stefity
10-16-2009, 07:57
И аз не знам поради каква причина написах това, но просто излях чувствата си на един бял лист хартия... Пускам го, просто за да разбера, дали е толкова зле действително. Приемам всякакви критики, даже ще са ми от полза. :)
П.П. Направих малка редакция. :) :)
Някаква тъмна сила ме притискаше... Усещах студ, но дали той бе реален? Ръцете ми трепереха, а устата ми не помръдваше. Толкова крясъци и викове отекваха в съзнанието ми, но глуха тишина бе обзела цялото ми същество и около мен не се чуваше нищо...
Сън, до толкова истински, че болката пронизваща съзнанието ми, се усещаше дори и във вътрешностите ми и сякаш се движеше през вените ми, обземаща малко по малко целия ми вкочанен труп...
Виковете, пронизващи ума ми, се лутаха в съзнанието ми, мъчейки се да открият изход, за да излязат от мен... но нещо ги спираше, нещо ги караше да се спотайват в мен, докато аз бавно умирах.
Лъжа, сън или реалност? Смърт, живот или нещо друго?
Това съм аз, една болка, една малка прашинка, съществуваща и лутаща се в безтегловност, движеща се единствено и само от лъжите, фалша и сънищата, които маскират съзнанието, правещи го безучастно и слабо...
Събуждам се, но думите все още не излизат от устата ми, тялото ми, обляно в пот, треперещо и страхливо, продължава да се лута безцелно. Сънят се смесва с реалността, животът със смъртта...
Болката ми отшумява или свикнала съм с нея? А лъжите вече станали са част от мене...
Силата, притискаща гърдите ми ожесточено, отпускаше ме бавно, докато аз вече не усещах нищо, само едно едничко тупкащо сърце, все още бореше се със съня... Докато последен стон, излизащ с крясъци от мен, предвещаваше края... но не, това за мене беше просто началото на рая...
П.П. Направих малка редакция. :) :)
Някаква тъмна сила ме притискаше... Усещах студ, но дали той бе реален? Ръцете ми трепереха, а устата ми не помръдваше. Толкова крясъци и викове отекваха в съзнанието ми, но глуха тишина бе обзела цялото ми същество и около мен не се чуваше нищо...
Сън, до толкова истински, че болката пронизваща съзнанието ми, се усещаше дори и във вътрешностите ми и сякаш се движеше през вените ми, обземаща малко по малко целия ми вкочанен труп...
Виковете, пронизващи ума ми, се лутаха в съзнанието ми, мъчейки се да открият изход, за да излязат от мен... но нещо ги спираше, нещо ги караше да се спотайват в мен, докато аз бавно умирах.
Лъжа, сън или реалност? Смърт, живот или нещо друго?
Това съм аз, една болка, една малка прашинка, съществуваща и лутаща се в безтегловност, движеща се единствено и само от лъжите, фалша и сънищата, които маскират съзнанието, правещи го безучастно и слабо...
Събуждам се, но думите все още не излизат от устата ми, тялото ми, обляно в пот, треперещо и страхливо, продължава да се лута безцелно. Сънят се смесва с реалността, животът със смъртта...
Болката ми отшумява или свикнала съм с нея? А лъжите вече станали са част от мене...
Силата, притискаща гърдите ми ожесточено, отпускаше ме бавно, докато аз вече не усещах нищо, само едно едничко тупкащо сърце, все още бореше се със съня... Докато последен стон, излизащ с крясъци от мен, предвещаваше края... но не, това за мене беше просто началото на рая...