detelina101
10-07-2009, 14:13
Kаква е ролята на хановете Крум и Омуртаг за превръщането на българската държава в централизирана монархия?
Официалното признаване на Дунавска България от Византия става през 681 година.Териториите на новата държава се населяват от българи и славяни.Административното устройство е изцяло по български модел.Начело на страната е ханът, на който принадлежи цялата власт.Запазват се редица елементи от племенното устройство.Славяните запазват своята териториална автономия и продължават да се управляват от князе, който признават върховната власт на хана.Славяните са длъжни при война да се включат с войска.Високите постове в управлението на държавата се заемат само от българи,практичеаки държавното управление е напълно в тяхни ръце.
В края на VIII – IX в., по време на управлението на Карл Велики Франкската империя изживява своя най-голям разцвет.През 803 година франките покоряват Аварския хаганат.Този факт открива изгодна възможност за хан Крум да разшири българските територии и две години по късно българите разбиват аварите и завземат източните им земи.В резултат България става непосредствен съсед на силната Франска империя.Другата голяма сила на Балканите е Византия.Въпреки вътрешнополитическите си проблеми, иконоборческата криза и понесените тежки поражения от арабите, успява да наложи властта си над славяните в Тракия.От друга страна агресивната политика, която води император Никифор I спрямо българите със своите завоевателни походи през 807, 809 и 811 година, завършващи неуспешно изправят пред сериозно изпитание сръвнително младата българска държава.
Различията между българи и славяни са както културно-реликиозни, така и в самия начин на живот и положение в йерархията на държавното управление.
И двата етноса са езичници, вярват в различни божества, имат свои обичаи и начин на живот.Ръководните постове в държавата се заемат само от българи.Не е прието сключването на брак между българи и славяни.Множеството различия пораждат проблеми за стабилизирането и централизирането на държавата във време когато има силна нужда от стъбилност.
Хан Крум разбира необходимоста от централизирана монархия, за да не последва примера на Аварския хаганат.Първите писани закони, които създава са фактор за централизиране на властта.Законите въжат еднакво за всички поданици на държавата независимо дали са българи или славяни. Това е важна крачка към централизиране на българската държава и преодоляване на различията между двата етноса. В началото на IX в. хан Крум предприема първата административна реформа като опитва да засили ролята на хана в управлението на всички територии на страната.За първи път в управлението на държавата влизат и славяни.Това е втората голяма крачка която прави хан Крум за централизиране на монархията.Хан Омуртаг още с встъпване начело на България през 815година сключва 30 годишен мир с Византия за да може да продължи реформаторската дейност на своя баща хан Крум.Ханът ликвидира автономията на славянските племена. Една от причините е, че не желае повече разделение на властите в страната, което произлизало от славянската автономия. При организацията на държавата е възприет принципа на административно – териториално деление. Страната е разделена на военноадминистративни области - “комитати”, а начело стоят комити, които са пряко зависими от хана. Въвеждат се и по – малки административни единици –жупите, начело с жупани. Това води до завършване на реформаторския процес и централизация на българската държава.
Политиката на хановете Крум и Омуртаг е пряко свързана с реформите, който имат за цел да интегрират славяните и централизират държава. Премахва се племенният сепаретизъм и постепенно България се превръща в единна етническа общност. Страната се развива и стабилизира политически и икономически, за което свидетелства интензивната строителна дейност на хан Омуртаг.
anichka12345678
10-07-2009, 14:22
Kаква е ролята на хановете Крум и Омуртаг за превръщането на българската държава в централизирана монархия?
Официалното признаване на Дунавска България от Византия става през 681 година.Териториите на новата държава се населяват от българи и славяни.Административното устройство е изцяло по български модел.Начело на страната е ханът, на който принадлежи цялата власт.Запазват се редица елементи от племенното устройство.Славяните запазват своята териториална автономия и продължават да се управляват от князе, който признават върховната власт на хана.Славяните са длъжни при война да се включат с войска.Високите постове в управлението на държавата се заемат само от българи,практичеаки държавното управление е напълно в тяхни ръце.
В края на VIII – IX в., по време на управлението на Карл Велики Франкската империя изживява своя най-голям разцвет.През 803 година франките покоряват Аварския хаганат.Този факт открива изгодна възможност за хан Крум да разшири българските територии и две години по късно българите разбиват аварите и завземат източните им земи.В резултат България става непосредствен съсед на силната Франска империя.Другата голяма сила на Балканите е Византия.Въпреки вътрешнополитическите си проблеми, иконоборческата криза и понесените тежки поражения от арабите, успява да наложи властта си над славяните в Тракия.От друга страна агресивната политика, която води император Никифор I спрямо българите със своите завоевателни походи през 807, 809 и 811 година, завършващи неуспешно изправят пред сериозно изпитание сръвнително младата българска държава.
