, след цялото това време, ми идва с огромното желание за среща, защото му липсвали разговорите ни... :shock: Не мога да си обесня как може толкова време да не се сещаш за даден човек и изведнъж да разбереш, че ти липсва... :?
Другият ми проблем е, че от вчера не мога да си го избия от главата. Не го обичам вече, дори ми и безразличен, но защо не мога да спра да мисля за него? :( Чувствам се ужасно спрямо другото момче - Х :( Истина е, че не сме си никакви, но той ми вярва, а на мен от вчера ми стои един безразличен такъв...не го чувствам необходим, защото постоянно мисля за У... А не искам :( Отне ми много време и ми беше ужасно трудно да го изхвърля от живота си,а сега изведнъж пак се появяват някакви мисли за него... НЕ ИСКАМ! :( Не искам да мисля за У, не искам да залъгвам Х... искам да му кажа за случилото се вчера, но знам, че ако го направя ще избухне лудия скандал и ще почне да ми обеснява как още не съм спряла да обичам бившия, а това не е така - не го обичам, просто не мога да си обесня защо мисля за него :(
Едно голямо мерси на всички, които са си направили труда да прочетат темата. Пак казвам - не очаквам да ме посъветвате нещо кой знае какво, защото май само аз самата трябва да знам какво се случва... но просто имах нужда да го споделя :(