Моля, изтеглете ми тази тема от помагало [Архив]

OneGirl

10-13-2009, 10:51

Заповядай:

ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРИЯ

Основните екологични проблеми в България днес са:
Качество на въздуха
Значителни са емисиите на серен диоксид, азотен диоксид и прах, като най-големият източник е енергетиката.

Качество на водите
Значителни са проблемите с качеството на водите, което се дължи на непречистените отведени отпадъчни води.

Управление на отпадъците

Управлението на производствените отпадъци е важен въпрос (за 1997 г. производствените отпадъци в страната са 43,5 млн. тона). В структурата на генериране на производствените отпадъци най-голям относителен дял заемат ТЕЦ и химическата промишленост.

Индустриално замърсяване

Индустриалната база в страната е изграждана без да е била съобразявана с екологичните условия, което довежда до значително индустриално замърсяване.
Други проблеми са замърсяването на почвите,ерозията,изветряне то и урбанизираната околна среда.

Състояние на водите в България:

Състояние на повърхностните води:

като абсолютни водни количества средно замърсените води надхвърлят 70% от всички течащи води в България.Главен проблем за качеството на речните води в страната е органичното замърсяване от непречистени отпадъчни води.Повечето случаи на критично замърсяване (води извън категориите) се дължат на индустриално и смесено индустриално и битово-фекално замърсяване. На първо място това са основните металургични и химически заводи, които често поразяват живота в реките със силно токсични води.

Все пак изследванията показват, че повечето реки в България имат повишена самопречествателна способност поради тяхните хидравлични, физико-химични и биологични характеристики.

През 1998 г. в повечето реки се наблюдава известна тенденция към слабо подобряване качеството на водите. Причина за това са както процесите на приватизация и прехода към пазарно стопанство, свързани с технологично обновление на производствените процеси и изграждане на пречиствателни съоръжения, така и преустановяване дейността на неефективни, силно замърсяващи производства.

Друг проблем при водите е термичното замърсяване.При преминаването им през ТЕЦ или АЕЦ тяхната температура се повишава средно с 2 градуса.Това прави невъзможно съществуването на водни организми,силно зависими от температурата на водата(стенобионти).

Състояние на крайбрежните води:
В зоните на водоползване качеството на водите отговаря на нормативните изисквания с изключение на пункта при вливането на р. Камчия, на който се превишават нормите по амониев и нитритен азот. Очевидно това се дължи на хидродинамичните явления, които протичат при смесването на речната с морската вода.

В зоните за санитарна охрана, където се извършва промишлена дейност и се заустват отпадъчни води, качеството на морските води не винаги отговаря на действащите нормативи, като например района на гр. Бургас. Друг замърсен участък е плажът при гр. Созопол, на който се превишават нормите по амониев и нитритен азот. Прави впечатление че тези привишения са констатирани през пролетния сезон.
В районите на интензивно корабоплаване – пристанищата и фериботните трасета, периодично се наблюдава повишено съдържание на нефтопродукти.

Въпреки наблюдаваните епизодични превишения на нормите за отделни показатели, общата тенденция е към подобряване и стабилизиране качеството на крайбрежните морските води и крайморските езера, както и на тези в 56 км изследвана зона. Тази тенденция е в резултат на увеличаване на ефективността на управлението на качествата на водите в крайбрежния район, включваща подобряване контрола за замърсяването, доизграждане на канализациите на населените места и изграждане или реконструкция на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води.

Качество на подземните води:

Продължава тенденцията за трайно присъствие на азотните съединения (амониев йон, нитрити и нитрати), показателят перманганатна окисляемост, фосфатите, желязото и манганът. По-ограничено е присъствието над ПДК на сухия остатък, сулфатите, хлора, магнезия и рН. Единични прояви имат тежките метали Сu, Cr, Zn, P.

Състояние на въздуха в България:

Най-голям източник на серен диоксид е енергетиката, но нейният дял към общото количество е намалява, вследствие увеличеното потребление на природен газ и вносни нискосернисти въглеща. Тя е с най-голям дял емисии и на азотен диоксид.
Енергетиката и бита са най-големите източници на прах. Делът на битовото горене е нараснал от 27% на 31%.

Селското стопанство емитира 61% от общото количество амоняк. Значително са намалели /с 10840 t/ емисиите от производствени процеси.

Най-значителен източник на НМЛОС, като изключим природните източници е пътния транспорт, следван от селското стопанство.

