PDA

View Full Version : Помощ!!! Спешно е!



loveto
10-24-2009, 11:53
Моля ви за помощ! Как е пртедставен образа на либето в "На прощаване"
Спешно е!

Tedi4ka
10-24-2009, 12:59
Майката и либето в стихотворението
“На Прощаване” от Христо Ботев
(сравнителна характеристика)

Творчеството на Христо Ботев очертава основните идеали на революционера през Възраждането. В стихотоворението “На прощаване” тези ценности и идеали са представени чрез любовта към майката и либето.
Лирическият “аз” в “На прощаване” се отнася към майката и либето, като към най-важните хора в неговия живот. Той ясно очертава ролите на двете жени, а по този начин описва и собствените си ценности и идеали. Но също така Ботевият герой ясно изтъква разликите между двете най-близки жени и ги отграничава една от друга. В крайна сметка, обаче, на майката и либето бунтовникът възлага своя завет и със спомена за любовта заминава да брани България.
Образът на майката е представен, чрез обичта и закрилата на любящия син. Израз на топлите чувства на лирическият “аз” са обръщенията “майко”, “майноле” и епитета “клета”, които свидетелстват за съчувствието към скръбта на майката. Но бунтовникът варва, че майка му няма да се предаде, защото тя е “майка юнашка”. При това майката е и съзаклятник на революционното дело. Тъй като тя е храбра и силна от нея се очаква да споделя идеалите на сина си:
Но кълни, майко, проклинай
Таз турска черна прокуда,
Дето нас млади пропъди
По тази тежка чужбина...
Бунтовникът не спира до тук, той очкава не само вярата на майка си в идеите на борабата, но и подкрепата й пред цялтото общество. Тя не трябва да се трогва от обиди и да вярва на хорските думи. Майката е геройня и за това ще събере сили да се изправи срещу обществото, да защити своя “нехрани – майка” и да го представи като герой пред тези, които ще носят в сърцето си образа му - невръстните му братя:
Че и те брат са имали,
Но брат им падна, загина
Затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя
сюрмашко тегло да гледа!
Косвено лирическият “аз” отъждествява майка си с родината и така още веднъж подчертава значението й в неговия живот. Той отива на война, готов е на саможертва, за да брани своята родина и да я освободи.
Заедно с образа на майката в мига на раздялата лирическият “аз” си спомня и либето. Бунтовника не се сдържа да изрази любовта си и възхитата от красотата на своята любима:
Там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиваше.
Любовта към либето е толкова силна, че той вижда картината на завръщането и я рисува, макар и по по-нестандартен начин. Ако се върне като победител лирическият “аз” ще отдаде цялата си нежност на либето докато споделят радостта от срещата си:
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна.

И раздялата с либето никак не е лесна. Бунтовникът се обръща към нея шест пъти по време на прощаването. Юнакът може само да си припомни първата любов и да се помоли тя да не го забрави. И така лирическият “аз” тръгва на война, а неговото либе впива очи в сърцето му и остава там навеки.
Но образът на либето е свързан и с бъдещето и дори той да не се завърне тя остава. Животът е пред нея и тя приема завета да не забравя своя любим и неговите принципи и идеали, да последва делото му.
Градейки успоредно образът на любимата и този на майката бунтовникът доказва, че те са най-важните в неговия живот. Тяхната обич към него го крепи и ги обединява. Много е изразителна картината на смъртта му, когато те двете заедно скърбят за него:
И два щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади.
Тяхната болка при вестта за гибелта на бунтовника контрастира с всеобщата радост от победата. За тях сякаш светът е спрял да се върти; маладежта празнува, а те скърбят.
Майката и либето са свързани не само от болката и любовта към бунтовника, но и от неговия завет. Те са олицетворение на стремежа към продължаване на рода и грижата за бъдещето. Майката трвбва да възпита братята на бунтовника като герои, готови на саможертва, също като него. Либето, от своя страна, трябва да продължи живота си така, че да развие неговите революционни идеи, така че един ден и нейните деца да тръгнат по пътя “страшен, но славен”.
Макар да отедля малка част от стихотоворението на либето си и то да е посветено на майката, в “На прощаване” бунтовникът засвидетелства любовта си и към двете. Те са жените в неговия живот, с които той дели и мъка и радост; на тях той възлага своя завет. Но все пак ги напуска в името на родината. Така лирическият “аз” доказва, че въпреки силната си любов към майка си и либето, той ще передпочете да умре в името на свободна България – неговият най-висш идеал.

loveto
10-24-2009, 13:23
mnogo ti blagodarq :)