Поредното стихотворение...

[desitoyoy]

Смея се, а всъщност ми се плаче,
усмихвам се, въпреки че ме боли,
защото аз съм силна и не ще покажа
част от болката дори.

И знай, че въпреки че ми е мъчно
и, въпреки че много ме боли
аз никога не ще забравя
моментите, в които бяхме аз и ти.

Ти вярваше в мита, че съм безгрешна
мислеше ме за богиня може би,
ти вярваше в мен до срещата ни днешна,
но за мене се оказа в грешка ти.

Нима не ме познаваше добре,
нима не знаеше, че не съм идеална ,
защо тогава беше мене ти?
Е, дойде време за прегръдката прощална.

Прегърна ме, но не беше както вчера,
нито както онзи ден дори
не спря времето в прегръдката ти нежна,
въпреки че в сърцето ми обич гори.

Нима си струваше да те загубя
просто заради грешчица една.
Дали трябваше още да се потрудя,
за да запазя любовта.

Почувствах се безсилна,
не можех да направя нищо в този миг,
сърцето ми крещеше,
но нито ти, никой някой чу този вик.

Е всичко свърши вече,
за добро е може би,
по света момчета много,
не си единствения ти.

Не ще заплача аз за теб,
за момчета никога не съм ревала,
сега е някой друг на ред,
но все пак теб никога няма да забравя.


Не бъдете много критични, защото не съм писала от доста време (около 4 години) Малко е банално и не е перфектно знам го, но все пак имах нужда да си кажа какво ми е...

[LadyDi]

Уважително е това, че си искала да излееш чувствата си. Следващият път пробвай с проза. Поезията не е твой приятел.

[desitoyoy]

То не зависи от това дали е поезия или проза просто аз нямам талан, еми спирам да се мъча да правя нещо, което не мога да правя...


Пффф защо ли си мислех, че ще е по-различно от преди-същата баналност, същите повторения...същата тъпня като предишните ми стихотворения

[MetalZone]

еми спирам да се мъча да правя нещо

ОТИ тъй реши? Пиши бе... к'во като не става или е добро.. пиши защото ти е кеф.. НЕ за чуждото мнение, а за себе си пиши.. пък ти рипа гъза после...

[LadyDi]

MetalZone е прав.
Пък и не всичко винаги се дължи на талант. Понякога просто... се научаваш :)

[desitoyoy]

Абе няма да се науча, в смисал не ми е и необходимо да пиша, защото всеки ден се убедих, че вече нещата не стават с умения, а с връзки и че нико не еба*а...няма смисъл да губя време и мисъл в нещо дет на всеки му е през х** дали го има или го няма... ако искате заключвайте темата...

[DJEB]

"Прегърна ме, но не беше както вчера,
нито както онзи ден дори
не спря времето в прегръдката ти нежна,
въпреки че в сърцето ми обич гори."


ей тва ми хареса

и да добавя,че за писането няма граници.Дали не си писала от четири години или не ,няма никакво значение.Когато ти дойде музата,вдъхновението просто изливаш душата си без да се съобразяваш с всякакви норми

[CometRider]

Според мен не е толкова лошо. Е на моменти ритмиката се губи, много думи са повтаряни, наистина малко банално, но пък то в днешно време баналното е търсено много повече от оригиналното. Ама не е толкова зле. И не се отказвай от писаното.

[padnaloblak]

недей така бе! има каде по-зле от теб които наПук на вс пишат макар и пълни бози. а ти ся се отказваш.. и защо?? и аз когато започнах да рисувам никой не го харесваше .. НИКОЙ .. но продължавам вече 7 години и сега макар и не всички, има хора които харесват това което правя. изисква време да станеш добър и да успееш да бръкнеш в душите на хората.. независимо с какво творчество се занимаваш! така че продължавай! рано или късно може да те оценят