Различията между българи и славяни са както културно-реликиозни, така и в самия начин на живот и положение в йерархията на държавното управление.
И двата етноса са езичници, вярват в различни божества, имат свои обичаи и начин на живот.Ръководните постове в държавата се заемат само от българи.Не е прието сключването на брак между българи и славяни.Множеството различия пораждат проблеми за стабилизирането и централизирането на държавата във време когато има силна нужда от стъбилност.
Хан Крум разбира необходимоста от централизирана монархия, за да не последва примера на Аварския хаганат.Първите писани закони, които създава са фактор за централизиране на властта.Законите въжат еднакво за всички поданици на държавата независимо дали са българи или славяни. Това е важна крачка към централизиране на българската държава и преодоляване на различията между двата етноса. В началото на IX в. хан Крум предприема първата административна реформа като опитва да засили ролята на хана в управлението на всички територии на страната.За първи път в управлението на държавата влизат и славяни.Това е втората голяма крачка която прави хан Крум за централизиране на монархията.Хан Омуртаг още с встъпване начело на България през 815година сключва 30 годишен мир с Византия за да може да продължи реформаторската дейност на своя баща хан Крум.Ханът ликвидира автономията на славянските племена. Една от причините е, че не желае повече разделение на властите в страната, което произлизало от славянската автономия. При организацията на държавата е възприет принципа на административно – териториално деление. Страната е разделена на военноадминистративни области - “комитати”, а начело стоят комити, които са пряко зависими от хана. Въвеждат се и по – малки административни единици –жупите, начело с жупани. Това води до завършване на реформаторския процес и централизация на българската държава.
Политиката на хановете Крум и Омуртаг е пряко свързана с реформите, който имат за цел да интегрират славяните и централизират държава. Премахва се племенният сепаретизъм и постепенно България се превръща в единна етническа общност. Страната се развива и стабилизира политически и икономически, за което свидетелства интензивната строителна дейност на хан Омуртаг.
Благодаря ти :-)
cherrygloss
10-07-2009, 17:09
Заповядай и се извинявам,че е толкова дълго! :)
Вапцаровото стихотворение “Пролет” по обем е сравнително кратко - изградено е от четири строфи, като три от тях са петстишни, а една (предпоследната) е четиристишна. Посоченото композиционно оформяне на стихотворението е пряко свързано с основния художествен образ в анализираната творба - образа на пролетта. Целият текст на “Пролет” включва 96 словоформи, а най-висока честота на употреба имат думите пролет, моя (употребени по 6 пъти) и бяла (3 пъти). Този статистически факт недвусмислено показва коя е темата на литературната творба, като пролет се явява ключова лексема за стихотворението. Именно ключовата лексема е и заглавие на творбата, което ни навежда на мисълта за “демонстрирана” връзка между заглавието и текста2 на анализираното художествено произведение. Не трябва да се забравя още, че “думата от заглавието е несъизмерима с думата от текста - тя е надредна, от по-висок ранг, знаково е несравнимо по-богата и съдържателна”3, а конкретният текст е този, който ще кодира семантиката на заглавието. Вапцаров има в своята поезия още две стихотворения със заглавие “Пролет”: Гълъбите гукат (първите две строфи са писани през 1932 г., а последната - 1938 г.) и Отвънка ухае на люляк (1941 г.) Интересно е да се отбележи, че при едното от тях (Отвънка ухае на люляк) откриваме същия тип “демонстрирана” връзка между заглавие и текст, както при Пролет моя, моя бяла пролет, което обуславя и сходството в семантиката на заглавията при тези две стихотворения4.
Да се върнем към композицията на стихотворението, която, естествено, се съотнася с идейно-тематичната основа на творбата. Трите петстишни строфи (1, 2 и 4) започват еднотипно чрез стиха Пролет моя, моя бяла пролет. Именно този стих, назоваващ пряко пролетта, има многопосочна функция, което налага детайлното му разглеждане. Стихът Пролет моя, моя бяла пролет включва в себе си трите най-често срещани лексеми в текста и се състои от словосъчетанията пролет моя и моя бяла пролет с опорни компоненти думата пролет. Авторът задържа вниманието на читателя както чрез повтаряне на целия стих на равнище текст, така и чрез повтаряне на опорната дума пролет (заедно с нейното определение моя) на равнище стих. Това двупосочно повтаряне (по хоризонтала и по вертикала на текстовото пространство) не само отпраща към идейно-съдържателната страна на творбата, а и оформя композиционната рамка на стихотворението. Еднотипното начало на строфите налага усещането за едно постоянно подхващане на темата, което пък в композиционен план създава споеност между строфите и ритмизиране на строфичната структура. Подхващането на темата чрез стиха Пролет моя, моя бяла пролет наподобява припева на народната песен, но за разлика от нея тук рефренът има не завършващ, а въвеждащ характер. Направените по-горе разсъждения се подкрепят и от синтактичната позиция на повторения стих в строфите: Пролет моя, моя бяла пролет функционира в първа и втора строфа като обръщение, което е част от сложно изречение (следователно вътрешноизреченската свързаност мотивира и смислова зависимост на стиха от останалите стихове в строфата), а в последната строфа обръщението е оформено като просто именно изречение (тази структурно-семантична независимост на стиха изречение определя неговата рамкираща роля спрямо предходните три строфи).
