DifficultToCure
10-15-2009, 23:53
В началото бях аз
Един такъв, дето само разсъждава
Ето прашинка по прашинка, в купчината прах
Нека Ви разкажа всичко кръвнишки и без пощада.
Ще разделя всичко на 5 почти равни купчини
Нека те бъдат и време и място и драма
Ще изругая в лицата, „Мечти ли?”
Искам и аз роля в таз холограма!
С желае всичко става реалност
Сакатият започва да ходи, а слепия вижда баща си
Срежете лентата на тази баналност
Не мога да слушам този глупешки брътвеж
Дали всички да не станем монаси
За да избегнем пукота на мъртвородените, поклон и гърмеж.
Това беше прелюдията към онова дето последва подир
А то няма за цел да създава настроения
Недей да се тровиш с моя арсеник, няма в него ни утеха ни мир
Когато камбаната удари часът на нетленните погребения.
Част първа
Първият яростен хрип и сълзи
И студа, как може да е толкова студено на белия свят
И как всичко постоянно смърди
Ела и мен осъди, гордей се Пилат.
Част втора
Всичко е толкова пъстро
Как жадно на глътки големи живея
Сънят се изцежда и всичко отново е мръсно
Как мога да заявя „ Аз се гордея?”
Част трета
Разбирам и се бунтувам
Незнам, а се пълня с кураж и пеперуди
В мене любов и омраза, над всичко царувам
Заблуда! Крещя :”Вие сте луди”!
Част четвърта
Блъскам и теб и себе си право в стената
Гърлото значимо само за мене си грачи
Никой не вижда кръвта по петната
Следва отбой и гордоста след себе си влача
Част пета
Бездиханна тишина, алени дрипи
Няма го духът, нито гневът
Всички слова са грижливо промити
Маршът на стелките остава без път.
След всичко, което написах останах без дъх
За мен отсече безкраят часовникът на водния плъх.
Един такъв, дето само разсъждава
Ето прашинка по прашинка, в купчината прах
Нека Ви разкажа всичко кръвнишки и без пощада.
Ще разделя всичко на 5 почти равни купчини
Нека те бъдат и време и място и драма
Ще изругая в лицата, „Мечти ли?”
Искам и аз роля в таз холограма!
С желае всичко става реалност
Сакатият започва да ходи, а слепия вижда баща си
Срежете лентата на тази баналност
Не мога да слушам този глупешки брътвеж
Дали всички да не станем монаси
За да избегнем пукота на мъртвородените, поклон и гърмеж.
Това беше прелюдията към онова дето последва подир
А то няма за цел да създава настроения
Недей да се тровиш с моя арсеник, няма в него ни утеха ни мир
Когато камбаната удари часът на нетленните погребения.
Част първа
Първият яростен хрип и сълзи
И студа, как може да е толкова студено на белия свят
И как всичко постоянно смърди
Ела и мен осъди, гордей се Пилат.
Част втора
Всичко е толкова пъстро
Как жадно на глътки големи живея
Сънят се изцежда и всичко отново е мръсно
Как мога да заявя „ Аз се гордея?”
Част трета
Разбирам и се бунтувам
Незнам, а се пълня с кураж и пеперуди
В мене любов и омраза, над всичко царувам
Заблуда! Крещя :”Вие сте луди”!
Част четвърта
Блъскам и теб и себе си право в стената
Гърлото значимо само за мене си грачи
Никой не вижда кръвта по петната
Следва отбой и гордоста след себе си влача
Част пета
Бездиханна тишина, алени дрипи
Няма го духът, нито гневът
Всички слова са грижливо промити
Маршът на стелките остава без път.
След всичко, което написах останах без дъх
За мен отсече безкраят часовникът на водния плъх.