PDA

View Full Version : ПОМАГАЛО



ByByy
10-29-2009, 09:40
http://download.pomagalo.com/203425/don+kihot+i+sancho+pansa+sravnitelna+harakteristik a/
моляя ви някой да ми гоо изтеглии :-o

Marinchety
10-29-2009, 14:35
Дон Кихот и Санчо Панса - сравнителна характеристика


В края на 16 век в Испания се ражда едно произведение, което остава завинаги в историята на ренесансовата литература. „Дон Кихот” – наричан още „романът на романите” - винаги остава любимо четиво на малки и големи. Авторът Мигел де Сервантес въвежда читателите в един свят на рицарство, премеждия и авантюри. Главните герои са Санчо Панса и Дон Кихот.
Те тръгват заедно по пътищата на Испания, защото ги обединява пътуването. След него и двамата герои са вече различни, защото са по по-мъдри и с повече житейски опит. Дон Кихот приема приключението като начин за печелене на слава, а Санчо Панса е съблазнен от матерялната облага да стане губернатор на остров. Рицарят е романтичен благородник, а оръженосецът му е прагматичен човек с реалистично чувство за живота.
Идалгото Алонсо Кехана е уморен от скучното и еднообразно всекидневие и започва да чете рицарски романи. Тези книги водят до обезумяване. Той бърка фантастичен свят, изпълнен с магии, магьосници, славни битки с великани и други рицари с жестокия, пълен с корист, завист и престъпления реален свят. Героят на Сервантес иска да приложи на практика всичко прочетено в рицарските романи, да върне „златния век”, да изкорени неправдите и да осъществи заветната си цел – да се покрие с „слава” и „безсмъртно” име. Той трескаво се подготвя за тръгването по пътя на доброто и мъдростта. Поправя забралото на шлема си, взема си броня, кръщава коня си с „гръмкото име” – Росинант, намира дама на сърцето си и тръгва да търси приключения и да прослави себе си и родината. Но по-късно осъзнава, че един истински странстващ рицар не може без оръженосец и за тази „велика” длъжност избира своя съсед „със златно сърце” – Санчо Панса. Той е беден, почти неук, нисък и дебел селянин, тежко отпуснат на своето магаре – Сивчо, вечно загрижен как да опази дисагите и маха с вино, лукав, користолюбив, лаком, доверчив и смехотворно страхлив. Самото му име Панса означава „шкембе, търбух”. Но това не му пречи да бъде и реалист, който стъпва „тежко” на земята и вижда света такъв, какъвто е в действителност. Не го блазнят великите и благородни дела на господаря му, когото отначало не разбира, макар да му се подчинява. Щастлив е когато е „доволно хапнал и пийнал”.
С помощта на верния си оръженосец идалгото се сражава с всякакви насилници, освобождава пленници, защитава изпаднали в беда клетници. Проблемът е, че разбира погрешно обстановката и се забърква, където намесата му е не само ненужна, но и не желана. Вижда пред себе си приказни създания, които са изпратени да изпитат доблестта му, бие се срещу „вражеско войнство”, което се оказва стадо овце. Нахвърля се срещу вятърни мелници, които смята за огромни великани. Подвигът му не намира разбиране у хората и завършва с много мъка и унижения, дори го смятат за луд. Като храбър рицар той обаче приема всяко изпитание с търпение и издръжливост. Въпреки неуспехите на своя господар, Санчо никога не остава рицаря сам и винаги, заедно с него преживява всичките им поражения. Дон Кихот е свикнал да постига всичко по насилствен път и като всеки идеалист е дълбоко убеден в правата на мотивите си, като върши пакости с най-благородни намерения. Основната разлика между двамата герои се крие в ценностната им система. Докато при Санчо главната движеща сила са матерялните облаги, то при Дон Кихот – идеализма и добруването на хората стои на първо място.
От случката с освобождаването на затворниците си вижда, колко са неблагодарни хората, когато им се „стори добро”. „Често съм слушал да казват, Санчо, че да правиш добро на низки същества, е все едно да носиш вода в решето.”
Рицарят е идеалист и романтик, който счита свободата, че е най-ценното благо за човека и срещу всеки опит тя да бъде поругана, трябва да се противодейства с бунт.
Свободата е „жертво готовност за благото на другите” хора и оттук идва и неговият ентусиазъм и вдъхновение, и нищо не е в състояние да го отклони от намерението му да прави „всекиму добро и никому зло”. Истинската възхвала звучи в думите му за „Златния век”, който впечатлява дори неуките козари. Те усещат неговия свободолюбив дух и неволно са увлечени от мечтите за „блаженото време”, когато са „царували мир, приятелство и сговор”. Свободата означава „равенство и любов” между хората, а в душата на рицаря възкръсват за нов живот.
Природата е дарила човека с най-ценното благо – живота, но той трябва да бъде осъзнат, оценен и защитаван. „Свободата трябва да се брани от насилници и затова за свободата и за честта може и трябва да се жертва живота и обратното, лишаването от свободата е най-голямото зло, което може да сполети човека.
Приключението в планината Сиера Морена и намерената чанта със златни монети още веднъж ни убеждава в двете крайности: идеализъм и материализъм. Дон Кихот взема бележника със стихове, докато алчният Санчо – чантата със златните монети.
Отношението на другите герои към Дон Кихот и неговите постъпки са често смехотворни и осъдителни, смятат го за луд, защото и през ум не им минават неговите високи идеали.
Рицарят е неповторим идеалист, убеден в правотата си. За всяко нещо той има мъдър отговор, устремен към един по-добър свят. Докато Санчо на пръв поглед е неговата пълна противоположност, не само физически, но и духовно. Контрастът между идеализма и материализма, мечтата и здравия селски разум минава през цялото произведение. В края на романа дистанцията между героите се стопява, няма вече почти никакви прегради в душевната им близост. Те са вече приятели.
Възхвала, обич, доброта, отзивчивост и разбиране завладява сърцето на преобразения Санчо към този необикновен човек – Дон Кихот, който със своето слово и дело е успял да влее в гърдите не само на своя оръженосец, но и на нас част от своята голяма душа.