Известно е, че темата и идеята на литературната творба се проявяват чрез художествените образи. Ето защо при лингвостилистичния анализ се отделя съществено място на подбора и организацията на езиковите средства при изграждане на художествения образ. Във Вапцаровото стихотворение “Пролет”, както отбелязахме, основният художествен образ се назовава чрез ключовата лексема пролет. От морфологична гледна точка пролет е абстрактно съществително име, а от лексикална е дума, чиято семантика се определя в речниците като “едно от четирите годишни времена, което настъпва след зимата” с регистрирано само едно преносно значение - разцвет на жизнени сили, най-хубавото време от живота на някого или на нещо, нещо хубаво, светло, младост5. Създаването на художествения образ на пролетта в поетическата творба е резултат и от промени, които настъпват с ключовата лексема. Промените са в две посоки: 1) абстрактността на съществителното име се снема чрез неговото конкретизиране, и 2) лексемата се натоварва с нови значения, тя става полисемантична, което й позволява да функционира като символ в конкретния текст. Естествено двата типа промени с думата са взаимосвързани и взаимообусловени и се постигат в макроконтекста (т.е. цялостната художествена структура на творбата).
Ако се обърнем към текста на стихотворението “Пролет”, който ни отпраща към такъв род разсъждения, можем да проследим как Вапцаров въвежда, разгръща и обогатява образа на пролетта в художествената творба, образ, който остава едновременно единен и многопосочен. Пролетта присъства и в четирите строфи на творбата, като поетът нито веднъж не я назовава повторно чрез друго съществително, т.е. избягва синонимната замяна на лексемата (това определя първото място на съществителното име пролет в ранговия списък на словоформите, а оттам и “демонстрираната” връзка между заглавие и текст). Материализирането на пролетта, нейното “оживяване” се постига чрез качествата и действията, които й се приписват. Пролетта се възприема зрително (бяла пролет), слухово (ще дойдеш... бурна страшно) или едновременно зрително и слухово (ще дойдеш с дъжд и урагани; ще дойдеш... огненометежна - сложното прилагателно е неологизъм, образуван от словосъчетанието огнен метеж). Олицетворяването на пролетта се проявява чрез употребените глаголи (как минуваш ниско; но не спираш тука; знам - ще дойдеш с дъжд и урагани... да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани), които изграждат образа на една движеща се, на една действена пролет. Представата за действеност се подсилва и от избраната от поета рима. Абстрактното съществително полет присъства два пъти в текста (в първа и в четвърта строфа) като и двата пъти се римува с ключовата лексема пролет и по този начин смисловият акцент се привлича от двойката пролет - полет6. Интересен е фактът, че когато във втора строфа думата пролет се явява в римна позиция, тя остава неримувана.
Идейно-смисловата многоплановост на художествения текст се свързва предимно с многозначността на ключовите лексеми. За да разберем как лексемата пролет се натоварва с нови значения, как нейната семантика се “разтяга”, е необходимо да отбележим атрибутите на пролетта, като се има предвид цялостната художествена структура на произведението. Характерните белези на пролетта са представени чрез лексеми, които заемат различна синтактична служба. Съгласуваното определение бяла, включващо се в словосъчетанието бяла пролет, е единственото прилагателно, което насочва към номинативното значение на думата пролет. Това прилагателно функционира като картинен епитет и се активизира в макроконтекста (употребено е 3 пъти), понеже е част от повтарящия се стих Пролет моя, моя бяла пролет. Интересно е да се отбележи, че в контекста на цялото Вапцарово творчество прилагателното бял е рядко срещано - само 4 пъти, и то в съчетание с конкретни съществителни.
В началната строфа на стихотворението (Вапцаров я запазва непроменена от първата редакция на творбата):
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет,
адективираните минали страдателни причастия неживяна, непразнувана, сънувана като атрибути на пролетта имат отношение към вътрешните преживявания на лирическия субект. Смисловата роля и емоционалната изразителност на посочените определения се засилва чрез тяхното обособяване, а неживяна и непразнувана привличат акцента и чрез повторение на представката не-. Като носители на идейно-емоционалния замисъл на поета определенията неживяна, непразнувана, сънувана са изтъкнати и от аасонанса на а (широката гласна а се среща 7 пъти от всичко 12 гласни), и от дактилната рима непразнувана - сънувана (звуковото повторение обхваща три срички единствено при тази римна двойка).
