Dumb
10-05-2009, 13:11
Красива си, знаеш ли? По онзи странен начин... С червените до коляно ботуши, с червеното червило, с червените си мисли и червените си къдрици. Хвърляш питиетата по масите и тук таме по една усмивака. Краката ти - целите в мазоли, така става като цяла вечер сервираш през погледите. Загубваш често обиците си между тълпата от викове и водки.
Ако искаш ще ти помогна да ги намериш. Не спирам да те гледам и знаеш ли, денят ми тръгва чудесно, когато пия кафето, което ти ми носиш? Ей, госпожице, аз се взирам и виждам чевената ти сянка, виждам червеното не само в косите ти. Знам, че и ти търсиш принца, надяваш се някой да те отвлече в друга епоха, в друг свят- далеч от това заведение обвито в дим. Понякога ти се иска да одереш кожата си, да хвърлиш дори миглите си и да изпиеш една чаша червено вино със себе си. Знам всичко....
-Добро утро, едно дълго кафе с течна сметана и много захар, нали?
– Да, утро е, а захарта вземи за себе си.
Всяка сутрин я виждам- нея- Червената - така я наричам...
Чувам я, идва - носи ми най- хубавото кафе. Казвам й внаги по нещо, за да я усмихна. А тя ме целува по бузата...
Всяка сутрин се пълним с надежди, аз и Червената
Ако искаш ще ти помогна да ги намериш. Не спирам да те гледам и знаеш ли, денят ми тръгва чудесно, когато пия кафето, което ти ми носиш? Ей, госпожице, аз се взирам и виждам чевената ти сянка, виждам червеното не само в косите ти. Знам, че и ти търсиш принца, надяваш се някой да те отвлече в друга епоха, в друг свят- далеч от това заведение обвито в дим. Понякога ти се иска да одереш кожата си, да хвърлиш дори миглите си и да изпиеш една чаша червено вино със себе си. Знам всичко....
-Добро утро, едно дълго кафе с течна сметана и много захар, нали?
– Да, утро е, а захарта вземи за себе си.
Всяка сутрин я виждам- нея- Червената - така я наричам...
Чувам я, идва - носи ми най- хубавото кафе. Казвам й внаги по нещо, за да я усмихна. А тя ме целува по бузата...
Всяка сутрин се пълним с надежди, аз и Червената