desitoyoy
10-28-2009, 15:24
Смея се, а всъщност ми се плаче,
усмихвам се, въпреки че ме боли,
защото аз съм силна и не ще покажа
част от болката дори.
И знай, че въпреки че ми е мъчно
и, въпреки че много ме боли
аз никога не ще забравя
моментите, в които бяхме аз и ти.
Ти вярваше в мита, че съм безгрешна
мислеше ме за богиня може би,
ти вярваше в мен до срещата ни днешна,
но за мене се оказа в грешка ти.
Нима не ме познаваше добре,
нима не знаеше, че не съм идеална ,
защо тогава беше мене ти?
Е, дойде време за прегръдката прощална.
Прегърна ме, но не беше както вчера,
нито както онзи ден дори
не спря времето в прегръдката ти нежна,
въпреки че в сърцето ми обич гори.
Нима си струваше да те загубя
просто заради грешчица една.
Дали трябваше още да се потрудя,
за да запазя любовта.
Почувствах се безсилна,
не можех да направя нищо в този миг,
сърцето ми крещеше,
но нито ти, никой някой чу този вик.
Е всичко свърши вече,
за добро е може би,
по света момчета много,
не си единствения ти.
Не ще заплача аз за теб,
за момчета никога не съм ревала,
сега е някой друг на ред,
но все пак теб никога няма да забравя.
Не бъдете много критични, защото не съм писала от доста време (около 4 години) Малко е банално и не е перфектно знам го, но все пак имах нужда да си кажа какво ми е...
усмихвам се, въпреки че ме боли,
защото аз съм силна и не ще покажа
част от болката дори.
И знай, че въпреки че ми е мъчно
и, въпреки че много ме боли
аз никога не ще забравя
моментите, в които бяхме аз и ти.
Ти вярваше в мита, че съм безгрешна
мислеше ме за богиня може би,
ти вярваше в мен до срещата ни днешна,
но за мене се оказа в грешка ти.
Нима не ме познаваше добре,
нима не знаеше, че не съм идеална ,
защо тогава беше мене ти?
Е, дойде време за прегръдката прощална.
Прегърна ме, но не беше както вчера,
нито както онзи ден дори
не спря времето в прегръдката ти нежна,
въпреки че в сърцето ми обич гори.
Нима си струваше да те загубя
просто заради грешчица една.
Дали трябваше още да се потрудя,
за да запазя любовта.
Почувствах се безсилна,
не можех да направя нищо в този миг,
сърцето ми крещеше,
но нито ти, никой някой чу този вик.
Е всичко свърши вече,
за добро е може би,
по света момчета много,
не си единствения ти.
Не ще заплача аз за теб,
за момчета никога не съм ревала,
сега е някой друг на ред,
но все пак теб никога няма да забравя.
Не бъдете много критични, защото не съм писала от доста време (около 4 години) Малко е банално и не е перфектно знам го, но все пак имах нужда да си кажа какво ми е...