Чертите на художествения образ на пролетта се обогатяват във втора строфа чрез обособените сказуемни определения бурна страшно, огненометежна, чиято роля за художественото съдържание на стихотворението е подсилена двояко: понеже са сказуемни определения, признакът, изразен чрез прилагателните бурна и огненометежна, се актуализира в момента на извършване на глаголното действие ще дойдеш, а като обособени части прилагателните имена са акцентирани интонационно. Освен това Вапцаровата пролет, както отбелязахме по-горе, е действена пролет, нейните действия отричат настоящето (“социалния ад”, по думите на Б. Ничев7), вършат промяна, насочени са към бъдещето: ще дойдеш с дъжд и урагани... да възвърнеш хиляди надежди / и измиеш кръвните рани; Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади".
Втора, трета и четвърта строфа на “Пролет” (впрочем именно в тях са различията на двете редакции на стихотворението) също натоварват лексемата пролет с допълнително значение и по този начин окончателно я превръщат в символ на Вапцаровата мечта за промяна. Така лексемата пролет се асоциира едновременно с един от годишните сезони (и то с най-чакания, най-силно желания), с младостта (най-жизненият период от човешкия живот), с бъдещето (което трябва да бъде извоювано). Вапцаровата пролет-мечта съчетава в себе си чистотата и спокойствието на белия цвят, тя е силно жадувана от лирическия субект (затова я има и в неговите “зрачни сънища”), тя руши (идва “с дъжд и урагани”), но и гради нова действителност, контрастираща със старата (в която хората не се радват на труда си и не се обичат). Естествено тази мечта мотивира и жертвоготовността на лирическия субект:
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и умра на твойте барикади!
В цитираните стихове желанието за саможертва в името на мечтаното бъдеще се подсилва от повелителните глаголни форми нека видя (смисловата роля на тази форма се подчертава и чрез нейната повторна употреба) и умра. Стилистически значим се оказва и съчинителният съюз и между последните два стиха, който уравновесява действията видя и умра за да изрази едновременност, съюзът и е подпомогнат от елизията на формообразуващата частица нека пред втория глагол), а по този начин смъртта на лирическия субект е едновременно и раждане на пролетта, т.е. превръщане на мечтата в реалност. Именно тази смърт-раждане определя засилената емоционалност в края на последната строфа, отбелязана и с удивителния знак.
За цялостното декодиране на художествения текст имат роля и употребените глаголни времена. Пролетта като символ на Вапцаровата мечта за промяна се характеризира предимно чрез глаголи в бъдеще време - ще дойдеш, да възвърнеш и измиеш (сегашното време означава бъдещи действия). В трета строфа чрез използване само на форми за бъдеще време лирическия субект изгражда своята представа за бъдещето:
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
И ще се обичат като братя.
Тази строфа е откроена от всички останали по броя на стиховете - тя се състои от четири стиха, за разлика от другите строфи, които са петстишни. Силата на емоционалния изблик в строфата се подкрепя и от простите изречения, първото от които е възклицателно, а второто - незавършено. Примамливата представа за бъдещето води до оттласкване от настоящето, до едно своеобразно “бягство” в бъдещето. Така стихотворението “Пролет”, което бележи началото на Вапцаровата творческа зрялост, кореспондира с по-късните творби на поета (с програмното стихотворение “Вяра” от 1939 г. И с предсмъртните творби от 1942 г.), където също се наблюдава активизиране на формите за бъдеще време.
Диалогичният характер на Вапцаровата поезия намира израз и в стихотворението “Пролет”. Без да посочваме всички езикови средства, чрез които се придава диалогичност на текста, ще отбележим само ролята на граматическата категория лице. Като форма на речта диалогът предполага обмяна на реплики между две лица. Имитирането на диалогичната форма Вапцаров постига най-вече чрез активизиране на първото и второто лице на глаголите, като в текстовото пространство лицата се сменят по схемата: ти (2 пъти) - аз (1 път) - ти (3 пъти) - аз (3 пъти).
Представеният лингвостилистичен анализ на Вапцаровото стихотворение “Пролет” (не сме успели, разбира се, да посочим всички стилистически значими езикови средства) има своя смисъл само ако подпомага декодирането на художествената творба. И понеже всяко художествено произведение е с неповторима структура, то и езиково-стилистическият анализ не може да следва строго определен модел. Вярваме обаче, че този вид анализ на художествения текст още веднага доказва обвързаността на обучението по български език и по литература в средното училище.
:) :) :) :)
Мерси, мерси, мерсиии !! :-)