suunnseT
10-05-2009, 18:27
Нещо,което намерих в арихава си .. писъла съм го като по малка.
Летях с 250 километра в час.Валеше дъжд и всяка капка,която се разстилаше по предното стъкло ми се струваше като зов за помощ.Водата се разбиваше като мимолетна,съкрушена,детска мечта,а аз целях само да летя и всеки бегъл спомен да заспи така,както спеше съвестта ми.Нощта беше зловещ кавър на зимен здрач,а аз бях умопомрачена,жена с ново вдъхновение – ДА МРАЗИ !.Усещах накладките,кулата ми плачеше,ревът и беше сладък шум,безсмислен фон на новият ми култ.Бях съкрушила всяка своя въздушна кула и плачех така,както никога не бях и бях подозирала.Нямаше виновници,нямаше кой да обвиня,просто приех,че нощта е моето спасение и ,че само тя ще освободи душата ми.
Летях с 250 километра в час.Валеше дъжд и всяка капка,която се разстилаше по предното стъкло ми се струваше като зов за помощ.Водата се разбиваше като мимолетна,съкрушена,детска мечта,а аз целях само да летя и всеки бегъл спомен да заспи така,както спеше съвестта ми.Нощта беше зловещ кавър на зимен здрач,а аз бях умопомрачена,жена с ново вдъхновение – ДА МРАЗИ !.Усещах накладките,кулата ми плачеше,ревът и беше сладък шум,безсмислен фон на новият ми култ.Бях съкрушила всяка своя въздушна кула и плачех така,както никога не бях и бях подозирала.Нямаше виновници,нямаше кой да обвиня,просто приех,че нощта е моето спасение и ,че само тя ще освободи душата ми.