banancho
10-17-2009, 07:24
Здравейте търся анализ от сорта на 1 лист относно самата Цветарка в произведението на Хр.СМирненски "Цветарка"
sunshine92
10-18-2009, 14:59
Стихотворението „Цветарка” е една от малкото творби в сбирката „да бъде ден”, което не е публикувано в пролетарския печат и в този смисъл не е непосредствено обвързано с основната тема на поета от онези години- мечтаното преобразуване на света.
В основата на творбата стои една типична за големия град случка, която може да бъде разработена от различни гледни точки и в различни художествени традиции. В нея не е трудно да открием повеите на романтическата естетика, често изобразяваща сюжета за красотата, попаднала в отровната среда на обществените противоречия. Това което отличава обаче „Цветарка” от привичните сюжетни клишета с мелодраматичен привкус, е включването на мотива за поруганата красота в контекста на символните пространства, характерни за неговия художествен образ на света. В стихотворението се отличават 3 основни образа. Единият е вече представеният мотив за поруганата красота. Вторият е типологично сходният мотив за прекрасната природа, описана като фон на драматичната случка – в ролята на контраст и идеал. Третият основен мотив е свързан с образа на града чудовище, който дебне своите обитатели за да разбие съдбите им. Именно той е и онова свързващо звено, което хвърля мост между чисто мелодраматичния сюжет и неговата символистична разработка с помощта на природната картина и основната тема на пролетарската поезия – загубеното достойнство на бедните, на унизените и оскърбените.
Цялостната постройка на творбата за разлика от повечето стихотворения на пролетарския поет Смирненски няма реторически характер, а е по-скоро в традициите на символистическата естетика – с други думи, развива се по модела на музикалната пиеса. От нежната, приглушено-тревожна тема за есенния залез над Витоша през резкия, силно трагичен мотив, въведен чрез описанието на града чудовище, към драматичната разработка на мотива за цветарката, която като лъч красота преминава през шумните локали на големия град, за да предлага цветята, символ на красота, които обаче и положителен и в отрицателен план са само синоним на самата нея – красавицата продава красота, а разглезената публика си мисли дали пък не е по-добре да си купи не жълтите хризантеми а самата нея. Музикалната основа на композицията се подчертава от отчетливо присъстващия в стихотворението мотив за звучащата музика, която сякаш коментира ставащото:
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
Гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
Понесат се на високо волнокрили, смели, горди
И се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Описанието на природата следва установените по онова време традиции на символическата естетика, търсеща екстремно силни изразни средства за предаване на неземния, почти безплътен образ на красотата с нейния романтичен и неземен ореол. Витоша е загадъчна и нежна, прилича на теменужен остров в лунносребърни води, есенните звезди се разтапят в тънката пара сякаш в болка безнадеждна. Драматичният нюанс, който се усеща в словосъчетанието „болка безнадеждна”, се появява едва при съпоставката на първата строфа със следващите. На фона на тази прекрасна и хармонична картина мъничката човешка драма става истински значима и злокобна именно по пътя на контраста между серафичната мечта и грубата реалност на живота – един типично символистически похват, изразяващ основното елегично настроение. Образът на цветарката също е разработен с помоща на традиционни литературни мотиви – тя е оприличена на русалка, на цвят, по тялото и се лепят хищни погледи. Действията и също носят нюанса на едно вътрешно противоречие – тя продава цветя, синоним на красотата. Но красотата сама по себе си, такава каквато я видяхме в природното описание от първата строфа, е нещо неземно, серафично, идеално, трудно поддаващо се на такъв прозаичен акт като покупко-продажба. И все пак в края на творбата поетът не е пропуснал да изгради и една ясна и драматично напрегната опозиция – между града чудовище и крехката фигурка на светлокосата девойка:
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
Свтлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
А грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
Хиляди души разбити- дебне каменния град.
Похищаването на тази красота от митологичното чудовище чисто по романтически се възприема и като лична трагедия, в която всеки познава своята собствена „ повест безутешна на вседневен маскарад”. Именно в това е и основата на тази силна и неподправена любов към поезията на Смирненски, която е хвърляла в захлас многобройните му почитатели.
Честно казано въобще не съм го прочела, но има Google, явно незнаеш. :?