LadyDi
10-22-2009, 19:20
Отивай си. Защо си спрял с надежда
пред моя нисък, тъжен праг?
Каквото нямах го раздадох безрезервно,
каквото имах - го разбих на сняг.
Отивай си. Безумна съм като листо
отнесено от режещ, зимен вятър,
до последно стискало плешивото дърво,
изплашено от див, човешки крясък.
Не съм за теб. Та аз на себе си не съм.
Принадлежа единствено на север.
Във вените бушува лед, и бяло е насън.
А пулсът ми е много, много древен.
Изгубих се сред преспи и вихрушки.
Стъпките назад изгубих безвъзвратно.
Сърцето ми отдавна е сърце наужким.
Намериш ли го... моля те,
върни ми го обратно.
пред моя нисък, тъжен праг?
Каквото нямах го раздадох безрезервно,
каквото имах - го разбих на сняг.
Отивай си. Безумна съм като листо
отнесено от режещ, зимен вятър,
до последно стискало плешивото дърво,
изплашено от див, човешки крясък.
Не съм за теб. Та аз на себе си не съм.
Принадлежа единствено на север.
Във вените бушува лед, и бяло е насън.
А пулсът ми е много, много древен.
Изгубих се сред преспи и вихрушки.
Стъпките назад изгубих безвъзвратно.
Сърцето ми отдавна е сърце наужким.
Намериш ли го... моля те,
върни ми го обратно.