View Full Version : Осъзнавате ли вината си?
ArrowsOfDeath
10-13-2009, 20:09
Интересно ми е това, понеже всеки ден ставам свидетел как хора вършат неща, заради които биват наказани, защото са нарушили някакви норми/правила, но и се оплакват след това, сякаш нищо не са направили и са наказани незаслужено.
Та, накратко въпроса - когато знаете, че е заслужено, приемате ли наказанието без да протестирате?
Swinkenhoffer
10-13-2009, 20:11
Да, и обикновено се чувствам адски глупаво, което дори е по-гадно от самото наказание. :-o
Много мразя да се осирам и да го осъзная... невежеството е блаженство. 8-)
cherinka
10-13-2009, 20:12
Много, много зависи от това как изразява доводите си "обвинителя", ама много!
Дори някога да се почувствам виновна за нещо... то след време се забравя. 8-)
Почти никога !
Чувството на вина е много закърняло при мен.
DebelaManekenka
10-13-2009, 20:17
аз винаги съм виновна..осъзнавам го! :lol:
psychopath
10-13-2009, 20:30
абе аз много не съм по правилата...
иначе не съм лошо момче де. кво ми е? :D
Pliok0019
10-13-2009, 20:33
Приемам наказанията, защото в повечето ситуации знам за рисковете от действията си. Следователно правя нещо само ако мога да понеса последствията.
FockidyFockFock
10-13-2009, 20:56
понякога Я осъзнавам, само когато ми се наложи.
не е прекрасно, да.
малко да се самоизтъкна:
рядко се извинявам..., но по-скоро не е въпрос на инат.
за мен хората, които се извиняват прекалено, просто търсят реакция(хъ-хъ).
и още малко:
ако смятам, че съм виновен - поемам вината. (отново - не е инат)
в противен случай - ниъц.
п.п. иначе може, ДА! 8-)
hardball
10-13-2009, 21:02
Ами ако се смятам за виновна- да.
Най- често ми е виновно, че се държа лошо с някакви хора.
Попринцип когато сгафя по-сериозно и почнат да ми мрънкат някви хора, имам навика да им обеснявам, че много добре знам какво е правилно да правя и какво не, как е правилно да се държа и как не, НО съвсем друг е въпроса дали ще го направя по правилния начин. В повечето случаи осъзнавам вината си, но не ми пука особено.
А виж футболистите какво правят,женски номера.Даже тва е обида за жените.
Оня посегне да го хване,пук другия прави скок с две превъртания през глава и ако не ми дадат фал реве като настъпено магаре :D
alwaysnforever
10-14-2009, 12:48
Да ! Ако не отговаряш за собствените си грешки, за кои тогава ?
Аз също познавам мн такива хора, които каквото и да направят се мислят за прави, и това в никакъв случай не мога да го приема !
никой не е виновен, до доказване на мизерното... противното.
PsychologicalDisorder
10-14-2009, 13:54
да.
Да, но рядко си признавам. Не ми пука колко е долно и тнт, в такива случаи съм шибан егоист и гледам как да си спася кожата. Твай. Понякога си признавам и си нося последствията, но наистина трябва да е нещо за което ще съжалявам много и ше ми е тегаво, ако не съм си признала.
Still1ME1Still1HERE
10-14-2009, 14:08
Да, и обикновено се чувствам адски глупаво, което дори е по-гадно от самото наказание. :-o
Много мразя да се осирам и да го осъзная... невежеството е блаженство. 8-)И при мен така :D И все пак с грешките натрупваш опит,което е полезно :D
Да, но рядко си признавам. Не ми пука колко е долно и тнт, в такива случаи съм шибан егоист и гледам как да си спася кожата. Твай. Понякога си признавам и си нося последствията, но наистина трябва да е нещо за което ще съжалявам много и ше ми е тегаво, ако не съм си признала.Дам,и аз съм така - горното важи само,ако след това ще ми е тегаво,ако не изплюя камъчето :D
ifilin4ica
10-14-2009, 14:22
Да, естествено. Даже понякога поемам вината на другите и аз обирам пешкира ама айде...Не са ми връщали услугата или едва ли ще ми я върнат някога(не че като го направят нещо ме топли :? ).
MakeMeLaugh
10-14-2009, 14:35
Когато е основателно и съм го осъзнал - да.
Когато има 2 гледни точки случая се старая взимно да се разберат и двете гледни точки.
Но да ме обвиняват твърдо в нещо като се оптхвърля моята гледна точка - не
anichka12345678
10-14-2009, 14:45
Интересно ми е това, понеже всеки ден ставам свидетел как хора вършат неща, заради които биват наказани, защото са нарушили някакви норми/правила, но и се оплакват след това, сякаш нищо не са направили и са наказани незаслужено.
Та, накратко въпроса - когато знаете, че е заслужено, приемате ли наказанието без да протестирате?
за мен наказанието е част от нарошаването и всеки би трябва ли да си плаща за грешките,като реша да бъде бунтар като мен в училище :D :D :D :D
Lincheto
10-14-2009, 14:48
По-лесно е да обвиняваш другите бре. 8-)
hardball
10-14-2009, 14:51
Бунт срещу?
В какво се изразява?
Как променя света?
OtherDimension
10-14-2009, 15:01
ехх, ако всеки бунт се наказваше с неизвинено отсъствие :)
hardball
10-14-2009, 15:02
Никакъв бунт не е това. Апф. :-o
Рядко съм виновна за нещо :?
BomberStomper
10-14-2009, 19:17
Аз съм вярващ човек, отивам на църква и ми минава!Арийските дела се прощават! :)
PinkFloydSound
10-14-2009, 19:22
Мразя да признавам, че греша, но ако съм виновна... Дори и да не са ме надушили, ми е супер гузно и най-често аз сама си признавам.
Мразя да признавам, че греша, но ако съм виновна... Дори и да не са ме надушили, ми е супер гузно и най-често аз сама си признавам.аз отричам до последно.. даже и доказателства да има пак отричам, имало е случаи сама да си повярвам че съм права :lol:
TheNewReligion
10-14-2009, 21:18
Когато е заслужено, приемам наказанието си без да протестирам. Случва се предварително да осъзная грешката си, случва се и в последствие да я разбера...При последния случай обикновено много ме хваща срам, дори да съм направила нещо съвсем мъничко.