bashik2
10-22-2009, 03:31
Здравейте не съм сигурна дали това е правилният раздел но реших да си пробвам късмета. Та така.... имам проблем и съм поставена буквално между чука и наковалнята.
Февруари месец тази година прекратих дулготрайна връзка(3 години) това лято срещнах едно страхотно момче по скоро вече мъж. Запознахме се и взехме че се влюбихме. Отначало изобщо не смятах че ще излезне нещо сериозно от тази заигравка тъй като е друга националност и религия плюс това е на 23 а аз на 18. Както и да е връзката ни се задълбочи и в крайна сметка той се премести да живее два блока по-надолу от вкъщи за да е близко до мен (преди живееше в друг град с родителите си). Премести се обаче планът беше да живеем заедно но аз все ненамирах начин да обясня на родителите си тъй като татко вечно беше на път майка извън страната та те дори не го познаваха лично и обстойно.В крайна сметка дойде време и вече нямаше накъде казах но те буквално полудяха превърнаха го в "предателство" а то момчето се премсти в съседният блок само и само да съм близко до семейството ми а те измислиха хиляди прични защо да не живеем заедно. Да разбирам от скоро сме заедно но дори майка ми ми спяоделяше преди време че не винаги дългите връзки завършват с мечтаният прекрасен край а напротив понякога отнема малко да намериш правилният човек. Уча в университет за които те не плащат в същото време и работя изплащам си колата плащам си кредитни карти и всичко.... това го споменавам за да е видимо че би трябвало да знаят че съм отговорен човек. Плюс това всички смятат че пораснах малко по-бързичко. Какво да направя в този случай? Не мога да си стегна багажа и да тръгна та те са ми родители и ще живеят на крачка от мен ?! Нито пък искам да остана при тях , искам да използвам момента да бъда самостоятелна а и искам да си изживея студентските години а като съм тък вечно има разправии дали уча, кога се прибирам, кога се наспивам за бога аз не съм малко дете вече. Помогнете на кръстопът съм.
Февруари месец тази година прекратих дулготрайна връзка(3 години) това лято срещнах едно страхотно момче по скоро вече мъж. Запознахме се и взехме че се влюбихме. Отначало изобщо не смятах че ще излезне нещо сериозно от тази заигравка тъй като е друга националност и религия плюс това е на 23 а аз на 18. Както и да е връзката ни се задълбочи и в крайна сметка той се премести да живее два блока по-надолу от вкъщи за да е близко до мен (преди живееше в друг град с родителите си). Премести се обаче планът беше да живеем заедно но аз все ненамирах начин да обясня на родителите си тъй като татко вечно беше на път майка извън страната та те дори не го познаваха лично и обстойно.В крайна сметка дойде време и вече нямаше накъде казах но те буквално полудяха превърнаха го в "предателство" а то момчето се премсти в съседният блок само и само да съм близко до семейството ми а те измислиха хиляди прични защо да не живеем заедно. Да разбирам от скоро сме заедно но дори майка ми ми спяоделяше преди време че не винаги дългите връзки завършват с мечтаният прекрасен край а напротив понякога отнема малко да намериш правилният човек. Уча в университет за които те не плащат в същото време и работя изплащам си колата плащам си кредитни карти и всичко.... това го споменавам за да е видимо че би трябвало да знаят че съм отговорен човек. Плюс това всички смятат че пораснах малко по-бързичко. Какво да направя в този случай? Не мога да си стегна багажа и да тръгна та те са ми родители и ще живеят на крачка от мен ?! Нито пък искам да остана при тях , искам да използвам момента да бъда самостоятелна а и искам да си изживея студентските години а като съм тък вечно има разправии дали уча, кога се прибирам, кога се наспивам за бога аз не съм малко дете вече. Помогнете на кръстопът съм.