Нарастването на количеството на редица замърсители - въглероден оксид, метан, неметанови въглеводороди, тежки метали се дължи на нарастването на количеството на изгорения бензин и увеличеното потребление на дърва в битовия сектор. Освен това е увеличено количеството на складираните твърди горива, както и открития им добив.

От всички видове горива, използвани за битови нужди, най-голям източник на въглероден оксид е изгарянето на дърва.

Състояние на почвите в България:

Регистрирането на остатъчни количества пестициди в определените пунктове за наблюдение (48 ), не изключва възможността за наличие на нови локални замърсявания в потенциално застрашени интензивни земеделски райони. В тази насока трябва да се предприемат по-активни мерки за контрол, както и сгъстяване на мониторинговата мрежа от пунктове за пробовземане, с цел уточняване площта и степента на замърсяване с токсични и опасни за здравето отпадъчни продукти

Ерозията на почвата в нашата страна е един от най-сериозните деградационни процеси, изразяващ се в намаляване на почвения профил, влошаване на физическия статус, изнасяне на хранителни вещества, замърсяване на водите и др. Освен почвено - климатичният, значителен принос за развитие на процеса допринася и антропогенният фактор. Проблемните територии по отношение на ерозията се запазват така, както са визирани статистически преди повече от десет години (по Националната програма за борба с ерозията), за водна ерозия около 100 региона, за ветрова – около 25 региона.

Изветрянето е процес, при който под влияние на метеорологичните условия става механично раздробяване и химично изменение на намиращите се на земната повърхност масивни скали и минерали, в резултат на което се образува рохкава неорганична маса. Впоследствие в тази рохкава маса се натрупват вторични минерали, които влизат в състава на глината. Рохкавата маса, която задържа само вода, се нарича почвообразуваща скала. Почвообразуващата скала все още не е почва, тъй като не притежава свойството плодородие.

Старите замърсявания с нефтопродукти в районите на РИОСВ-Бургас и РИОСВ-Плевен в размер на 137 ha, все още са проблем за околната среда, тъй като за тяхното саниране са нужни по-специални и скъпи технологчни решения .

Урбанизирана околна среда :

Екологичните наблюдения в областта на селищната околна среда показват, че:

- тенденцията, при която големите населени места, като притегателни центрове продължават да увеличават своето население се запазва при наличието на все още бурно протичащите миграционни и урбанизационни процеси;

- наред с повишената строителна активност, водеща на места до преуплътняване на застрояването, както и интензивното изменение предназначението на земеделските земи за неземеделски (строителни) цели, променящи конфигурацията на населените места и крайселищните им територии, на преден план изпъкват остро поставяните и все по-актуални въпроси, свързани с натрупването на нерешени проблеми от времето на индустриалното развитие, като: задоволяване жилищните нужди на населението; инфраструктурното съоръжаване; задоволяването на рекреационните потребности; благоустрояването, озеленяването, организацията и естетизацията на селищната околна среда;

- природните елементи от градските територии заемат неоправдано малки простраства от тях, което говори за нарушено взаимоотношение град - природа;

- изсичането на гори и насаждения във и около населените места води до промяна на микроклиматичните им условия, причиняващи: повсеместно изсъхване, заболяване и загиване на растителността в следствие на нарушените условия на месторастенията; подмяната на първичната растителност с производна и с такава, която няма естествено разпространение в съответните региони; подлагане представителите на фауната на значителен натиск - разрушаване на техните местообитания; появата на ерозионни процеси и обезводняване на територии, което също променя природния и антропогенен ландшафт и екологичните условия на средата;

- промишлените зони, комплекси и обекти, разположени във или в близост до градовете върху сравнително малки територии, като главни замърсители на околната среда са в основата на т. нар. “горещи точки”, при което независимо от насочването на инвестиции в тях от фондовете за околна среда, внедряването на пречиствателни съоръжения, санирането на замърсени почви и рекултивацията на нарушени терени изостава;

- вредните физични фактори като шум и вибрации и електромагнитните - нейонизиращи лъчения, допълнително замърсяват селищната околна среда чрез своето влияние върху нейните биологични обитатели;

- ниската технологична ефективност в производствената и битовата сфера превръща населените места и производствените комплекси в големи консуматори на електроенергия, горива и други енергоносители без прибягване към алтернативни енергоизточници, предлагащи освен икономически ефект, но и постигане на чиста околна среда;

- при наличието на множество регионални, местни и локални планове и дори на национални проекти се констатира недостатъчна координация между приоритетните сфери устройство - опазване - оздравяване.