gLypChenCee
10-17-2009, 17:40
Надявам се да ги харесате.. Ако имате някакви забележки - моля кажете.. за да се опитам да се поправя.. БЛАГОДАРЯ ВИ! :-)
Хайде, Господи - раздели ни..
Скитам аз и нощ и ден,
в плен на уж твойте ангелски очи...
Но защо когато погледна в тях боли?
Нима вече пламъка на любовта в тях не гори?
Нима господ иска да ни отнеме цялото щастие,
без време,
а болката да остане за мене?
Не, Господи...
Не позволявам!
Споменът за щастливите дни...
За искрените усмивки...
За любовта...
Не ще отминат..!
И от щастливите спомени
ще останат само тежки рани...
И кажи ми как сега да вярвам в любовта,
щом надвиснала е над нея смъртта?
А сърцето плахо я гледа...
Защото не му се живее...
Хайде, Господи - раздели ни...
Раздели ни, но при теб прибери ни...
Благодаря приятелко!
Дари ме с топлина ти приятелко добра,
както никоя друга приятелка до сега.
Дари ми обич, светлина.
Дари ми топла усмивка.
Ти беше до мен дори в най-мрачният ми ден.
Когато всичко рухна...
Когато един човек бе разбил целият ми свят...
И аз паднах в оковата на самотата..
Ти приятелко изправи ме и ми подаде ръка за да продължа!
Радвам се, че дойде и ме спаси...
Че с щастие изпълни всички мой дни.
Че винаги ще си тук до мен...
И до живот за ръка ще вървим и ще изричам само едни слова :
"Благодаря ти приятелко, благодаря!"
Ти не можеш да обичаш..
Боли ме и не крия това...
Мисля, че не бих и могла...
А теб дали те боли?
Дали от очите вали?
Дали нощем не спиш,
щом не съм аз до теб?
Не... Не мисля, че ако го направиш ще си ти!
Ти можеш само да нараняваш...
Никога не си ронил сълзи..!
Но пожелавам ти любовта да не откриеш,
света да преобърнеш дори!
Да...
Давай...
Остави ме...
Напусни ме!
Аз не мога да търпя тази болка вече...
За тебе съм просто ненужно човече...
Писна ми да седя от страни...
А ти да бъдеш с други жени...
Но как на сърцето да кажа да се спре?
Как да му кажа да умре?
Болката е тъй голяма...
Като за двама!
Но ти не ще споделиш моята болка голяма...
Душата ми стана бездънна яма!
Хайде върви...
И дано бъдеш щастлив някога ти...
И ако някога осъзнаеш какво си бил за мен...
Затвори очи...
И си спомни за миговете ни...
Както...
Като роза прекърши се моята душа...
Като пролетен дъжд полетяха моите сълзи...
Както водата огъня гаси,
така и си отиде любовта.
Като лятно слънце болката ме гори,
зимен студ в душата ми се стаи...
Както есенните листа,
закапаха моите коси отрязани...!
И всичко това заради теб,
болка на моите дни.
Всичко това заради теб
и твоите дългогодишни лъжи...
Хайде, Господи - раздели ни..
Скитам аз и нощ и ден,
в плен на уж твойте ангелски очи...
Но защо когато погледна в тях боли?
Нима вече пламъка на любовта в тях не гори?
Нима господ иска да ни отнеме цялото щастие,
без време,
а болката да остане за мене?
Не, Господи...
Не позволявам!
Споменът за щастливите дни...
За искрените усмивки...
За любовта...
Не ще отминат..!
И от щастливите спомени
ще останат само тежки рани...
И кажи ми как сега да вярвам в любовта,
щом надвиснала е над нея смъртта?
А сърцето плахо я гледа...
Защото не му се живее...
Хайде, Господи - раздели ни...
Раздели ни, но при теб прибери ни...
Благодаря приятелко!
Дари ме с топлина ти приятелко добра,
както никоя друга приятелка до сега.
Дари ми обич, светлина.
Дари ми топла усмивка.
Ти беше до мен дори в най-мрачният ми ден.
Когато всичко рухна...
Когато един човек бе разбил целият ми свят...
И аз паднах в оковата на самотата..
Ти приятелко изправи ме и ми подаде ръка за да продължа!
Радвам се, че дойде и ме спаси...
Че с щастие изпълни всички мой дни.
Че винаги ще си тук до мен...
И до живот за ръка ще вървим и ще изричам само едни слова :
"Благодаря ти приятелко, благодаря!"
Ти не можеш да обичаш..
Боли ме и не крия това...
Мисля, че не бих и могла...
А теб дали те боли?
Дали от очите вали?
Дали нощем не спиш,
щом не съм аз до теб?
Не... Не мисля, че ако го направиш ще си ти!
Ти можеш само да нараняваш...
Никога не си ронил сълзи..!
Но пожелавам ти любовта да не откриеш,
света да преобърнеш дори!
Да...
Давай...
Остави ме...
Напусни ме!
Аз не мога да търпя тази болка вече...
За тебе съм просто ненужно човече...
Писна ми да седя от страни...
А ти да бъдеш с други жени...
Но как на сърцето да кажа да се спре?
Как да му кажа да умре?
Болката е тъй голяма...
Като за двама!
Но ти не ще споделиш моята болка голяма...
Душата ми стана бездънна яма!
Хайде върви...
И дано бъдеш щастлив някога ти...
И ако някога осъзнаеш какво си бил за мен...
Затвори очи...
И си спомни за миговете ни...
Както...
Като роза прекърши се моята душа...
Като пролетен дъжд полетяха моите сълзи...
Както водата огъня гаси,
така и си отиде любовта.
Като лятно слънце болката ме гори,
зимен студ в душата ми се стаи...
Както есенните листа,
закапаха моите коси отрязани...!
И всичко това заради теб,
болка на моите дни.
Всичко това заради теб
и твоите дългогодишни лъжи...